Решение по дело №1095/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. З. против Решение № 398 от 11.11.2024г., постановено по АНД № 2414/ 2024г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1228-001988/ 05.07.2024г, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че за съставомерността на деянието по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл.123 от ЗДвП, като участник в пътнотранспортно произшествие, а от субективна страна това неизпълнение следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. В случая той не е съзнавал, че е причинил ПТП, поради което не може да бъде формиран правен извод, че е извършил формалното административно нарушение – не спира и не установява последиците от ПТП, в което е участник. Поради това, че деянието е формално вината може да бъде само пряк умисъл за разлика от непредпазливата форма на вина, която може да обоснове отговорността за резултатното ПТП. Отделно от това поддържа, че при обвинени е за причинено ПТП с материални щети приложение намира разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, която обаче има три хипотези, като нито една от тях не е описана в съставения АУАН и в НП. Твърди, че съдът е допуснал и съществено нарушение на правилата за формиране на вътрешно убеждение разкриване на обективната истина за фактите. Позовава се на протокола от първо съдебно заседание, в който съдът е констатирал, че видеозаписът не е събран по надлежния процесуален ред, но точно този видеозапис е посочен като основно доказателствено средство чрез което е установено нарушението. В хода на съдебното производство видеозаписът не е бил обект на експертиза, чрез която да се признае неговата доказателствена стойност, поради което фактите, приети за установени не се подкрепят от редовно събрани доказателства. Допуснато е и нарушение на изискването да се осигури преводач на нарушителя, който не владеел писмено български език. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представения по делото писмен отговор на касационната жалбата, подаден от процесуалния му представител юриск. Р., оспорва същата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява частично основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д. З. против Наказателно постановление №24-1228-001988/05.07.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на Д. З. е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че 14.05.2024 г. в 08.35 ч. в гр. Стара Загора по ул. Августа Траяна в посока юг-север до №22А, е управлявал лек автомобил Т. А. с рег. № [рег. номер], собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, като преди да започне движение на заден ход водачът не се е убедил, че пътят зад МПС е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, в резултат на което със задна дясна част/калник/ блъска паркирания лек автомобил Ф. К. с рег. №[рег. номер] и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. Водачът не спира да установи последиците от произшествието. Установен е на 04.06.2024 г., като е призован в сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. АУАН е съставен по преписка вх. №122800-18261/14.05.2024 г. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия АД № 417961/ 04.06.2024 г., поради грешка в РСОД и дублиране на АУАН серия GA №1318462/ 04.06.2024 г.

За да потвърди решението съдът е приел, че са събрани косвени доказателства, водещи само до един извод – за реализиране на ПТП чрез описаното в НП изпълнително деяние. Приел е, че е извършено и нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, защото от показанията на свидетеля на защитата и от предявения в съдебно заседание. видеозапис се установило, че жалбоподателят напуска местопроизшествието без да установи последиците от причиненото ПТП. Субективната страна е преценена като непредпазливост. Като неоснователни са отхвърлени възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че в издаденото НП е посочена датата на предявения на нарушителя АУАН серия GA, № 138462/ 04.06.2024г., който е бил съставен в присъствие на нарушителя и с който са му повдигнати административните обвинения. Счел е че посоченият допълнителен номер на АУАН в наказателното постановление по никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.

Решението на Старозагорският районен съд е неправилно в частта му за потвърждаване на наложеното с НП административно наказание по чл. 183, ал.2 т.11 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на която е ангажирана отговорността на касатора /т.1 от НП/, въвежда задължение към водача на МПС преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Нормата е материалноправна, установяваща задължение за действие с цел осигуряване безопасността на движението. Неизпълнението на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП се съдържа като състав на административно нарушение в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 20лв. за водач, който нарушава правилата за движение назад. След като разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП изисква от водача да не създава опасност или затруднение за останалите участници в движението, то се налага извод, че нарушението има резултат – създаване на опасност или затруднение за останалите участници при движение назад. Фактическото обвинение, обективирано в обстоятелствената част на НП, за причиняване на ПТП обаче противоречи на посочения състав на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП вр. с чл.40 ал.1 от същия закон, тъй като същият не включва настъпването на ПТП като последица от неспазване на правилата за движение назад. По аргумент от приложения състав на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП се налага извод за противоречие между фактическо обвинение и правната му квалификация, а именно в резултат на нарушаване на правилата на чл.40 ал.1 от ЗДвП за движение назад е допуснато причиняване на ПТП, който факт не се съдържа нито в нарушената материалноправна норма, въвеждаща правило за поведение, нито в административно-наказателната разпоредба, на чието основание е издадено процесното наказателно постановление. Обвинението за причиняване на ПТП поради нарушаване на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП осъществява състава на административно нарушение по чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП, но не може да се подведе правно под състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно е наложено административно наказание на това основание. Неправилната правна квалификация на фактическото обвинение под чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, допусната от АНО не може да бъде отстранена в хода на съдебното производство, чрез преквалификация на деянието под състава на съответното му административно нарушение, защото то е по-тежко наказуемо и с това би се нарушила забраната за утежняване положението на жалбоподателя, съобразена и в правомощието на съда да отстрани правната грешка, само когато е правно възможно да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. В тази му част решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на НП в частта за наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 20лв на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.

Решението в частта му за потвърждаване на НП с наложени на касатора административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.5 вр. с чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е правилно. Не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на правилата за събиране и оценка на доказателствата, нито неправилно приложение на материалния закон.

От административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, следва извода, че съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на Д. З. административнонаказателно обвинение, е наличието на причинено ПТП.

В случая настъпването на ПТП, описано в обстоятелственатата част на НП като блъскане със задната дясна част /калник/ на паркираният лек автомобил, в резултат на което са причинени материални щети по двата автомобила, е установено от Протокол за ПТП, съставен в присъствието на двамата участници в произшествието. Въз основа на подадения сигнал /заявление с рег.№ 00-18261 от 14.05.2024г/ от собственика на блъснатия автомобил с рег. № [рег. номер], са били иззети записите от камерите на магазин „Жабките“ от полицейски служител, които са послужили за установяване на деянието, на нарушителя и на неговата вина. АУАН серия GA №1318462/04.06.2024г е съставен в присъствието на нарушителя, на датата, на която е изготвен и протокола за ПТП, като препис от него му е връчен на разбираемия български език, което обстоятелство се доказва от показанията на свидетеля на защитата. Действително АУАН не е съставен в присъствието на свидетеля-очевидец, който е посочен в заявлението на другият участник в ПТП, но няма пречка обаче фактите да се установяват и с други средства за доказване, каквито в случая са протоколът за ПТП и събрания от длъжностно лице запис от камерите на магазина, за проверка на дадените от другия участник сведения за извършено нарушение /в този см. Постановление № 10 от [интернет адрес] г., Пленум на ВС/.

С въззивната си жалба касаторът е твърдял, че щетите, които са установени по неговия автомобил са от настъпила на 24.04.2024г щета, за която е уведомил застрахователя. Въззивният съд е събрал преписката, заведена по щетата и от снимковия материал е констатирал, че щетите по Протокола за ПТП не съвпадат с тези, за които е заведена щетата. Този му извод е направен при спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение, защото съдържанието на снимковия материал не е изопачено, нито коригирано или възприето не според онова, което е очевидно. Материалните щети от 24.04.2024г са над задна, дясна гума, докато щетите от 14.05.2024г са видимо няколко бели черти по задните части на двата автомобила, съгласно Протокола за ПТП. Следователно защитната теза на касатора не е установена нито в хода на административно наказателното производство, нито в хода на съдебното по проверка на наказателното постановление.

Правилни са изводите на въззивния съд, че не са допуснати нарушения на гаранциите за защита срещу обвинението, защото чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП визира задължения на участника в ПТП, които следват изпълнението на тези по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, в чието нарушаване е обвинено наказаното лице.

Единствената корекция е по отношение на възприетата от въззивния съд форма на вина към деянието, чрез което е осъществен състава на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, която може да бъде само пряк умисъл. Съдът е установил, че наказаното лице е възприело сблъсъка между управлявания от него автомобил и паркирания, което означава, че при напускане на мястото на произшествието е съзнавал всички съставомерни фактически обстоятелства от състава на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, а това по аргумент от чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН обосновава правен извод за форма на вина пряк умисъл, която е единствено възможната към формалните правонарушения.

С оглед на гореизложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Д. З. нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил НП №24-1228-001988/05.07.2024, в частта му относно наложените на Зарконе на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административни наказания – глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение, в тази му част, като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

По разноските: Въпросът за разноските е подчинен на крайния изход от делото, поради което при отмяна, включително и частична последната съдебна инстанция определя сумата на разноските за цялото съдебно производство пред всички съдебни инстанции.

Касаторът е претендирал възнаграждение за един адвокат в размер на 600лв пред въззивният съд, а пред настоящата инстанция иска сумата от 500лв, платена в брой на процесуалния му представител. С оглед изхода от делото на касатора се следва възнаграждение за един адвокат за двете съдебни инстанции равно на половината от заплатеното адвокатско възнаграждение или сумата от 550лв.

На ответника по касация се следва възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции в общ размер от 100лв – 50лв за производството пред въззивния съд и 50лв за производството пред настоящата съдебна инстанция, поради частичната законосъобразност на наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

ОТМЕНЯ Решение № 398/ 11.11.2024г., постановено по АНД № 2414/ 2024г. по описа на Районен съд Стара Загора в частта му за потвърждаване на Наказателно постановление №24-1228-001988/05.07.2024г, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, за наложено на Д. З. с [ЛНЧ] административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1228-001988/05.07.2024г, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, за наложено на Д. З. с [ЛНЧ] административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 398/ 11.11.2024г., постановено по АНД № 2414/ 2024г. по описа на Районен съд Стара Загора в частта му за потвърждаване на Наказателно постановление №24-1228-001988/05.07.2024г, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, за наложени на Д. З. с [ЛНЧ] административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Д. З. с [ЛНЧ] сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лв., представляваща възнаграждение за един адвокат по АНД № 2414/ 2024г по описа на РС Стара Загора и КАНД №1095/ 2024г по описа на АС Стара Загора.

ОСЪЖДА Д. З. с [ЛНЧ] да заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата от 100 /сто/ лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт по АНД № 2414/ 2024г по описа на РС Стара Загора и по КАНД №1095/ 2024г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.