РЕШЕНИЕ
№ 527
гр. Шумен, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
20213630101*** по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 108 от ЗС .Ищците И.. И.. М.,
ЕГН ********** и В. И.. И.., ЕГН **********, твърдят, че са собственици на следния
недвижим имот, находящ се в с. Т., общ.Х., обл.Шумен: Дворно място с площ от 1890 кв.м,,
представляващо УПИ VIII — *** в кв.60 по действащия регулационен план на с.Т., одобрен
със Заповед РД-25-***/ ***.***г. /който УПИ е идентичен с парцел IV -*** в кв.75 по
предходния, първи регулационен план на населеното място от ***./, ведно с построените в
него масивна двуетажна сграда и гараж, с обща застроена площ от 198 кв.м., навес с оградни
стени със застроена площ от 15 кв.м. и навес без оградни стени с площ от 12 кв.м., при
граници на поземления имот : улица; УПИ VII - ***; УПИ IV - ***; УПИ XVI - ***: УПИ III
– *** б; УПИ II - *** и УПИ IX - ***, при квоти ¾ ид. части за първия ищец И.. И.. М. и ¼
ид.част за втория ищец В. И.. И...
Сочат, че собствеността върху поземления имот е придобита през 1977г. от първия от
ищците- И.. И.. М., в режим на СИО с М. Х. М., починала на 28.12.2010г., по силата на
договор за покупко - продажба от ***г., сключен с НА с №***, том I, вх. peг. №***, д.
№***г. на ШРС. Съсобствеността, респ. квотите, са в резултат на прекратената със смъртта
на съпругата СИО и настъпилото наследствено правоприемство. Твърдят, че след
придобиване на собствеността, през месец декември ***. и месец юни ***., съгласно
действащите тогава устройствени правила - по реда на чл.111, ал.1 от 31 ЗТСУ /отм./ са
уредени регулационните сметки за придаваемите към имота части по действащия тогава
регулационен план от ***.
Заявяват, че през месец април ***., при изготвяне на проект за попълване на плана с
построените в имота жилищна сграда, гараж и стопански постройки, било констатирано, че
съществуващата на место ограда- мрежа на бетонови стълбове между собствения на ищците
имот и два от съседните имоти, този от юг - УПИ IX — *** и този от югозапад - УПИ II –
***, не съответствала на регулацията по действащия регулационен план на селото. По
искане на ищците било извършено трасиране на границите на имота на место, след което
съществуващата ограда на имота в тази част е била премахната от тях.
Ищците заявяват, че ответниците владеят съседния от югозапад поземлен имот УПИ II - ***,
който имот е идентичен с парцел V-*** от кв.75 по предходния дворищно-регулационен
план от ***. на с.Т.. Твърдят също, че ответниците не са дали съгласие да бъде изградена
ограда по трасираната на место регулационна граница между двата имота. През лятото на
1
2020г. ответниците, напълно произволно и въпреки противопоставянето на ищците,
поставили ограда —мрежа на бетонови стълбове между имотите, означена между точки А -
В на приложената към ИМ, копие на актуална скица и по този начин отнели от имота на
ищците реална част с площ от 158 кв.м., означен а между точки A-B-C-Dна скицата. При
направена от ищците справка в отдел УТ на Община Х. било установено, че няма промяна в
регулацията между двата имота - вътрешната регулационна линия по действащия план
съвпада с тази по предходния регулационен план, одобрен през ***., като заявяват, че
установеното от ответниците владение на реална част с площ от 158 кв.м., означена между
точки A-B-C-Д, е неоснователно. Искат да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на 158 кв.м., съставляващи част от УПИ VIII -***,
заключена между изградената на место ограда, отразена между точки А - В и вътрешната
регулационната граница на имота, отразена между точки С - Д на приложената скица,
целият имот с площ от 1890 кв.м., находящ се в кв.60 по регулационния план на с.Т., общ.Х.,
обл.Шумен, одобрен със Заповед РД-25-***/***.***г. и ответниците да бъдат осъдени да им
предадат владението на процесната реална част.
В срока по чл. 131 от ГПК първият ответник депозира отговор чрез адв. Д.Д. при ШАК. За
втората ответница Н. СТ. ИЛ., ЕГН ********** е депозиран отговор от назначения й особен
представител адв. Г.Г. при ШАК. Относно третата ответница Т. Р. и., в хода на
производството по чл. 131 от ГПК се установи, че същата е починала, като от ищците е
депозирана молба с искане за прекратяване на производството спрямо нея. С определение №
*** от ***г. производството, в частта по отношение третата ответница Т.Р. И., е
прекратено.
В отговора си ответникът ИВ. Ф. ИЛ. заявява, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е
недопустим, поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника Н. СТ. ИЛ..
Сочи, че искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен, доколкото предявените претенции на
ищците са направени след изтичане на предвидения в закона срок. Заявява, че имот - УПИ
II ***, квартал 60, обективиран в Нотариален акт за дарение ***, том IV, рег. № ***, дело
*** от ***., е придобит от него. При придобиването на имота на посоченото место е
съществувала ограда — мрежа на бетонови стълбове, между имотите. Между съседите, през
годините, видно от датите посочени в исковата молба - ***. и ***. не са възниквали спорове
относно границите между имотите им. Разминаването в границите е установено през ***.
Съществуващата ограда -мрежа с бетонови стълбове е била положена по границите между
имотите много години преди придобиването на имота от ответниците и преди възникването
на настоящия спор, поради което ответниците са упражнявали върху тази част от имота
добросъвестно владение за период от време повече от 10 години, като са я придобили по
давност – а именно от ИВ. Ф. ИЛ. след ***., а преди ***. - от С. И. И. и Н. Т. А.. Заявява
също, че през ***. бившият собственик на имот УПИ И - ***, квартал 60 С. И. И., със
заявление от 20.09.***. е поискал допускане изработването на проект за изменение на ПУП -
план за регулация за УПИ II - ***, квартал 60 по плана на с. Т.. В тази връзка била издадена
Заповед №РД-***/******. от кмета на община Х. за разрешение за изработване на проект за
изменение на ПУП за същия имот. През ноември ***. е изготвен проект за частично
изменение. В проекта било извършено геодезическо заснемане. Върху актуална снимка е
нанесен действащият регулационен план, като се установило, че дворищната регулация е
приложена частично. Целта е вътрешните регулационни граници на имота да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на имота. Заявява, че спорната част
се владее от него от 24.07.***. и от бившите собственици повече от 10 години до сега, като
са добросъвестни владелци, демонстрирали са своето владение върху имота, ограден е с
трайна ограда. Твърди, че ищците не са правили постъпки, нито са канили ответника да
предаде владението на спорната част. Бившите собственици, както и ответникът ползват и
владеят имота в тези граници без противопоставянето на ищците през цялото време.
Заявява, че имотът УПИ II - ***, квартал 60 е придобит от него - ИВ. Ф. ИЛ., съгласно
Нотариален акт ***, том IV, peг. № ***, дело № *** от ***., като по време на
придобиването, спорната част е била във владение на бившите собственици. Частта е
придобита въз основа на придобивна давност, поради факта на упражняване на
добросъвестно владение за период от време повече от 10 години. /6 години е владял
ответникът И.И. спорната част и 4 и повече години са владели спорната част
предишните собственици/, поради което твърди, че той е собственик на спорната част чрез
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително упражняване на фактическа власт върху
целия имот. Прави възражение за изтекла придобивна давност по отношение на частта на
имота, като твърди, че целият имот се владее от ответника от 24.07.***. и от бившите
собственици повече от 10 години до сега, добросъвестно, като са демонстрирали своето
2
владение върху имота, ограден е с трайна ограда. Моли искът спрямо него да бъде
отхвърлен като неоснователен. Представя доказателства. Прави доказателствени искания
във връзка с твърденията си /6 години е владял ответника И.И. спорната част и 4 и повече
години са владели спорната част предишните собственици/.
В отговора си, назначеният особен представител на втория ответник Н. СТ. ИЛ. заявява, че
искът е предявен при спазване разпоредбите на ГПК. Сочи, че искът е евентуално
недопустим спрямо Н. СТ. ИЛ., тъй като към исковата молба няма приложени доказателства,
от които е видно, че именно Н. СТ. ИЛ., е легитимирана да бъде ответник по този иск, тоест
не е ясно на какво се гради твърдението, че ответниците владеят процесната част от имота
на ищците. Сочи, че няма връзка с Н., не може да изрази нейната позиция относно
предявения срещу нея иск. Разполага с информация от жители на село Т., че Н. в същност е
съпруга на И., а Т. е негова майка. И. и Н. преобладаващо живея в Р. Т.. Искът е и
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В имота на ответниците е живяла
основно починалата Т. /която, преди да почине, е боледувала/, а синът й И. е идвал в Б. да я
обгрижва. Сочи, че Н. - съпругата на И., е идвала в Б. още по-рядко. Заявява, че в
конкретния случай, от данните в исковата молба, не става ясно, че и двата елемента
/обективния елемент на упражнявана фактическа власт (corpus) и субективния елемент,
вещта да се държи като своя (animus) / са налице - периода на владение и упражняване на
фактическа власт от ответниците, в частност от Н.. Моли за отхвърляне на иска. Прави
доказателствени искания.
В хода на първото съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуален представител адв.
В. от ШАК, поддържа предявените искове спрямо ответника И.Ф. и заяви оттегляне на иска
спрямо отв. Н.С. И.. Производството по делото в тази част по отношение ответника Н. СТ.
ИЛ. бе прекратено. Ответникът И.Ф. се явява лично и с адв. Д. при ШАК, като поддържат
писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа следното:
От представения Нотариален акт ***, за собственост върху недвижим имот, том II, рег.
№***, дело №***.***., на нотариус а., с рег. № *** на НК на Р.Б. и вх.рег. № ***.***., акт
***, том 5, дело № ***/***. на Служба по вписвания гр.Шумен, се установява, че И.. И.. М.,
ЕГН **********, е признат за собственик на ¾ ид.ч. и В. И.. И.., ЕГН ********** е признат
за собственик на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в с. Т., общ. Х., обл.
Шумен: Дворно място от 1890 кв.м., цялото съставляващо УПИ VIII - *** в кв.60 по
действащия регулационен план на с.Т., одобрен със Заповед РД-25-***/***.***г./, който
УПИ е идентичен с парцел IV - *** в кв.75 по първоначалния регулационен план от 1933г. /,
при граници: УПИ VII-***; УПИ IV-***a; УПИ XVI- ***; УПИ III-***б; УПИ ІІ-***; УПИ
IX-*** и улица, ведно с построените в него МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА и ГАРАЖ с обща застроена площ от 198 кв.м., НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ, със
застроена площ от 15 кв.м. и НАВЕС БЕЗ ОГРАДНИ СТЕНИ, със застроена площ от 12 кв.м.
Видно от НА за покупко-продажба № ***, том I, дело ***г. от ***г. от Шуменски районен
съдия - Б. М. е, че със същия А. М. С. продава на И.. И.. М., ЕГН ********** следния свой
собствен имот: празно дворно място, находящо се в с.Т., Шуменско, което, по плана на
селото, съставлява парцел IV-*** от кв. 75, който, урегулиран, ще съдържа 1880 квадратни
метра, а включващото се в парцела собствено место от 760кв. м., при граници: А. С., М. М.
Ю. и улица за сумата 2000лв., която сума е напълно изплатена на продавача от купувача.
От Удостоверение № *** от ***г., издадено от Община Х. на И. И. М., се установява, че
отдел „УТ“ дава настоящото удостоверение в уверение на това, че парцел IV-*** от кв. 75
по стария план на с. Т. , описан в № ***, том I, дело ***г., отговаря на УПИ VIII-*** в кв.
60 по действащия план на с. Т., одобрен през ***г. Разликата в квадратурата се е получила
при регулацията на имота.
От приложеното удостоверение за наследници на М. Х. М., ЕГН **********, изх. № 24 от
***г. се установява, че същата е оставила следните наследници по закон: И.. И.. М., ЕГН
********** –съпруг; В. И.. И.., ЕГН ********** - син и В. И. И., с ЕГН ********** – син,
починал на 01.10.***.
По делото е представено Заявление изх.№ 76/от ***.***. по чл. 111, от ЗТСУ /отм/ от И.И.
М.- собственик на имот пл. № *** в кв. 75 по плана за с. Т. и от Н. А. С., като собственик на
парцел *** в кв. 75 по плана за с. Т., с което двамата заявяват, че на основание чл. 111 от
ЗТСУ, като собственици на посочените по - горе имот и парцел, са си уредили по взаимно
съгласие дворищно - регулационните сметки, във връзка с придаваемите места от имот пл.
№ *** към парцел IV *** в кв. 75 по плана за с. Т.. Въз основа на горното е посочено, че от
имот пл. № *** се придават по утвърдения и влязъл в сила дворищно - регулационен план
3
на населеното место към парцел IV-*** в кв. 75, общо 330кв.м. дворно место, заедно с
всичките подобрения и насаждения.
Представено е Удостоверение от Н. А. С. от с. Т., в което същият удостоверява с подписа
си, че е получил сумата от 330лв. от И.И. М. от с.Т., за покупка на дворно место.
Приложено е също Заявление №15 от ***.***. от И.И. М. и А. Ш. Х., за уредени между тях
дворищно - регулационни сметки и разписка от А. Ш. Х., за получена сума в тази връзка.
От приложения по делото проект за попълване на сгради в кадастралния план на с.Т.
общ.Х. в обхвата на ПИ *** ,кв.60 и приложен протокол се установява, че е било
извършено трасиране на 05.04.***.на имот УПИ *** ,кв.60 по искане на първия ищец.
От заключението изготвената по делото допълнителна съдебно -техническа експертиза,
неоспорена от страните и кредитирана от съда, се установява, че първоначалният
регулационен план на с. Т. е одобрен със заповед от ***.; Актуалният регулационен план на
с. Т. е одобрен през ***г. със Заповед № РД-25-*** от ***.***г.;Експерта е посочил, че
УПИ VIII—378 кв.60 от плана от ***г. е идентичен с парцел УПИ IV-298 в кв. 75 по
регулационния план от 1934г.; УПИ II-*** кв.60 от плана от ***г. е идентичен на УПИ V-
*** ,кв. 75 от плана от ***. В регулационния план от ***г. е отразено прилагането на
регулацията между съседните на ищците и ответниците два имота, регулационната
граница от плана от ***. е зачетена като имотна . Съществуващата ограда не е
изградена на регулационната граница между двата имота .Площта на частта от УПИ на
ищците ,заключена между изградената на място ограда до вътрешната регулационна
граница между двата имота е 158 кв.м. ,заключена между точки 1,2,3,4 на Приложение
3.
Искът с правно основание чл.108 от ЗС, е искът на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Той е осъдителен по своя характер и цели осъждане на ответника
да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. Искът чл.108 от ЗС може да
се води и от съсобственик, независимо каква е квотата му в съсобствеността /в т. см.
Решение № 584/1960г. на ВКС, ІІ г.о. ГК; Решение № 139/1985г. на ОСГК на ВКС и др ./.
Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на ревандикационен
иск, като интересът му се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му
правомощие да владее собствения си имот. Правомощие на ищеца е да избере пределите на
търсената защита, като определи предмета на делото и обема й по аргумент на правилото,
визирано в разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК.
При предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в тежест на ищцовата страна е да
установи фактите, които сочат на осъществяване твърдяното в исковата молба основание за
придобиване право на собственост и факта, че именно всеки един от ответниците упражнява
фактическа власт /владение/ върху същия, вкл. и да установят наличието на факти, които
изключват добросъвестност на ответниците, а в тежест на ответника е да установи всички
евентуално наведени положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи благоприятни правни последици, включително и валидно правно основание, по
силата на което упражнява фактическата власт.
По делото предмет на претенцията по чл. 108 от ЗС на ищците са 158 кв.м. от УПИ VIII-***
в кв. 60 по действащият план на с. Т., заключени между изградената на место ограда до
вътрешната регулационна граница между двата имота, заключена между точки 1,2,3,4,
отразена в Приложение 3, към ДСТЕ, изготвена и приета по делото.
Ревандикационният иск има установителна част и осъдителна част за предаване на
владението или държането, поради което, по установителната част се формира сила на
присъдено нещо по правото на собственост, а по осъдителната част се формира сила на
присъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането /Р. №
33/02.03.2011г. на ВКС, ІІ т.о. /.В конкретния случай ищците се легитимират като
собственици от следните писмени документи- НА за покупко-продажба № ***, том I, дело
***г. от ***г. от Шуменски районен съдия - Б. М. и от удостоверение за наследници на М.
Х. М., ЕГН **********, изх. № 24 от ***г. която е оставила следни наследници по закон:
И.. И.. М., ЕГН ********** –съпруг; В. И.. И.., ЕГН ********** - син и В. И. И., с ЕГН
********** – син, починал на 01.10.***. След придобиване на собствеността по реда на
чл. 111 ал.1 от ЗТСУ през ***. и 1980 г. били уредени регулационните сметки ,което се
установява от приложените Заявление изх.№ 76/от ***.***. и Заявление №15 от ***.***.
Ищецът В. И.. И.., ЕГН ********** е придобил собствеността като наследник на своята
майка, М. Х. М., починала на 28.12.2010г.
От Удостоверение № *** от ***г. на общинска администрация Х., област Шумен, отдел УТ
се установява, че парцел IV-*** от кв. 75 по стария план на с. Т., описан в № ***, том I,
дело ***г., отговаря на УПИ VIII-*** в кв. 60 по действащия план на с. Т., одобрен през
4
***г. Разликата в квадратурата се е получила при регулацията на имота.
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на съседния имот, за който вещото
лице в т. 3 посочва, че УПИ II-*** кв.60 от плана от ***г. е идентичен на УПИ V-*** ,кв. 75
от плана от ***.Горното обстоятелство се установява и от представения по делото НА за
дарение на недвижими имот *** ,том IV,рег. № ***, дело №*** от ***. на нотариус К.М..
В заключението в т. 4 от изготвената експертиза, вещото лице посочва, че в регулационен
план от ***г.на с. Т., действащ и понастоящем, е отразено прилагането на регулацията
между съседните на ищците и ответника два имота, регулационната граница е зачетена
като имотна.
Дворищно - регулационният план определя пространствените предели на правото на
собственост на отделните лица. С дворищно - регулационните планове, приети при
действието на ЗТСУ (отм.), е допустимо части от един имот да се придават към съседен
парцел. В тези случаи се приема, че планът има непосредствено отчуждително действие по
отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано, е необходимо следното:
когато дворищно - регулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в
него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение
/хипотезата на чл.33, ал.1 3./, прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат
по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече
от 10 години. В останалите случаи /хипотезата на чл.33, ал.2 ЗТСУ/ планът се счита за
приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия
собственик – когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на
отчуждената част; при доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул
при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл.33 от ЗТСУ /отм./ настъпва
съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на
дворищно - регулационния план. Тези изводи следват и от ТР №1/15.07.1993г. на ОСГК на
ВС, като обобщението е, че за приложен план се говори, когато настъпят условията за
превръщане на парцелните граници в имотни линии. В този смисъл е решение
№304/***.10г. по гр.д.№263/10г. на ВКС, ІІ ГО. При действието на ЗТСУ /отм./ дворищно-
регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите
от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да
бъде отменен по реда на чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ отм. Когато старият план е приложен,
новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни, в този смисъл ТР
№3/1993г. има отношение не само към дворищно - регулационните планове, изработени при
действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действалите преди това
устройствени закони - ЗПИНМ, ЗБНМ, Закон за благоустройство на населените места в
/Княжество/ Царство Б../ Обн. ДВ, бр.67 от 1905г., отм. ДВ бр. 117 1941 г./, като безспорно,
въпреки че ТР №3/1993г. да е прието при действието на ЗТСУ /отм./, то не е изгубило
значението си и при действието на ЗУТ и ЗКИР.
От показанията си свидетелката И.И. – внучка и дъщеря на ищците, заявява че: “……. В
дъното, в най - дясната част е И.Ф., когото познавам с турското име И.. Н. и А. са като
свидетели тук - техният имот е от лявата страна, граничи с процесния. През ***., по
повод на добавянето на къщата и двете стопански сгради в проекта на селото, възникна
съмнение, че оградата не е на границите - както от страната на Н., така и отстраната
на И.Ф.. От двете страни възникна съмнение, че оградата не е на точното място, че е
завзета част от имота от двете страни. Извикахме геодезист, който измери границите
на имота и се оказа, че както от страната на Н., така и от страната на И.Ф. оградата
не е на границата, а е към имота, навътре в имота. Част от нашия имот беше в имота на
И.Ф. и на другия имот, от другата страна. След това замерване баща ми и дядо ми
махнаха мрежите, за да сложат оградата на имотната граница, както трябва да бъде.
Това не стана, понеже Н. и И.Ф. не бяха съгласни с това. Водихме дело с Н., което
спечелихме и оградата вече е на границата. Много пъти баща ми се опита да сложи
оградата на границата, но И.Ф. не му позволи. От едната страна водихме дело и там се
оправиха нещата, но от дясната страна - там, където частта от нашия имот е в имота
на И.Ф., те махнаха оградата, след което се опитаха да я сложат на границата, но не
успяха. През лятото на 2020г. той сложи оградата пак на старото място и отново завзе
част от нашия имот. Мястото от едната страна е 9 м, от другата - 12м. Формата на
тази площ, която в момента се владее от съседа И., е изкривена. …..„
В показанията си, свидетелят А.М. заявява: “………….. Има имотни спорове между
съседите - с Н. водиха дело. И. и В. решиха да си измерят имота и видяха, че от лявата
страна Н. е навлязъл. И при И. беше навлязло. Като се измерили, разбрали, че И. навлязъл в
5
техния имот. Това разбраха, когато решиха да си измерят имота. Оградата между
имотите представляваше паянтови мрежи. След измерването мрежите не се махнаха. Не
е сложена друга ограда. Оградата между И. и ищците е мрежа. И. я е сложил преди
измерването. Знам, че има спор, защото съм ходила в имота, ходила съм у тях. От В. и И.
разбрах, че оградата не е на мястото си..“
Не се представиха по делото категорични и безспорни доказателства ответникът да владее
процесната част от УПИ на законова основание както и не се събраха доказателства,
неговите дарители са придобили процесната част от имота на законово основание. Съдът
не кредитира показанията на разпитаните свидетели на ответника, като намира, че същите
не доказват тезата на ответника, а се отнасят за проблеми с техен имот и с ищците. В тази
връзка се споделя становището на представителя на ищците. Съгласно чл. 200 от ЗУТ,
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19. Съгласно ал. 2, правилото на ал. 1 не се
прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот
при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се
присъединява към съседен имот. Нормата на чл. 19 от ЗУТ предвижда, че при урегулиране на
поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се
спазват следните размери: 1. в градовете - най-малко 14 м - лице и 300 кв. м. - повърхност;
2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) в курортните населени места и селищни образувания и в
курортните зони на населените места - най-малко 16 м - лице и 500 кв. м - повърхност; 3.
във вилните зони - най-малко 18 м - лице и 600 кв. м - повърхност; 4. в селата или частите
от тях с преобладаващ равнинен терен - най-малко 16 м - лице и 500 кв. м - повърхност, а
при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м -
лице и 300 кв. м - повърхност; 5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен
терен - най-малко 12 м - лице и 250 кв. м - повърхност.Съгласно чл. 59 от ЗТСУ /отм./, също
е било предвидено, че реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако
отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника
за прилагане на закона. Съгласно ал. 2 на тази норма, правилото на ал. 1 не се прилага в
случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при
условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за
площ и лице или също се присъединява към съседен имот. Безспорно е, че процесната част
от УПИ не отговаря на горецитираните изисквания по сега действащата норма и на
отменената. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Р. № 112/***., в която се
приема, че реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана по давност или ако
срокът на владение на тази част е изтекъл, преди влизане в сила на Закона за
териториалното и селищно устройство през 1973г. /съгласно чл. 181, ал. 1 З. (отм.); или ако е
осъществявано владение в период повече от 10 години след влизане в сила на Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, но при условие, че владяната част от поземления имот
може да се обособи като самостоятелен УПИ, съобразно изискванията на чл. 19 от ЗУТ или
ако тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 от ЗУТ, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ или се присъединява към съседен имот. В горния
смисъл е и Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 280 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.,
Решение № 55 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 12 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 186
от 19.02.1987 г. по гр. д. № 154 от 1986 г. на ОСГК на ВС и др.
По делото не се представиха доказателства за одобряване по съответния ред на приложения
Проект за изменение на урегулиран поземлен имот II-***. Същевременно, от представените
по делото скици безспорно се установява, че границата между имота на ищците и имота на
ответника е тази, която е установена с регулационен план на с. Т. от ***. и именно тази
граница е зачетена, като имотна от ***г. без наличие на последващо изменение, което е
отразено и в приложенията на изготвената по делото експертиза.
Съобразявайки всичко изложено, съдът приема, че ищците са собственици на спорната част
реална част от 158 кв.м., съставляващи част от УПИ VIII -*** по действащият план на с. Т.,
заключени между изградената на место ограда до вътрешната регулационна граница между
двата имота, заключена между точки 1,2,3,4, отразени в Приложение 3, към ДСТЕ, целият с
площ от 1890 кв.м., находящ се в кв. 60 по регулационния план на с.Т., общ .Х., обл. Шумен,
одобрен със Заповед РД-25-***/***.***г. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установи, че ответникът владее процесната част от УПИ,намираща се между
изградената на место ограда до вътрешната регулационна граница между двата имота,
заключена между точки 1,2,3,4, отразена в Приложение 3, като площта й е 158 кв.м. При
6
това положение, съдът намира, че искането за признаване на установено по отношение на
ответника ИВ. Ф. ИЛ., че ищците И.. И.. М., ЕГН ********** и В. И.. И.., ЕГН **********
са собственици на 158 кв.м., съставляващи част от УПИ VIII -*** по действащият план на с.
Т., заключени между изградената на место ограда до вътрешната регулационна граница
между двата имота, заключена между точки 1,2,3,4, отразени в Приложение 3, към
допълнителната СТЕ, целият с площ от 1890 кв.м., находящ се в кв. 60 по регулационния
план на с.Т., общ .Х., обл. Шумен, одобрен със Заповед РД-25-***/***.***г. е основателно и
ответникът следва да бъде осъден да предаде владението на процесната част от имота - 158
кв.м., съставляващи част от УПИ VIII-*** с площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния
план на с.Т., общ.Х., обл.Шумен от ***г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците направените от тях разноски, включващи заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение в размер на 983,90лв. /51,41лв. държавна такса; 253,52лв.
депозит за СТЕ; издаване скица 10лв., удостоверение данъчна оценка 8 лв.; 650 лв.
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ищците И.. И.. М., ЕГН
********** , В. И.. И.., ЕГН ********** и ответника ИВ. Ф. ИЛ., ЕГН **********, че И..
И.. М., ЕГН ********** и В. И.. И.., ЕГН ********** са собственици на 158 кв.м./посочена
Приложение 3 на ДСТЕ, между точки 1,2,3,и 4/, съставляващи част от УПИ VIII-*** с
площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния план на с.Т., общ.Х., обл.Шумен от ***г., като
ОСЪЖДА ИВ. Ф. ИЛ., ЕГН ********** да ПРЕДАДЕ владението на И.. И.. М., ЕГН
********** и В. И.. И.., ЕГН ********** на 158 кв.м., съставляващи част от УПИ VIII-*** с
площ от 1890 кв.м. в кв. 60 по регулационния план на с.Т., общ.Х., обл.Шумен от ***г.
/посочена в Приложение 3 на ДСТЕ, между точки 1,2,3,и 4/
ОСЪЖДА ИВ. Ф. ИЛ. , ЕГН **********, с адрес в с. Т., общ. Х., обл. Шумен, ул. „Б.“ № 76,
да заплати на ищците И.. И.. М., ЕГН ********** и В. И.. И.., ЕГН **********, сумата от
983,90лв. /деветстотин осемдесет и три лева и 90 ст./ държавна такса, адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице, скица, удостоверение/.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7