№ 47
гр. Шумен, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Зара Ех. И.
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500031 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №693 от 22.12.2021г. постановено по гр.д.№3231/2021г. на ШРС, съдът е
уважил молбата на Ц.П.И. от гр.Ш., за издаване на заповед за защита срещу Д. Е. Б. от
гр.Ш.. С издадената заповед за защита ответницата е била задължена да се въздържа от
упражняване на домашно насилие спрямо молителката, отстранена е от съвместно
обитаваното жилище в гр.Ш., ул.№, за срок от шест месеца, забранено е да се приближава
до молителката, до обитаваното от нея жилище, местоработата и, на по - малко от 50 м. за
срок от 6 месеца, и е наложена глоба на ответницата в размер на 200 лева. Недоволна от така
постановеното решение останала ответницата Д. Е. Б., и го обжалва, като твърди, че то е
незаконосъобразно и неправилно, поради което и моли същото да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който излага
че решението е правилно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
1
Ищцата Ц.П.И. живее на съпружески начала със сина на ответницата Д. Е. Б., като двете
живеели в гр.Ш., ул.№ - ищцата с дъщеря си и съжителя на втория етаж, а ответницата в
преустроено за жилищни нужди избено помещение, в същата сграда с общ вход.
Съвместното съжителство на страните протичало при чести скандали, като при поредния на
07.12.2021г., молителката, прибирайки се от работа в дома си, била нападната от
ответницата, ударена няколко пъти по ръката, обиждана и заплашвана. В представената по
делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира, че на 07.12.2021г.
ответницата е упражнила физическо и психическо насилие над нея - нахвърлила се върху
нея с реплики "Знаеш ли как ща дера? Няма да ми пипаш тука. Голям бой ща дера. Ти си
малоумница. Защо ми пипаш венеца. Няма да минаваш гадино мръсна" и я ударила 2 - 3
пъти по ръката.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е
дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо,
психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото
производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е
необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и
конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и
лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично
или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави
винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В
закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за
понятието "емоционално насилие", като преобладаващо проявите на психическо и
емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията - вербални и физически се
засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата
е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и
дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в
общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото
лице. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. "Психическо
насилие", представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се
причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от
време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или
устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят
физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие
отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в
състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия
и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включва
2
вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и
адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху
психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му,
свързани с преживявания от негативния спектър -изразява се в заплашване, контрол, което
води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително
отношение. Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията
между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно
насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил
изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
За да послужи като доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и
достатъчно конкретно да се посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко
което е извършено от ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено
домашно насилие, включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на
насилието и всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на
домашно насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание
за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други
събрани доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при
направено оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
относно нейната доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие
на оспорване на твърденията , не следва да проведе пълно и главно доказване на същите,
което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. Психическото
насилие поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или
принуда да извърши действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху
пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на
емоциите и нарушаване на душевния баланс. Влошените отношения между страните, както
и упражненото психическо и физическо насилие от ответницата, се установяват безспорно
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Индиция за същото са, както
събраните по делото гласни и писмени доказателства, медицинското свидетелство, с което
се е снабдила ищцата за нанесената и телесна повреда, докладната записка на служителите
на МВР, посетили адреса след инцидента, така и представената декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, която съобразно чл.13, ал.3 от закона е достатъчно основание за издаване на заповед
при липса на други доказателства. В настоящия случай съдът намира, че въпреки опита за
провеждане на насрещно доказване на ответната страна, такова надлежно не е осъществено,
и установената заплаха за саморазправа, побой, ограничаване на правата , физическите
удари, са от категорията на актовете по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, годни да причинят
сочените последици в съзнанието на молителката от упражненото психическо и физическо
насилие. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
3
Ето защо следва да се приеме, че на 07.12.2021г. ответницата е упражнила домашно насилие
над молителката.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Налице са материалноправните
предпоставки по чл.2 от ЗЗДН, поради което и съдът е следвало да издаде заповед за защита
от домашното насилие. При определяне вида на необходимите в случая мерки за защита
съобразно чл.5 от закона, съдът е съобразил характера на осъществяваното насилие и
настоящите отношения между страните, налагайки му санкция в минимален размер.
Периодът за който е отстранена ответницата от съвместно обитаваното жилище е също към
минималния размер, и е достатъчен, както с оглед предотвратяване на конфликтни
ситуации, които не са в интерес на никоя от страните, така и за евентуално доброволно
уреждане на споровете между страните, и прекратяване на бъдещите такива. Неоснователни
са доводите на жалбоподателя за липса на основание за отстраняване на ответницата от
обитавания от нея, преустроен приземен етаж, доколкото се установи, че входа към двете
обособени жилищни площи е един, пътят на молителката към жилищния етаж, който
обитава, минава в непосредствена близост до вратата на приземния етаж, и не на последно
място предвид конкретните заплахи и осъществено насилие именно в общо ползвания
коридор.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да остави в сила. Доколкото решението
е постановено при очевидна фактическа грешка, като първоинстанционния съд е пропуснал
да отбележи в диспозитива на същото началния момент на срока, за който се налагат
мерките, горното следва да се конкретизира за яснота в настоящото решение /срока следва
да бъде считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по
настоящото дело, а именно 08.12.2021г. /
При този изход на спора на основание чл.17, ал. 2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно
задължителните тълкувания дадени в т.22 от Тълкувателно Решение №6/06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, жалбоподателя следва да заплати по сметка на
Окръжен съд - Шумен държавна такса в размер на 12,50 лв. На въззиваемата страна следва
да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300
лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от №693 от 22.12.2021г. постановено по гр.д.
№3231/2021г. по описа на Районен съд - гр.Шумен /с допусната очевидна фактическа
грешка в него, като началния момент на шестмесечния срок на наложените мерки по чл.5,
ал.1 т.2 и т.3, следва да се чете - считано от налагане на мярката с издадената заповед по
чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а именно 08.12.2021г./.
4
ОСЪЖДА Д. Е. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П.И. с ЕГН **********
сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. Е. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева /дванадесет лева и
петдесет стотинки/.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5