РЕШЕНИЕ
№ 306/10.01.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при участието на секретаря Дорета Атанасова…………....…………...………. в присъствието
на прокурор
Елеонора Иванова...........……................………………………………...........като разгледа докладваното от Председателя АНД/К/ №965 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Л.С.Г. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник,
против Решение №32/30.06.2021г., постановено по АНД № 237 по описа на
Свиленградския районен съд за 2021 година, в частта му, потвърждаваща
Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000391/29.05.2019г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград.
В жалбата се
навеждат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в
обжалваната му част. Твърди се, че в потвърдената част на НП липсват прецизни
описания на твърдените за извършени нарушения от фактическа и правна страна,
Според касатора обстоятелствата, описани в акта и в НП не могат да се приемат
за доказани предвид принципните постановки на субсидиарно приложимия НПК. В
тази връзка се твърди, че деянията не са прецизирани по време, място и начин на
извършване с излагане на мотиви за извършването им, а наложените за тях
наказания, наред с отнемането на контролни точки, са незаконосъобразни и представляват
свръхрепресия, недопустима от общностното право. Сочи се, че съдът не обсъдил
въобще въпроса за приложимост на наказанието „отнемане на контролни точки“ и
относно съразмерността, а оттам и на валидността на наложените фиксирани
санкции, сочещи на автоматично правораздаване, а не на справедливо такова.
Наред с горното се излагат и съображения за
неправилност на решението в частта на разноските. Пълномощникът на касатора
счита, че неправилно тези разноски не са му присъдени, тъй като именно той е лицето
в договорни отношения с касатора, а освен това размерът им бил занижен.
По
изложените съображения се отправя искане за отмяна на решението в обжалваната
му част, както и на потвърденото с него НП.
Ответникът
по касационната жалба не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура -
Хасково пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция като обсъди
оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С
атакуваното решение Районен съд - Свиленград е потвърдил НП
№19-0351-000391/29.05.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково,
РУ-Свиленград в частта, с която на Л.С.Г.: за две нарушения на чл.174, ал.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени на основание чл.174, ал.3,
пр.1, съотв. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП наказания „глоба“ в размер 2000лв и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца; за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДВ е наложена „глоба“ от 10 лв; за нарушения на чл.139, ал.2,
т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП са наложени на основание чл.185 от ЗДвП глоби от по
20 лв и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложена глоба от 50 лв. В останалата чу част относно нарушения на
чл.147, ал.1 от ЗДвП и на чл.133, ал.1 от ЗДвП, съдът е отменил НП.
Съобразно
така постановения краен резултат и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 105,36 лв
на осъществилия процесуално представителство адвокат.
За да потвърди наказателното
постановление относно горепосочените нарушения, районният съд е посочил на първо място, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице и да са основание
за незаконосъобразност и отмяна на НП. Съдът е разгледал визираните в акта и в
НП нарушения като е изложил подробни съображения за всяко от тях, мотивирайки
изводите си, обосновали частично потвърждаване на НП, съотв. частичната му отмяна.
Приел е за безспорно
установено, че
касаторът е извършил описаните в т.1, т.2, т.3, т.5, т.6,
т.7, т.8 и т.10 от НП нарушения, поради което правилно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Изложил е и съображения относно
правилното определяне размера на наложените за тези нарушения административни
наказания.
Настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд в
обжалваната му част е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените
по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП. Актът е надлежно връчен и предявен на нарушителя, с което правото му на
защита не е било засегнато.
Неоснователно е оплакването на касатора, че визираните в т.1, т.2,
т.3, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.10 от НП нарушения не са описани прецизно по време,
място и начин на извършване. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
подробно и ясно описание на нарушенията и фактическите обстоятелства по извършването
им, поради което не е налице неяснота относно вменените противоправни деяния,
съответно не е засегнато по никакъв начин правото на лицето да организира и
осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на
нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложените от административно - наказващия орган санкционни норми
съответстват на установените наказуеми деяния.
При правилно установената от районния съд фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия, че нарушенията по т.1,
т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.10 от НП са доказани от обективна и субективна
страна. Съставомерността на извършените деяния и вината на нарушителя са били
правилно установени от съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя
и аргументирано ги е приел за неоснователни. Изложените в тази връзка подробни
съображения на районния съд, мотивирали го да потвърди НП относно тези
нарушения, се споделят изцяло от настоящата инстанция и по аргумент от
разпоредбата н ачл.221, ал.2, изр.2 от АПК не е необходимо да се преповтарят.
Наред с горното, споделят се и изводите на районния
съд относно правилното определяне на размера/срока на наказанията, наложени за
всяко от коментираните нарушения. Наказанията, предвидени за тях са фиксирани
по размер/срок от закона, съобразена е от наказващия орган и разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН /в относимата редакция/ , като наказание е наложено за всяко от
извършените нарушения. В тази връзка не може да се приеме, че се касае за
свръхрепресия, нито че е налице несъразмерност при определянето им, а
оплакването в тази насока е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът не
обсъдил приложимостта на наказанието „отнемане на контролни точки“. Следва да
се отбележи, че „отнемане на контролни точки“ не е наказание по смисъла на чл. 13
от ЗАНН /в приложимата редакция/, а дейност по изпълнение на влязлото в сила НП,
поради което за съда не съществува задължение да изследва този въпрос. В тази
връзка дали отнемането на контролни точки е обсъдено или не от решаващия съд е
без каквото и да било значение за законосъобразността и правилността на
постановеното решение.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление относно нарушенията по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.10 от същото, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Оплакването
в касационната жалба, касаещо частта от първоинстанционното решение относно
разноските не следва да бъде обсъждано. В случая е била проведена процедурата
по чл.248 от ГПК като постановеното в тази връзка от районния съд Определение
№123/05.08.2021г. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№32/30.06.2021г., постановено по АНД № 237 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021
година .
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.