Решение по дело №1340/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Постъпила е жалба от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, подадена чрез ю.к. М., против Решение № 39/13.03.25г. по НАХД №311/2024г. на ДРС, І състав, с което е отменено наказателно постановление № 11-01-153/19.07.24г. на Директор на АДФИ, с което на П. П. П. за нарушаване разпоредбата на чл.116, ал.1 ЗОП и на основание чл.255, ал.3 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000лв. и за нарушаване разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗОП на основание чл.255, ал.3 ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000лв.С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на Девненския районен съд е постановено при несъобразяване със събраните доказателства, в противоречие с материалния закон и процесуалния закон, липсват ясни и конкретни мотиви. Счита за неправилно основанието за отмяна на НП- че не е спазена процедурата по чл.17 ЗДФИ. Твърди, че производството по извършване на финансова инспекция и по установяване на административно нарушение са две отделни производства, съответно процедурата по извършване на финансова инспекция е уредена в ЗДФИ, а условията и редът, по който се установява извършено ли е административно нарушение са разписани в ЗАНН. Твърди, че обект на проверката е община Вълчи дол, като бюджетна организация по чл.4 т.1 от ЗДФИ, а не нарушителят П. П. П.. Твърди, че разпоредбата на чл.17 от ЗДФИ визира реда, по който се съставя доклад за извършената финансова инспекция и на кого се изпраща за становища, реда по който постъпват становищата по доклада и изготвянето на заключението по доклада. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.17 и е приел, че доклада, ведно с доказателствата, е следвало да се връчат на нарушителя, тъй като, съгласно чл.17, ал.2 и ал.3 от ЗДФИ, адресат не е нарушителят срещу когото е съставен АУАН, а ръководителят на проверяваната организация. Счита, че съдът не е направил разлика между лицата посочени в чл.17, ал.1 и 2 от ЗДФИ и лицата по чл.17, ал.3 от ЗДФИ. Лицата по чл.17, ал.1 и ал.2 са настоящите ръководители на проверяваните организации или лицата по чл.4, т.7 ЗДФИ, които са обект на проверка и в които може да се извърши финансова инспекция, а лицата по ал.3 са бившите ръководители на организациите, каквото е и наказаното лице. Твърди, че от приложения по делото доклад № ДИД7-ВН-15/16.02.2025 год. от извършената финансова инспекция на община Вълчи дол е видно, че той не съдържа констатация относно установените нарушения на чл.116 ал.1 от ЗОП, за които е съставен АУАН № 11-01-153/07.02.2025 год., а само е посочено, че за установените нарушения на чл.116 ал.1 ЗОП е съставен цитирания АУАН, в който подробно е описана фактическата обстановка, но не и в доклада, тъй като това е отделно производство, различно от производството по извършване на финансовата инспекция. Твърди, че ЗАНН се явява специален по отношение ЗДФИ относно административното производство по съставяне на АУАН и издаването на НП, поради което в случая не намират приложение разпоредбите на чл.17 ал.1, 2, 3, 4 и 5 ЗДФИ по отношение на съставяне и връчване на АУАН. Поради това на П. П. не са изпращани констатациите от доклада, тъй като за установеното нарушение й е връчен АУАН. Твърди и че съдът не се е запознал с доказателствата по делото и неправилно е приел, че не е спазена процедурата по чл.17 от ЗДФИ, като не е обсъдил, изследвал и коментирал представените доказателства. Твърди, че мотивите на съдебния акт следва да са на основание резултата от проверката на събраните по делото доказателства, да бъде даден отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали са приети за основателни, да бъде проверена законосъобразността на издадения акт и в мотивите си съдът да се обоснове така, че страните да узнаят и проследят начина на формиране на волята му относно уважаването или не на аргументите. Твърди, че всяко отклонение от принципите на чл.13 и чл.14 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, като в случая въззивната инстанция е нарушила разпоредбите на чл.339 ал.3 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, не е изложила ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички фактически и правни въпроси, не е направила пълен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на делото. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът по касационната жалба- П. П. П., чрез адв. Ф., оспорва жалбата. Твърди, че решението на ДРС е правилно, като правилно са отразени допуснатите съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които не подлежат на саниране. Твърди, че ЗАНН не може да бъде специален, както твърди касатора, тъй като е уреден като общ по аргумент от чл.1 от самия него. Моли решението да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че евентуалното нарушаване на чл.17 ЗДФИ няма никакво касателство към проведеното административнонаказателно производство, и решението на ДРС следва да се отмени, а издаденото наказателно постановление се потвърди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на П. П. П. против наказателно постановление № 11-01-153/19.07.24г. на Директор на АДФИ, с което за нарушаване разпоредбата на чл.116, ал.1 ЗОП и на основание чл.255, ал.3 от ЗОП й е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000лв. и за нарушаване разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗОП на основание чл.255, ал.3 ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че за периода 24. 10. 2023 г. – 16. 02. 2024 г. свид. И. Ж. И. –служител при АДФИ, извършил финансова инспекция на Община – Вълчи дол, като след завършването й изготвил доклад, към който приложил доказателства. В доклада приел за установено, че на 26.06.2023 г. и на 26.06.2023 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, П. П. П. - Заместник кмет на Община – Вълчи дол, в качеството си на упълномощено лице, съгласно Заповед № 1076/20.10.2023 г. на Кмет на Община Вълчи дол, чрез сключване на допълнителни споразумения от същите дати, е изменила съответно Договор за обществена поръчка № 244/27.06.2019 г., с предмет Доставка на хранителни продукти за нуждите на Община – Вълчи дол, по проект Осигуряване на топъл обяд, ДПЛУИ – с. Оборище и Домашен социален патронаж, по обособена позиция № 1 – Доставка на различни хранителни продукти и Договор за обществена поръчка № 245/27.06.2019 г., с предмет Доставка на хранителни продукти за нуждите на Община – Вълчи дол, по проект Осигуряване на топъл обяд, ДПЛУИ – с. Оборище и Домашен социален патронаж, по обособена позиция № 2 – Доставка на хлебни продукти, без да са налице основанията по чл. 116 от ЗОП. Без да се изпълни процедурата по чл. 17 от ЗДФИ бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени такива. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че в проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ДРС е приел, че проверката по случая е стартирана с нарочна заповед от правоимащо лице, проведена е от лице, разполагащо с необходимите правомощия, но при осъществяването й са допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура по чл. 17 от ЗДФИ, явяващ се специален, тъй като изготвеният доклад и резултатите от финансовата инспекция от свид. И. Ж./финансов инспектор в АДФИ/, съдържащ констатации, придружен с доказателства по чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ, е следвало да бъдат връчени/предоставени на проверяваните организация/лица, съгласно визираното в чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от ЗДФИ, което не е сторено. ДРС е приел, че с невръчването/непредоставянето на доклада, ведно с доказателствата, респективно нарушение на чл.17, ал.1/ал. 2 от ЗДФИ, това е довело до по - нататъшно неспазване на закона, а именно на чл.17, ал.4/ал.5 от ЗДФИ. Съдът е счел, че доколкото не е осъществено връчване/предоставяне, проверяваните са били лишени от възможност да осъществят правото си на защита с писмено становище, което би обосновало задължение за проверяващия както да изготви писмено становище, така и да го представи на проверяваните, т. е. за втори път техните права не са гарантирани. По този начин освен лишаване от права, това е довело и до отпадане на два етапа, изрично регламентирани в закона, поради което е опорочена предвидена от законодателя нарочна процедура, гарантираща освен право на защита на проверяваните, така и възможност на органа, инициирал финансовата инспекция да вземе обосновано решение какво да предприеме за всеки конкретен случай. Приел е, че действително ЗАНН урежда съставянето на АУАН и НП, но не изключва спазването на специалните спрямо него закони, относими към различните нарушения, в случая ЗДФИ, изрично уреждащ процедурата до съставянето на АУАН и издаването на НП, и едва след това чл.35, ал. 3 от ЗДФИ препраща към разпоредбите на ЗАНН. Въззивният съд е приел, че констатираните нарушения, поотделно и в съвкупност са съществени и не биха могли да бъдат преодоляни, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Неправилни са изводите на ВРС, че неспазването на процедурата по чл.17 ЗДФИ при съставяне на АУАН представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е нарушило правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с обжалваното НП.

С наказателно постановление № 11-01-153/19.07.24г. на Директор на АДФИ на П. са наложени глоба в размер на 10 000лв. на основание чл.255, ал.3 от ЗОП, за нарушение по чл.116, ал.1 ЗОП, както и глоба в размер на 3000лв. на основание чл.255, ал.3 ЗОП, за нарушение на чл.116, ал.1 от ЗОП.

Ангажирането на административнонаказателна отговорност се извършва по процесуалните правила на ЗАНН, а не тези на ЗДФИ и ППЗДФИ. Това следва и по аргумент от чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ.

Законът за държавната финансова инспекция урежда целите, задачите, принципите и обхвата на дейността по държавна финансова инспекция, както и статута и функциите на Агенцията за държавна финансова инспекция, наричана по-нататък „агенцията“. Съгласно чл. 2, ал.1 ЗДФИ основната цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси, която цел се осъществява чрез изпълнение на посочените в ал.2, т.1 –т.5 задачи. Държавната финансова инспекция се осъществява в посочените в чл.4 организации, предприятия, търговски дружества, юридически лица, администратори. Докладът от извършената финансова инспекция се връчва на лицата, чиято дейност е била предмет на финансовата инспекция и възражение по констатациите му се правят от ръководителя на проверяваната организация или лице, съгласно реда по чл.17 ЗДФИ. Тези изисквания касаят специфичното производство по извършване на финансова инспекция на лицата по чл.4 ЗДФИ.

В случая е ангажирана отговорност на лице в качеството му на упълномощено лице по чл.7, ал.1 ЗОП и за извършено от него административно нарушение по ЗОП.

Въведените правила в ЗДФИ са неотносими към производството по установяване и налагане на административно наказание за констатираното нарушение.

ЗАНН определя реда и условията за установяване на административни нарушения, както и правилата, по които се провежда производството по установяване на административните нарушения, налагането и изпълнението на административните наказания.

Въвеждането в случая на изискванията по чл.17 от ЗДФИ е неправилно и необосновано. Касае се за различни по своята правна природа, уредба и цели производства, като в случая докладът по чл.17, ал.1 от ЗДФИ е приобщен като допустимо и относимо писмено доказателство. ЗАНН дава изрично уредени гаранции за правото на защита на нарушителя, включително за запознаване със събраните доказателства и изразяване на становище по тях.

Предвид горното, неправилен е изводът на ДРС, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, е следвало да бъде спазена процедурата по чл.17 ЗДФИ.

В обжалваното решение липсват мотиви конкретно какво е установил ДРС относно вмененото нарушение и доказано ли е то. Не са обсъдени обстоятелствата, посочени от АНО в НП, при които е извършено вмененото нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Не е извършена проверка налице ли са нарушения при провеждане на административнонаказателното производство, издадени ли са АУАН и НП от компетентни органи, в срок, приложена ли е съответната санкционна разпоредба. Не са обсъдени и възраженията на жалбоподателя до ДРС.

Липсата на мотиви е съществено, неотстранимо от касационната инстанция процесуално нарушение и изисква отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда .

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се отмени и делото да се върне на ДРС за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието и законосъобразността на оспорения пред нея акт, и относно разноските.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 39/13.03.2025 год. по НАХД № 311/2024г. на ДРС, І състав, с което е отменено наказателно постановление № 11-01-153/19.07.2024г., издадено от директора на Агенция държавна финансова инспекция - Варна, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.