Решение по дело №34/2019 на Окръжен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр.Габрово,15.02.2019 г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на петнадесети феврурари две  хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА

        ЧЛЕНОВЕ :КР.ГОЛЕМАНОВА

                              С.МИЛАНЕЗИ

при секретаря......, като разгледа докладваното от съдията Топалова в.гр.д. № 34 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София срещу постановление от 19.12.2018 г., с което е отказано да се намали адв. възнаграждение на взискателя по изп. дело N 2018********** до минималния размер за образуване на изп. дело, както и размера на таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ. Според жалбоподателя постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно в обжалваната част, защото единственото извършено от процесуалния представител на взискателя процесуално действие е подаването на молбата за образуване на изп. дело, а изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания не са извършени. Налице са условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което адв. възнаграждение на взискателя следва да се намали до минималния размер от 200 лв. – за образувание на изп. дело.

Иска се да се отмени обжалваното постановление за разноски, включително и за размера на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

 Ответникът по жалбата /взискател в изпълнението/ е подал възражение, с което оспорва жалбата, като излага съображенията си относно нейната неоснователност.

Представени са мотивите на съдебния изпълнител, в които се сочи, че размерът на адв. възнаграждение на взискателя е съобразен с Наредба N 1 от 09.07.2018 г., както и с обстоятелството, че по искане на взискателя е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

 Изп. дело N 2018********** на ЧСИ Зв.Василева е образувано по молба на адв. С.Б., проц.представител на И.К.Н. въз основа на изп. лист от 4.12.2018 г. на Районен съд Трявна по гр.д. № 293/2017 г. и решение №170/27.11.2010 г. на Окръжен съд Габрово. Длъжникът е осъден да заплати сумата 5 000 лв. главница и законна лихва, считано от 31.07.2017 г. до окончателното изплащане. С молбата е посочен начин на изпълнение "запор" върху банковите сметки на длъжника, открити в Уникредит булбанк АД.

 Представен е договор за правна защита и съдействие, в който се сочи, че за процесуалното представителство по образуване и водене на изп. дело взискателят е заплатил на адв. Б. възнаграждение в размер на 500 лв. Тази сума е приета от ЧСИ.

 На 5.12.2018 г. е изпратена до длъжника поканата за доброволно изпълнение, в която е обективирано постановлението на съдебния изпълнител за разноски, в което е включена сумата от 500 лв. – за адв. възнаграждение. На същата дата е наложен запор на сметките на длъжника Уникредит Булбанк АД.

 На 6.12.2018 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ Зв.Василева сумата от 6 897.84 лв., представляваща пълният размер на посоченото в поканата за доброволно изпълнение задължение.

 С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адв. възнаграждение на взискателя, както и размера на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда е постановление за разноски в изпълнението.

Постановлението за разноски на съдебния изпълнител е частично незаконосъобразно.

 Това е така, тъй като единственото извършено от процесуалния представител на взискателя действие по изпълнението е подаването на молбата за образуване на изп. дело, в която е посочен изпълнителен способ – запор, а принудителни действия срещу имуществото на длъжника не са извършвани след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Задължението по изп. лист е било платено в срока за доброволно изпълнение.

 В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника, но посочването на начин на изпълнение представлява част и е задължително съдържание на молбата за образуване на изпълнителното дело - чл. 426, ал. 2 от ГПК. Следователно за посочването в молбата на изп. способ не се дължи отделно адв. възнаграждение от това за образуването на изп. дело.

Дългът по изп. лист е погасен изцяло в срока на доброволно изпълнение /един ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение/ чрез банков превод на 6.12.2018 г., поради което не са извършвани принудителни изпълнителни действия, а и не е било необходимо предприемане на такива, защото вземането на взискателя е погасено.

Преди да изтече срокът за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител няма право и не е длъжен да предприема извършване на действия по принудително изпълнение, а длъжникът не следва да бъде лишен от възможността да изпълни задължението в срока за доброволно изпълнение, с което да се освободи от отговорност за съд. разноски на взискателя по водене на изп. дело.

На взискателя се дължат разноски за адв. възнаграждение само за образуване на изп. дело, защото дългът е погасен в срока за доброволно изпълнение, а не в резултат на осъществени изпълнителни способи след този срок. След изтичане на срока за доброволно изпълнение не са били предприети спрямо имуществото на длъжника принудителни действия, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адв. възнаграждение за водене на изпълнително дело.

Подаването на възражение от взискателя срещу жалбата не представлява действие по водене на изп. дело, още повече че то е сторено след погасяване на дълга по изп. лист.

 С оглед на изложеното въззивният съд намира, че постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали адв. възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп. дело по чл. 10, т. 1 Наредба от 09.07.2004 г. Към тази сума следва да се прибави и ДДС в размер на 40 лв. т. е. общо 240 лв.

 Подлежащото на изпълнение вземане на взискателя по изп. лист възлиза на общо 5 702.78 лв. – 5000 лв. главница и 702 лв. лихва до 19.12.2018 г. При този размер на дълга, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ възлиза на 476.22 лв. без ДДС, толкова, колкото е определена и от ЧСИ, видно от сметка № ********* от 20.12.2018 г. и Протокол за извършено погасяване от същата дата. Ето защо постановлението на съдебния изпълнител е законосъобразно в частта, с която е определен размер на таксата по т. 26 от Тарифата. Таксата по т. 26 следва да се начислява само върху размера на задължението на длъжника по изп. лист, но не и върху други събрани суми в изпълнението, които стоят извън изпълнителния титул, така както е направено и от ЧСИ Зв.Василева.

 С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното постановление на съдебния изпълнител за разноски следва да се отмени и да се намали адв. възнаграждение на взискателя до размера от 240 лв.

В останалата обжалвана част относно размера на таксата по т. 26 от Тарифата постановлението е правилно и законосъобразно, поради което в тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 В производството по разноски не се дължат разноски на никоя от страните.

 На основание изложеното, съдът

 РЕШИ:

 ОТМЕНЯ постановление за разноски от 19.12.2018 г. на ЧСИ Зв.Василева по изп. дело N2018**********, с което е отказано да се намали поради прекомерност размерът на възнаграждението за адвокат на взискателя И.К.Н., вместо което

ПОСТАНОВИ:

НАМАЛЯВА до размер от 240 лв./двеста и четиридесет лв./ възнаграждението за адвокат на взискателя И.К.Н.  ЕГН ********** *** по изп. дело N N2018********** на ЧСИ Зв.Василева.

В останалата част досежно размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ ОСТАВЯ ЖАЛБАТА БЕЗ УВАЖЕНИЕ.  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: