Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 256
гр. Сливен, 14. 12. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 284 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с писмено становище от
26.07.2021 г., подадена от „КК – АУТО“ ООД с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: ********., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № РД-14-1898 от 21.06.2021 г., издадена от Директора на
Регионална дирекция /РД/ „Автомобилна администрация“ /„АА”/ – София,
в частта й по т. 1, с която е приложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и ал. 2, т. 1 от ЗАвтПр
– временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна
табела на лек автомобил Опел Виваро с Регистрационен
номер *******, с.на „КК – АУТО“ ООД с ЕИК: ********, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага съображения, че:
заповедта за налагане на ПАМ не съдържа изискуемите реквизити на чл. 59, ал. 2
от АПК– липсват фактически основания за издаване на акта; не е установено
извършването на превоз на пътници срещу заплащане; в заповедта не се съдържа
описание на извършения превоз, поради което не може да се извърши преценка за
характера му. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, проведено на 30.09.2021 г.,
оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В писмо, входирано в деловодството на
Административен съд – София – област на 13.07.2021 г., прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, събраните по делото относими към спора доказателства,
и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.06.2021 г. при извършване на проверка за
спазване на разпоредбите на ЗАвтПр, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове, Д. Р. Б.- и. в РД „АА”- София, приел, че лицето К. Н. К.на 19.06.2021 г. около
22:45 часа в област София, община Драгоман, на ГКПП Калотина, с посока изход към
Република Сърбия, управлява лек автомобил марка Опел, модел Виваро
с Рег. № *******, с.на „КК – АУТО“ ООД с ЕИК: ********, и извършва международен
обществен превоз на 8 броя пътници, с маршрут на движение от Република България
до Федерална Република Германия, на уговорена цена от 150 евро, като било установено, че превозът се извършва без валидно
издаден лиценз на Европейската Общност за международни пътнически превози. За
констатираното, на водача К. Н. К.е бил съставен АУАН Серия А-2020 № 291160 от
19.06.2021 г., който при връчване на акта е вписал възражение, че не е вземал
пари от пътниците.
Въз основа на съставения АУАН, на 21.06.2021 г.
от Директора на РД „АА“ – София, е издадена
оспорената в настоящото производство ЗППАМ, с която в частта й по т. 1 е приложена
ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и ал. 2, т. 1 от ЗАвтПр
– временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела на лек автомобил Опел Виваро с
Регистрационен номер *******, с.на „КК – АУТО“ ООД с ЕИК: ********, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, издадена на основание чл.
107, ал. 1 от ЗАвтПр, длъжностните лица – Директори
на РД „АА”, са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и
чл. 106а от ЗАвтПр.
В административната преписка се съдържа Сведение от 19.06.2021
г. от лицето Г. С. К., роден на *** г., че на 19.06.2021 г. в гр. Свиленград се
е к. в б., за да пътува до Германия, като е имало уговорка да се плати на
шофьора по 150 евро на човек след пристигане в Германия.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 от АПК – надлежно
упълномощено длъжностно лице.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден
в изискуемата писмена форма, но е незаконосъобразен, тъй като не са спазени
материалноправните и процесуални изисквания за издаването му.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтПр,
принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на
административни нарушения. По приложената хипотеза на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „а” от ЗАвтПр, се налага ПАМ –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, с което се извършва обществен превоз на пътници или
товари, без да има издадено заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр, „обществен
превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а според
легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр,
„превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Трайно в съдебната
практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във връзка с т. 4, б. „б”
от ДР на ЗАвтПр, налага извод, че основната
предпоставка, по която се различават „общественият превоз” и „превозът за
собствена сметка” е възмездният характер на дейността /Решение № 14081 от
21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII
о./. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел,
превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на пътници,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че превозът се извършва срещу заплащане и икономическа
облага, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
Последното обстоятелство не е установено по делото.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, в хода на административното производство е било снето сведение
от едно физическо лице, което не е оформено надлежно по реда, визиран в чл. 44,
ал. 2 от АПК. Според този текст от закона, сведенията се дават писмено,
подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват
от административния орган или от определен от него служител. В случая издателят
на заповедта за прилагане на ПАМ е Директорът на РД „АА” – София, но писмените сведения,
дадени от Г. С. К., не са приподписани от
административния орган или от служител, определен от административния орган.
Липсват данни за длъжността на лицето, което е посочено като приел сведението,
липсват и доказателства това лице да е определено от административния орган да приподписва такива сведения. Допуснатото нарушение е
съществено, още повече, че на лицето, дало сведения, не му е разяснено по реда
на чл. 44, ал. 4 от АПК, че пред съда може да бъде разпитан като свидетел
/Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. №
11216/2015 г., VII о./. Поради изложеното, сведенията на Г. С. К. са негодни за
установяване на отразените в тях обстоятелства.
За пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че в
писменото сведение не се съдържат данни, от които да се направи извод, че
изложеното в сведението се отнася до водача на процесния автомобил.
Няма надлежни доказателства, че водачът К.
Н. К.е превозвал пътници „за чужда сметка”, нито че е договорил с тях заплащане
на услугата „превоз” или икономическа облага за себе си или друго лице. Облага
би била налице, ако той печели, придобива нещо в своя полза или в полза на
лицето, „за чиято сметка” осъществява превоза. Превозът на пътници е услуга с
търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от „превоз на
пътници за собствена сметка” по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтПр, който представлява превоз
на пътници без заплащане „с нетърговска или нестопанска цел”.
С оглед на изложеното, съдът приема за недоказано
отразеното в оспорената заповед, че с процесния автомобил е осъществен
обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтПр.
Не е доказано по несъмнен начин, че К. Н. К.като
водач на описаното в оспорената заповед МПС е извършвал превоз именно на 8 броя
пътници, както и че превозът е бил срещу заплащане, за да се обоснове извод, че
превозът на пътници е „обществен”.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил
към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между водача
на автомобила и пътниците в него, а оттам и характера на констатирания превоз. Органът
не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
Неясна е и причината, поради която е потърсено
обяснение само от един от пътниците, а не от всички такива в автомобила. Следва
да се има предвид и че съставеният срещу водача АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила.
При така очертаната законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗАвтПр
не е доказана.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Претенцията на оспорващия за присъждане на направените
по настоящото дело разноски е частично основателна. В разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от АПК е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В разглеждания случай жалбата е уважена
изцяло, но съдът намира за основателно възражението на административния орган
за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Общият
размер на действително направените от оспорващия разноски по делото е 850 лева,
от които: 50 лева – платена държавна такса, и 800 лева – договорено и платено
адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна
помощ и съдействие. Адвокатското възнаграждение надвишава минимално определения
размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, и тъй като настоящото производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, заплатените от оспорващия разноски за
адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат присъдени в по-нисък
размер, съобразен с минимално предвидения в цитираната Наредба – 500 лева. По
тези съображения, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да
бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в
размер на 550 лева, от които: 50 лева - за държавна такса; и 500 лева - за
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „КК – АУТО“ ООД с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: ********., Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1898 от 21.06.2021 г., издадена от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, в частта й по т. 1, с която е приложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и ал. 2, т.
1 от Закона за автомобилните превози –
временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна
табела на лек автомобил Опел Виваро с Регистрационен
номер *******, с.на „КК – АУТО“ ООД с ЕИК: ********, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на „КК – АУТО“ ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
********., сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: