Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261226 09.12.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
54-ТИ граждански състав
На двадесети септември две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар: Радостина Тавитян
като разгледа
докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 1968 по описа за 2020 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.К.Д.
с ЕГН **********, адрес: *** срещу „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано
съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е
главния изпълнителен директор Ц. Г. М. и С. П. и А. Т. – изпълнителни директори,
с която са предявени три съединени иска. Първо, от съда се иска да признае за
установено нищожността на чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 1.1, т. 2 и т.
3 от Договор за банков кредит № 107/07.06.2004г. Второ, претендира се осъждането
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2715,41 лева, като платена
без основание договорна лихва, заплатена от ищеца в периода от 16.04.2015г. до
10.01.2020г. поради нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 2,
т. 1.1, т. 2 и т. 3 от Договора за кредит. Клаузите на чл. 3 се отнасят до
сключен между страните договор за банков кредит от 07.06.2004 г., обезпечен с
ипотека и дават право на банката едностранно да увеличава базовия лихвен
процент /БЛП/, както и да начислява договорна лихва плюс наказателна надбавка от 2 пункта годишно /10,88%/ върху главницата
с ненастъпил падеж в случай на неиздължаване от страна на кредитополучателя, а
при просрочие кредитът се олихвява с лихва за просрочие в посочения лихвен
процент /10,88%/ плюс надбавка от 5 пункта годишно или 15,88%. На трето място,
се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1774,07
лева, като платена без основание наказателна лихва при просрочие на главница,
платена от ищеца в периода от 16.04.2015г. до 10.01.2020г., поради нищожност на
клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 1.1, т. 2 и т. 3 от Договора
за кредит, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 10.04.2020 г. до окончателното й изплащане. Моли
се и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание на 17.03.2021 г. е прието
депозираното от страна на ищеца изменение на исковите претенции, като искът за
платена без основание договорна лихва се предявява за сумата от 6515,78 лв. за надплатените
суми в периода от 16.04.2015г. до 10.01.2020г.
Ищецът твърди, че към момента на сключване на договора
годишният лихвен процент се формирал от два компонента – основният лихвен
процент на БНБ, който към момента на сключване на договора бил в размер на 3.83
% и надбавка от 5.05 % или общо 8.88 %. Месечната погасителна вноска била в
размер на 502,59 лв. Твърди също така, че е депозирал искане до банката за
предоставяне на информация относно начина на формиране на възнаградителната
лихва чрез издаване на разширен лихвен лист и справка за платените от него суми
за просрочия на лихви и главници. Ответникът отказал и издал банково
удостоверение, от което е видно, че ищецът е заплащал погасителните вноски в
периода от 10.01.2015г. до 10.01.2020г., като имало и забавяне в погасяването
на някои вноски. В резултат на забавата банката е начислявала и договорна лихва
за просрочена главница и наказателна лихва за просрочие на главница и/или лихва
на основание разпоредбите на чл. 3 от Договора за кредит. Анюитетната вноска
била увеличена едностранно от банката до сумата в размер на 548,43 лева. Заявява
се също така, че клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от процесния договор, даваща
право на банката да променя едностранно условията на договора, въз основа на
непредвидено в него основание, каквото е едностранното увеличение на лихвения
процент, е нищожна клауза, доколкото е
неравноправна на основание чл. 143 от ЗЗП, тъй като е в негова вреда, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Навеждат
се и доводи за нищожност на клаузата на основание чл. 143, т. 12, тъй като
давала право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят
да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. На следващо място се твърди нищожност на клаузата на
основание чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като клаузата не била индивидуално
уговорена и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й.Отделно от това заявява, че клаузата на чл. 3, ал. 2, т.1.1, т.
2 и т. 3 от договора също е нищожна по
отношение на дължимите лихви при просрочие, вследствие на което ответното
дружество било усвоило наказателна лихва в размер на 1774,07 лв. Твърди, че клаузата е неравноправна съгласно
чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на ищеца и не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което е нищожна. Навеждат се доводи и за нищожност на клаузата на основание чл.
143, ал.1, т. 5 от ЗЗП, тъй като нарушава принципите на добросъвестност,
справедливост и добрите нрави. Клаузата е нищожна, дори и да не е неравноправна,
като предварително изготвена от търговеца, както и че с нея се нарушават
изискванията за добросъвестност, при все че не е предвидена възможност за
намаляване на лихвата, при съответното изменение на пазара и съответния пазарен
индекс, за да е налице равнопоставеност между страните по договора. Заявява се
също така, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 144, ал. 2, и ал. 3 за да
се дерогира сочената нищожност на клаузата. На последното място се заявява, че
клаузата противоречи на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета на европейските
общности, възприета и в текста на чл. 13а, т. 9 от ЗЗП. Моли се за уважаване на
исковете и за присъждане на направените по делото разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ (отм.)
вр. чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ (отм.) и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който
исковете се оспорват като неоснователни и недопустими. Твърди, че ищецът няма
правен интерес от предявяването на иска, тъй като процесната клауза му е била
известна при подписване на договора и с подписа си той се е съгласил с нея.
Сочи се, че атакуваните от ищеца клаузи не са неравноправни и не попадат в
приложното поле на Закона за защита на потребителите, тъй като процесният
договор е ипотечен, поради което не е потребителски и за него не се прилагат
разпоредбите на ЗЗП. Излага, че по безспорен начин се установява наличието на
основателна причина ответното дружество да промени едностранно лихвения процент
и това са настъпили промени в пазарните условия, довели до увеличаване цената
на кредитния ресурс. Позовава се на разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, според която разпоредбите на чл.
143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат п
отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Твърди, че в конкретния случай цената на
предоставената от ответника финансова услуга, т.е. възнаградителната лихва
изцяло зависи от размера на лихвения процент на финансовия пазар и е извън
контрола на ответника. Промяната на пазарните условия е външна и независеща от
търговските банки, поради което за тези клаузи се прилага изключението на чл.
144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че процесните клаузи са индивидуално уговорени и
за това не са нищожни. Липсата на искане от страна на ищеца да бъдат премахнати
или променени определени клаузи от договора доказвало по несъмнен начин, че клаузите били индивидуално договорени и
същите са го удовлетворявали. Твърди, че банката не е получавала суми без
основание и че уговарянето в договора за кредит на лихва в известен за
заемополучателя размер не води до нарушаване изискването за добросъвестност и
неравновесие между правата и задълженията на страните. Навежда възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност на исковите претенции, а в условията на
евентуалност и за изтекла 5-годишна погасителна давност. Прави възражение за
прихващане между претендираната от ищеца сума в размер на 1774,07 лева и
вземането на ответника, представляващо обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата в размер на 1800 лева до размера на по – малкото вземане. Също моли за присъждане на разноските по
делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото не се спори между страните, че са сключили процесния договор за банков
кредит № 107 на 07.06.2004 г., съгласно който „УниКредит Булбанк“ АД, от една
страна като кредитор е предоставила на ищеца, от друга страна като
кредитополучател, сумата от 54 000 лева, като кредитополучателят се е задължил
при условията на договора да усвои и върне кредита, ведно с начислените върху
него лихви и комисионни, в срок до 18 години, считано от датата на усвояването
му, съгласно погасителен план – приложение № 1 към договора, на месечни погасителни
вноски, платима съобразно уговорката между страните на в чл. 4 от договора на
20-то число.
В чл. 3 от договора е уговорено как се определя годишният лихвен
процент за съответния период на олихвяване, а именно за предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от основен лихвен процент на БНБ в
размер на 3,83 % пункта плюс надбавка в размер на 5,05 % пункта или общо 8,88 %
годишно. В договора за кредит е посочено, че кредитополучателят дава съгласието
си банката да променя едностранно базисния годишен лихвен процент, без да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при промяна
на пазарните условия, които по преценка на банката водят до необходимост от
увеличаването му най – малко с 2 пункта
над размера, определен от банката в деня на сключване на договора. В чл. 3, ал.
2, т. 1 е предвидено, че при неиздължаване на погасителна вноска по
погасителния план от страна на кредитополучателя за срока на забавата, размерът
на изискуемата дължима лихва се определя като цялата неиздължена част от
кредита с ненастъпил падеж се олихвява с лихва в размер на 8,88% плюс надбавка
2 пункта годишно. Изискуемата част от кредита се олихвява с лихва за
просрочие в размер на 10,88% плюс надбавка от 5 пункта годишно до окончателното
изплащане на просрочената сума. При неиздължаване на лихва от страна на
кредитополучателя за срока на забавата цялата неиздължена част от кредита с
ненастъпил падеж се олихвява с лихва за просрочие в размер на 10,88% годишно. В т. 3 на същата
алинея от договора е уговорено как се олихвява погасителната вноска и
главницата в случай на просрочие на кредитополучателя едновременно на лихва и
на погасителна вноска, а именно: просрочената лихва се олихвява с лихва в
размер на 10,88%, а погасителната вноска с лихва в размер на 15,88%.
Следва да се установи дали
са налице основанията за недействителност на оспорените от ищеца договорни
клаузи от договор за банков кредит № 107 от 07.06.2004 г., а именно – чл. 3,
ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1.1, чл. 3, ал. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 3.
Както беше посочено,
процесният договор за банков кредит е сключен на 07.06.2004 г. Следователно,
приложение по отношение на същия намира Закона
за защита на потребителите и за правилата за търговията (отм.),
който е действал до 10.06.2006 г. Ищецът е физическо лице и като такова има
качеството потребител по смисъла на §. 1, т. 1 от ДРЗЗППТ (отм.), поради което
се ползва от защитата на потребителите, предвидена в специалния закон. ЗЗППТ
(отм.) следва да намери приложение към процесния договор за банков кредит, тъй
като ищецът има качеството на потребител по смисъла на §. 1, т. 1 ДРЗЗППТ (отм.), а ответникът е
търговец по смисъла на §. 1, т. 2 ДРЗЗППТ (отм.).
На основание чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ
(отм.); неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като съгласно чл. 37, ал. 4 ЗЗППТ (отм.), когато търговецът
твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта на
доказването пада върху него. Следователно, ответникът трябва да докаже, че чл.
3, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1.1, чл. 3, ал. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от
договора са били уговорени индивидуално, т. е. не са били предоставени от
банката на ищеца в този вид, а относно съдържанието им са протекли преговори и
клаузите са формулирани чрез взаимно изявяване на воля от двете страни.
Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което и във
връзка със законово въведената презумпция (чл. 37, ал. 3 ЗЗППТ (отм.)) следва да се
приеме, че оспорените от ищеца клаузи на договора за банков кредит не са
индивидуално уговорени. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест следва да се приеме, че посочените клаузи от договора за банков кредит
от 2004 г. са отнапред предвидени от банката, поради което се налага изводът,
че същите не са индивидуално уговорени - чл. 37, ал. 2 ЗЗППТ (отм.). Доколкото
клаузите не са били индивидуално уговорени, ищецът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им при сключване на договора за банков кредит.
Следователно, в случай че посочените клаузи са неравноправни, същите са нищожни
и не са произвели действие в отношенията между страните.
Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ (отм.) неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ (отм.) е извършено
примерно изброяване на случаи на неравноправни клаузи, което не е изчерпателно.
Съдът във всеки конкретен случай следва да прецени дали по отношение на
клаузите от договор, сключен с потребител, не се налице общите критерии, дадени
в чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ (отм.) и при наличието
на които клаузите са неравноправни.
Настоящият съдебен състав
намира, че цитираните клаузи на договора са неравноправни по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ, тъй като не отговорят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата на страните. При тълкуване на посочените клаузи е видно, че съгласно
тях е предвидена възможност единствено за увеличаване на размера на дължимата лихва
при промяна на базовия лихвен процент въз основа на промяна на пазарните
условия, като увеличаването става автоматично и едностранно от търговеца, без
да е необходимо сключването на допълнително споразумение. Предвидена е
възможност за промяна на лихвата единствено чрез нейното повишаване, без да има
съответна възможност при промяна на пазарните условия, водещи до понижаване на
базовия лихвен процент, лихвата да бъде намалена. След като страните са се
съгласили, че размерът на възнаградителната лихва, която кредитополучателят се
е задължил да заплаща на банката, ще се определя и при съобразяване на
промяната на пазарните условия, отразяващи се в стойността на базовия лихвен
процент, за да е налице равнопоставеност, рискът от промяната в тях следва да се
носи и от двете страни по търговската сделка. В договора следва да е предвидена
възможността да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на съответния
пазарен индекс, а не както е в случая, те да се отчитат само, когато ползват
една от страните по сделката и то по-силната икономически, каквато е банката.
Освен това, в оспорените клаузи не е формулиран ясно и по точни критерии
механизмът за промяна на възнаградителна лихва, като е посочено единствено, че
лихвата се увеличава при промяна на базовия лихвен процент при изменение на
пазарните условия. Законът не позволява такова изменение да става едностранно
по преценка на един от участниците в правоотношението, без за това да има ясни
и точни критерии. Посочените клаузи поставят кредитополучателя в неравнопоставено
положение спрямо банката. Те са във вреда на потребителя, тъй като дават право
на едностранно изменение на договора от страна на банката, въвеждат едно
понятие – промяна на пазарните условия, без да го дефинират с очевидната цел да
облагодетелстват страната, предложила договорните клаузи, и водят до
неравновесие във вреда на потребителя, тъй като поставят престациите на
страните в зависимост от определянето на съдържанието на едно понятие само от
една от тях.
Клаузите, които дават право
на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в
такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора, какъвто е настоящият случай, са неравноправни, на
основание чл. 36 ЗЗППТ (отм.).
Следователно, оспорените
клаузи от договор за кредит № 107/07.06.2004 г., а именно - чл. 3, ал. 1, т. 2,
чл. 3, ал. 2, т. 1.1, чл. 3, ал. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 3, са във вреда на
потребителя, доколкото позволяват на банката едностранно да изменя договора, не отговарят
на изискванията за добросъвестност, водят до неравновесие във вреда на
потребителя, налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора, дават право на банката
да увеличава цената, без потребителят да има право да има право в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Предвид изложеното и доколкото не се
установява клаузите да са индивидуално договорени същите се явяват нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ (отм.).
На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните й части. Предвид обстоятелството, че клаузите
на чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1.1, чл. 3, ал. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2,
т. 3, предвиждащи възможност за едностранно изменение на договорната лихва по
кредита, са нищожни, тъй като са неравноправни клаузи, то ищецът остава
обвързан с първоначално определената лихва по договора за кредит от 2004 г. в чл.
3, ал. 1, т. 1 – 8, 88 %, доколкото тази част от договора не е неравноправна,
тъй като е формулирана изрично, ясно и не подлежи на промяна. Ето защо, съдът
счита, че нищожността на оспорените клаузи от договора не влече нищожност на
целия договор.
В производството по предявен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД ищецът
следва да докаже предаването на сочената от него сума на ответника и нейното
получаване от последния, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно
наличието на правно основание за получаване на сумата. Според Постановление № 1
от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, първият фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
Предвид всичко изложено
по-горе, съдът приема, че клаузите от
договора за кредит, които позволяват едностранно изменение на възнаградителната
лихва от страна на Банката, както и тези за
олихвяване на главница с ненастъпил падеж при просрочване на вноска по главница,
са нищожни и не съставляват валидно правно основание за заплащане на увеличения
размер на възнаградителната и наказателната лихви.
Ето защо и съдът приема, че
ищецът не е дължал завишения размер на възнаградителната лихва по процесния
договор за заявения в исковата молба период, платен в резултат от едностранна
промяна на БЛП на основание договора от страна на Банката.
Съгласно решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ІІ т. о. ВКС
даде изрично разрешение по въпроса как следва да се определи лихвата по
договора за кредит след обявяването й за нищожна. Съгласно посоченото решение
на ВКС при обявяване на нищожността на клаузата,
с която се въвежда променлива лихва, по кредита продължава да се дължи лихвения
процент, първоначално уговорен между страните при сключване на договора, като
сбор от стойността на определен от банката
основен лихвен процент и посочената в договора фиксирана надбавка. Или се
налага извода, че дължимия се към деня на сключване на договор лихвен процент
остава да действа между страните като фиксирана лихва за целия срок на
договора.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, както и от допълнителната такава, които съдът
кредитира изцяло като обективни и компетентно изготвени, се установява, че в
резултат от увеличението на лихвения процент по договора за кредит на ищеца,
последният е платил за периода от 20.02.2015г. до 10.01.2020г. възнаградителна лихва в размер на
12 876,52 лева. Заключението установява, че ако договорната лихва за същия
период беше начислявана с договорения лихвен процент, равен на ОЛП плюс
надбавка от 5,05%, то тогава сумата на лихвата би била в размер на 6360,74
лева. Следователно плащането на разликата между двете суми в размер на
6 515,78 лева е направено без основание, поради което за ищеца е
възникнало валидно вземане към Банката за
връщане на надплатеното. Последното налага извод за уважаване на предявения иск
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати получена без основание договорна лихва, като основателен и доказан
по размер.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, както и от допълнителната такава, се
установява, че в резултат от увеличението на лихвения процент по договора за
кредит на ищеца, последният е платил наказателна лихва за просрочие на главница
и / или лихви, начислявана върху редовния дълг по главница с ненастъпил падеж в
размер на 1774,07 лева. Това налага
извод за уважаване на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати получена без основание наказателна лихва, като основателен и доказан
по размер.
Във връзка с евентуално
направеното от ответника възражение за погасяване на претендираното вземане по
давност, съдът преценява същото за неоснователно.
Претенцията е за
неоснователно обогатяване и като такава се погасява след изтичане на общата
петгодишна давност. Не се касае за периодични вземания, което да обуслови
приложението на чл. 111 ЗЗД. В конкретния случай, началният
момент на претенцията е 16.04.2015 г., а исковата молба е депозирана в съда на
10.04.2020, което означава, че исковете са предявени в петгодишния давностен
период, дължими са и и са основателни.
По твърденията и възражението
на ответника за прихващане, съдът намира за установено следното: От ответната
страна се твърди дължимост от страна на ищеца към ответното дружество на 1800
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва. От експертното
заключение се установява, че ответника няма вземания в твърдяния от него размер
- 1800 лева. Видно от приетото по делото експертно заключение ищецът е бил в
забава по процесния договор, като обезщетението за забава е изчислено в размер
на законната лихва върху забавената главница
за 1461 дни, в които ищецът е бил в забава и е на стойност 147,28 лева. Ето защо, настоящият състав
намира, че възражението за прихващане следва да се уважи до този размер, а в
останалия, пълен предявен размер – да се отхвърли
По разноските:
Възражението на ищеца за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника е неоснователно. Съдът счита, че адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 1200 лв.
не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдейки по
вида и броя на предявените искове, събрания доказателствен материал и броя на
съдебните засадения, проведени по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените по делото разноски, съответно на уважената част от иска
или сумата от 2 958,09 лв.
На ответника също
следва да бъдат присъдени разноски съответно на отхвърлената
част от иска, или сумата от 28,43 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
|
|
|
|
|
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ (отм.)
, предявени от Д.К.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, срещу „УниКредит Булбанк”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано съвместно от двама от изпълнителните
директори, единият от които задължително е главния изпълнителен директор Ц. Г.
М. и С. П. и А. Т. – изпълнителни директори за нищожни клаузите от договор за банков кредит № 107 от 07.06.2004
г., сключен между страните, предвиждащи възможност на банката едностранно да
увеличава договорения лихвен процент - чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 2, т.
1.1, чл. 3, ал. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 3, поради факта, че същите са
неравноправни по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ (отм.) и не са
договорени индивидуално.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ***, представлявано съвместно
от двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е главния
изпълнителен директор Ц. Г. М. и С. П. и А. Т. – изпълнителни директори да заплати на Д.К.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 6 515,78 лв. /шест хиляди петстотин и
петнадесет лева и 78 ст./, платена
без основание договорна лихва в периода от 16.04.2015 г. до 10.01.2020 г.,
поради нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1.1, чл.
3, ал. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от сключения между „УниКредит Булбанк” ЕАД
и Д.К.Д. договор за банков кредит № 107 от 07.06.2004г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от 6 515,78 лв. от
датата на подаване на исковата молба – 10.04.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ***, представлявано съвместно
от двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е главния
изпълнителен директор Ц. Г. М. и С. П. и А. Т. – изпълнителни директори да
заплати на Д.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1 626,79 лв. / хиляда шестстотин двадесет и шест
лева и 79 ст./ платена без основание наказателна лихва при просрочие на
главница и/или лихва в периода от 16.04.2015 г. до 10.01.2020 г., поради
нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1.1, чл. 3, ал.
2, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от сключения между „УниКредит Булбанк” ЕАД и Д.К.Д.
договор за банков кредит № 107 от 07.06.2004г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от 1 626,79 лв. от датата на подаване на
исковата молба – 10.04.2020 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за над уважения размер от
1 626,79 лв. до пълния предявен размер от 1 774,07 лв. като погасен
чрез прихващане с насрещно вземане на „УниКредит
Булбанк” АД с ЕИК *** за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавената главница за 1461 дни,
в които ищецът е бил в забава на стойност
147,28 лева, като отхвърля възражението за прихващане до
пълния заявен размер от 1 800 лева.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, представлявано
съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е
главния изпълнителен директор Ц. Г. М. и С. П. и А. Т. – изпълнителни директори
да заплати на Д.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2 958,09 лв. / две хиляди деветстотин петдесет и
осем лева и 09 ст./ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.К.Д. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано
съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е
главния изпълнителен директор Ц. Г. М. и С. П. и А. Т. – изпълнителни директори
сумата от 28,43 лв. / двадесет и осем лева и 43 ст./ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п/
Вярно
с оригинала: РТ