Р Е
Ш Е Н
И Е № 153
гр.Пловдив, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
юли две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря Ина Зяпкова и прокурора Д. Махмудиев,
след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 1020 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда № 70/27.02.2020г. по НОХД № 693/2020г. по описа на ПРС, 22 н.с., съдът
е признал подс. М.В.М., ЕГН **********, за
виновен в това, че за периода от 05.06.2019 г. до 13.06.2019 г. в гр.Пловдив в
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието
не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:
На 05.06.2019 г. в гр.Пловдив е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. ел. бормашина марка „Блек
енд декер“ на стойност 50 лв., 1 бр. винтоверт марка „Рейдър“ на
стойност 35 лв., 1 бр. ъглошлайф на стойност 15 лв.,
комплект инструменти „Гедоре“ на стойност 65 лв.,
преносим компютър, марка „НР“ на
стойност 150 лв., комплект куфар с инструменти, на стойност 40 лв., 1
бр. въдица на стойност 30 лв. и комплект куфар с рибарски способи, от
владението на И.М.А.ЕГН **********.
На 06.06.2019
г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед на стойност 220
лв. и 1 бр. заключващ механизъм на стойност 10 лв. от владението на П.Г.Ш.ЕГН **********.
На 09.06.2019 г. в гр.Пловдив е отнел
чужди движими вещи – 10 бр. ританки, на стойност 2
лв., всички на обща стойност 20 лв., 20 бр. бодита и
блузки на стойност 3 лв. всяко, на обща стойност 60 лв., 8 чифта детски чорапи,
на стойност 0,50 лв. всеки, на обща стойност 4 лв., 6 бр. детски якета, на
стойност 10 лв. всяко, на обща стойност 60 лв. и 1 бр. чанта за детска количка
марка „Джордан“ на стойност 40 лв., от владението на М.С.И. ЕГН *********.
На 09.06.2019 г. в гр.Пловдив е отнел
чужди движими вещи – 1 чифт маратонки
марка „Найк“ на стойност 70 лв. от владението
на Н.С.Д. ЕГН **********.
На 09.06.2019 г. в гр.Пловдив е отнел
чужди движими вещи – 1 чифт маратонки марка „Найк“ на
стойност 50 лв., от владението на Е.Т.К. ЕГН **********.
На 13.06.2019 г. в гр.Пловдив е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. детски велосипед, на стойност 100 лв., от владението
на Ж.К.Т. ЕГН **********, всички вещи на обща стойност 1049 лв., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл. 196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.26
ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54, ал.1
от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода. На основание
чл. 57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС съдът е определил наказанието да се изтърпи
при първоначален строг режим, като съдът е приспаднал на основание чл. 59,
ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК времето, през което М. е
бил задържан.
С
присъдата съдът е осъдил подс. М. да заплати на гражданския ищец М.С.И. сумата
от 184.00 /сто осемдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума
от дата на деянието – 09.06.2019 г., до окончателното й изплащане.
Съдът е постановил веществените доказателства
- 4 бр. компакт диска, както и 1 бр.
фото снимка да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в
сила и е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 134,40 лева в полза на Държавата по
сметка на ОД МВР Пловдив, а на гражданския ищец сумата от 500 лв. разноски за повереник.
Против така
постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на М. – адв. Р.Н., в която се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо.
Моли се да бъде изменена присъдата, като наказанието му бъде намалено до
минималния законов размер.
Присъдата досежно наложеното наказание се протестира от РП Пловдив,
като в протеста и в допълнението към същия се сочи, че съдът не е отчел
отегчаващите обстоятелства. Прави се предложение въззивният
съд да измени присъдата, като увеличи наложеното наказание лишаване от свобода
в размер, ориентиран към средния, предвиден в съответната норма на НК.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив поддържа
подадения протест, като посочва, че наказанието, наложено от районния съд е
прекалено снизходително. Предлага в тази връзка да се увеличи наказанието на
подсъдимия.
Пред районния съд като граждански ищец е конституирана М.С.И..
Призована за въззивното производство чрез повереника й – адв. Д.А., не се
явява и не взема становище по подадените въззивна
жалба и протест.
Защитникът
на жалбоподателя – адв. Н. – поддържа подадената въззивна жалба, като акцентира на влошеното му здравословно
състояние и моли поради това наказанието му да бъде намалено.
Жалбоподателят
М. поддържа становището на защитника си и допълнително в писмени бележки
посочва, че районният не е отчел неговото съдействие за разкриване на
престъплението, тежкото му здравословно състояние и липсата на адекватна
възможност да се лекува в условията на пенитенциарно
заведение, семейното му положение и данните по делото. Ето защо, моли съдът да
измени присъдата досежно размера на наложеното му
наказание, като намали същия.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и съображенията на страните в съдебно
заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.
314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба и протест са процесуално
ДОПУСТИМИ - подадени в срок, при наличие на правен интерес от правоимащи по смисъла на чл. 318 от НПК лица.
Производството пред районния
съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК,
като подсъдимият е направил признание на фактите и обстоятелствата от обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти.
За да постанови съдебния си акт,
районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.В.М. е роден на ***
***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.М. бил наркотично зависим, като средствата за осигуряване
на наркотичните вещества той си набавял посредством извършване на престъпления
срещу собствеността на гражданите. Подсъдимият М. водил скитнически начин на
живот и нямал постоянно местоживеене, тъй като се намирал в обтегнати отношения
със своите родители. През м. май 2019г. подс.М. ***,
след изтърпяване на своята последна присъда и на 05.06.2019 г. решил да си
набави парични средства, отново по престъпен начин. За целта се насочил към
жилищен комплекс „***“ в ж.к“Тракия“, зад бирария „Йегерхоф“.
В същият комплекс, на бул.“***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, живеел и
пострадалият свидетел И.А.. В своята изба той съхранявал различни вещи, между
които и бормашина марка „Блек енд декер“,
1 бр. винтоверт марка „Рейдър“,
1 бр. ъглошлайф, комплект инструменти „Гедоре“, преносим компютър, марка „НР“, комплект куфар с
инструменти, 1 бр. въдица и комплект куфар с рибарски способи. Именно към тези
вещи насочил вниманието си подс.М., който си осигурил
достъп до избеното помещение на свид. А. през вентилационен отвор над вратата
на избата, като за целта подсъдимият изкъртил два от квадратните профили,
служещи като решетка за обезопасяване на обекта. След като внимателно огледал
наличните вещи в избеното помещение, измежду тях подс. М. избрал да отнеме
горепосочените и по този начин прекъснал владението на свид. А. върху тях и
установил свое такова. Необезпокояван от никого, подс.М.
напуснал жилищният комплекс, а отнетите вещи отчуждил в полза на трети лица,
неустановени в хода на разследването, в кв.“Изгрев“. За извършеното, подс. М.
признал впоследствие пред свид. Г.К.– оперативен работник в сектор „***“ при ***
РУ на МВР-П., като пред него подс.М. признал и за
кражбата на велосипеда на свид. Ш..
В комплекс „***“, на бул.“***“
№ ***, вх.***, ет.***, ап.*** живеел и пострадалият свидетел П.Ш., като същият
притежавал велосипед, неустановена марка и модел, който съхранявал, като го
заключвал за парапета във входа, където живеел, посредством специална връзка,
представлява гумирано стоманено въже със заключващо устройство. Вечерта на
05.06.2019 г., свид. Ш. „заключил“ своя велосипед за парапета на стълбищната площадка и се прибрал в дома си. За последен
път той видял велосипеда си на 06.06.2019 г. около
18.15 ч., когато се прибрал от работа. След него този ден, но по-късно вечерта,
във входа се оказал и подс. М., който се промъкнал там и отскубнал велосипеда
на свид. Ш., качил се на него и през Ботаническата градина се насочил към кв. Изгрев,
където го продал на неустановено лице от ромски произход. По този начин подс. М.
прекъснал владението на свид. Ш. върху собствената му вещ – велосипед – и след
като установил свое такова върху нея, се разпоредил със същата, отчуждавайки я
в полза на трето лице. Работа по случая с отнетата вещ на свид. Ш. започнал св.Б.А.–
оперативен работник в сектор „***“ при *** РУ на МВР-П., който провел ОИМ в
района на местопроизшествието. Иззети били записи от охранителните камери,
разположени в жилищния комплекс, по отношение на които свид. А. извършил оглед
и успял да възприеме действията на подс. М.М.,
свързани с противозаконното отнемане на вещта на свид. Ш.. Свидетелят А.
разпознал подс. М., тъй като последният бил криминално проявен и регистриран за
множество извършени кражби на територията на *** РУ на МВР-П.
Пострадалата свидетелка М.И.
живеела със семейството си в гр. Пловдив на бул.“***“ № ***, вх.***, ет.***. На
09.06.2019 г. свид. И. решила да прибере бебешките дрешки на детето си, които
му били станали малки и за целта събрала същите в хартиена бяла торба с надпис
„H&M“ и ги изнесла на стълбищната площадка пред
входа на апартамента, където живеела. После излязла на разходка с детето с
лятната количка, а зимната му количка останала също на стълбищната
площадка, заедно с прилежащата й чанта – висяща за дръжката на количката – в
която се намирали различни принадлежности. Този ден, необезпокояван от никого,
подс. М. си осигурил достъп до входа на свид. И. и решил да извърши кражба на
чужди движими вещи, като вниманието му било ангажирано от вещите на свид. И. -
10 бр. ританки, 20 бр. бодита
и блузки, 8 чифта детски чорапи, 6 бр. детски якета поставени в хартиената
торба с надпис „H&M“ и 1 бр. чанта
за детска количка марка „Джордан“, които той успял да отнеме, прекъсвайки
владението на свид. И. върху тях и установявайки своето.
След извършената кражба, на
вещите на свид. И., подс. М. продължил със своята деятелност, като се насочил
два етажа по-нагоре в същия вход, а именно на ет.***, ап.***, който бил
обитаван от пострадалите свидетели Е.К.и Н.Д.. На площадката, пред входната
врата на апартамента, където двамата живеели, имало поставени на стената
обособени шкафчета, в които свидетелите Д. и К. съхранявали своите обувки,
носени през съответния сезон. Към тях подс. М. насочил своето внимание и
прекъснал владението на свид. Д. и свид. К. върху собствените им вещи – два
чифта маратонки марка „Найк“, мъжки и дамски, които
отнел, установявайки свое владение върху тях.
Свидетелят Ж.Д.. притежавал
апартамент в жилищен комплекс „***“ 5, находящ се на
бул.“***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, като през 2018 г. той закупил детски
велосипед, който възнамерявал да подари на своето малолетно дете. Велосипедът
бил ползван от детето за последен път на 11.06.2019 г., след което останал
поставен пред входната врата на жилището на свид. Д.. На 12.06.2019 г. свид. Д.
и дъщеря му се прибрали късно вечерта, като забелязали, че колелото все още се
намирало на своето място, но на 13.06.2019 г. около 08.00 ч. свид. Д. установил
неговата липса. За случилото се той споделил с домоуправителя на входа /Н.Д./ и
тъй като в комплекса било изградено видеонаблюдение,
помолил да прегледа запасите от охранителните камери. Записите от охранителните
камери са били приобщени към делото по надлежен ред – протокол за доброволно
предаване /л.20-21/. Извършен е бил оглед на представения магнитен носител,
като са били снети записите, съдържащи кадри с подс. М. /л.23-78/. По този
начин било установено, че на 13.06.2019г. около 04.00ч. сутринта подс. М.
направил опит да проникне във вход „А“ на комплекса и тъй като не успял, се
насочил към вход „Д“. Поради ограничения достъп заради поставен чип на входната
врата подс. М. проникнал във вътрешността на входа през един от прозорците,
разположен между 1 и 2 етаж, а около 10 минути по-късно, след като успял да
прекъсне владението на свид. Д. върху велосипеда на детето му и да установи
свое върху същия, необезпокояван от никого излязъл през входната врата на вход
„Д“.
В хода на досъдебното
производство бил изготвена стоково-оценъчна експертиза и допълнителна такава /л.11,
15-16 от ДП/, като от експертните заключения на същите е била установена
поотделно и общата стойност /1049 лв./ на инкриминираните вещи.
За да приеме изложената
фактическа обстановка, районният съд е посочил, че същата се установява посредством
направените от подсъдимия М. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК, както
и чрез подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство - показанията на свидетелите П.Г.Ш., Ж.К.Д., И.М.А., М.С.И., Е.Т.К.,
Н.С.Д., С.Д.Ч., Л.К.Х., Б.С.А.и Г.Х.К., а така и приобщените писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествието, протоколи за
доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства,
заключения на СОЕ и допълнителна стоковооценъчна
експертиза, справка съдимост и характеристична справка за подсъдимия, както и
от приобщените по делото веществени доказателства.
Съдът е посочил, че кредитира
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по
делото, тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се допълват. Посочил
е, че приобщените експертизи – стоковооценъчна и
допълнителна такава, са компетентно изготвени, с необходимите знания и умения.
Настоящият състав намира, че правилно
съдът е дал вяра на показанията на посочените по-горе свидетели, подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия, като и настоящата инстанция споделя виждането за
безпротиворечивост и последователност в твърденията
им, за логичност на същите. Показанията на пострадалите А., Ш., И., Н.Д., К. и Ж.Д.подкрепят самопризнанието
на подсъдимия досежно времето, мястото и вида на
отнетите вещи от владението на същите, както и начина, по който е станало посегателството.За
установяване на тези факти от съществено значение са и изготвените протокол за
оглед на местопроизшествие /за постр. А./, както и
протоколите за оглед на веществени доказателства /на предадените с протоколи за доброволно предаване дискове
със записи от охранителните камери на сградите, от които са извършвани
посегателствата/, съотнесени към показанията на
свидетелите К. и А.. Посочената доказателствена
съвкупност подкрепя признанието на подсъдимия, направено пред районния съд на
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. От показанията на свид. А.
и К. се установява къде пострадалият е съхранявал отнетите му от М. вещи, като
именно показанията на пострадалия и приложения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие /т.1, л.58 от ДП/ несъмнено подкрепят признанието на
подсъдимия досежно изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти за начина, по който е проникнал в избеното
помещение на свид. А. – чрез изкъртване на два профила от вентилационната
решетка на отвор над вратата на помещението. Едва в писмените бележки пред въззивния съд М. сочи, че част от отнетите от владението на
свид. А. вещи /посочва – бормашина и ъглошлайф/ били
в отворена външна стая, т.е. за отнемането им не е разрушавал прегради – в
случая към избеното помещение. Освен изложеното по-горе, следва да се посочи,
че направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт представлява едностранно изявление, направено след разясняване
на правата му и последиците от това от страна на съда и в присъствието на
защитника му /задължителна предпоставка/. То може да бъде оттеглено само преди
да са настъпили предпоставените от него и предвидени
от закона правни последици, т.е. до постановяване на определението от съда, с
което се обявява, че при постановяване на присъдата съдът ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства
за тези факти и допуска съкратеното съдебно следствие. От този момент
депозираните по реда на чл. 371, т.2 от НПК изявления произвеждат правното
действие, към което са насочени /виж т. 8.3. от ТР № 1/2009г. на ОСНК./. Ето
защо, изявлението на подсъдимия, направено в писмените му бележки относно
начина на отнемане на част от вещите от пострадалия А., е ирелевантно.
Коректна е преценката на съда и
че представените по делото експертни
заключения следва да бъдат кредитирани от съда като извършени компетентно, с
нужните професионални знания и опит в съответната област. Те установяват стойността на всяка от отнетите
от владението на пострадалите вещи, както и общата стойност на същите.
Районният съд е
изложил съображения по доказателствената съвкупност, напълно
удовлетворяващи критериите на чл. 373, ал.3 от НПК, които както се посочи,
напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция
и от която е извел извод за авторството на подсъдимия и за съставомерните
обективни и субективни прояви на престъплението. Съдът
е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал.
1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр.
с чл. 26, ал.1 от НК вр. чл.29, ал.1, б.“А” и “Б” от НК, тъй като за периода от 05.06.2019 г. до 13.06.2019 г. в гр.Пловдив в
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи /подробно посочени в присъдата/, от владението на И.М.А. ЕГН **********;
П.Г.Ш.ЕГН **********; М.С.И. ЕГН *********; Н.С.Д. ЕГН **********; Е.Т.К. ЕГН **********
и на Ж.К.Т. ЕГН **********, всички вещи на обща стойност 1049 лв., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Както правилно е приел и
районният съд, подсъдимият е реализирал обективните признаци на престъплението
„кражба“, като е отнел горепосочените чужди движими вещи от владението на пострадалите,
което в случаите на свид. А. улеснил посредством взломяване
на решетка на вентилационен отвор над вратата на избеното помещение на свидетеля,
което и според практиката, и теорията е преграда, здраво направена за защита на
имот. След отнемането на вещите от свидетелите, подсъдимият се е отдалечил от
местопроизшествията, установявайки трайна
фактическа власт върху тях. Начинът на отнемане на вещите несъмнено сочи и на
липсата на съгласие от досегашните владелци и доказателство за това е и фактът,
че същите незабавно след установяване на посегателството са сигнализирали
органите на реда.
Законосъобразна е преценката на
долната инстанция, че съдебната обремененост на М.
сочи на по – тежко квалифициращ признак на деянието, доколкото са изпълнени
критериите на чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК. В частност от значение за
правната квалификация на стореното са последните пет осъждания на М., все за умишлени
престъпления от общ характер, като наказанията по НОХД № 2712/15г. по описа на
ПРС и по НОХД № 8187/2015г. са били групирани, като е определено едно общо
най-тежко наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим; както и наказанията, наложени му по НОХД № 1602/18г.
и по НОХД № 2351/2018г. и двете по описа на ПРС, като му е определено едно общо
най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. От изтърпяването на наказанията по посочените
осъждания /както и по НОХД № 1072/2017г. по описа на ПРС/, не са изминали пет
години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК.
Законосъобразно е оценено от
долния съд, че деянията носят отделните белези на продължавана престъпна
дейност.
Правилна е преценката на
районния съд, че от субективна страна деянието е извършено от М. при пряк
умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и ги е желаел.
Районният съд прецизно е
изложил относими за индивидуализиране на наказанието
на жалбоподателя обстоятелства – както тези, свързани с неговото затруднено
материално състояние, признание на вината в хода на разследването, стойността
на отнетите вещи, а от друга страна и изключително обремененото му съдебно
минало извън осъжданията, които влияят на правната квалификация на деянието ,
фактът, че престъплението е извършено месец след последното му освобождаване от
пенитенциарно заведение, както и разкриващо
признаците на множество престъпления. Правилна е преценката на съда, че
изложените смекчаващи обстоятелства не са многобройни такива или някое от тях
да е изключително, щото да налага определяне на наказанието му под минималния
предел. Поради което и намира, че напълно законосъобразно съдът е определил
наказанието на подсъдимия за конкретното деяние при условията на чл. 54 от НК ориентирано
по-близко към неговия минимум, съобразно предвиденото в специалната норма –
лишаване от свобода в размер на четири години. С оглед реда на протичане на
производството, съдът е редуцирал по смисъла на чл. 58А, ал.1 от НК наказанието
лишаване от свобода, наложено на жалбоподателя с една трета, като е наложил
наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца. Вярно е, че
районният съд не е отчел наличието на заболяване на подсъдимия /представена е
неподписана епикриза на л.41 от ДП/, на което се
акцентира пред настоящата инстанция. Отчетено заболяването като смекчаващо
обстоятелство от настоящия състав не води до различен извод за справедливост на
определеното и наложено от долната инстанция наказание на М. за стореното от
него. Касае се за изключително интензивна престъпна дейност от негова страна в
един кратък период от време – шест посегателства в рамките на седмица, при това
съвсем скоро след като е бил освободен от изтърпяване на последното си
наказание лишаване от свобода. Наличието на заболяване е било известно на М. и
към момента, в който същият е предприел да извърши настоящите престъпни деяния
/виж и писмени бележки пред ПОС - от 2006 година/ и не го е възпряло цели шест
пъти да отнеме чуждите вещи. Именно индивидуалната превенция, която се изтъква
от М. в писмените му бележки, в случая
налага определянето на наказанието му в този размер, тъй като видно е, че
налаганите до този момент наказания – почти през година-две, все за
престъпления против собствеността, не са изиграли своя поправителен ефект, щото
М. е превърнал кражбите в начин да си осигурява средства. Ето защо, според
настоящия състав така наложеното от Районния съд на подсъдимия наказание би
постигнало целите на чл. 36 от НК да поправи и превъзпита лицето, както и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления. Намаляване на същото, в
каквато насока е искането във въззивната жалба, би
било неоправдано и неоснователна проява на снизхождение към М.. Необходимостта
от терапия за заболяването му не може да е основание за съда да неглижира едно трайно престъпно поведение от негова страна,
нито да се проявява необосновано снизхождение към последиците от престъпната му
деятелност. Здравословното състояние на подсъдимия предвид наличните по делото
данни е отчетено от настоящия състав като смекчаващо обстоятелство, но същото
не е изключително такова, което да налага ревизиране на размера на наказанието,
наложено от районния съд. Това обстоятелство, наред с останалите изтъкнати
по-горе, дават основание на настоящия състав да намери и протестът на районна
прокуратура Пловдив, поддържан от Окръжна прокуратура в съдебно заседание пред
настоящия съд, за увеличаване на наказанието, за неоснователен. Предмет на въззивен контрол е проверка на акта на долната инстанция по
всички обстоятелства по чл. 301, ал.1 от НПК, не и проверка на условията и
възможностите на лицето на бъде лекуван, докато изтърпява наказанието си,
респективно – за прекъсване на същото, което е от компетентността на
прокуратурата /чл. 447 от НПК/.
Правилно съдът е определил
първоначалния режим, при който подсъдимият следва да изтърпи наказанието си
/тъй като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходното му
наказание лишаване от свобода/, както и е изчислил срока на предварителното
задържане на лицето, което е приспаднал от изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода.
Правилно съдът е осъдил подс. М.
да заплати на гражданския ищец М.С.И. сумата от 184.00 /сто осемдесет и четири/
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от дата на деянието –
09.06.2019 г., до окончателното й изплащане. Вредоносното противоправно
поведение на подсъдимия обуславя предпоставките за ангажиране на неговата
гражданска отговорност по реда на чл. 45 от ЗЗД с репариране на причинените на
пострадалата негативни последици, изразяващи се в причинената й имуществена
щета в посочения размер. Експертната оценка на отнетите от владението на лицето
вещи е дало основание на съда да уважи гражданския иск в пълния му предявен
размер, ведно с претендираните законни лихви.
Законосъобразно е произнасянето
на съда по веществените доказателства и по направените разноски, които са
възложени в тежест на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.3 от НПК. Констатира се, че съдът е пропуснал да осъди
подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, което
няма как да бъде сторено от настоящия
състав, но няма пречка след връщане на делото съдът да се произнесе по този
въпрос по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 70/27.02.2020г. по НОХД № 693/2020г.
по описа на ПРС, 22 н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: