РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Варна, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110204601 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Е. Л. М. Х. ЛНЧ ********** с постоянен адрес с. Приселци, общ.
Обзор, против НП № 22-1819-000017/25.01.2022год. на началник група в
ОДМВР Варна, С-р „Пътна полиция“ - Варна, с което са й били наложени
адм. наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП е неправилно и
несправедливо, сочи, че не е била наясно, че колата е била с прекратена
регистрация, че е очаквала да бъде уведомена от застрахователя, че
застраховката изтича, както и че веднага след като била предупредена от
полицейските служители, че трябва да бъде направена застраховка била
направена такава. Сочи, че съпругът й е инвалид и ползването на автомобила
било жизнено необходимо. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, въззивницата се явява лично. Същата заявява, че
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено или
поне да бъде отменено наложеното наказание лишаване от правоуправление.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Лукова-Атанасова, в които същата изразява становище за
1
неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и
моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за
определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.11.2021год. в 12:44ч. в обл.Варна общ. Бяла, на път І-9 в посока
гр.Бургас, до ресторант „Горица“, с АТСС (CORDON- M2) било установено
нарушение с МПС „Форд Куга“ с рег.№ А6719НН. При обработка на
нарушението с цел издаване на ЕФ за нарушението (ЕФ Серия Г № 0038699
за нарушение по КЗ) било установено, че МПС-то е собственост на
въззивницата, както и че е със служебно прекратена регистрация по чл. 143,
ал.10 от ЗДП от 24.08.2021год. Счетено било, че има данни за престъпление
по чл. 345, ал.2 от НК и била образувана преписка ЗМ 474/2021год. по описа
на сектор „ПП“. Преписката била изпратена във ВРП. На
18.01.2022год.прокурор при ВРП отказал за образува наказателно
производство поради липса на състав на престъпление. В постановлението
прокурорът разпоредил копие от постановлението да се изпрати на началника
на Сектор „ПП“ с оглед преценка за реализирането адм.наказателна
отговорност.
На 25.01.2022год. началник група в ОДМВР Варна, С-р „ПП“ издал
срещу въззивницата атакуваното НП № 22-0819-000017. В същото посочил, че
въззивницата била нарушила разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП тъй като
„на 02.11.2021год., около 12:44ч. в обл. Варна, гр.Бяла, по път І-9 от гр.Варна
в посока гр.Бургас, до ресторант „Горица“, управлявала собствения си л.а.
„Форд Куга“ с рег. № А6719НН, като чрез АТСС (CORDON- M2, MD1194) и
извършване на допълнителна справка в информационните системи на МВР се
установило, че горепосочения автомобил е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 от КД от 24.08.2021год. Във връзка с
констатираното е образувано ЗМ № 474/2021г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр.Варна и изпратено по компетенст на Районна
прокуратура – Варна, кято с постановление № 230/2022г от 18.01.2021г.
отказва да обрпазува наказателно производство“. В НП наказващия орган
посочил, че издава същото на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
С постановлението АНО наложил на въззивницата санкция на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца.
Като писмени доказателства към АНП са приложени ЕФ Серия Г №
0038699 издаден срещу Е. Л. М. Х.; справка по история на регистрация на
2
МПС с рег. № А6719НН, справка за собственост на МПС с рег. № А6719НН,
докладна записка от мл. Инспектор К.Л. от 07.12.2021год., докладна записка
от пол. инсп. И. С. Н. от 23.12.2021год., сведение от Е. Л. М. Х.; писмо от изп.
директор на Гаранционния фонд адресирано до началника на сектор „ПП“
при ОД на МВР Варна изх. № 09-00974-1/22.12.2021год., уведомление по чл.
574, ал.10 от КЗ адресирано до Х. Е. Л. М., справка за изпратени писма от ГФ
към собственици на МПС за липсваща застраховка „ГО“ на автомобилистите
по рег.№ А6719НН, справка от база данни на информационен център към ГФ,
справка за нарушител, постановление на прокурор при ВРП за отказ да се
образува наказателно производство от 18.01.2022год., Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи.
Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени служебно
изискани от съда преписи от материалите по пр. пр. № 230/2022год., както и
писмо от началник сектор ПП при ОД на МВР Варна УРИ 819000-53595 от
2023год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, както
тези приложени към АНП така и тези представени в хода на съдебното
следствие, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство констатира следното:
Наказателното постановление № 22-0/819-000017/25.01.2022год. е
издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.
В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при
наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно
производството срещу въззивника за същото деяние.
В същото време обаче съдът констатира, че атакуваното НП е било
издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсва описание в
достатъчна степен на вмененото във вина на въззивницата нарушение от
субективна страна. Декларативно е посочено, че въззивницата управлявала
собственото си МПС което било със служебно прекратена регистрация по чл.
143, ал.10 от ЗДП, но липсват факти досежно това и наясно ли е била
въззивницата с факта на прекратяване на регистрацията и то точно на
конкретно посочената в НП дата.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води
до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата.
3
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В случая по делото няма спор, че на дата посочена в НП въззивницата е
управлявала МПС-то описано в него и то е нейна собственост.
В същото време обаче по делото липсват каквито и да било
доказателства за субективна съставомерност на нарушението.
От приложената към делото справка от АИС КАТ се установява, че към
часа посочен в НП управляваното от въззивницата МПС е било с прекратена
регистрация – регистрацията е била прекратена служебно с отбелязване в
системата на 24.08.2021год. в 03:30ч. поради липса на застраховка гражданска
отговорност (т.е. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП) и е била възстановена
на 28.12.2021год. в 09:58ч.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че
въззивницата като собственик на МПС-то е била уведомен за служебно
прекратената регистрация от органите на МВР. Липсват и доказателства, че
същата изобщо е била уведомена от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за
липса на застраховка. Установява се от приложеното към прокурорската
преписка писмо от ИД на ГФ, че писмо е изпратено като кореспондентска
пратка. Данни обаче то да е било получено от въззивницата, още по-малко
пък доказателства по делото липсват. По-важно обаче е друго. Дори и
въззивницата да е била уведомена от ГФ, то това не дерогира задълженията
на органите на МВР да я уведомят за прекратената служебно регистрация, а
доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото
липсват.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
4
известна на въззивницата към 12:44ч. на 02.11.2021год., то няма и как да се
приеме, че от субективна страна същата е осъществила състава и на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да
обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото
прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната
наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен
срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика. Отделен е въпроса, че да се
приеме, че с факта на незаплащане на застраховката собственика на МПС-то
съзнава и служебното прекратяването на регистрацията на същото на
5
конкретна дата, каквото становище застъпват някой съдилища, при изрично
вменено задължение на администрацията (в случая службите на МВР) да
уведоми собственика на автомобила за прекратената служебно регистрация,
би означавало да се толерира явна злоупотреба с репресивни правомощия от
администрация, която сама е нарушила закона (не е изпълнила вменените й
задължения да уведоми собственика на МПС-то за прекратената служебно
регистрация) и е допринесла за извършване на деяние покриващо от
обективна страна признаци на нарушение.
Що се касае до цитираната в писмените бележки на процес.
представител на въззиваемата страна съдебна практика тя не е такава със
задължителен характер, като в обратния смисъл също са налице редица
решения в това число и на АС – Варна по идентични казуси - Решение №
2117/07.11.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение №
1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение №
655/09.06.2020год. на АС Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение №
2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение №
1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение №
1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение №
1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение №
1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение №
1410 от 5.10.2020 г. на АС - Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение №
1632 от 08.12.2021год. по КНАХД № 2342/2021год. и мн. други.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, но при този
изход на делото такива не и се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-000017 от
25.01.2022год. на началника на група в ОДМВР Варна, сектор „ПП“, с което
на Е. Л. М. У. ЛНЧ **********, с пост. адрес с. Приселци, на основание чл.
175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание глоба в размер на
200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7