РЕШЕНИЕ
№ 114
гр.
Враца, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.02.2022 г.
/двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 712 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „К.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * Д.К.К., чрез
пълномощника * Е.М. ***, против Решение № 23 от 05.11.2021
г., постановено по АНД № 197/2021 г. по описа на Районен съд – Оряхово. С
оспореното решение е потвърдено НП № Вр-27-ДНСК-30/08.06.2021 г., издадено от началник на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с което на касатора
на основание чл. 237, ал. 1, т. 14 вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 вр. чл. 222, ал. 1,
т. 15 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.
161, ал. 4, т. 4 от ЗУТ.
В касационната жалба са релевирани доводи за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила при постановяването му - касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа
се, че при установен започнат строеж преди влизане в сила на разрешението за
строеж от правомощията на кмета на Община Мизия е да наложи предвидената
санкция съгласно чл. 237, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Твърди се, че деянието неправилно
е квалифицирано като такова по чл. 161, ал. 4, т. 4 от ЗУТ, тъй като е
установено нарушение на чл. 148, ал. 1 вр. чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. На
следващо място се твърди нарушение на чл. 18 от ЗАНН, като се посочва, че с НП
е наложено едно общо наказание за две нарушения – започване на строителство без
влязло в сила разрешение за строеж и извършване на строителство без сключен
договор за строителство. Твърди се и нарушение на забраната по чл. 17 от ЗАНН,
като се посочва, че с НП № Вр-26-ДНСК-29/08.06.2021 г. касаторът е санкциониран
за това, че е започнал строителство без влязло в сила разрешение за строеж. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и по
същество отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В
съдебно заседание касаторът, чрез * Е.М., поддържа жалбата по съображенията,
изложени в нея.
Ответникът
– ДНСК - София, чрез процесуалния представител
Ц.Х., в съдебно заседание и в депозиран писмен отговор ангажира становище за
неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № Вр-27-ДНСК-30/08.06.2021
г., издадено от началник на ДНСК гр. София, с което на касатора на основание чл. 237, ал. 1, т. 14
вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5 000,00 /пет хиляди/ лева за това, че в качеството на възложител на
строеж ** , находящ се в ПИ 43774.78.8, м.***, местност ***, землище с. ***,
общ. *** , не е изпълнил задължението си за започване на строежа с договор за
строителство със строител, който е регистриран по чл. 3, ал. 2 от Закона за
Камарата на строителите за съответната група и категория строеж - нарушение на чл.
161, ал. 4, т. 4 от ЗУТ.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства,
районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание.Изложил е мотиви за доказаност на нарушението,
описано в НП и е потвърдил издаденото НП като законосъобразно.
Решението е правилно.
Решаващият състав е
формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно
производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно
следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната
истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила.
При анализа на
доказателствата по делото се налага извода, че описаното
в НП и в АУАН нарушение е извършено от юридическото лице, чиято отговорност е
ангажирана. Санкционираното дружество е собственик на ПИ, в който е разрешено
извършването на строителство и се явява възложител по смисъла на чл. 161, ал.1
от ЗУТ. Разрешение за строеж № * /**.**.2021 г. е издадено от главния архитект
на Община Мизия на „К.“ ООД по заявление вх. № ** /23.02.2021 г., въз
основа на договор за покупко – продажба на недвижим имот държавна земя №
**/**.**.2020 г. Строежът е IV (четвърта)
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „в“ от ЗУТ и чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и не попада в обектите по чл. 14, ал. 2 от Закона за
Камарата на строителите (строежи на
жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и строежи по чл.
137, ал. 1, т. 5, букви "в" и "г" от Закона за устройство
на територията с разгъната застроена площ до 100 кв.). Предвид това, строежът е необходимо да бъде изпълнен от
строител, вписан в регистъра на Камарата на строителите за изпълнението на
строежи от посочената категория.
Съгласно
чл. 161, ал. 4, т. 4 от ЗУТ, възложителят носи отговорност за започване на строеж с
договор за строителство със строител, който е регистриран по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на
строителите за съответната група и категория строеж, в случаите, когато регистрацията
е задължителна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 от ЗУТ, взаимоотношенията
между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Видно от доказателствата по делото, в случая към момента на
започване на строителството не е имало сключен договор за строителство със
строител, който е регистриран по чл. 3, ал. 2
от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория
строеж. Нарушението е квалифицирано правилно, а
размера на наказанието „имуществена санкция“ – определен съобразно
регламентирания минимален размер за този вид нарушение.
Неоснователно
е възражението на касатора за липса на компетентност на АНО, издал
наказателното постановление. Съгласно чл. 237, ал. 1, т. 14 от ЗУТ началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно
лице налага имуществена санкция на възложител на строеж, неизпълнил задължение
по чл.
161, ал. 4 от ЗУТ. В случая НП е издадено от началника на ДНСК в пределите
на неговата законова компетентност.
Неоснователно
е и възражението на касатора за допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй
като с издаденото НП е наложено наказание за едно административно нарушение –
по чл. 161, ал. 4, т. 4 от ЗУТ.
Неоснователно
е и възражението на касатора за нарушение на забраната по чл. 17 от ЗАНН. По
делото е приложено НП № Вр-26-ДНСК-29/08.06.2021 г., с което лицето е
санкционирано за различно нарушение - за това, че е започнало строителство без
сключен договор за строителен надзор.
Касационната
инстанция приема, че извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Затова санкционираното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. В конкретния случай извършеното деяние
е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна
интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, подлежащо
на санкциониране.
При извършената на
основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци,извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
административнонаказващия орган в размер
на 100 /сто/ лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 23 от 05.11.2021 г., постановено по АНД № 197/2021 г. по
описа на Районен съд – Оряхово.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * Д.К.К.,
да заплати на Дирекция за национален строителен контрол гр. София сумата в
размер на 100,00 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.