Определение по дело №1848/2023 на Административен съд - Варна

С Определение № 4348/09.04.2024г. по адм.д. № 2667/2024г. на ВАС е отменено Определение № 3470/30.11.2023г. по адм.д. № 1848/2024г. по описа на Адм.съд-Варна и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Същото е образувано по искова молба на К. Т. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощник – адв.А.Х., против Община Варна, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 24 009.23 лв., в резултат на отменен АУЗ № М.-АУ-046/02.04.2012г., както и 1 056.36 лв. законна лихва на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен УАЗ, до датата на предявяване на иска – 14.08.2023г. /съгласно уточняваща молба/, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се поддържа, че ответникът е издал АУЗ от 02.04.2012 г., във връзка с който е образувано изпълнително дело, предприето е съдебно изпълнение и е продадено жилище, собственост на ищеца, като същото е послужило за погасяване на задълженията по образуваното изпълнително дело. В последствие състав на Варненския административен съд е отменил изцяло издадения АУЗ /поради изтекла погасителна давност/ като решението е било потвърдено от състав на Върховен административен съд. В тази връзка се твърди, че са причинени имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и същите са непосредствена последица от него, поради което се моли ответникът да бъде осъден да заплати твърдяната сума, ведно с лихвите.

Ответникът, чрез процесуален представител – гл.ю.к.Х., прави възражение за недопустимост на исковата молба, поради наличието на друг ред за удовлетворяване на претенцията на ищеца. В условията на евентуалност оспорва същата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдията-докладчик при съобразяване мотивите на ВАС в отменителното определение и при преценка становищата на страните, констатира, че при предходното произнасяне не са съобразени следните обстоятелства, свързани с допустимостта на жалбата:

Претенцията на ищеца се основава на настъпили имуществени вреди, в резултат на отменен АУЗ № М.-АУ-046/02.04.2012г. с Решение № 8/07.01.2022г. по адм.д. № 2816/2020г. на Адм.съд-Варна, потвърдено с Решение № 3661/05.04.2023г. по адм.д. № 3513/2022г. на ВАС. С отменения АУЗ са установени задължения за местни данъци и такси /данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2007-2011г./. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват по реда на ДОПК. С отмяната на този АУЗ с влязло в сила съдебно решение, отпада основанието за принудителното събиране, включително и когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по събиране на сумите, установени с този данъчен акт.

В настоящия случай става въпрос за отменен акт по чл.107 ал.3 от ДОПК, съгласно препращащата разпоредба на чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Установените с такъв акт задължения представляват годно изпълнително основание, съгласно изричната разпоредба на чл.209 ал.2 т.3 от ДОПК. Алинея 1 на цитираната разпоредба предвижда, че принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. След като този акт представлява годно изпълнително основание по ДОПК, то евентуално недължимо внесени по отменен такъв акт суми подлежат на прихващане и/или възстановяване също по реда на ДОПК – чл.128 от ДОП.

Доказателство в тази насока са и редица решения на ВАС, част от които съдът прилага към настоящото определение за сведение и съгласно които недължими суми по АУЗ и АУЗД, се претендират за възстановяване с АПВ по чл.128 от ДОПК.

Горното води до извода, че за жалбоподателя е налице друг специален ред за възстановяване на недължимо събрани от органите по приходите, съответно - недължимо изплатени от частен съдебен изпълнител на Община Варна, суми за погасяване на задълженията по процесния АУЗ за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Това е предвиденият в чл.128 и сл. от ДОПК ред - служебно от органите по приходите или по отправено до тях искане от лицето, имащо право на възстановяване на сумите след извършване на ревизия или проверка и издаване на акт за прихващане или възстановяване. Процедурата по Глава шестнадесета, Раздел І от ДОПК се развива пред административния орган и е недопустимо да се променя подведомствеността му, като се сочи друго правно основание.

Наличието на специален процесуален ред /по ДОПК/, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство, изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. В тази насока е изричната разпоредба на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Съдът намира, че в случая е налице именно тази хипотеза.

Противното би означавало възможност ищецът да претендира сумите двукратно, респ. това води до липса на правна сигурност в страните.

В горния смисъл са Решение № 15609 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2013 г., III о, Решение № 11312/26.10.2016г. по адм.д. № 10438/2015г. на ВАС, ІІІ о., които съдът също прилага за сведение.

Недопустимостта на предявения иск с оглед изричната разпоредба на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ има за последица оставянето на исковата молба без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковата молба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.

При този изход на делото и предвид осъщественото процесуално представителство, съдът намира за основателно искането на ответника за присъждане на ю.к. възнаграждение на осн. чл.144 ал.3 от АПК. Същото следва да се присъди в размер на 100 лв., съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от НЗПП.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на К. Т. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Община Варна, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 24 009.23 лв., в резултат на отменен АУЗ № М.-АУ-046/02.04.2012г., както и 1 056.36 лв. законна лихва на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен УАЗ, до датата на предявяване на иска – 14.08.2023г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1848/2023г. по описа на Адм.съд - Варна.

ОСЪЖДА „Косю Тодоров Кателиев, [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Община Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщенията до страните.