Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………./…… 10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, двадесет и втори състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 280 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на К.М.Д. и М.А.К.,
срещу Заповед № 8/6.01.2021 г. на Кмета на район „Приморски“ – Община Варна, с
която е наредено в срок от един месец, от получаване на заповедта да се изготви
и представи за одобрение План за безопасност и здраве, за премахване на строеж:
„Стоманобетонови подпорни стени два броя“, находящ се в ПИ с идентификатор ************
по КК на гр. ****, по плана на СО“ ******“, В срок от два месеца от датата на одобряване на плана
по безопасност и здраве да се извърши
премахване на същия строеж.
В жалбата
се поддържа, че оспорения акт е издаден от некомпетентен орган, в нарушение на
материалния закон, на изискванията за форма и на
административно-производствените правила. Към заповедта не е представен
документ, който да легитимира нейния издател като упълномощено лице от кмета на
общината. Счита, че не е ясна волята на административния орган досежно предмета
на заповедта. В същата е разпоредено премахване, на два броя подпорни стени,
изпълнени в имота, като административният орган се е позовал на КА №20/2020 г.,
но същия не се отнася до подпорни стени, а има различен предмет. В КА № 21/2020
г. е отразено местоположението на подпорните стени, но на място, където е
окомерната скица е отразена една подпорна стена, а те са три. Не е ясна волята
на административния орган за коя точно от тях е разпоредено премахване.
Нарушението е съществено и опорочава заповедта до степен, налагаща отмяната й. Ответникът твърди, че подпорните стени са с
височина 2 м. и не ги квалифицира като елемент от транспортни обекти, т.е. в
рамките на параметрите посочени в чл. 147 ал.1 т.5 от ЗУТ, но същевременно е
констатирал, че липсва одобрен инвестиционен проект, като основание за незаконност.
Поддържа, че двете подпорни стени са с височина до 1,20 м. над нивото на прилежащия в основата им терен
и не са елемент на транспортни обекти, като съгласно чл. 151 ал.1 т.4 от ЗУТ за
такива обекти не се изисква издаване на РС. За да са налице предпоставките на
чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ следва не само строежът да е изпълнен без строителни
книжа, но и законът да предвижда необходимостта от издаването на такива.
Сочената в оспорения акт Заповед от 21.04.1997 г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство дори и да се отнася до налагане на строителна
забрана и да касае територията на имота на жалбоподателите е загубила своето
правно действие, с оглед чл. 198 от ЗУТ,
същата не би могла да е основание за издаване на оспорения акт. По
изложените доводи моли да се отмени оспорената заповед. В с.з. процесуалния представител
на жалбоподателите поддържа жалбата, моли да се отмени и да се присъдят
сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки поддържа, че акта е
издаден в нарушение на материалния закон, за процесните строежи не е било
необходимо издаване на РС, тъй като същите са с височина до 1,20 м. над нивото
на прилежащия терен и попадат в приложното поле на чл. 151 ал.1 т.4 от ЗУТ.
Счита, че приетата по делото тройна СТЕ е компетентно дадена, изготвена е от
специалисти с необходимите специални знания, като експертите са установили, че
посочените височини в КА на подпорните стени са неправилно определени. За
изпълнените работи по изграждане на подпорните стени не е необходимо
одобряването на инвестиционен проект и разрешение за строеж, с липсата на които
е обосновано наличието на незаконен строеж. Поддържа, че заповедта е
издадена в несъответствие с целта на
закона.
Ответникът – Кметът на Район „Приморски“, Община
Варна, се представлява от ю.к. Ц., който оспорва жалбата като неоснователна.
Моли съда да я отхвърли. Претендира разноски в полза на ответника. В придружително писмо от 9.02.2021 г.
поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид заповед №
0508/2020 г. с която Кмета на Община Варна е предоставил свои функции на
кметовете на райони по издаване на заповеди по чл. 225 а ал.1 от ЗУТ. Акта е
издаден и при спазване на процесуалните правила. Счита за необосновани
твърденията на жалбоподателите, че акта е с неясен предмет. От приложените по
делото КА се установяват размерите на строежите предмет на премахване и тяхното
местоположение. Поддържа, че не са
налице предпоставките на чл. 147 ал.1 т.5 от ЗУТ и чл. 151 ал.1 от ЗУТ. Подпорните стени са изградени при липса на
РС, те не представляват и търпим строеж. Изложените факти в заповедта се
подкрепят от приетите по делото две експертизи. Имотът попада и в територия с наложена строителна забрана.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на
оспорващите, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от
страни, които разполагат с правен интерес да оспорят заповедта на районния
кмет, издадена на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към административната преписка и
допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства безспорно се
установява следното:
Жалбоподателите са собственици на ПИ с идентификатор ************,
находящ се в гр. ****, СО „******“ с площ от 580 кв.м., ведно с построената в
него еднофамилна сграда с площ от 100 кв.м.
Със заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. е
наложена строителна забрана в свлачищните райони за територията на Община
Варна, Аксаково, Балчик.
Със заповед № 0508/7.02.2020 г. Кмета на Община Варна, на осн. чл. 44 ал.1 и
2 от ЗМСМА, вр.§1 т.3 от ДР на ЗУТ, чл.225 а от ЗУТ е предоставил свои функции
по ЗУТ на кметовете на райони в гр. Варна, вкл. да издават заповеди по чл. 225
а ал.1 от ЗУТ за строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях,
незаконни по смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ.
Видно от изготвена справка от Дирекция „ИНБ“, ПИ с
идентификатор ************ е разположен
в територия с наложена строителна забрана, със заповед от 1997 г.
С писмо рег. № УСКОР200001972ПР от 14.09.2020 г.
жалбоподателите са уведомени да представят документ за собственост на ПИ, както
и строителни книжа за всички находящи се в имота строежи. Писмото е получено от
Д. и К. на 16.09.2020.
По делото
е приложена извадка от ПНИ „*****“, одобрен със заповед от 2003 г., част от КП „******“ от 1989 г. в частта на
имота на жалбоподателите и съседни.
С писмо
изх. № УСКОР20001972ПР от 14.09.2020 г. жалбоподателите са уведомени за
започнало административно производство, като съобщението е получено от Д. и К. на 16.09.2020 г.
На 7.10.2020 г. е съставен констативен акт № 21, от
служители на район „Приморски“ – Община Варна, в който е констатирано, че в ПИ
на жалбоподателите и изграден строеж: стоманобетонови подпорни стени – два
броя, с приблизителни размери всяка: дължина около 12 м., височина – около 2 м.
от кота прилежащ терен и дебелина около 0.25 см., с обща квадратура 48 кв.м.
Стоманобетоновите стени са разположени успоредно една на друга в югозападната
част на имота. Строежа е 6 категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ. Изграден е в
периода м.03.2018 г. до 08.2020 г., без разрешение за строеж. В акта е прието,
че строежа е реализиран от К.Д. и М.К..
Към акта е приложена и скица. Във връзка с констатациите е прието, че
съставения акт е основание за започване на административно производство за
премахване на строежа. Акта е изготвен
от Д. Г., П. К., А. Н., служители в
район „Приморски“. От приложените по делото Заповед № 67/ДС от 2018 г., трудови
договори № 1/8.01.2020 г. и №115/31.08.2017 г.
е видно, че лицата съставили констативния акт са назначени на длъжности
инспектори контрол строителство в районната администрация. Съгласно
представената длъжностна характеристика, част от преките задължения на
инспекторите „Контрол строителство“ е съставянето на КА по чл. 225 а ал.2 от ЗУТ. На 3.11.2020 г. акта е връчен на жалбоподателите.
На 17.11.2020 г. е изготвен констативен протокол №
259, от служители на район „Приморски“, с който е констатирано, че срещу КА №
19, 20, 21, 22, 23 от 2020 г. няма постъпили възражения в законоустановения
срок.
На 6.01.2021 г. е издадена Заповед №8, с която кметът
на район „Приморски“ е наредил в срок от в срок от един месец, от получаване на
заповедта да се изготви и представи за одобрение План за безопасност и здраве,
за премахване на строеж: „Стоманобетонови подпорни стени два броя“, находящ се
в ПИ с идентификатор ************ по КК на гр. ******, по плана на СО“ ******“,
В срок от два месеца от датата на одобряване на плана по безопасност и здраве
да се извърши премахване на същия
строеж.
С писмо рег. №№ УСКОР21000070ПР/12.01.2021 г.
жалбоподателите са уведомени за издадената заповед за премахване на незаконен
строеж. Съобщенията са получени от К. и Д. на 14.01.2021 г.
По делото е назначена и приета СТЕ, изготвена от в.л П..
Съгласно заключението подпорните стени са изградени от стоманобетон, същите
видимо са ново строителство. Стена № 1 е с дължина 13,30 м., дебелина 0.25 м.
Височината на стената е с размери от 1.10-1.15 м. измерена от горен ръб на
стената до нивото на терена от по-ниската страна. Стена №1 е частично дублирана
с втора стена долепена до нея /Стена №1.1/ с дължина 7.80 м., дебелина 0.60 м.
и височина над нивото на прилежащия терен 0.55 м. Стена №2 е разположена на юг
от Стена №1. Тя е с дължина 14,30 м., дебелина 0.25 м. и височина 1.18-1.20 м.
до нивото на терена от по-ниската част. Стените са изградени в имота на
жалбоподателите в границите определени от КК. Височината на стените е измерена
до прилежащия терен от по-ниската страна. Основите на стените са засипани, поради
което цялата височина на стената не може да бъде отчетена. Измерена до
прилежащия в основата им терен височината на двете стени е по-голяма от 1.20 м.
Стените не са част от елементите на транспортната инфраструктура. Те са част от
вертикалното оформяна не имота. За имота няма одобрен ПУП. За изградените
подпорни стени не са налице строителни книжа.
Височината на стените е измерена до прилежащия терен от по-ниската
страна, тъй като този терен не е теренът, където се намира основата на стената,
действителната височина на подпорните стени е по-голяма от измерената видима
част над терена. Според в.л. за стените се изисква издаване на РС, без
одобряване на инвестиционни проекти. Денивелацията на терена е около 11 м.,
силно наклонения терен е коригиран и благоустроен с подпорните стени, с цел
по-практичното му използване, това се установява от КП от 1998 г. и от 2003 г.
Стените имат ролята да поддържат терена на имота с цел изравняването му, да не
се свлича земна маса. Към СТЕ е приложен и снимков материал.
Така приетата експертиза е оспорена от
жалбоподателите, като е назначена повторна СТЕ.
От приетата повторна СТЕ се установява, че за имота
на жалбоподателите няма одобрен ПУП. Подпорна стена №1 е ситуирана на 7 м. от
югозападния ъгъл на сградата, на страничната северозападна обща граница с ПИ ****,
на страничната югоизточна обща граница с ПИ *****. Подпорна стена №1 е с
дължина 13.70 м, ширина в горния край 0.25 м. шапка с ширина 0.35 м. В левия
край на стената до стълбата е изграден бетонов цветарник с височина 0.60 м.
Височината на стена №1 до горен ръб на
цветарника е 1.35 м., в десния край на стената височината й над нивото на
прилежащия в основата терен е 1,21 м. От
подпорна стена №1 до №2 височината се преодолява с 16 стъпала. Подпорна стена №
2 е с дължина 14.55 м., ширина в горния край 0.25 м. В левия край на стената е изградена
еднораменна стълба долепена до стената с 9 стъпала като височината на стената
измерена до най-ниското стъпало над нивото на прилежащия в основата терен е 1,53
м., в десния край на стената височината на подпорна стена №2 над нивото на
прилежащия в основата терен е 1,21 м. Теренът е над горен ръб бетоновата стена
на оградата и „прелива“ в ажурната част на оградата. Това налага извод, че
стена №2 е по-висока от 1,21 м. Стена №2
е разположена на страничната обща граница с ПИ ****, и на страничната
обща граница с ПИ *****. Не са налице строителни книжа за обектите предмет на
заповедта. Обектите предмет на заповедта са шеста категория. Строежите попадат
в територия с наложена строителна забрана. Според в.л. има изградени подпорни
стени в имота на жалбоподателите на посочените места в окомерна скица, част от
КА № 21/2020 г. Към СТЕ е приложена
комбинирана скица.
Приетата повторна СТЕ е оспорена от жалбоподателите.
По делото
е назначена и приета тройна СТЕ, изготвена от в.л. геодезист, геолог и
строителен инженер. Видно от заключението на в.л. на 8.09.2021 г. е извършен,
оглед, измервания и снимки, като са
установили, че на посочените места по окомерна скица, част от КА _ 21/2020 г.
има изградени две подпорни стени. Подпорните стени са най-разпространените
геотехнически съоръжения. Има различни видове: тежки, леки/конзолни/, каменни,
тухлени, изградени с габиони и др. Използват се за преодоляване на
денивелацията на терена от 1-2 м. до 4-5
м. Най-честата употреба е при терасиране на наклонен терен и при защита на
пътни съоръжения. Подпорната стена се
състои от фундамент, тяло – надземна/видима/ част на носещата конструкция,
отводняване и дренаж, необходими за увеличаване на здравината на подпорната
стена. Горния ръб на подпорната стена трябва да е малко /около 10-15 см/ над
повърхността на земята – това предотвратява преливането на водата през стената.
Подпорната стена се състои от фундамент и тяло на стената. Фундамента на
подпорната стена се изгражда мин. на 80 см. под нивото на по-ниско разположения
терен. Двете подпорни стени № 1 и №2 са предмет на оспорената заповед. Според
в.л. В КА неправилно е изчертано, че
двете подпорни стени имат еднакво сечение. Означена е височина от 2 м., която
неправилно е измерена от горен ръб фундамент до върха на стената. Височината на
подпорната стена е височината, измерена от нивото на по-ниско разположения
терен до върха на подпорната стена. Подпорната стена е геотехническо
съоръжение, което понася натоварването от земния натиск и полезните товари,
които товарят пирамидата на земната маса зад подпорната стена, разположена по
линията на естествения откос на почвата зад стената. На скица към СТЕ са
представени сеченията на двете подпорни стени. Според заключението височината
на подпорна стена № 1 измерена в пет точки
е съответно 1.10 м., 1.12 м., 1.05 м., 1.11 м., 1.15 м. над нивото на по-ниско
разположения терен. Дължината на стена № 1 е 13.50 м. Издадената част от стена
№ 1 представлява част от фундамента на тази стена. Върху подпорната стена е
монтирана шапка с дебелина от 0.05 м., но тя не е част от подпорната стена като
геотехническо съоръжение, подложено на земен натиск. Височината на подпорна
стена №2, без дебелината на ст.б.плоча, измерена в пет точки е съответно 1.02
м., 0.91 м., 0.94 м. и 1.02 м. над нивото на по-ниско разположения терен, без
дебелината от 15 см. на ст.б.плоча, която стъпва върху подпорната стена. Дължината
на подпорната стена е 14.65 м. ст.б.плоча, която стъпва върху подпорна стена №
2 не е част от подпорната стена като геотехническо съоръжение, подложено на
земен натиск. Двете подпорни стени служат за вертикална планировка на имота, те
не са елементи от транспортни обекти. В имота има сграда, в северната му част,
която е на разстояние съответно от 6.99 м. и 8.85 м. от подпорните стени.
Денивелацията на имота е 60.83/средна кота горе/ - 51.58 /кота най-долу/ т.е.
9.26 м. – 30% наклон. Съгласно ПНИ и КП от 1989 г. в имота е имало две подпорни
стени, като новоизградената подпорна стена № 1 почти съвпада по местоположение
със старата стена, а стена №2 е изградена на друго място. Територията в която са изградени строежите е
свлачищна съгласно заповед на МРРБ от 1997 г.
Ако се премахнат подпорните стени съществува реална опасност да се
свлекат земни маси и може сградата в имота да тръгне надолу. Има опасност
премахването на подпорните стени да доведе до нарушаване цялостта на съседните
постройки. В с.з. в.л. поддържат изготвеното заключение. Инж. М. сочи, че
шапката на подпорна стена № 1 и стоманобетоновата плоча към подпорна стена № 2
не са част от самите подпорни стени. Стените са геотехническо съоръжение, което
поема земен натиск от почвата, шапката на стената е елемент който не поема
никакви натоварвания, а е декоративен, завършващ елемент на подпорната стена.
Вещите лица са дали параметрите на двете подпорни стени с оглед нормативните
изисквания за изчисляване и оразмеряване на подпорните стени и с оглед нормите
за проектиране на подпорни стени. Вещите лица са извършили геодезическо
изследване, на терена, в резултат на което са изчислили, че същия е моделиран и
са дали параметрите на процесните строежи.
Съдът кредитира заключението на тройната СТЕ по
следните съображения: на първо място същата е изготвена от вещи лица със
различни специалности – геолог, геодезист и инженер конструктор. При извършване
на измерванията вещите лица са извършили геодезичеки измервания, като с тяхна
помощ е определено местоположението на обектите предмет на заповедта, техните
характеристики, дължина, ширина, площ. Отделно от това съдът намира, че следва
да се даде превес на измерванията дадени при тройната СТЕ предвид, точността с
която се извършват геодезическите измервания, в сравнение със случаите в които
се използват обикновени техники за измерване, каквито са използване при
изготвяне на двете единични СТЕ. Не на последно място съдът приема, че правилно
в.л. при изготвяне на тройната СТЕ са определили височината на процесните
подпорни стени, като не са включили установената шапка на подпорна стена №1, т.к. шапката не е
част от геотехническото съоръжение подложено на земен натиск, не са включили
във височината на подпорна стена № 2
стоманобетоновата плоча, която стъпва върху подпорната стена, защото тя
не е част от геотехническо съоръжение,
подложено на земен натиск. Правилно в.л. по тройната СТЕ са се позовали на нормите
за проектиране на подпорни стени, отпечатани в БСА, бр. 10 от 1986 г.; изм.,
БСА, бр. 8 от 1990 г. Следва да се посочи, че трите експертизи кореспондират в
останалите си части, с изключение на частите в които се определят височините
на подпорните стени. По изложените
доводи съдът кредитира и двете единични СТЕ, с изключение на частите в които
определят височините на процесните стени.
При
гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, извършена съгласно чл.
168, във връзка с чл. 146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспорената
Заповед № 8/2021 г. е индивидуален административен акт по чл. 214, ал. 1, т. 3
от ЗУТ, с който на основание чл. 225а от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахване като незаконен строеж от VІ-та категория, който подлежи на оспорване и съдебен контрол
за законосъобразност съгласно чл. 215 от ЗУТ. Тя е издадена от кмета на район Приморски,
на който със Заповед № 0508/2020 г.
Кмета на Община Варна е делегирал правомощията си по издаване на мотивирани
заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по чл.
225, ал. 2 от ЗУТ от IV-та до VI-та категория или на части от тях. Разпоредения
за премахване със заповедта строеж е от VІ-та категория, разположен е в имот в
район Приморски на град Варна, поради което заповедта е издадена от
териториално и материално компетентен орган, съобразно чл. 225а, ал. 1, вр. чл.
225, ал. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и не е налице основание по чл. 146, т.
1 от АПК за отмяната й, респ. за обявяването й за нищожна.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. В нея са
описани вида и характеристиките на обектите, времето на извършването им,
основанието за квалифицирането им като незаконен строеж и подлежащи на премахване,
данни за субектите задължени за премахването им. Указан е срок за доброволно
изпълнение, както и предприемане на принудително изпълнение при липса на
доброволно за сметка на адресата. Посочен е реда и сроковете за оспорването
пред съда. Това обосновава извода, че заповедта съдържа формално реквизитите
посочени в чл. 59 ал.2 от АПК. Съдът констатира, че жалбоподателите са надлежно
уведомени за началото на административното производство, същите не са присъствали при съставяне на КА № 21/2020 г.,
но това не е съществено нарушение на производствените правила, доколкото КА им е връчен и им е дадена възможност за
възражения, респ. осигурено е участието в административното производство по
издаване на заповедта – чл. 26, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
КА № 21 е
съставен от инспектори контрол по строителството. Видно от представените по
делото длъжностни характеристики същите са инспектори контрол по строителството
в дирекция "Обществен ред и контрол" с възложени функции за съставяне
на актове по чл. 225а ал.2 от ЗУТ т. е. е налице материална компетентност на
актосъставителите.
Съдът не
споделя доводите на жалбоподателите, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в неправилното посочване на номера на КА,
въз основа на който е издадена заповедта. Действително в оспорения акт е
посочено, че е издаден въз основа на КА № 20, а действителния номер е № 21, но
соченото нарушение не е съществено, доколкото както бе казано по-горе, акта е
надлежно връчен на Д. и К. и те са се запознали със съдържанието му.
Съдът не
споделя доводите на оспорващите, че не е ясна волята на административния орган,
предвид неправилното посочване на местоположението на процесните строежи в КА №
21/2020 г. На първо място изготвената към КА
скица е окомерна, отделно от това и трите приети по делото
експертизи са дали заключение, че на
посочените места по окомерната скица, част от КА има изградени подпорни стени.
Въпреки
това, съдът констатира нарушения на
административно производствените правила, които са основания за отмяна на
заповедта, състоящи се в това, че административният орган е издал оспорения акт
без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква
разпоредбата на чл. 35 от АПК, която е приложима по силата на препращащата
норма на чл. 228 от ЗУТ. В случая не е определена с необходимата точност
височината на процесните строежи, което е от съществено изясняване на случая.
Съгласно
чл. 147 ал.1 т.5 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за подпорни стени с височина от 1.20 м. до 2
м. над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на
транспортни обекти. От събраните по делото доказателства не се установи, че
подпорните стени са с височина от 1.20 м. до 2 м. По изложените доводи съдът
приема, че за процесните строежи не се изисква одобряването на инвестиционни
проекти. Отделно от изложеното съгласно чл. 151 ал.1 т.4 от ЗУТ не се изисква
разрешение за строеж за подпорни стени с височина до 1.2 м над нивото на
прилежащия в основата им терен, когато
не са елемент на транспорти обекти. От приетите по делото експертизи се
установи, че строежите не са елементи на транспорти обекти, отделно от това се
установи, че височината на двете подпорни стени е до 1.2 м.
При
преценката дали един строеж е незаконен или не, извън липсата на строителни
книжа за обекта, следва административният орган да установи всички относими към
индивидуализацията на строежа факти. В случая височината на процесните подпорни
стени е от съществено значение за преценката дали за същите се изискват
строителни книжа и какви.
При
издаване на обжалваната заповед не е извършена преценка на всички факти и
доводи от значение за случая, съгласно чл. 7 ал.2 от АПК. Като не е изяснил
релевантните за спора факти, административния орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, което влияе върху съдържанието на крайния акт.
Заповедта
е издадена и в противоречие с материалния закон. От събраните по делото
доказателства се установи, че процесните подпорни стени са с височина до 1.2
м., отделно от това същите не са елемент на транспортни обекти. Съгласно
нормите на147 ал.1 т.5 от ЗУТ и чл. 151 ал.1 т.4 от ЗУТ за същите не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. За да са налице предпоставките на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ следва не само
строежът да е изпълнен без строителни книжа, но и законът да предвижда
необходимост от издаване на такива, какъвто настоящия случай не е.
Съдът не
споделя доводите на жалбоподателите, че заповедта е издадена в нарушение на чл.
6 от АПК. Факта, че до всяка от подпорните стени има изпълнени стълби, които са
свързани със стените и при премахването им това би довело до разрушаване на
стълбите не се споделя от съда. Видно от самата заповед, със същата е
разпоредено преди премахване на строежите да бъде изготвен план за безопасност
и здраве. Посочения план съдържа обяснителна записка, строителен ситуационен
план, евакуационен план, план за последователността на извършване на СМР и др.,
т.е. ако адресата на акта предприеме премахване на незаконен строеж след като изпълни задължението си да представи за
одобряване съответния план за безопасност и здраве, то със същия могат и следва
да се предвидят необходимите укрепителни дейности за да не се премахнат
строежи, които не са предмет на заповедта.
Във връзка
с изложеното настоящият състав на съда приема, че оспорената заповед се явява
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила,
в противоречие с материално правните разпоредби, съставляващи отменителни
основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
По
изложените съображения съдът намира, че подадената жалба срещу Заповед № 8/6.01.2021
г. на Кмета на район „Приморски“ – Община Варна е основателна и следва да бъде
уважена, а оспореният административен акт, като незаконосъобразен, да бъде
отменен.
При този
изход на спора е основателно искането на жалбоподателите за присъждане на
направените по делото разноски, и следва по правилото на разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК да се осъди Община Варна да заплати на Д. и К. сумата общо в размер на 1520 лева,
представляваща направени по делото разноски, от които 20 лв. платена държавна
такса и 1500 лв. възнаграждения за вещи лица
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 8/6.01.2021 г. на
Кмета на район „Приморски“ – Община Варна, с която е наредено в срок от един
месец, от получаване на заповедта да се изготви и представи за одобрение План
за безопасност и здраве, за премахване на строеж: „Стоманобетонови подпорни
стени два броя“, находящ се в ПИ с идентификатор ************ по КК на гр. *****,
по плана на СО“ *******“, В срок от два месеца от датата на одобряване на плана
по безопасност и здраве да се извърши
премахване на същия строеж.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на К.М.Д.
***, с ЕГН ********** и М.А.К.,***, с ЕГН ********** сума в общ размер на 1520
/хиляда петстотин и двадесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Административен съдия: