Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 14 236 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 226 ал.1
от КЗ/отм./ за сумата от 50 960 лв.
В исковата молба на Е.И.К., чрез нейната майка и законен представител Д.С.К.
се твърди, че на 23.02.2016 г., около 18, 20 часа, в гр. Пазарджик, на добре
осветено кръстовище на бул. „България“ и ул. „Иван Шишман“ срещу хотел
„Тракия“, в близост до Община Пазарджик, лек автомобил „Фолксваген Голф 3“ с
рег. № *******, с водач Н.З., нарушил правилата за движение, визирани в нормата
на чл. 116 от ЗДвП, не пропуснал пресичащата по пешеходна пътека пешеходка Е. К.
и я блъска. Твърди се, че пострадалата ищца е предприела пресичане в последните
секунди на зеления сигнал на светофарната уредба като преминала през почти
цялото кръстовище и малко преди да завърши пресичането е блъснато от лекия
автомобил. Твърди се, че вследствие на удара ищцата получила счупване на долния
край на лявата бедрена кост, което наложило оперативно наместване с поставяне
на метални импланти за фиксация на костните фрагменти и гипсова имобилизация.
Твърди се, че това довело до трайно ограничение на движението на крайника за
период от 5-6 месеца. Отделно от това се наложило да изтърпи две хирургически
интервенции при двукратен болничен престой. Твърди се, че през първите три
месеца не могла да се самообслужва, не можела да ходи дори с патерици като и
към момента имала голям белег върху крака си, с накуцваща походка и изкривен
крак. Твърди се, че вследствие на преживения стрес и травми, тя трудно
заспивала, често се будела, страхувала се да пътува с автомобил, а
произшествието се отразило непоправимо върху психиката й. Наведени са твърдения
и за сторени имуществени разходи в размер на 960 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф”, да й заплати сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й
травматични увреждания и сумата от 960 лв. – обезщетение за причинени
имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ДЗИ – О.З.” АД,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. К..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица изх. №
1006р-2239/24.02.2016 г. на ОД на МВР - Пазарджик, от който се установява, че
на 23.02.2016 г., около 18.40 часа, в
гр. Пазарджик, на бул. „България“ срещу хотел „Тракия“ е осъществено ПТП от
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег. № ******* – Н.Л.З., от което
е пострадала Е.И.К., пешеходец, с
диагноза – счупена лява бедрена кост. Като причини за ПТП в протокола се сочат
– водачът на пътно превозно средство не е изпълнил задължението си да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към деца.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че скоростта на
движение на лек автомобил „Фолксваген“, преди настъпване на произшествието е била
22, 28 км/ч., при която скорост опасната зона за спиране възлиза на 13, 14
метра. Посочено е, че по данни на досъдебното производство пешеходецът е
предприел пресичане с начин на движение бързо бягане като до мястото на удара
пешеходецът е изминал разстояние 7, 60 метра, а за това време лек автомобил
„Фолксваген“ се е намирал на разстояние 12, 56 м. При тези данни вещото лице е
обосновало извод, че водачът не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара. Обоснован е извод, че максималната скорост на движение, при
която водачът е имал техническа възможност да спре и да не допусне настъпване
на произшествието, е равно или по-ниска от 19 км/ч. Обоснован е извод, че няма
технически причини за настъпване на произшествието. Посочено е, че водачът на
автомобила е имал техническата възможност да управлява със скорост, при която
да спре преди мястото на удара, както и че пешеходецът е имал техническата
възможност да предприеме пресичане на платното за движение на разрешаващ сигнал
на светофарната уредба. Посочено е, че водачът на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ е имал техническата възможност да управлява със скорост, равна или
по-ниска от 19 км/ч, при която да спре преди мястото на удара. Посочено е, че
разстоянието между мястото на автомобила, изчаквайки да светне разрешителен
режим на светофарната уредба за потеглянето му до мястото на удара, е около 31
метра. Обоснован е извод, че в момента на изчакване на разрешителен режим на
светофарната уредба и потеглянето, водачът е имал видимост към северния край на
източната пешеходна пътека. Вещото лице е посочено, че към момента на потегляне
на лекия автомобил при разрешаващ сигнал на светофарната уредба най-вероятно
пешеходецът се е намирал в района на тротоара в северната част на източната
пешеходна пътека. Вещото лице е обосновало извод, че двамата участници в
произшествието са имали техническата възможност да се възприемат преди предприети
действия за преминаване през кръстовището, както и извод, че водачът е имал
техническа възможност да предотврати произшествието при движение на пешеходеца
спокоен ход и при своевременно предприемане на маневра за аварийно спиране.
По делото е допусната и изслушана и повторна САТЕ, изготвена от вещото лице
инж. П.И.Д.. Вещото лице е посочило, че в конкретната пътна обстановка
автомобилът се е движил със скорост от около 24 км/ в момент непосредствено
преди да започне да оставя спирачна следа като опасната зона за спиране в
конкретната пътна обстановка и натоварване при тази скорост на движение е около
13 метра. Вещото лице е посочило, че от момента на излизане на детето във
видимата част на пътното платно, предната част на процесния автомобил е
отстояла на около 17 метра от мястото на удара при „бързо бягане“ на
пешеходката“. Обоснован е и извод за техническа предотвратимост на удара с
оглед опасната зона за спиране, скоростта на движение и отстоянието, на което
се е намирал автомобила от момента на излизане на пешеходката във видимата част
на пътното платно. Вещото лице е посочило, че причина за настъпване на ПТП са
субективното бездействие на водачката на автомобила непредприела спиране при
наличие на дете на пътното платно. Посочено е, че когато автомобилът е
предприел потегляне пешеходката вероятно се е намирала на тротоара.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Е. К. е получила контузия на счупване на лява бедрена кост
в долната й част като вида и мястото на счупване отговаря да е получени при
описания механизъм на ПТП. Обоснован е извод, че е приложено оперативно
лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
два пирона на Ендер и поставена гипсова имобилизация като общият период на
възстановяване при такъв вид увреди е 8-9 месеца. Обоснован е извод, че по
време на лечението ищцата е търпяла болки и страдания като първия месец,
болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице е установило наличие на
оперативен белег по външната страна на ляво бедро в долния му край, сраснал с
подкожната тъкан, под нивото на околната кожа, както и оперативен белег от
вътрешната страна на лявото бедро в долния му край с надлъжен ход и дължина 3
см, които са с постоянен характер.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Д.Х.,
И. И. К., баща на ищцата, в съдебно заседание от 02.10.2017 г. и Р.Г.Д., в
съдебно заседание от 21.05.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед констатациите в извлечението
от Гаранционен фонд, договорът за застраховка, покриващ риска „ГО“е сключен при
ответника на 21.12.2015 г., което обуславя приложението на нормите на КЗ
/отм./.
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» по отношение лек
автомобил «Фолксваген Голф 3» с рег. № *******.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е обстоятелството, че причина
за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лек автомобил «Фолксваген
Голф». Същата е предприела действия по управление на автомобила в нарушение на
правилата за движение като не е предприела своевременно аварийно спиране с
оглед наличието на пешеходец на пътя, при налична техническа възможност за
това. И двете експертизи по САТЕ установяват, че разстоянието, на което се е
намирала пешеходката и от което е била видима за водача на МПС е по-голямо от
опасната зона за спиране.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, което с оглед ангажираните от страните доказателства настоящият
съдебен състав намира за основателно. Видно от приложения протокол за разпит в
ДП на законния представител на малолетната ищца /стр. 58/ същата е предприела
пресичане на пътното платно на забранителен червен сигнал на светофарната
уредба /»Стояхме спокойно изчаквайки зеления сигнал. Катето нищо не каза като
хукна»/, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Този
протокол обективира извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт,
поради което на общо основание е годно доказателствено средство. Настоящият
съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване е 1/5.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза респ. от събраните свидетелски показания, ценени при съблюдаване
правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания и създаден дискомфорт
представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на
репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по
арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата, интензитетът на нейното страдание с оглед понесените от същата
травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени, справедливо би
било да се присъди сума от 45 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер
от 50 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Така определеното
обезщетение следва да се редуцира с възприетия процент на съпричиняване, поради
което същото възлиза на 36 000 лв.
С оглед изводите на СМЕ претенцията за имуществени вреди е изцяло
основателна, а след редукция с възприетия процент на съпричиняване
обезщетението възлиза на 768 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г.
по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение
N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/. С оглед
диспозитивното начало в процеса началната дата, от която следва да се присъди
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди е тази, посочена в
исковата молба.
По разноските: В депозирания списък на ищеца по чл. 80 от ГПК е заявено
искане за присъждане на разноски на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на
процесуалния му представител. Искането е заявено в срока по ГПК, в представения
договор за правна защита /стр. 173/ е посочено, че представителството е по
посочения ред, поради което искането е основателно. С оглед заявената цена на
исковете, фактическата и правна сложност на делото и при съблюдаване
разпоредбите на Наредба 1/2004 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 2 430 лв. Припадащата се част, съобразно
уважената част от исковете възлиза на 1 753, 26 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 192, 16
лв. – разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете с оглед списъка
по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 814 лв. – ДТ и съдебни разноски.
Въз
основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ - О.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Е.И.К., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.С.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 215 – адв. М.Д. сумата от 36 000 /тридесет и шест хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 23.02.2016 г. в гр. Пазарджик, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.02.2016 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до 45 000 лв. поради уважено възражение за
съпричиняване, а за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като
неоснователен и недоказан, както и сумата от 768 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 23.02.2016 г. в
гр. Пазарджик, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.11.2016 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 960 лв. поради уважено
възражение за съпричиняване.
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ - О.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на – адв. М.Д., с адрес: ***,
офис 215 сумата от 1 753, 26 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.И.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.С.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 215 – адв. М.Д. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „ДЗИ - О.З.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 192, 16 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ - О.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1 814
лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: