Решение по дело №369/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕВРОПЕЙСКА ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, [улица], представлявано от управителя Й. М. М., действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. Ц. И. от АК-Търговище, против Решение № 58/03.06.2024 г. на Районен съд-Търговище, постановено по АНД № 143 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено НП № 751181-F719476/23.01.2024 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване-Търговище в ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО на дружеството на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

В касационната жалба като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН. Излагат се доводи, обосноваващи, че районният съд само формално е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, а също така не е отговорил на наведените от жалбоподателя възражения, като само е пресъздал фактическата обстановка, описана в НП. Навежда се, че въззивният съд не е дал отговор на спорния въпрос дали е извършен съставът на административното нарушение и в какво се състои нарушението. Сочи се липса на мотиви. Моли ссе за отмяна ва въззивното решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация - Директор на офис /дирекция/ за обслужване-Търговище в ТД на НАП-Варна, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощения процесуален пълномощник -гл. юрисконсулт М. Д. Й., която излага становище за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, обосноваващи че въззивното решение не страда от наведените в жалбата пороци. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна при следните съображения:

При извършване на преценка относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна следното:

За да постанови този резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка:

На 21.07.2023 г., при извършена проверка от инспектори от ТД на НАП-Варна офис Търговище в ИС на НАП, било установено, че дружество „ЕВРОПЕЙСКА ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ“ ЕООД гр.Търговище не е подало в срок годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2022 г., която е следвало да се подаде в срок от 1 март до 30 юни на следващата година Срокът се явява изтекъл на 30.06.2023 г., като към датата на проверката съответната ГДД също не била подадена. От проверката било установено също, че през 2022 г. дружеството е извършвало дейност, предвид наличието на данни за закупуване на дълготрайни материални активи. При тези констатации, на дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН, получена на 24.07.2023 г. На 25.07.2023 г. от управителя на дружеството постъпило обяснение, но в посочения в поканата срок представител на търговеца не се явил за съставяне на АУАН. Предвид това, св. Х. - инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, съставила на дружеството АУАН № F719476/04.08.2023г. за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. На 08.08.2023 г. актът бил предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено оспореното НП№ 751181-F719476/23.01.2024 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване-Търговище в ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО на „ЕВРОПЕЙСКА ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ“ ЕООД гр.Търговище на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

При така установеното Районният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от писмените доказателства по делото и показанията на св. А.. Вземайки предвид приложената заповед на Изп. директор на НАП, съдът е преценил, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, в предвидените за това срокове и съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Посочено е, че правото на защита на наказания субект не е било нарушено, доколкото същият е имал възможност да го упражни в пълен обем, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При изложени мотиви, съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че през отчетния период не е осъществявало дейност, тъй като дружеството не е отговаряло на условието, посочено в §1, т.30, б.„в“ от ДР на ЗСч, във р. с чл.92, ал.4 от ЗКПО, а именно - през отчетния период да не е осъществявало дейност, свързана с инвестиции. Изводите си в тази насока съдът е обвързал със показанията на св. А., дневниците за покупки на дружеството и обяснението от управителя на дружеството, от които се установява, че през отчетния период „ЕВРОПЕЙСКА ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ“ ЕООД е извършило плащания за закупуване на дълготрайни материални активи по договор за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, а от подадената справка-декларация за ДДС за м. декември 2022 г. е видно, че същото е упражнило и право на данъчен кредит за тези плащания. Тези обстоятелства съдът е възприел за достатъчни за да се изведе извод, че по отношение на дружеството не е била налице хипотезата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, изключваща задължението му да подаде ГДД за 2022 г. От справка в ТР съдът е установил също, че дружеството не е публикувало декларация по чл.38, ал.9 т.2 от ЗСч, че не е осъществявало дейност през 2022 г. Не са налице и данни и за подадена декларация за липса на дейност по ЗСч и пред НСИ.

Районният съд е извел извод че при така събраните доказателства по делото по несъмнен начин се установява, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Съдът е извършил и преценка, като е изложил мотиви относно липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, посочвайки и фактът, че дори и към момента на приключване на производството пред съда липсват данни дружеството да е подало ГДД за 2022 г.

При така приетото от фактическа и правна страна Районният съд е потвърдил НП като законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

От събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства безспорно по делото е установено, че през отчетния период дружество „ЕВРОПЕЙСКА ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ“ ЕООД гр.Търговище е извършило плащания за закупуване на дълготрайни материални активи, както и че същото е упражнило право на данъчен кредит за тези покупки. При доказаност на посочените обстоятелства, не са налице за търговеца кумулативно предвидените в §1, т.30 от ДР на ЗСч условия, поради което и изключението по чл.92, ал.4 от ЗКПО по отношение на дружеството е неприложимо. Разпоредбата на чл.92, ал.4 от ЗКПО изрично препраща към ЗСч, предвид което правилно първоинстанционният съд в своите мотиви препраща именно към съответните норми от ЗСч.

Изводите на Районния съд за доказаност на всички елементи от състава на описаното в НП нарушение се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд счита, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК и препраща към тях. Деянието е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО и подведено под административнонаказателната разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗКПО. С оглед на това, че съответната ГДД не е подадена от дружеството и в последствие - дори и към приключване на производството пред РС, осъщественото от него нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО не разкрива признаците на „маловажен случай“. На дружеството е наложен минималния размер на предвиденото за това нарушение в чл.261, ал.1 от ЗКПО, административно на наказание „имуществена санкция“. Изводите на решаващия съд, че НП е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати процесуални нарушения, които да се квалифицират като съществени, също изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Противно на изложеното в касационната жалба, касационния съд приема, че Районният съд всестранно и обективно е обследвал и обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като мотивирано е стигнал до верни фактически и правни изводи. Обсъдени са и всички наведени пред него възражения на дружеството, като са изложени и конкретни мотиви относно тяхната неоснователност.

По изложените съображения, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на закона, като в хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и наведените в тази насока доводи в жалбата са изцяло неоснователни.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1, и ал.4 от ЗАНН, чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП, в полза на ТД на НАП-Варна следва на ответника да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58/03.06.2024 г. на Районен съд-Търговище, постановено по АНД № 143/2024 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „ЕВРОПЕЙСКА ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, [улица], представлявано от управителя Й. М. М., да заплати на ТД на НАП-Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.