№ 931
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110212153 по описа за 2022
година
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
643620-F654129 от 24.06.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, оправомощен със Заповед на Изпълнителния Директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК: *********
за административно нарушение по чл.13, ал.1 вр. чл.278б, ал.1 от ДОПК е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят. В жалбата излага
съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от надлежен процесуален представител, който релевира доводи
в подкпера на въззивната жалба, както и допълнителни съображения в
писмена защита. Не се заявява претенция за разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба, както и допълнителни
съображения в писмена защита. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Във връзка с План от 11.07.2016 г. на МВР за съвместен контрол между
МВР, НАП, Агенция Митници и Междуведомествен координационен център
за противодействие на контрабандата на стоки, освободени от данъчна
доставка по ДДС за други страни-членки на ЕС на 07.04.2022 г., 15.04.2022 г.
и на 21.04.2022 г. са извършени проверки на място на склад, находящ се в
гр.София, ул. „Азалия“ № 1, склад № 2, стопанисван от дружеството
„ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК: ********* по силата на договор за наем от
05.04.2022 г. с наемодателя „Кварц Комерс“ ООД.
В рамките на проверките било установено към 07.04.2022 г. дружеството
да съхранява в този склад стоки по издадена фактура №
20000000005/04.04.2022 г. на стойност 23 411.69 лева без ДДС, както и по
други фактури от 09.04.2022 г., от 10.04.2022 г., от 11.04.2022 г.и др. Било
разпоредено на управителя на ЮЛ при извеждане и въвеждане на стока в
склада същият да уведоми НАП по чл.13, ал.1 и чл.273 от ДОПК. НАП
обезпечила доказателства с поставяне на 3 броя ТСК на входната врата на
склада по чл.40, ал.2 ДОПК.
С протокол № 1709997/21.04.2022 г. посоченият склад останал под
постоянен мониторинг. В склада била налична намотни стоки от китайско
карго от предходни доставки и производства. Стоките по вид, количество и
стойност били собственост на дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД.
На 21.04.2022 г. от законния представител на дружеството „ПИНКО –
2017“ ЕООД, ЕИК: *********. била попълнена декларация, според която
управителя и длъжностни лица от ЮЛ заявили съгласие за оказване на
съдействие на органите на приходите на основание чл.13, ал.1 от ДОПК с
поемането на конкретното задължение към НАП че при последващо
реализиране и извеждане на стока, разтоварена в склад на дружеството в
гр.София, ул. „Азалия“ № 1, склад № 2. При неизпълнение на задължението,
дружеството чрез законния му представил посочило, че е наясно с
ангажирането на административно-наказателната му отговорност.
На 04.05.2022 г. била осъществена проверка с протокол №
0460293/04.05.2022 г. на място на склад, находящ се в гр.София, ул. „Азалия“
№ 1, склад № 2, стопанисван от дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК:
*********. Проверката имало за цел да установи имало ли е въвеждане и
извеждане на стока в склада. Представителят на дружеството декларирало, че
2
не е бил в гр.София за проверката и че не може да осигури достъп до склада.
В склада на 04.05.2022 г. в 16:22 часа не се установило да са съхранявани
стоки. Служителите на НАП влезли в склада. Той бил празен. Бил осъществен
опит за свързване с представител на дружеството, който заявил, че подал
жалба по случая, която била уважена, а поставените ТСК били премахнати.
Представителят на дружеството се разпоредил със стоката.
Въз основа на АУАН, съставен от актосъставителя О. Лъчезарова Т. е и
обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
643620-F654129 от 24.06.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, оправомощен със Заповед на Изпълнителния Директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК: *********
за административно нарушение по чл.13, ал.1 вр. чл.278б, ал.1 от ДОПК е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел актосъставителя О.
Лъчезарова Т., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства – приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични и ясни. Съдът се доверина свидетеля О. Лъчезарова Т., тъй като
разказаното от тях е хронологично последователно, досежно изведените
факти и припокриващо се с останалата доказателствена съвкупност. От
разказа им съдът установи времето и мястото на извършената проверка,
проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на проверката,
респекитвно документите обект на проверка. Необходимо е да се изложи, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
3
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган,
а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената
материалноправна норма е посочена правилно.
Съдът приема, че дружеството-жалбоподател е участник в
административното производство, което се извежда от разпоредбата на чл. 9,
ал. 3 от ДОПК: „Участници в административното производство са субектите
и всички други лица, които участват в извършването на процесуални
действия“.
След започване на проверките от страна на органите по приходите, със
съставянето на отделните протоколи, приложени по делото, се счита за
образувано производството по ДОПК, а от там и жалбоподателят става
участник в процеса, който е обвързан с права и задължения, както и гаранции
за тяхното упражняване. От друга страна са постановените задължения на
проверяващите органи – в лицето на инспекторите по приходите на НАП към
дружеството, които, за да бъдат постигнати целите на закона, са
оправомощени да извършват действията по чл. 12, ал. 1, т. 1- 4 от ДОПК.
При надлежно упражнени служебни правомощия на надзорните органи за
изискване на представяне на доказателства или за спазване на определено
правно задължение, респективно за контролирането на такова, то за
дружеството-жалбоподател, като участник в процеса, е възникнало
задължението по чл. 13, ал. 1 от ДОПК – а именно да оказва съдействие на
НАП и да предоставя информация при условията и по реда на посочения
кодекс на органите по приходите, при изпълнение на правомощията им по чл.
12, ал. 1, т. 1-4 от ДОПК.
4
Дружеството-жалбоподател не е изпълнило конкретното поето от него
задължение към НАП в изпълнение на постановеното от административния
орган административно разпореждане със същото съдържание и с оглед
декларацията на дружеството-жалбоподател, че при последващо реализиране
и извеждане на стока, разтоварена в склад на дружеството в гр.София, ул.
„Азалия“ № 1, склад № 2, органите по приходите следва да бъдат уведомени
на основание чл.13, ал.1 и чл.273 от ДОПК. За да е налице възпрепятстване е
необходимо задълженото лице, активно да пречи на органа по приходите да
изпълни задълженията си, нещо което в конкретния случай е налице.
Неуведомяването на НАП за изведените стоки от склада, запечатан с 3 броя
ТСК, се приема като неоказване на съдействие, а това е посочено в описание
на нарушението. В същото време, за нарушение на чл. 13 от ДОПК, е
предвидено изрично налагането на съответното наказание в чл. 278б, ал. 1 от
ДОПК. Доколкото е налице специална санкционна норма, за участниците в
производството, не могат същите да бъдат санкционирани на основание чл.
273 от ДОПК за неоказано съдействие. В тази насока е Решение № 757 от
11.02.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 12196/2021 г.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на юридическо лице, и доколкото се касае за обективна отговорност, то не
следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието, тъй като
отговорността, която търговецът следва да понесе, е безвиновна.
Правилно АНО е приложил и санкционната разпоредба, като за
неизпълнение на задължение по чл. 13, ал. 1 от ДОПК се прилага специалната
разпоредба на чл. 278б от ДОПК. Същата касае именно участниците в
производството, докато санкционната разпоредба на чл. 273 ДОПК, касае
трети на производството лица.
Наказващият орган е преценил вида и тежестта на наказанието, и тъй като
същото не е със завишена степен на обществена опасност, точно е определил
размера на санкцията, а именно – 3000 лв.
Съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно и по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, защото то е с типичната за вида си обществена опасност и
с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношения.
По тези съображения НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а депозираната срещу него въззивна жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
5
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 643620-F654129 от
24.06.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
София, Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
оправомощен със Заповед на Изпълнителния Директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК: *********
за административно нарушение по чл.13, ал.1 вр. чл.278б, ал.1 от ДОПК е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 лева.
ОСЪЖДА въззивникът „„ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на въззиваемата страна ТД НАП София чрез законният й
представител на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.
чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6