ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 595
гр. Перник
04.07.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл.
съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 310 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 177/06.12.2018
г., постановено по гр.д. № 455 по описа на РС-гр. Радомир за 2018 г.,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И.К.Б., с ЕГН: ********** и Е.С.Б.,
с ЕГН: ********** против Л.Й.С., с ЕГН: ********** иск – за осъждане на
ответника да предаде на ищците владението върху недвижим имот, представляващ
200 кв.м. от урегулиран поземлен имот (УПИ), с площ по нотариален акт от 1178
кв.м., а по скица – 850 кв.м., който имот съгласно регулационния план на с. ***,
одобрен със заповед № III-460 от 08.05.1975 г., съставлява парцел XII, отреден за имот с планоснимачен
номер 35, в кв. 5, при граници (съседи) на парцела по нотариален акт: от две
страни шосета, Д.В. и И.В., а по скица: улица с ОК 10-18, улица с ОК 18-17,
парцел IX-35 и парцел Х-35, всички в кв. 5 по регулационния план на с. ***, общ.
Радомир, обл. Перник, находящи се откъм източната страна на имота, по цялото
протежение на границата с УПИ IX-35, в кв. 5, заключени между съществуващата стара ограда от
телена мрежа и ограждения, материализирани с дървени колчета на дълбочина 4м в
УПИ XII-35.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил И.К.Б. и Е.С.Б.
да заплатят на Л.Й.С. сумата от 900 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 346/24.01.2019
г. (п.к. 22.01.2019 г.), подадена от И.К.Б. и Е.С.Б. чрез пълномощника им –
адв. А.Р., с която първоинстанционното решение се оспорва изцяло като
неправилно и незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния закон
и при превратно тълкуване на събрания доказателствен материал.
Твърди се, че
от доказателствата по делото не се установявало по безспорен начин ответникът
да е собственик на процесните 200 км.м., доколкото изводите се в тази насока
районният съд бил обосновал единствено с изготвените по делото експертизи. В
тази връзка се излагат подробни доводи, с които се оспорват заключенията по
извършените съдебно-технически експертизи. Обръща се внимание, че вещото лице
по втората експертиза не е работило само, а е ангажирало ресурсите на трети
лица. Твърди се освен това, че същото не е изпълнило надлежно всички възложени
му задачи.
На следващо
място се посочва, че районният съд неправилно бил възприел изложените по делото
фактически обстоятелства. В тази връзка се излагат подробни доводи, че същият е
следвало да обсъди наведеното от жалбоподателите възражение за придобивна
давност. Акцентира се върху обстоятелството, че последните са придобили
процесните 200 кв.м. по давност като в тази връзка се извеждат подробни
аргументи.
По тези
съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 108 от ЗС – за
признаване на принадлежността на собствеността върху поземления имот и
предаване на владението му от ответника – да бъде уважен.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – Л.Й.С., чрез пълномощника му адв. М.О. е постъпил отговор с вх. №
1242/15.03.2019 г. на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна. Излагат се подробни доводи за правилност и обоснованост на
атакуваното решение, както и за правилно разпределена от съда доказателствена
тежест. Излагат се и подробни доводи за правилност и обоснованост на
изготвените по делото съдебно-технически експертизи, както и за компетентността
на вещите лица. На следващо място се обръща внимание, че твърдението за изтекла
в полза на жалбоподателите погасителна давност е наведено едва в хода на
устните състезания, поради което било преклудирано. По тези съображения се
твърди, че изводът на районния съд в тази връзка бил правилен. На последно
място се излагат доводи, че дори разгледано по същество твърдението за изтекла
придобивна давност е неоснователно, доколкото фактическият състав на това
придобивно основание не се установявал от събрания по делото доказателствен
материал. Претендират се разноски за производството пред въззивния съд.
Третите лица
помагачи С.С.Ч., В.С.Ч. и Н.С.К. не са изразили становище по въззивната жалба.
Въззивният съд при
подготовката за постановяване на своя краен съдебен акт установи, че неправилно
е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, тъй като в
диспозитива на обжалваното Решение № 177/06.12.2018 г., постановено по гр.д. №
455 по описа на РС-гр. Радомир за 2018 г., е допусната очевидна фактически
грешка, изразяваща се в следното:
Видно от
исковата молба ищците са предявили иск за собственост по чл. 108 от ЗС относно
процесния имот. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 2А Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. искът по чл. 108 от ЗС
съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да
бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданско правен спор, на
тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение,
тъй като само диспозитивът е източник на силата на пресъдено нещо на решението.
В тази връзка ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС НЕ бъде
установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, до какъвто
извод е достигнала първата инстанция в настоящия случай, съдът следва да
отхвърли и двете искания за защита. Ако обаче в хода на делото се установи, че
ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не
владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае
с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита – за предаване на
владението на имота. Посочената конструкция е възприета, доколкото така
решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота – на заявеното от ищеца основание, който въпрос няма да може да бъде
пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
В контекста
на така изложените разяснения в тълкувателното решение настоящият състав счита,
че дори когато съдът приеме, че искът по чл. 108 от ЗС е изцяло неоснователен,
то отново следва да се произнесе с два диспозитива – установителен – относно
принадлежността на правото на собственост и осъдителен – относно предаване на
владението (така Решение № 158 от
18.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 4555/2017 г., Решение №
355 от 5.11.2018 г. на ОС – гр. Перник
по в. гр. д. № 482/2018 г. и др.).
В настоящия
случай обаче в обжалваното решение е налице само един диспозитив, с който
районният съд е отхвърлил единствено иска в частта му за осъждане на ответника
да предаде на ищците владението върху процесния недвижим имот. В мотивите на
решението обаче първоинстанционният съд е приел, че ищците не са собственици на
процесния имот.
По тези
съображения и предвид цитираното тълкувателно решение, доколкото
първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив
за правото на собственост, то настоящият състав счита, че в обжалваното решение
е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по
предвидения в чл. 247 от ГПК процесуален ред.
При така
установеното, въззивният съд намира, че въззивната жалба, с която се обжалва
решението и се иска произнасяне по искането за установяване на правото на
собственост върху процесния имот, не може да бъде разгледана от настоящата
инстанция, тъй като липсва произнасяне по част от спорния предмет в диспозитива
на решението.
Предвид
горното, въззивното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на
РС – гр. Радомир за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка.
След отстраняване на последната дело следва да се изпрати отново на Пернишки ОС
за произнасяне по въззивната жалба.
Доколкото
настоящото определение не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК, то същото не подлежи на обжалване.
Предвид изложеното
Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
въззивно гр.дело № 310/2019 г. по описа на Пернишкия ОС, образувано за разглеждане по реда на чл. 258 и сл. от ГПК на подадената от И.К.Б. и Е.С.Б. против съдебно решение № 177/06.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 455/2018 г. по описа на РС – гр. Радомир, въззивна жалба
с вх. № 346/24.01.2019 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Радомир за откриване на
производство по реда на чл. 247 от ГПК
за поправка
на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение № 177/06.12.2018 г., постановено по гр.д.
№ 455/2018 г. по описа на РС – гр. Радомир – изразяваща се в липса на
установителен диспозитив по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
съгласно мотивната част на определението.
След отстраняване на
констатираната с настоящото определение очевидна фактическа грешка делото да
бъде върнато на Пернишкия ОС за произнасяне по подадената въззивна жалба.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.