Р Е
Ш Е Н И Е
№ 23
гр.
Севлиево, 25.02.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и
шести януари
през две хиляди
и петнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря К. Н.
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н.Дело
№ 434 по описа
за 2014 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят “Емка”
АД гр. Севлиево, представлявано от С. И. - прокурист, е обжалвал Наказателно
постановление № 07 – 000082 от 10.10.2014 година на Директора на Дирекция “ИТ”
гр. Габрово”, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413,
ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/
лева за нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд във връзка с чл. 179, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването
на работното оборудване /Наредбата/.
ИСКАНЕТО
в жалбата е съдът да отмени изцяло постановлението като неправилно и
незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на
наложената санкция.
Представителят
на ответника по жалбата – Дирекция “ИТ” гр. Габрово, който се яви в съдебно
заседание, оспорва жалбата и моли съда същата да се остави без последствия и
постановлението да се потвърди.
Препис
от обжалваното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.11.2014 год.
Жалбата е заведена в Дирекция “ИТ – гр. Габрово” на 26.11.2014, тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото
се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка, на които
съдът установи следната фактическа обстановка:
На 11.09.2014
година свидетелите инж. Б.И. – главен инспектор в “ИТ” гр. Габрово, и О.В. –
Старши инспектор по осигуряването в ТП на „НОИ” – Габрово, извършили проверка в
“Емка” АД гр. Севлиево във връзка с установяване на причините и
обстоятелствата, при които е настъпила трудова злополука на територията на
предприятието, допусната с работник на дружеството – жалбоподател С. Д. В.,
заемаща длъжността „Машинен оператор производство на кабели”.
От
името на “Емка” АД гр. Севлиево по време на проверката са присъствали П.П.Б. –
ОБЗ и П.И.М. – ръководител отдел „Поддръжка”.
При
проверката се констатирало следното: с пострадалата С. Д. В. бил сключен трудов
договор от 12.09.1983 година за длъжността „Машинен оператор производство на
кабели” с място на работа Участък „Изтегляне и усукване на голи жила” за работа
при пълно работно време от 8 часа.
Проверяващите
констатирали, че с лицето е бил проведен и документиран начален инструктаж, инструктаж
на работното място и периодичен инструктаж по реда на чл. 3 и чл. 11, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По време на проверката
били изискани писмени обяснения от работничките М.Д.П. и Г.А.И., заемащи
длъжността „оператор усукващи машини”, след съобразяването на които
проверяващите стигнали до извода, че усукваща машина – ДШО 63А – 25 с инв. №
9790/1991 година се експлоатира с неизправно командно устройство, тъй като при
спиране на усукващата машина и отворен капак на ограждението на барабана,
същата се задействала и завъртала барабана. По този начин според проверяващите
се застрашавали здравето и безопасността на работещите, в т.ч. и на лицето С. Д.
В., което било в нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 179, ал. 3 от
Наредбата.
За
извършената проверка бил съставен Протокол Изх. № П-09-123/12.09.2014 година, с
който било прието, че на 11.09.2014 година работодателят, чрез упълномощените длъжностни
лица, не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин за всички работещи, като е допуснал лицето С. Д. В.,
на длъжност „машинен оператор производство на кабели” да извършва работа на
неизправната усукваща машина – ДШО 63А – 25 с Инв. № 9790/1991 година, в „Емка
„АД гр. Севлиево, при което е настъпило внезапно увреждане на здравето на
работника.
Въз
основа на този протокол на 19.09.2014 година свидетелката инж. Б.И. съставила
срещу „Емка” АД гр. Севлиево акт за установяване на административни нарушения
/АУАН/ № 07-00082 за следното нарушение: При извършена проверка на място на
11.09.2014 година във връзка с допусната трудова злополука в направление –
проводници, в участък „усукване на голи жила” в „Емка” АД гр. Севлиево се
констатирало, че работодателят „Емка” АД гр. Севлиево е допуснал до
експлоатация усукващата машина ДШО с неизправно командно устройство на
11.09.2014 година да работи лицето С. Д. В. на длъжност „машинен оператор
производство на кабели”. При спиране на усукващата машина и отворен капак на
ограждението на барабана, същата се задейства и завърта барабана, при което е
настъпило внезапно увреждане на здравето на С. Д. В.. Актосъставителят е
квалифицирал описаното по – горе деяние като нарушение на чл. 8, ал. 1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 179, ал. 3 от
Наредбата.
Актът
за установяване на административно нарушение бил връчен на С. И.И. – Прокурост
на “Емка” АД гр. Севлиево на 19.09.2014 година. Същата е вписала в графата за възражения,
че ще представи писмени възражения срещу акта в законния 3 – дневен срок. Видно
от материалите, приложени по делото, са били депозирани такива писмени възражения.
В тях се сочи, че АУАН е съставен преди да бъде изяснена изцяло фактическата
обстановка, довела до настъпване на трудовата злополука с лицето С. В., тъй
като не ставало ясно по какъв начин актосъставителят е стигнал до извода, че
причина за настъпване на злополуката е
„неизправно командно устройство” на машината, на която е работила
работничката. В тази връзка наказаното лице сочи във възраженията, че
твърдението на актосъставителя, че въпросната машина е с неизправно командно
устройство, се базират единствено на писмените обяснения на две работнички, без
да се направи необходимото, за да се проверят техните твърдения. Напротив, в
деня на проверката и в присъствието на двамата проверяващи, главен разследващ
полицай Г.Н. и инженерите П.И.М. и П.Б., била проведена демонстрация на
работата на машината и поведението й при спиране по три начина. Резултатите от
демонстрацията били следните: 1. След натискане стоп – бутона, находящ се на
командното устройство, машината спира за време от 3 до 5 секунди, което е
нормално; 2. След натискане на аварийния стоп бутон, машината спира за време от
3 до 5 секунди, което е нормално и 3. При отваряне на предпазните врати се
задействат блокиращите устройства на машината и след време от 3 до 5 секунди,
тя е в покой. Във възражението се сочи още, че актът е съставен без да се
изясни въпроса дали пострадалата работничка при спиране на машината от
командното устройство е спазила инструкцията за безопасна работа при усукващи
машини за неизолирани токопроводящи жила, като е изчакала окончателното спиране
на движението на машината и ли е пристъпила към регулиране на нареждача преди
машината да е спряла окончателно.
След
постъпване на писмените възражения на жалбоподателя, процесуалният представител
на Д „ИТ” гр. Габрово старши юрисконсулт П.Т. е изготвил писмено становище, в
което е приел, че АУАН е законосъобразен и правилно издаден, че нарушението е
установено по безспорен начин, поради прави предложение до Директора на Д „ИТ”
гр. Габрово да издаде наказателно постановление.
След
получаване на въпросното писмено становище на старши юрисконсулта на Д „ИТ” гр.
Габрово и въз основа на АУАН, директорът на Д ”ИТ” гр. Габрово е съставил
обжалваното наказателно постановление, в което се е съобразил с вписаните в
акта фактически обстоятелства и след като ги е преповторил изцяло е приел, че
описаното в АУАН деяние съставлява нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗЗБУТ във
връзка с чл. 179, ал. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работно
оборудване, поради което и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и чл. 413, ал. 2
от КТ наложил на “Емка” АД гр. Севлиево имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.
В
съдебно заседание свид. Б.И. и О.В. потвърждават констатациите в акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление. Същите заявиха, че при разговор с пострадалата и двете
работнички, които са дали писмени обяснения по случая, установили, че машината
била много стара, че същата рядко се използвала, но всички работници знаели, че
при спиране на машината от стоп – бутона, понякога същата започвала да работи
сама. За това обаче никой не бил уведомил ръководството на завода. И двамата
свидетели не отрекоха, че в тяхно присъствие са били направени демонстрации за
спиране на машината по три начина, като и при трите, същата не е възобновявала
работата си, след като е била спряла да работи.
По
искане на жалбоподателя бяха допуснати до разпит свидетелите П.И.М., М.П., Г.И.
и Г.И.. Свидетелят П.И.М. заяви, че е ръководител отдел „Поддръжка” в „Емка „
АД гр. Севлиево. Той обясни, че машината може да се изключи по два начина –
чрез натискане на стоп – бутона или чрез натискане на аварийния бутон. Третият
начин, който също е бил демонстриран в присъствието на проверяващите, който
обаче не бил правилен, бил чрез вдигане на капака. От показанията на този
свидетел стана ясно, че не е установено как е била спряна машината от
пострадалата. П.И.М. обясни, че всеки един работник в този цех е инструктиран
как да работи на машината и по какъв начин да я спира. Тази машина е била
доставена през 1986 година, била е монтирана и от свидетеля, като от тогава до
процесния случай не е имало никакви проблеми с нея. М. обясни, че в случай, че
възникне такъв проблем, работниците имат задължение да записват в нарочна
тетрадка коя машина е повредена и какъв е проблема. От показанията на този
свидетел стана ясно, че нито той, нито ръководителят на участъка или някой друг
от ръководството на завода са били запознати с обстоятелството, че работниците
спирали машината след натискането на двата бутона - стоп – бутона и аварийния
бутон. Като възможна причина за злополуката свидетелят М. посочи евентуалното
бъркане от страна на С. В. в машината преди окончателното спиране на въртенето
на вала.
Свидетелките
М.П. и Г.И. обясниха пред съда, че работят от повече от двадесет години в
„Емка” АД гр. Севлиево и че по принцип работят на новите машини, а старите
такива, каквато е и усукващата машина ДШО, с която е станала злополуката, се
използвали много рядко, в случаите когато трябвало да се изпълнят повече
поръчки. Ръководител на цеха, в който работят двете свидетелки и пострадалата е
свидетелката Г. И.. На инкриминираната дата същата е разпоредила да се работи
на процесната машина. Свидетелката М.П. обясни, че е работила седем години на
тази машина и че е нямало никакъв инцидент до този момент с нея. Още при
обучението й за работа на машината, на същата е било обяснено, че за спирането
на тази машина следва да се натискат и стоп – бутона, и аварийния бутон. Освен
това винаги трябвало да се изчака няколко минути до окончателното спиране на
въртенето на вала и едва тогава да се регулира нареждането му. В тази връзка М.П.
предположи, че по всяка вероятност пострадалата е забравила да натисне
аварийния бутон.
Свидетелката
Г.И. също каза, че е била инструктирана от старите работници да натиска и двата
бутона за окончателното спиране на машината. От нейните показания също стана
ясно, че никой от ръководството не е знаел, че за да спре машината, трябва да
се натиснат и двата бутона и че имало случаи ако се натисне само стоп – бутона,
машината да се задействала сама.
Свидетелката
Г. М. И. потвърди в показанията си казаното от двете работнички и П.И.М., че
никой от ръководството на предприятието, включително и тя, не е знаел, че за да
спре машината трябва да се натиска освен стоп – бутона, и аварийния бутон.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентно лице, което не се спори от
жалбоподателя.
По
делото не се спори, че на 11.09.2014 година на територията на “Емка” АД гр.
Севлиево е възникнала трудова злополука, при която е пострадало лицето С. В..
Като причина за възникването на злополуката актосъставителят и наказващият
орган са приели, че усукващата машина ДШО – 63А – 25 с инв. № 9790/91 е била с
неизправно командно устройство, а нарушението, което е извършил жалбоподателя
се състои в това, че той, в качеството си на работодател, е допуснал лицето С. В.
да работи на тази неизправна машина. Наказващият орган е приел, че това деяние
съставлява нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 179, ал. 3 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и използването на работно оборудване. Разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от ЗЗЗБУТ гласи следното: "Работното оборудване трябва да е подходящо за
извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на
работещите". Според алинея 3 на чл. 179 от Наредбата когато работното
оборудване или негови опасни части са спрени, енергозахранването на съответните
им задвижвания трябва да е изключено. Съобразявайки разпоредбите на тези две
норми и събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът стига до
извода, че не са налице безспорни доказателства в подкрепа на твърдението на
наказващия орган, че наказаното лице е извършило горепосочените нарушения. На
първо място съдът намира, че при издаване на АУАН, а в последствие и на НП, не
са спазени императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които задължават контролните органи да опишат нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Видно от АУАН и НП се приема, че
машината, на която е работила С. В., е с неизправно командно устройство. В НП
обаче не е описано в какво се състои неизправността на това устройство, въпреки
че е записано, че при спиране на усукващата машина и отворен капак на
съоръжението на барабана, същата се задействала и завъртяла барабана, при което
е настъпило внезапно увреждане здравето на С. В.. При такова описание на
нарушението не става ясно защо именно тези две правни норми е приел наказващия
орган, че е нарушило дружеството – жалбоподател. Същите не визират състав на
административно нарушение според съда, но дори и да се приеме обратното,
наказващият орган следваше да докаже, че използваната машина, на която при
спряно положение енергозахранването на съответните й задвижвания трябва да е изключено, е неподходяща за извършваната работа, тъй
като застрашава здравето и безопасността на работещите. Съдът намира, че
наказващият орган не успя да докаже това. По делото липсват данни да е
установено от проверяващите по един несъмнен начин, че преди да извърши
манипулацията, при която е настъпила злополуката, машината е била напълно
спряна. Всички разпитани по делото свидетели заявиха, че до окончателното
спиране на машината изминава един кратък период от време, в който барабанът
продължава да се върти. В тази връзка не е ясно дали В., при спиране на
машината от командното устройство, е спазила Инструкцията за безопасна работа
при усукващи машини за неизолирани токопроводящи жила, утвърдена от прокуриста
на дружеството /приложена по делото/ като е изчакала окончателното спиране на
движението на машината или е пристъпила към регулиране на нареждача преди
машината да е спряла окончателно Според т. 9 от тази инструкция вдяването,
връзването на скъсан проводник, смяна големината на стъпките, посоката на сука,
оборотите на ротора и почистването на машината трябва да се извършва само след
окончателното й спиране. Безспорно е, че тази инструкция е доведена до знанието
на всички работници, извършващи тази работа в цеха на дружеството –
жалбоподател. Налице са и данни, отразени в съставения за резултатите от
проверката в деня на злополуката констативен протокол, че с пострадалата
работничка е бил проведен първоначален и периодичен инструктаж за безопасна
работа на машините. Това означава, че
работодателят е инструктирал всеки един от работниците си за начина на работа
на машините, в т.ч. и пострадалата, така че да не се застрашава по какъвто и да
било начин живота и здравето им. В тази връзка съдът намира за недостатъчно
обосновано твърдението на наказващия орган, че въпросната машина е била с
неизправно командно устройство, още повече че същото се базира единствено и
само на писмените обяснения, дадени от работничките М.П. и Г.И.. И двете
свидетелки заявиха, че още при започване на работа преди много години на тази
машина, двете са били информирани за това, че машината се спирала от стоп –
бутона и от аварийния бутон. Според техните показания този факт бил доведен и
до знанието на пострадалата работничка. Същевременно обаче и двете свидетелки
заявиха, че ръководството на дружеството не е било запознато с този начин на
работа на машината. Това се потвърждава и от показанията на прекия им
ръководител, както и от показанията на П.И.М. – ръководител отдел „Поддръжка”,
който каза, че до деня на злополуката не е знаел, че машината се спирала и от
двата бутона. Вярно е, че отговорността на ЮЛ е безвиновна, но за да е
осъществено процесното нарушение е необходимо преките ръководители в
предприятието, какъвто в случая е свидетелката Г. И., да са били запознати с
неизправността на машината и въпреки това да са допуснали пострадалата
работничка да работи на нея. Посочената по – горе свидетелка изрично заяви, че
до нейното знание не е бил довеждан факта, че машината се спирала при натискането
освен на стоп – бутона, но и на аварийния бутон.
На следващо място
съдът намира, че по делото не се установи по безспорен начин, че процесната
машина е била с неизправно командно устройство. Въпреки че нито в АУАН, нито в
НП е посочено по какъв начин се е стигнало до този извод, по делото са налице
данни, че в присъствието на свидетеля М. и разследващ полицай, е била направена
демонстрация на спирането на машината по три начина, като при всеки един от тях
същата е спирала напълно. Съобразявайки това обстоятелство, както и посоченото
по – горе относно неизясняването на обстоятелството дали злополуката не се
дължи на неправомерно действие на пострадалата работничка, извършено преди
машината да е спряла окончателно, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за необосновано, а от тук и за неправилно и незаконосъобразно. Това налага отмяната му като такова.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 07 – 000082 от 10.10.2014 година на Директора на
Дирекция “ИТ” гр. Габрово”, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във
връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ на “ЕМКА” АД гр. Севлиево, със седалище и адрес
на управление в гр. Севлиево, ул. Никола Петков № 30, ЕИК *********, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00лв.
/три хиляди/ лева за нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд във връзка с чл. 179, ал. 3 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: