МОТИВИ:
по НОХД №- 1374/16г по
описа на ПОС.
Срещу подс. Д.Г.К. е повдигнато обвинение по чл. 343 ал1
б. В пр. 1,вр.
чл. 342
ал.1 от НК затова, че на 31.08.2015г на АМ ТРАКИЯ, на
км. 143+500, обл. Пловдивска, в лента за принудително спиране и посока
на движение запад-изток, при управление на пътно превозно средство – товарен автомобил, марка „Волво“ ФХ 4х2Т с дкн
******* и прикачено полуремарке „Кьогел СН 24“ с
ДКН *******, собственост на „ВИХРИ“ ЕООД Бургас, е нарушил правилата за движението по
пътищата в чл.5 ал.1 т.1, чл.
20 ал.1 и чл. 58 т. 3 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на С.П. Й. от гр. В. с ЕГН **********.
Съдебното производство е протекло
по реда на
гл. ХХVІІ НПК вр. чл.
371 т.2,тъй като подсъдимият признава вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и не желае да
се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението
и моли да се наложи наказание
при значим
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства и при условията на чл.
58а ал.1 от НК, като наложеното наказание лишаване от свобода счита, че следва да се определи около минимума от предвиденото
в закона,което се отложи по реда
на чл. 66
от НК. Счита ,че следва да се наложи и наказанието
по чл. 343г от НК в срок от двадесет месеца, поради множеството допуснати
нарушения на ЗДвП.
Повереникът на частните
обвинители подкрепя изцяло съображенията на държавното обвинение, за което
частните обвинители са изразили своето съгласие.
Подсъдимият признава вината си и моли за справедлива присъда.
Съдът възоснова на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Съдът е приел, че направеното
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяване
на присъдата си ще се
ползва от самопризнанието, без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. С оглед това съдът възприема изцяло представената фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителния
акт и от която е установено следното:
На 31.08.2015г подс.
К. в качеството си на правоспособен
водач на МПС и притежаващ категориите В, СЕ, С, АМ, ТКТ И БЕ И във връзка с
неговата работа му било поверено управлението на инкриминирания товарен
автомобил „Волво“ ФХ 4Х2 Т с ДКН ******* с прикачено полуремарке, собственост на фирма ВИХРИ ЕООД гр. Бургас. На
тази дата товарният автомобил бил технически изправен и придружен с всички
необходими документи, както и с монтиран дигитален тахограф
и с карта на водача. Към 04,20 часа на този ден пострадалият Й. пътувал заедно
със свидетелката Б. от гр. В. в посока гр. К., като се придвижвали с автомобила
на Й. „Рено Сценик“ с ДКН ВН 4971 ВМ. Към 08.00часа
двамата преминали през гр. София и продължили движението си по АМ ТРАКИЯ в
посока гр. Б., като към 09,25часа стигнали в районна на км. 143+500 и вече в обл. Пловдивска, където пострадалият Й. спрял автомобила си
в лентата за принудително спиране, за да си почине и вземе вода от багажника. В
тази връзка той слязъл от автомобила, отишъл зад него и отворил багажника на
автомобила, а св. Б. излязла от колата и отворила задна дясна врата.
В това време подсъдимият К.,
управлявайки инкриминирания товарен автомобил с полуремарке
се придвижвал по южното платно за движение в дясната активна лента на
магистралата, в посоката запад-изток и приближил местопроизшествието. В този
момент скоростта на неговото движение била около 86км/ч и била съобразена с
атмосферните условия и пътните такива – данни, отчетени от дигиталния тахограф и АТ. Пътният участък бил сух, с чисто асфалтово
покритие, ясно различима хоризонтална маркировка, трафикът не бил натоварен и
не е имало намалена или ограничена видимост в посоката на движение на товарния
автомобил. Южното пътно платно било обособено чрез хоризонтална пътна
маркировка и разделена на три пътни ленти, като и трите били активни, а най-южната
– ограничена с непрекъсната разделителна линия била аварийната, в която бил
спрял лекия автомобил. Подсъдимият К. в този момент не упражнил непрекъснат
контрол на товарната си композиция, движейки се върху дясната активна пътна
лента и напуснал същата от дясно по посока на движението си и с това навлязъл в
лентата за принудително спиране на автомагистралата. Без да намали скоростта си
на движение и при липсата на каквито и да са препятствия – неравности или други
технически причини за тази маневра, той продължил движението си в аварийната
пътна лента. Подсъдимият имал обективна възможност да възприеме намиращия се
пред него спрял лек автомобил, но не реагирал на опасността чрез аварийно
спиране, намаляване на скоростта или излизане от аварийната лента. При това
движение последвал удар на предна дясна част на управлявания от подсъдимия
товарен автомобил в задната лява част на лекия автомобил, като при това
починалият Й. също бил ударен от предната част на товарния автомобил.
След удара тялото на Й. било
повалено на земята, влачено и изтласкано на значително разстояние, като
изпаднало по гръб на пътната настилка и в лентата за принудително спиране на
39м източно от посочения по делото ориентир № 1 и на 1,8м южно от посочения по
делото ориентир № 2.
В резултат на удара Й.
получил тежки травматични увреждания на жизнено важни органи в черепната,
гръдната и коремната кухина, от което настъпила смъртта му.
Товарната композиция
преустановила движението си на около 130м след мястото на удара в лентата за
принудително спиране.
След удара лекият автомобил
„Рено Сценик“ напуснал пътя от дясно, като последвал
удар в дърво и продължил движението си в десните крайпътни площи до
окончателното си спиране в метална ограда.
При извършения оглед на произшествието
били установени множество следи и веществени доказателства, отразени в
протокола за оглед и фотоалбум от местопроизшествието.
В следствие на удара
товарният автомобил „Волво“ получил счупване в
предната си дясна част, а лекият автомобил бил силно деформиран с щети в
задната и предната си част.
В момента на удара
свидетелката Б. се намирала до отворената задна дясна врата на лекия автомобил,
чула шума от идващия товарен автомобил и сблъсъкът с лекия и възприела
единствено как лекият автомобил бил изместен пред нея. След това видяла
пострадалият Й. да лежи на аварийната лента и установила множеството
наранявания по него и липсата на жизнени функции.
Непосредствено преди
настъпване на произшествието, свидетелят Т. се придвижвал с автомобил „Опел Комбо“ ДКН ********, заедно със свой приятел. Свидетелят
възприел как инкриминирания товарен автомобил преминал от средната в аварийната
пътна лента, от което се вдигнал облак прах. Малко след това той установил
възникналото ПТП и сложил светлоотразителен
триъгълник като подал сигнал на телефон 112. На този телефон малко след това
били подадени сигнали и от подсъдимия К., и от свидетелите Х. и М., които също
преминали покрай ПТП-то. На произшествието пристигнали свидетелите Д. и П.,
които в качеството си на мл. Автоконтрольори при
сектор ПП при ОДВР обезопасили района и запазили произшествието за извършване
на оглед. Подсъдимият бил тестван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7310“, който отчел 0,2 промила алкохол, за
което му бил издаден талон за медицинско изследване.
Произшествието било посетено
от разследващ полицай, който извършил оглед и изготвил съответния протокол.
От
заключението на вещото лице по
назначената СМЕ се установява, че смъртта на Й. е настъпила в следствие
на тежки,несъвместими с живота травматични увреждания на жизнено важни органи в черепната, гръдната и
коремната кухина. Всички травматични увреждания са прежизнени
с оглед изразените кръвоизливи и кръвонасядания около
тях, както и от аспирацията на кръв в дихателните пътища. Настъпилата смърт
е в пряка причинна връзка с
произведеното ПТП на 31.08.2015г. Всички травматични увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия, по механизма на
удар, притискане, влачене, разтягане и разкъсване, като добре отговарят по
начин и време да са получени при автомобилна травма.
От заключението на вещото лице по
назначената АТЕ се констатира, че
от техническа гледна точка ударът между товарния автомобил и лекия автомобил
е настъпил извън пътното платно за движение, върху лентата за принудително
спиране. Скоростта на товарния автомобил съгласно дигиталния тахограф е била около 86км/ч. Причината за настъпване на произшествието е навлизане на
товарния автомобил в лентата за принудително спиране, от което е настъпил удар
с лекия автомобил. Преди
товарния автомобил „Волво“ да навлезе в лентата за
принудително спиране, мястото на удара е било извън опасната зона. Ако водачът
на товарния автомобил се е движил в дясната активна лента за движение по
пътното платно и без да навлезе в лентата за принудително спиране, е следвало
да не настъпи удар с лекия автомобил, независимо от скоростта на движение на
товарния автомобил.
Водачът на товарния
автомобил е имал техническа възможност да забележи лекия автомобил на
разстояние по-голямо от дължината на опасната зона. В случая не са били налице
технически условия, които да са налагали движение на товарния автомобил с
по-ниска от установената скорост. След удара
товарният автомобил е спрял на мястото и в положение, отразени в протокола за
оглед. След удара лекият автомобил „Рено Сценик“ е
напуснал пътя от дясно, ударил се е в дърво, след което се е установил на
мястото си в положение, отразено в протокола. Основна причина за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка е навлизането на управлявания от подсъдимия К.
товарен автомобил в лентата за принудително спиране, когато това не е било
безопасно, тъй като там се е намирал спрелия лек автомобил.
От заключението на СХЕ се установява, че в кръвта на подсъдимия не е доказано наличие на
алкалоиди, в това чисто опиати, кокаин, метадон, анфетамини, МДМА – екстази, марихуана, нзодиазепини,
барборати, трициклични антидепресанти и техните юлити,
както и други лекарствени средства и азотни бази в границите на
чувствителността на използваните методи.
Видно от заключението, на
извършената СХЕ в кръвта пострадалия Й. не се е доказало наличие на алкохол.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица по представените експертизи на
досъдебното производство, като
приема, че същите са изготвени
професионално и в съответствие
с научните познания от съответната област.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията
на всички свидетели дадени по хода на
ДП, наред с останалите писмени доказателства, приложени
по делото: протокол за оглед
на местопроишествие-л. 5-7, фотоалбум-л.31-45, справка за нарушител – л. 13-14; констативен протокол за ПТП и
документи на товарен автомобил – л. 16-19, талон за медицинско изследване – л.
24, удостоверение за техническа изправност на товарен автомобил – л. 25, справка
данни от тахограф – л. 110 – л. 112, характеристики - л.183
- 186 ,
характеристична справка – л. 217, АТЕ-л.93-104, СМЕ на труп л. 71 - 77,
СХЕ-л. 69 и СХЕ - л. 86-91, справки от ОД МВР и Пътно управление–л.98-99 и л.100, смъртен
акт-л.124, удостоверение наследници
- л.127, застрахователна полица – л. 150,л.167, и
свидетелство за съдимост – л. 218.
С оглед на така установената
безспорна фактическа обстановка съдът намира, че подс.
К. е осъществил от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 343
ал1 б. В пр. 1,вр.
чл. 342
ал.1 от НК за това, че на 31.08.2015г на АМ ТРАКИЯ, на км. 143+500, обл. Пловдивска, в лента за принудително
спиране и посока на движение запад-изток,
при управление на пътно превозно
средство – товарен автомобил, марка „Волво“
ФХ 4х2Т с дкн *******
и прикачено полуремарке „Кьогел СН 24“ с ДКН *******,
собственост на „ВИХРИ“ ЕООД
Бургас, е нарушил правилата за движението
по пътищата - чл. 20 ал.1 и чл. 58
т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.П. Й. от гр.
В. с ЕГН **********.
От обективна
страна подс. К. като водач на МПС е осъществявал правомерно управлението на МПС, тъй като е имал
необходимата квалификация за управление на
инкриминирания товарен автомобил и полуремарке,
категории В, СЕ, С, АМ, ТКТ, ВЕ. Извършеното
от него движение по пътното платно е станало в нарушение на правилата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, който определя задължението на водача на
ПТП да осъществява непрекъснат
контрол върху управляваното от него превозно средство, както по време на
движение, така и при спиране или краткотрайно паркиране. От трайно установената
съдебна практика е отчетено, че под законово съобразено управление на
превозното средство се разбира съобразяването от водача на начина на движение и
разположението на неговото средство върху пътя и извън него, с оглед
изискванията на правилата за движение и непрекъснатия контрол върху превозното
средство, поведението на останалите пътуващи при пълното и своевременно
съобразяване с пътните условия. Това в случая е било задължение пред подсъдимия
К. да контролира непрекъснато и възприема в пълнота пътната обстановка пред
неговия автомобил, като точно и възможно най-бързо е следвало да прецени
характерните особености на пътните условия и вземе решение относно това, че
неговия автомобил е излязъл от най-дясната лента за движение и навлиза в
лентата за аварийно спиране при наличието на препятствия и опасност - спрял
друг автомобил. От тази обективна страна подсъдимият К. е следвало при
основанията на чл. 58 т. 3 от ЗДвП при движението си по автомагистрала да
преустанови движението си по лентата за принудително спиране, което той
своевременно не е преустановил и при това си нерегламентирано движение е
предизвикал удар с лекия автомобил.
От субективна страна
престъплението е осъществено
по непредпазливост при допусната небрежност
от подсъдимия, тъй като не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При така посочената
правна квалификация и след като съдът
се съобрази с целите на специалната
и на генералната превенция и на обстоятелствата на чл. 58а ал.1 от НК намира, че наказанието
на подсъдимия следва да се определи
при наличието на значим превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.
Смекчаващи
обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, много добри характеристични данни, семейно положение и чистосърдечно признаване на вината такива. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват лошите характеристични
данни за допуснати нарушения по ЗДвП от справката за нарушител, които макар и
инцидентни, са немалко на брой.
Най-справедливо е да се наложи
наказание на предвидения от закона минимум от две години лишаване от свобода по реда на чл. 54 ал.1 от
НК , което следва да бъде
редуцирано при условията на чл.
58а ал.1 НК на една
година и
четири месеца лишаване от свобода. Според съда целите на чл. 36 от НК могат да бъдат
изпълнени с така определения размер на наказание „лишаване от свобода“, тъй като
същото изпълнява целите на генералната и специална превенция с оглед поправяне
и превъзпитание на осъденото лице към спазване на законите и превантивната и
предупредителна роля върху лицето и останалите членове на обществото.
Съдът, след като обсъди наличните в случая основания на чл. 66
ал.1 от НК, прие, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на подсъдимия следва да се
приложи института на условното осъждане.
Този правен извод съдът извлича от
конкретните доказателства по делото, от
които по несъмнен начин е установено, че причина за настъпилото
ПТП има подсъдимият, който с оглед възрастта си и социалния си статус
може да се
поправи, без да изтърпява ефективно определеното наказание лишаване от свобода,като целите на наказанието
може да се
изпълнят и по този начин. Отлагателното условие на закона следва
да бъде определено с изпитателен срок от четири години, като с това ще бъдат изпълнени превъзпитателните цели на закона.
Налице са основанията подс.
К. да бъде признат за невинен в това да е нарушил правилата по чл. 5 ал.1 т.1, от ЗДвП и оправдан по това обвинение. Това нарушение в ЗДвП не се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП. Нормата на чл. 5 от ЗДвП
се явява бланкетен текст от закона и няма пряко отношение към регулирането на движението по
пътищата. Ето защо съдът намира, че подс. К. следва да бъде признат за невинен и оправдан
по обвинението да е допуснал нарушение на чл.5 ал. 1
т. 1 от ЗДвП.
Наказанието лишаване от право на управление
от МПС по
чл. 343 Г от НК следва да се определи на единадесет месеца. Според съда
този срок е съответен на тежестта на обществената опасност на деянието
и настъпилия вреденосен резултат от една страна, а от друга – предвид това, че
подсъдимият К. като професионален шофьор реализира основните си доходи чрез
тази професия, то следва да му бъде наложено наказание под определения размер
на наказанието „лишаване от свобода“. В случая размерът на това наказание се отчита от
съда и на основата на пряката
превантивна цел на закона по
време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при
отлагателното условия на чл.
66 от НК деецът да търпи наказание и по тази административна принуда.
На основание чл.
189 ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати разноските по делото в размер на 652,46лева по сметка на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив.
Причини за извършване на престъплението се явяват занижения
самоконтрол.
Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: