№ 64
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря К.Д.
като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от „ФЕШЪН
ГРУП” ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя В.Ф., срещу
решението на Плевенски районен съд от 23.11.2020 год., постановено по гр.д.
№ 2546/2020 год., с което същото търговско дружество е осъдено на
основание чл. 266 от ЗЗД да заплати в полза на „ЗЕТ ФЕШЪН” ЕООД, със
седалище гр. София, сумата от 22 869,39 лв., представляваща остатък от
неплатено възнаграждение по договор за изработка – плетене и конфекция с
доставена от възложителя прежда и материали за модели 14513, 14514, 14515,
14516, както и конфекция на модел FG20, по издадени фактури: №
**********/31.01.2020 г. на стойност 9883 лв. с ДДС, която е частично
платена в размер на 3705,83 лв. и остават 6177,15 лв.; №
**********/14.02.2020 г. на стойност 12 897,84 лв. с ДДС; №
**********/25.03.2020 г. на стойност 3794,40 лв. , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.06.2020 г. – датата на предявяване на исковата
молба, до окончателното й изплащане. Със същото решение ответното
1
дружество е осъдено на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата
общо в размер на 621,38 лв. за периода 29.02.2020 г. до 24.06.2020 г. и е
отхвърлено като неоснователно направеното от ответника възражение за
прихващане на дължимите по исковата молба суми общо в размер на
22 869,39 лв. с ДДС със сумата 2904 евро за наемна цена на машини,
предоставени от ответника на ищеца. С жалбата се поддържа довод, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и
необосновано на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на този довод. Релевирани са също така оплаквания,
че първоинстанционният съд не е обосновал извода си за липса на основание
за позоваване на извънредно положение, както и че не са обсъдени
представените доказателства във връзка с направеното от ответника
възражение за прихващане. Претендира се отмяната на обжалваното решение
и отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по въззивната жалба – „ЗЕТ ФЕШЪН” ЕООД, със
седалище гр. София, което дружество е ищец в първоинстанционното
производство, изразява становище за нейната неоснователност чрез
пълномощника адв. П.П. от САК, по съображения, изложени в представения
писмен отговор на жалбата.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и доводите на страните, настоящият състав на Плевенски окръжен съд
намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна,
предвид следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 266 от ЗЗД за
вземания, произтичащи от облигационни правоотношения /договори за
изработка/, сключени между ищеца „Зет Фешън” ЕООД гр. София и
ответника „Фешън Груп” ЕООД гр. Плевен, обективирани в посочените и
представени с исковата молба данъчни фактури.
Предявени са и акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД за мораторните
лихви върху главниците по процесните фактури, претендирани от 29.02.2020
г. до датата на предявяването на исковете, както и законната лихва до
окончателното изплащане на дължимите суми.
2
Ответникът оспорва исковите претенции, като се позовава на
форсмажорно обстоятелство – въведеното извънредно положение във връзка
с пандемичната обстановка и прави възражение за прихващане на общо
претендираната сума със стойността на наема на машини, които е
предоставил на ищовото дружество.
За изясняване на спорните въпроси по делото в първоинстанционното
производство е била назначена съдебно-икономическа експертиза. От
приетото заключение на вещото лице по същата се установява, че ищцовото
дружество „Зет Фешън” ЕООД е издало на ответника „Фешън Груп” ЕООД
три броя данъчни фактури във връзка с възложени поръчки, както следва:
фактура № **********/31.01.2020 г. на стойност 9883 лв. с ДДС; фактура №
**********/14.02.2020 г. на стойност 12 897,84 лв. с ДДС и фактура №
**********/25.03.2020 г. на стойност 3794,40 лв. с ДДС, като общата
стойност на фактурите в размер на 26 575,24 лв. с включено ДДС от 4429,21
лв. Всичките фактури са включени в дневниците за продаби по ЗДДС на
ищеца, като същите участват във формирането на справката-декларация по
ЗДДС за месеца, през който е формиран прихода от продажбите. В
счетоводството на ищеца е отразено плащане по първата фактура, извършено
на 04.03.2020 г. в размер на 3705,83 лв., при което неизплатеният остатък по
тази фактура възлиза на 6177,15 лв. с ДДС. Също така, в счетоводството на
ищеца по сметка 411 „Клиенти“ по пратидата на ответника е заведено
неизплатено салдо в размер на 22 869,39 лв по дебитната сметка,
представлящо задължението по трите фактури. От заключението на вещото
лице се установява също така, че ответното дружество е осчетоводило трите
процесни фактуриш, включило е същите в дневниците на покупките и е
ползвало данъчен кредит по тях. Осчетоводено е при ответника и
извършеното плащане по първата фактура в размер на сумата от 3705,83 лв.
Неизплатеното салдо по трите процесни фактури по счетоводните книги на
ответника възлиза на сумата в общ размер на 22 869,39 лв. с ДДС.
По делото са приложени и двустранно подписани предавателно-
приемателни протоколи за посочени в процесните фактури модели
Въз основа на събраните по делото доказателства се налага извод, че
между страните са били налице валидни облигационни правоотношения по
3
договори за изработка. Фактът, че фактурите са отразени в счетоводните
книги и на двете страни по сделката, недвусмислено сочи за съществуващата
между тях облигационна връзка с предмет изработване на посочените във
фактурите модели.
Само по себе си отразяването на всяка от фактурите в счетоводството на
ответното дружество представлява извънсъдебно признание на задължението
и доказва неговото съществуване, в какъвто смисъл е и трайната съдебна
практика.
Въззивната инстанция намира за изцяло неоснователно възражението на
ответника, че не дължи плащане по процесните фактури поради наличието на
форсмажорно обстоятелство, за каквото сочи обявеното извънредно
положение във връзка с пандемията от COVID-19. В тази връзка следва да
бъде посочено, че съобразно трайно установената съдебна практика между
неизпълнението на задълженията и форсмажорните обстоятелства трябва да е
налице причинно-следствена връзка. Т.е. в процесния случай следва да бъде
установено, че неизпълнението на задълженията от страна на ответника е
обусловено от невъзможността да изпълни поради разпространението на
заболяването или поради наложените ограничения вследствие на обявеното
извънредно положение. Доказателства, установяващи такива обстоятелства,
не са събрани по делото. Напротив, в представеното от ответника писмо
/уведомление/, което е изпратил до ищцовото дружество и в което се позовава
на разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от ТЗ, е посочено, че дружеството изпитва
затруднения в събиране на вземанията си и моли кредитора /“Зет Фешън“
ЕООД/ да прояви разбиране за възникналото временно нзатруднение в
плащанията. Отделно от това, следва да се има предвид, че законът признава
възможността за позоваване на непреодолима сила само на изправната страна.
Следователно, страната която се позовава на непреодолима сила, не трябва
вече да е изпаднала в забава към момента на настъпване на непреодолимата
сила, какъвто е настоящият случай.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че
предявените обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 266 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени в
претендирания сумарен размер, както правилно е приел и
4
първоинстанционният съд.
С оглед изхода на спора по главните искове, следва да бъдат уважени и
имащите акцесорен характер претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата,
посочена в заключението на вещото, представляваща сумарно обезщетение за
забавено плащане на главницата по всяка една от процесните фактури от
падежда им до завеждането на делото.
Въззивният съд приема за неоснователно и направеното от ответника
възражение за прихващане на общо претендираната сума със сумата от 2904
евро, представляваща неплатен наем за предоставени от ответника на ищеца
машини. По делото липсват каквито и да било данни, установяващи
наличието на наемно правоотношение между страните с предмет описаните
машини /Кетел комплекти/ в приложените към писмения отговор на
ответника приемо-предавателни протоколи, респективно няма данни за
уговорена наемна цена във връзка с ползването им от ищцовото дружество.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, Плевенският
районен съд е постановил правилно решение, което подлежи на
потвърждаване.
Въззиваемата страна е претендирала разноски в настоящото
производство и при този изход на спора във въззивната инстанция следва да й
бъдат присъдени направените такива в размер на 1200 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260494 от 23.11.2020 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 2546/2020 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕШЪН ГРУП” ЕООД, със
седалище гр. Плевен, ЕИК ***, да заплати на „ЗЕТ ФЕШЪН” ЕООД, със
седалище гр. София, ЕИК ***, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6