РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Пловдивски общински инспекторат, чрез А. С. – ***,
в качество на длъжник по изп. дело № 72/2022 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова,
против Постановление № 687 от 14.03.2022 г., с което е постановен отказ за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя,
както и на размера на начислената по делото пропорционална такса по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частите съдебни изпълнители.
В жалбата се излагат съображения, че дължимата сума е била заплатена
доброволно, от пълномощника на взискателя не са били извършвани други
процесуални действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително
производство, поради което в тежест на длъжника следва да бъде определено
възнаграждение по чл. чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като пълномощникът на
взискателя не е извършвал никакви действия от посочените в чл. 10, т. 2-4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
действия, поради това, че длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение,
посочен в ПДИ изцяло посоченото задължение. Счита, че длъжникът не е станал
причина за образуване на изпълнителното дело, тъй като не са били ангажирани
доказателства, че изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за
1
изплащането му. Счита, че в тази връзка и като се съобрази, че изпълнителното дело не
се отличава с фактическа и правна сложност, участието на процесуалния представител
на взискателя е било само при неговото образуване, то определеното възнаграждение
от 400 лв. е прекомерно и следва да се намали до размер от 200 лв. Подаване на молба
за посочване на изпълнителен способ не счита самостоятелно действие, тъй като е
условие за редовността на молбата за образуване на изпълнително производство. Счита
неправилно изчислена пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частите съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) с включване в
паричното вземане и на разноските в изпълнението, включително адвокатското
възнаграждение. Моли да бъде изменено обжалваното разпореждане, като се намали
определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя до размер
на 200 лв., а таксите по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частите съдебни
изпълнители до размера на обикновените такси за образуване на изпълнителното дело
– 61,42 лв.
По делото е приложено становище от М.Т. (взискател в изпълнителното
производство), чрез процесуалния си представител адв. Т.И., в което се аргументира
неоснователност на искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение, като счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Счита,
че заплатеното адвокатско възнаграждение се дължи от длъжника, доколкото същото е
в законоустановения минимум за водене и образуване на изпълнително производство
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Моли да бъде оставено без уважение искането на ответната страна за
намаляване на минимално заплатените разноски за водене и образуване на ИД 72/22 г.
по описа на ЧСИ М. Кирова. Претендира разноски.
В писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК се изразява становище, че жалбата е
изцяло неоснователна, извършените по делото действия са изцяло правилни и
законосъобразни. Излагат се съображения, че заплатеното адвокатско възнаграждение
е обосновано, в законовия минимум от 400 лв. по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес
от 511,80 лв. Посочените в ПДИ разноски в размер на 219,92 дължими към 03.03.2022
г. се пояснява, че включват авансови такси от 108 лв. ( по т. 1, т. 2 и т. 5 от ТТРЗЧСИ –
образуване на изпълнително дело, пълно имуществено проучване и изпращане на
ПДИ), разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – 2,50 лв. ДТ за справка БНБ, пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху цялото вземане в размер на 109,42 лв. с ДДС, която
счита правилно изчислена при определен материален интерес като сбор от вземането
по изпълнителния лист и разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Счита
жалбата неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
2
делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество е частично
основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба от 17.02.2022 г., подадена
от взискателя М.Т., чрез адв. Т.И., за събиране на непогасено парично задължение от
длъжника Пловдивски общински инспекторат в размер на 511,80 лева разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен изпълнителен лист от 16.02.2022г. на
РС – Пловдив, издаден въз основан на влязло в сила решение по гр.дело № 15860/2020
г. по описа на ПРС. В молбата са възложени на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от
ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение. За образуване и
процесуалното представителство по изпълнителното дело, образувано въз основа на
посочения изпълнителен лист, взискателят е упълномощил адвокат Т.И., при
уговорено и заплатено изцяло в брой адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
Към образуване на делото са направени справки в АП, Регистър Булстат, както и
в НАП за наличие/липса на задължения. Връчена е покана за доброволно изпълнение
на длъжника на 23.02.2022 г., в която е посочено, че задължението му по
изпълнителното дело възлиза на 1131,72 лева, от които 511,80 лева присъдени
разноски, 400 лева разноски по изпълнителното дело, 219,92 лева такси по Тарифата
към ЗЧСИ, дължими към 03.03.2022 г.
Взискателят е поискал с писмена молба от 25.02.2022 г. налагане на запор на
банковите сметки на длъжника, в случай, че не плати в срока за доброволно
изпълнение. Разпоредено е и извършване на справка БНБ за длъжника след изтичане на
срока за доброволно изпълнение. Такава е направена на 10.03.2022 г.
След получаване на ПДИ, на 07.03.2022 г. длъжникът е подал възражение срещу
постановлението за разноските, инкорпорирано в ПДИ поради прекомерност на
адвокатския хонорар на взискателя и намаляване на размера на таксата по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ като неправилно изчислена върху материален интерес, по-висок от
посочения в изпълнителния лист.
На 10.03.2022 г. е постъпило плащане на задължението изцяло, така както е
посочено в поканата за доброволно изпълнение.
С обжалваното Постановление № 687/14.03.2022 г. възражението на длъжника е
прието за неоснователно, като е отказано намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и на размера на начислената по
делото пропорционална такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона
за частите съдебни изпълнители.
3
Съдът намира искането за редуциране на разноските – заплатеното адвокатско
възнаграждение, за основателно. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото
правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. Длъжникът
Пловдивски общински инспекторат е заплатил изцяло претендираните суми по
изпълнителния лист, поради което и не може да се очаква някаква фактическа и правна
сложност при водене на производството. По делото не са извършени, нито са могли да
бъдат извършвани законосъобразно други изпълнителни действия, поради изплащане
изцяло на задължението, като действията на пълномощника на взискателя се изразяват
единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, с
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, включително с определяне на начина на изпълнение,
както и последваща молба в която сам сочи изпълнителен способ, но същият не е бил
приложен, поради постъпилото доброволно плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1, т. 3 от ГПК не се дължат от длъжника и разноските, направени от взискателя, за
изпълнителни способи, които не са приложени. В сочената от взискателя практика на
ПОС се обсъждат изпълнителни дела, при които не е било заплатено изцяло
претендираното вземане в изпълнителното производство, или същата не е приложима
към конкретния случай. При тези обстоятелства заплатеното адвокатско
възнаграждение от 400 лв. не съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото и се явява прекомерно. В настоящия случай се дължат разноски
единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., каквито
действия са реално извършени от пълномощника на взискателя, а не за извършване на
процесуално представителство в изпълнителното производство, поради което в тази
част следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ до посочения размер, на осн. чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, или бъдат отменени от съда,
както и разноските, направени от взискателя, за изпълнителни способи, които не са
приложени. Или длъжникът отговаря за всички разноски за образуване на делото,
защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за
образуване на делото. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
4
изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират
както дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия
по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство,
така и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители. Същите са подробно описани в мотивите по чл. 436, ал.
3 от ГПК и няма данни информация за начина на начисляването им да е била искана от
длъжника.
Така размерът на паричното вземане, което следва да събере съдебният
изпълнител по конкретното изпълнително дело, върху което се определя и неговото
възнаграждение, каквото по същността си представлява таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ
е в размер на сумата 511,80 лева по изпълнителния лист, както и 200 лева – адвокатско
възнаграждение следващо се за изпълнителното производство. Следователно основата,
върху която се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е в размер на сумата 711,80 лева и
съгласно разпоредбата на т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер
на 71,18 лева, без ДДС или 85,42 лева с включен ДДС, което означава, че
определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ трябва да бъдат намалени до
законоустановения размер от 85,42 лева. Оплакването на длъжника, че при
определянето на материалния интерес, върху който се изчислява дължимата такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, не се включва и адвокатското възнаграждение за изпълнителното
производство е неоснователно. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени
от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал.
1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист
чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се
включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от
ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед
това, разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в който смисъл е
Решение № 278 / 25.06.2012 г. по гр. дело № 414/2012г. по описа на ВКС.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу
акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, а и в производство относно дължимостта и размера на
разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл константната
5
практика на ВКС, обективирана в определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. №
4562/2018г., III ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., III ГО,
определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., II ГО и др.).
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 437 ал. 4 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление № 687 от 14.03.2022 г. по изп. дело № 20228230400072
по описа на ЧСИ Мариана Кирова, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, с
което е постановен отказ за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя, както и на размера на начислената по делото
пропорционална такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частите съдебни изпълнители и НАМАЛЯВА размера на дължимите от Пловдивски
общински инспекторат, Булстат 0004715040592, на М. Н. Т., ЕГН: **********,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Т.И., АК Пловдив, по изп.
дело № 20228230400072 от 400 лв. на 200 лв. (двеста лева), както и размера на
дължимата по изп.дело № 20228230400072 по описа на ЧСИ Мариана Кирова, от
длъжника Пловдивски общински инспекторат, Булстат 0004715040592, такса по т. 26
от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частите съдебни изпълнители, от
109,42 лв. с ДДС на 85,42 лв. (осемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки) с
ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6