В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по обжалване на Наказателно постановление № СМ-27-Р.-9/26.04.2010г. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че с обжалваното наказателно постановление му е наложена „глоба” в размер на 1000.00 лв. на осн. чл.232, ал.1, т.1 ЗУ и на осн. чл. 239, ал.1, т.2, вр. с чл.222, ал.1, т.14 ЗУТ. Твърди, че същото противоречи на процесуалния материалния закон, необосновано е и незаконосъобразно издадено. Счита, че при съставяне на АУАН, както и при издаването въз основа на него наказателно постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуални и материално-правни норми. Нарушение са императивните правила на ЗАНН относно установяване на административното нарушение, правната му квалификация, образуването на административно-наказателното производство, определяне и налагане на административното наказание. При издаването на наказателното постановление, наказващият орган не се е съобразил с разпоредбите на чл. 40 и сл. ЗАНН. В момента на извършване на проверката и констатиране на нарушението е присъствал лично. Твърди, че при условие, че в него присъствие контролните органи са констатирали съответното нарушение на правила и норми на ЗУТ, не вижда по какви причини не е бил съставен АУАН на място в този момент. Поради какви причини е следвало, първо да бъде съставен Констативен протокол № 1/16.11.2009г., а било месец след това, да бъде съставен АУАН. Административно-наказващият орган е посочил, че въз основа на констативния протокол и на осн. чл. 36 и сл. ЗАНН, е съставен АУАН, а в чл. 36 ЗАНН, е посочено, че административното-наказателното производство се образува въз основа на съставен АУАН. Никъде в ЗАНН не е посочено, че при установяване на административното нарушение и то в присъствието на нарушителя, следва да бъде съставен Констативен протокол и след това, да бъде поканен в удобен за актосъставителя време и то в офиса му в Г. С. за да бъде съставен акт. В момента на констатиране на нарушението – 16.11.2009г., твърди, че актосъставителят не му е съставял АУАН. Проточил е във времето образуването на административно-наказателното производство, като е разчитал, че няма да има възможност да присъства при съставянето му и по този начин, да не подава възражение. Посочено е, че актът е съставен в негово отсъствие и е оформен по реда на чл. 40 ЗАНН, като не е ясно по реда на коя алинея от ЗАНН е съставен акта. Не е запознат с обстоятелството, че за така извършеното от него административно нарушение му е съставен акт. Не му е съобщено, че има такъв акт, с който да се запознае и да подпише. Не му е предявен за подпис и затова не е отказал да получи и подпише акта. Дори да се приеме, че актът е съставен в негово отсъствие, въпреки че по време на констатиране на нарушението е бил на място, то административно-наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 43 ЗАНН, а именно, да му бъде предявен за запознаване и подпис. По този начин, му е било ограничено правото на защита. Не е могъл да подаде в законоустановения тридневен срок възражения по него. Опорочена е процедурата по законосъобразното съставяне на акта за административно нарушение, както и по издаване на обжалваното наказателно постановление. Счита, че изложените по-горе нарушения,са особено съществени, тъй като нарушават правото на защита. Лишен е от възможността, да се запознае и да разбере същността на вмененото му нарушение и за какво т очно е наказан, както и да организира своевременно и адекватно защитата си. Разпоредбите на чл.чл. 36,37,40,42,43 и 57 ЗАНН, които определят процедурата за установяване на административното нарушение и наказание, са безспорно от императивен порядък и са насочени към осигуряване правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Неспазването на тези права и липсата на АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление на точно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, на конкретната правна норма, която даденото деяние е нарушило, в действителност го лишава от възможността, да разбере, за какво конкретно нарушение евентуално, ще му бъде наложено административно наказание и да организира пълноценно своята защита. Освен процесуално-правните норми, при установяване на нарушението и определяне и налагане на административното наказание, са нарушени и съответните относими материално-правни норми. Всяко едно от обсъдените процесуални нарушения е особено съществено и представлява основание за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като е довело до недопустимо ограничаване правото на защита и до определяне на наказание в несъответствие с действащите нормативни разпоредби. С оглед изложеното, моли да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Въззиваемият, чрез мл. юрисконсулт К., оспорва изцяло жалбата, като моли същата да се остави без уважение и НП се остави в сила като правилно и законосъобразно. Твърди, че са спазени реквизитите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като акта е оформен по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН. РП З. уведомена не изпраща представител и не взема становище по акта. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Със Заповед № ***** от 20.06.2008г. е наредено, да се премахнат установеният незаконен строеж „Стоманобетонен навес, гараж и склад” в УПИ ***** и УПИ ***** по плана на Г. Н. изпълнен от А.А.Х. (жалбоподателя по делото), без необходимите строителни книжа. Тази заповед е влязла в законна сила, съгласно Решение № *****/07.07.2009г. на Върховен административен съд Г. София, по адм.д. *****/2009г. Въз основа на това решение е изпратена Покана, изх. № НД-154-00-792/27.10.2009г. за доброволно изпълнение на Заповед № *****/20.06.2008г. Поканата е изпратена до жалбоподателя с обратна разписка (л. 18) , получена на 30.10.2009г., като не е видно дали е получена лично от жалбоподателя. С Протокол № 1 от 16.11.2009г., работна група в състав В.П.Б. и Р.К.С., в отсъствието на жалбоподателя, извършили проверка относно изпълнението на горепосочената заповед. При проверката свидетелите установили, че не е премахнат незаконния строеж, те. заповедта не е изпълнена доброволно. С Писмо, изх. № *****/25.11.2009г., жалбоподателят е поканен да се яви лично в Р. Г. С. за съставяне на Акт по ЗАНН на 07.12.2009г. в 11:30ч., като при неявяване е уведомен, че актът, ще се състави на осн. чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Писмото е изпратено до жалбоподателя с обратна разписка ( л. 14), което жалбоподателят получил на 01.12.2009г. На 07.12.2009г., поради неизпълнени нареждания със Заповед *****/20.06.2008г., на жалбоподателя е съставен Акт № См-27/07.12.2009 год., който е изпратен с Писмо изх. № НД-154-00-946/11.12.2009г. до кмета на Община Г. Н. за връчване на жалбоподателя. Писмото, ведно с три екз. От акта е изпратено с обр. разписка (л. 12) и е получено на 14.12.2009г. от М.З. – упълномощено лице в ОбА. По делото са представени ксерокопия от извлечения от входящия и изходящия дневник за кореспонденцията на О.Но. Срещу № 3860 с дата 16.12.2009 год. е посочено „писмо Р. С.”, като е отбелязано, че е получено срещу подпис от Н.К. Срещу № 23, върху другата страница, е отбелязано „Р. С.”, дата 07.01.2010 год. и е посочено, че тогава е изпратено в пощенска станция Н. В самия Акт като връчител е посочен Н.К.-куриер, дата на получаване – 02.02.2010 год., свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта – Н.К. – куриер. Разпитан като свидетел Н.К. заяви, че като куриер в О.Н. извършва връчването на книжа в града. Срещнал жалбоподателят пред пощата и му показал акта да се запознае, но той казал че има работа и по-късно ще се върне да оформи документацията, но не се върнал. След няколко дни свидетелят оформил отказ, като заяви, че на 07.01.2010 год. изпратил акта в Р.. Твърди, че е връчвал и други книжа от РДСК на жалбоподателя, както и призовка от ВКС. Въз основа на акта, на 26.04.2010 год. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл. 232, ал.5 , т. 1 ЗУТ, чл. 239, ал. 1, т.2, вр. с чл. 222, ал.1, т.14 ЗУТ и предоставени правомощия със Заповед № *****/26.01.2010г. на Началника на ДНСК Г. София, на жалбоподателя е наложена наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лв. Наказателното постановление е получено от жалбоподателя с обр. р-ка на 11.05.2010г. ( л. 7) и е обжалвано в законоустановения срок. Свидетелите В.Б. и Р.С. поддържат констатациите в акта. Свидетелят Б. поясни, че след влизане на заповедта за премахване на незаконния строеж, следвала процедурата по Наредба № 13 за принудително премахване. Извършена била проверка на място, при което било установено, че строежа не е махнат, поради което му изпратили Покана за доброволно изпълнение и тъй като това не било изпълнено, бил поканен в Р. Г. С. за съставяне на акт. Тъй като не дошъл в уречения ден и час, актът бил съставен в негово отсъствие и изпратен за връчване чрез О.Н. и от там бил върнат оформен с отказ. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Ангажираната отговорност на жалбоподателя, е на осн. чл. 232, ал.5, т.1 ЗУТ, затова че не е премахнал незаконен строеж „Стоманенобетонов навес, гараж и склад” в УПИ ***** и УПИ *****, по плана на Г. Н. въз основа на Заповед № ***** от 20.06.2008г. Налице е влязла в сила Заповед на ДНСК за премахване на незаконен строеж, собственост на жалбоподателя. Безспорно е, че заповедта не е изпълнена и не е премахнат незаконния строеж,с което е извършено нарушението, предмет на обжалваното наказателно постановление. Съдът констатира процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 43, ал. 1, ал.4 и ал. 5 от ЗАНН. Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В настоящия случай това изискване не е спазено. Удостоверяването на отказа е извършено от св. Н.К., едновременно като връчител и като свидетел при отказа на нарушителя да получи акта. Отказа, съгласно чл. 43 ал. 2 ЗАНН се удостоверява с посочване на трите имена, точния адрес и подпис на свидетеля. Не е допустимо връчителя да бъде едновременно и свидетел. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административнонаказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на тези обстоятелства, както и че акта не е бил предявен на нарушителя и не му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретният случай, с оглед неправилното оформяне на отказа, както и разминаването в отразената дата на връчване на акта от св. К. – 02.02.2010 год. и твърдението че е върнал акта в Р. на 07.01.2010 год., както е посочено в изх.дневник на общината, не се установи по безспорен начин, че акта е бил връчен на жалбоподателя по съответния законов. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение, от което следва, че съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в установения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок да се възползува от правото си да даде писмени възражения. Като последица от изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено само на това основание. Поради изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 предл. 3 от ЗАНН, съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено, а жалбата да се уважи. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ НП № СМ-27-Р.-9 от 26.04.2010г. на началника на СЕКТОР С. ПРИ РДНСК – ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН, бУ. Б. № 1. . 3, представлявано от инж. Е.С. Х., с което на А.А.Х., ЕГН ******, от Г. Н. У. В. К. № *., О. С. е наложено наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв., на осн. чл. 232, ал.5, т. 2 ЗУТ, като неправилно и незаконосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Г. С. в 14 дневен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |