Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 648
12.10.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №371 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на П.А.А. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.А.С., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение от 29.01.2019 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, назначена със Заповед №1731/21.11.2018 г. на Кмета на Община Хасково, в частта му, обективирана по точка 4 от Протокол №7/29.01.2019 г., касаеща посочения под пореден №10 имот №93.59, с площ на сервитута 8.601 дка и площ на стъпката на стълба 0.092, собственик – н-ци на Р. Ж. В., и определена стойност на обезщетението 4496 лева.
В жалбата се твърди, че с полученото от оспорващата на 10.04.2020 г. писмо на Община Хасково, А. била уведомена за приетото Решение, с което Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково е определила еднократно обезщетение в размер на 4496.00 лв., дължимо за придобиването на сервитут за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушни кабели и технологични площадки за изграждане на строеж, върху наследствения на оспорващата поземлен имот №75085.93.59, находящ се в местността „Под Куза“, землище на с.У., общ.Х.. Жалбоподателката считала изготвената оценка за определеното обезщетение за материално незаконосъобразна, а оттам определеното обезщетение за несправедливо определено, поради което обжалвала размера му.
Претендира се постановяване на решение, с което обжалваното такова да бъде отменено като материално незаконосъобразно, и след изготвяне на ново заключение за справедливата пазарна стойност на размера на дължимото обезщетение, от лицензиран експерт – оценител на земеделски земи, бъде допуснато изменение на определения размер на обезщетението.
Ответникът, Община Хасково, в депозирана чрез процесуален представител писмена молба, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна, „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, гр.С., в подадено чрез процесуалния си представител писмено становище, излага съображения за неоснователност на оспорването и претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление с рег.индекс: 53Е-540-1/16.01.2019 г., подадено до Кмета на Община Хасково, „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, гр.С., е посочило, че с Решение №584/18.07.2016 г. на Министерски съвет на Р.България, обект ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” – п/ст „Неа Санта” е обявен за „национален обект” и за „обект от национално значение” по смисъла на ЗУТ и ЗДС. В допълнение с Делегиран регламент №2016/89 на ЕК от 18 ноември 2015 г., същият е определен и като проект от общ европейски интерес по смисъла на Регламент №347/2013. За цитирания електропровод има изработен подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП), одобрен със Заповед №РД-02-15-20/09.03.2018 г. на МРРБ, влязъл в законна сила на 04.04.2018 г. Дружеството е посочило също, че въздушната линия засяга имоти в изброени землища на територията на община Хасково, както и че с оглед прецизираната нормативна уредба – чл.64 от ЗЕ и чл.182, ал.2 от ЗУТ, правото на енергийното предприятие да разполага елементи на линейните енергийни обекти в частни имоти ще възниква въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, установяващ вида, местоположението и сервитутните ивици на линейния енергиен обект след внасяне на дължимото еднократно обезщетение по сметка на правоимащите в съответствие с разпоредбите на чл.210 и чл.211 от ЗУТ. Посочено е, че в изпълнение на чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ, „Електроенергиен системен оператор” ЕАД следва да изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот за изброените землища на територията на община Хасково. Посочило е също, че размерът на обезщетенията за сервитутите, които ще възникнат в имотите, засегнати от трасето на обекта, съгласно влезлия в сила ПУП-ПП, са определени от независими лицензирани оценители, притежаващи оценителска правоспособност за земеделски земи, горски територии и трайни насаждения. Поискало е да бъде назначена комисия по чл.210 от ЗУТ, която „да разгледа и одобри приложените към писмото оценки, с които е определен размера на обезщетение за сервитут в засегнатите от електропровода имоти”.
Към заявлението са приложени изброени документи, включително експертни оценки, изготвени от независим оценител.
В неофициалния раздел на „Държавен вестник“ бр.25 от 20.03.2018 г. е публикувана Заповед №РД-02-15-20 от 9 март 2018 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която, във връзка с необходимостта от изграждане на нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст „Марица – изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), част от приоритетния електроенергиен коридор „Север – Юг“ и заявления вх.№АУ14-8/8.12.2017 г. и вх.№АУ14-8/31.01.2018 г. от И. Й., изпълнителен директор на ,,Електроенергиен системен оператор“ – ЕАД, на основание § 57, ал.1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство и територията (ЗИД на ЗУТ), (ДВ, бр. 13 от 2017 г.) и чл.129, ал.3, т.2, букви „а“ и „б“ от ЗУТ, се одобрява подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст „Марица – изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на територията на Република България, област Хасково – включително община Хасково, землищата на с.А., с.С., с.У., гр.Х., с.С., с.В., с.К., с.М., с.К., с.З., с.Р. и с.П., съгласно приетите и одобрени графична и текстова част на документацията, представляващи неразделна част от настоящата заповед. Няма спор, и се установява от представеното по делото писмо изх.№АУ14-8/13.09.2018 г. на Заместник-министър на МРРБ, че заповедта не е обжалвана в посочения в нея срок и е влязла в сила на 04.04.2018 г.
Няма спор и е установимо от представените по делото доказателства – Регистър на засегнатите имоти в землище с.У. – окончателен проект (л.66-74), Регистър на засегнатите имоти в землище с.У. от площадки на ел.стълбове – окончателен проект (л.75-80) и графична част към плана (л.140), че съгласно одобрения с цитираната Заповед Подробен устройствен план – Парцеларен план, трасето на обекта засяга процесния имот 93.59, находящ се в землището на с.У., общ.Х., местност „Под Куза”, с обща площ 64.833 дка, начин на трайно ползване (НТП) – Ниви /орна земя/, с площ заета от сервитута на ВЛ – 8.601 дка, площ на стъпката на стълба 0.092 дка, частна собственост, който имот е собственост на наследници на Р. Ж. В., видно и от представеното с жалбата (л.5-7) Решение №35-04 от 22.10.1997 г. на Поземлена комисия гр.Х., за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село У.. По делото е представено и Удостоверение за наследници изх.№52 от 21.04.2020 г. (л.148-150), от което е видно, че Р. Ж. В. след смъртта си е оставил изброените в удостоверението наследници по закон, сред които и жалбоподателката П.А.А..
Със Заповед №1731/21.11.2018 г. на Кмета на Община Хасково (л.163), на основание чл.287 от ЗЕС, чл.103, ал.1 и ал.2 от ЗВ, чл.192, ал.6 и чл.193, ал.8 от ЗУТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.110 от ЗУТ, е назначена комисия с председател, секретар и двама поименно посочени членове, за определяне на размера на еднократните обезщетения, относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти, включително е определено основание за определяне размера на обезщетенията: за имоти - частна собственост – „представена пазарна оценка от лицензиран оценител“.
Видно от пълния препис на Протокол №7/29.01.2019 г., Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначената с горецитираната заповед, е заседавала на 29.01.2019 г. в пълен състав и по точка 4 от дневния ред е разгледала „Определяне на размера на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400 kV, в т.ч. трайно заета площ от стъпките на ел. стълбове върху поземлени имоти в земеделска територия в землището на с.Узунджово, общ.Хасково, през поземлени имоти частна собственост на физически и юридически лица за строеж: „ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” (Република България) – п/ст „Неа Санта” (Република Гърция) на територията на Община Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД“.
Комисията е посочила, че съгласно чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката, определянето на обезщетенията се извършва по чл.210 и чл.211 от ЗУТ, или по взаимно съгласие на страните с оценка на лицензиран оценител и е взела решение, с което приема пазарните оценки за поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в землището на с.У., общ.Х., за определяне на размера на еднократното обезщетение относно сервитута, съгласно изготвената експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е. А. К., включително за имот №93.59, собственост на н-ци на Р. Ж. В., с площ на сервитута 8.601 дка, площ на стъпката на стълба 0.092 дка и стойност на обезщетението 4496 лв.
Изготвено е писмо (л.22) от Кмета на Община Хасково, адресирано до пет лица, като „наследниците на Р. Ж. В.“, сред които и П.А.А., с което им се съобщава за засягащото ги Решение на Комисията по Протокол №7/29.01.2019 г. и за възможността да го обжалват в законоустановения срок, като се прилага Препис – извлечение от Протокол №7/29.01.2019 г. Видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 012VСI I (л.23), писмото, изпратено на адреса на П.А.А., е получено на 10.04.2020 г. срещу подпис от М. А. – майка.
Жалбата на срещу Решението на Комисията е подадена чрез Община Хасково на 21.04.2020 г., където е заведена под рег.индекс: 94 П-2162-1 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, в частта му, с която се определя размера на обезщетение за прокарване на сервитут през конкретен имот – собственост на наследници на Р. Ж. В., сред които и оспорващата, и в обжалваната му част актът засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на собствениците на този имот. Жалбата е подадена при спазване на предвидения в чл.215, ал.4, във вр. с ал.2 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на акта.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, от Комисия в състав, съобразен със заповед на Кмета на Община Хасково за назначаването ѝ. Решението е подписано от всички членове на комисията и се явява прието при пълно мнозинство, от колективен орган, разполагащ с компетентност да издава решения от посочения вид, поради което е валиден акт.
Спазени са изискванията относно формата и съдържанието му, като в него са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му и актът е надлежно мотивиран.
Решението е прието с правно основание чл.210 от ЗУТ. Според ал.1 на тази норма, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В акта е посочено също, че с него се определя размера на сервитутното право на имотите с ограничителен режим на ползване, засегнати от ПУП – ПП за конкретен обект, представляващ нова въздушна електропроводна линия, т.е. линеен енергиен обект, и е направено препращане към чл.64, ал.6 от ЗЕ.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 на този закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Според чл.64, ал.6 от ЗЕ (изм.ДВ бр.83 от 09.10.2018 г.) определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. По делото няма данни за взаимно съгласие на страните по определянето на размера на обезщетението, и същото е определено с процесното Решение от 29.01.2019 г. на Комисията, назначена от Кмета на Общината, т.е. по реда на чл.210 от ЗУТ.
В конкретния случай по делото се оспорва единствено размера на така определеното от Комисията обезщетение за възникването на сервитута за енергиен обект в имот №93.59, с площ на сервитута от 8.601 дка, като оспорващата счита този размер за занижен.
В разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЕ е предвидено, размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 (каквото е процесното) да се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
По искане на оспорващата по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно поставените му задачи вещото лице инж.Т.М. е дало отговор на въпроса относно вида, местоположението и статута на засегнатия имот.
Вещото лице е констатирало, че засегнатият имот е №093059 по Решение на ПК Хасково и №75085.93.59 по кадастрална карта, находящ се в землището на с.У., община Хасково, местност „Под Куза“, с площ 64,833 дка, от които 45,382 дка пета категория и 19,450 дка трета категория, при граници: имоти с №000604 – пасище, мера на Община Хасково, №000512 – пасище, мера на Община Хасково, №093038 – нива на н-ци на А. Й.Н., №093049 – нива на А. В. А., №093070 – нива на К. А. И., №000551 – полски път на Община Хасково. Съгласно парцеларния план към инвестиционния проект на строежа, площта на сервитута за процесния имот е 8,601 дка, площта на стъпката на стълба е 0,092 дка, с обща стойност на обезщетението по обжалваното Решение 4 496 лв. Вещото лице сочи, че жалбоподателката П.А.А. е наследница на Р. Ж. В., с възстановено право на собственост по Решение №35-04/22.10.1997 г. на ПК Хасково. Имотът се намира извън регулацията на с.У., общ.Х., със статут на земеделска земя. Най-близкото населено място е с.У..
За определяне пазарната стойност на земята вещото лице е използвало сравнителен метод, като е ползвало аналози на реални сделки със земеделски земи, регистрирани в Службата по вписванията Хасково в землището на с.У. и съседното землище на гр.Х., в близки до имота местности, които са посочени в табличен вид в заключението му. Определило е пазарна цена от 1 053,50 лв./дка и пазарна стойност на имота в сервитутната зона, със сервитут 8,601 дка – 9 061 лв. и стъпка на стълб 0,092 дка – 97 лв., или обща пазарна стойност на засегнатата земя 9 158 лв.
Посредством формула вещото лице е изчислило пазарната стойност на обезщетението за сервитутно право с ограничителен режим, и е дало заключение, че размерът му за имот №093059, със сервитут 8,601 дка и площ на стъпката на стълб – 0,092 дка е с оценка на обезщетението – 8 553,15 лв.
Съдът намира, че приетото експертно заключение е компетентно и обективно изготвено, като с него оценката е определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ – по пазарни цени, и даденото от вещото лице заключение следва да бъде възприето изцяло. Така приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването и срок на ограничението, съгласно изискването на чл.65, ал.1 от ЗЕ.
Приетото по делото експертно заключение опровергава определената от Комисията стойност на обезщетението в размер на 4496 лв., която стойност се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена.
Отделно от това следва да се има предвид, че по делото е представена (л.43-65) Експертна оценка „Изготвяне на оценки за безсрочно право на строеж и безсрочен сервитут в поземлени имоти земеделски територии – държавна, общинска и частна (на физически и юридически лица) собственост, засегнати от трасето на обект: „ВЛ 400 kV п/ст „Марица изток” (Р.България) – п/ст „Неа Санта” (Р.Гърция), на територията на община Хасково, област Хасково, Сервитутно право върху поземлени имоти землище с.У.“, с изпълнител „ДелЕктрис“ ЕООД, изготвена към дата 09.07.2018 г. от инж.Е. А. К. – независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения – Сертификат Рег.№*********.
В Доклада за оценка на тази Експертна оценка е описан като приложение „Регистър на засегнатите имоти в землище с.У.“ и същият е представен по делото (л.48-51), но в него липсва процесният имот 93.59, находящ се в землището на с.У., общ.Х., местност „Под Куза”, или друг имот, собственост на н-ци на Р. Ж. В.. Същият имот не фигурира и сред имотите, изброени в изготвеното становище за Справедлива пазарна стойност на сервитутно право (л.63-65), като по делото не са ангажирани други доказателства, от които да се установи, че възприетата от Комисията по чл.210 от ЗУТ стойност на обезщетението за имот №93.59, собственост на н-ци на Р. Ж. В., действително е определена с експертна пазарна оценка от лицензиран оценител. Липсата на такива доказателства, както и непосочването на имота в представената по делото Експертна оценка, изготвена към дата 09.07.2018 г. от инж.Е. А. К., води на извода за абсолютно произволно определяне на оценката на обезщетението от страна на Комисията, при неясни критерии и методи за определяне на пазарната цена.
Така прието, процесното решение противоречи на материалния закон, което налага същото да бъде изменено в обжалваната му част и да бъде увеличена определената стойност на обезщетението за сервитута от 4496 лв. на 8 553 лв., съобразно заключението на експертизата по настоящото дело.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се дължат своевременно поисканите и действително направени по делото разноски – 10 лв. внесена държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 600 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 14.04.2020 г. адвокатско възнаграждение е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и осъщественото процесуално представителство на жалбоподателката, както и доколкото към момента на заплащането му размерът е съответствал на минималния, предвиден в приложимата редакция на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение от 29.01.2019 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, назначена със Заповед №1731/21.11.2018 г. на Кмета на Община Хасково, в частта му, обективирана по точка 4 от Протокол №7/29.01.2019 г., касаеща посочения под пореден №10 имот №93.59, собственик – н-ци на Р. Ж. В., с площ на сервитута на ВЛ 8.601 дка и площ на стъпката на стълба 0.092 дка, като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение от 4496 лева на 8 553 (осем хиляди петстотин петдесет и три лева) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на П.А.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: