№ 1219
гр. София , 11.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501137 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.436 и сл. от с.к. и е
образувано по частна жалба на „Юробанк България“АД, чрез адв.Д. Д. от САК насочена
против Определение № 14532/22.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 9812/2021 г. по описа
на СГС, I ГО, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател с вх.№
92999/16.09.2020 г. насочена против постановление от 27.08.2020 г. по изп.д. № 53/2020 г.
по описа та ЧСИ В. Л. с рег.№ *** и район на действие – района на СГС, с което на
осн.чл.433, ал.1, т.2 от ГПК е прекратено изпълнителното производство по посоченото
изп.дело.
В жалбата се развиват доводи за постановяване на атакуваното определение в
нарушение на съдопроизводствените правила, установени от ГПК, както и за
необоснованост.
Твърди се на първо място, че СГС неправилно приел, че частният жалбоподател не бил
процесуално легитимиран да обжалва конкретния акт на ЧСИ, т.к. в случая било налице
основание, представляващо пречка за прекратяване на изп.д. № 53/2020 г., а именно –
обезпечителна мярка, постановена по ч.гр.д. № 1356/2020 г., представляваща спиране на
изпълнението по цитираното изп.д.
В този смисъл СГС не съобразил, че по същество жалбата на „Юробанк България“АД
срещу постановлението от 27.08.2020 г. в случая представлявала защита срещу отказа на
ЧСИ да предприеме действия по изпълнение на допуснатото обезпечение, т.к. се явявал
взискател във фазата на налагане на обезпечителната мярка. Това му качество надлежно го
легитимирало да обжалва постановлението за прекратяване на изп.дело.
Поддържа се още, че действието по прекратяване на изп.производство от страна на
ЧСИ било несъвместимо с допуснатата обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“,
като се навеждат подробни доводи в подкрепа на това оплакване.
В резултат на тези действия изп.лист бил върнат на взискателя и същият цедирал
вземането си по него на трето лице, което образувало ново изп.дело при друг ЧСИ.
Последният отказал да спре изпълнението по това дело, в резултат на което се стигнало до
положение, при което нямало действащ ефективен механизъм, по който да се гарантира, че
въз основа на предадения на взискателя изп.лист няма да се образува друго, ново изп.дело
1
срещу длъжника и същият няма да претърпи материално неоправдано изпълнение, въпреки
допуснатата обезпечителна мярка.
Поддържа се, че прекратяването на изпълнителното производство по изп.дело в
хипотезата, в която същото преди това е било спряно въз основа на допусната като
обезпечение на бъдещ иск обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, било
недопустимо действие, т.к. спирането служело на интересите на длъжника, а не на
взискателя. В тази хипотеза принципът на диспозитивното начало по отношение на
взискателя в изп.производство търпял ограничение, т.к. в резултат на неправомерното
разпореждане с правото на принудително изпълнение се стигало до неоправдано
материалноправно положение.
Като правен резултат във връзка с изложените оплаквания се иска отмяна на
атакуваното определение.
В отговора на частната жалба взискателят по прекратеното изп.д. № 53/2020 г. по
описа на ЧСИ В. Л. – И.П., чрез процесуалният си представител адв.А. Г. от САК, оспорва
развитите доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното определение.
Поддържа, че допуснатото в полза на банката частен жалбоподател обезпечение чрез
мярката „спиране на изпълнението по изп.д.“ не означава, че последният губи качеството си
на длъжник и придобива такова на взискател с всички следващи се от това права по
изп.дело. Прекратяването на изп.д. бил въпрос, който не е свързан с обезпечителната мярка
и по отношение на който е неотносимо обстоятелството, че длъжникът е ищец във фазата на
допускане на обезпечението.
Вън от това в случая ЧСИ Л. наложила допуснатата обезпечителната мярка и спряла
производството по изп.д., като предприела всички дължими действия в изпълнение на
обезпечителната заповед.
На самостоятелно основание прекратяването на изп.дело по никакъв начин не
увреждало длъжника така, че той да имал нужда от защита. Напротив – същото защитавало
неговия интерес и му гарантирало в пълна степен, че срещу него няма да бъдат предприети
изпълнителни действия с цел събиране на вземането. В този смисъл и допуснатото
обезпечение, представляващо спиране на конкретно изп.дело, се реализирало напълно.
Длъжникът сам бил определил обема на търсената чрез обезпечителния способ защита на
правата си, като е поискал конкретна обезпечителна мярка по конкретно изп.дело, което в
последствие било прекратено.
Твърдения за факти и обстоятелства, настъпили след това прекратяване и отнасящи се
до трети за делото лица, не били относими към настоящия спор, от една страна – а от друга
били неверни, т.к. образуваното при друг ЧСИ ново дело било спряно въз основа на друга
обезпечителна заповед.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател, присъединен взискател по изп.дело, както и данните по
първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното определение - адресат на последното, подлежащо на последващ
съдебен контрол по арг. от чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Решаващият състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, наведени в
подкрепа на крайния му извод за недопустимост на депозираната пред него частна жалба от
2
настоящия жалбоподател и поради споделянето им препраща към тях по реда на чл.279
ГПК, във вр. с чл.272 ГПК.
Във връзка с развитите оплаквания в депозираната пред настоящата инстанция частна
жалба относно незаконосъобразността на обжалваното определение, излага и следното:
Нормата на чл.435, ал.1 – ал. 5 ГПК урежда по императивен и лимитивен начин както
кръга действия на съдебния изпълнител, които могат да бъдат оспорени с оглед тяхната
законосъобразност, така и кръга лица, които притежават съответно активна процесуална
легитимация да предявят частна жалба срещу тези действия. Нормата няма изчерпателен
характер, доколкото ГПК съдържа и други текстове /напр. чл.463, чл.503/ сочещи и други
подлежащи на съдебно оспорване актове на СИ, вкл. даващи право на жалба и на други,
непосочени в чл.435 лица.
За настоящия казус е релевантно, че частният жалбоподател е длъжник по изп.дело №
53/2020 г. по описа на ЧСИ В. Л. - № *** от РКЧСИ поради което и следва, че същият, като
длъжник, е активно процесуално легитимиран да атакува само кръга от актове на СИ,
посочени в чл.435, ал.2 ГПК и чл.463 ГПК.
Няма спор, че обжалваният акт на СИ – постановление за прекратяване на
изп.производство по конкретното дело, не е сред гореспоменатите актове.
Затова и правилно първоинстанционният съд е счел за недопустима жалбата на
„Юробанк България“АД срещу него.
Като допълнителен аргумент за този правен извод може да се изложи и това, че
нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК установява в лицето на длъжника по изп.дело активна
процесуална легитимация да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи принудителното изпълнение.
В този смисъл и с оглед спецификата на казуса следва, че частният жалбоподател бил
могъл да се защити с жалба срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител,
изразяващи се именно в откази да извърши посочените изп.действия. Затова и доводите,
развити в обратната насока в частната жалба /че защитата на „Юробанк България“АД срещу
неизпълнението на наложената от съда обезпечителна мярка била единствено чрез
обжалване на определението за прекратяване на изп.производство/, са правно
несъстоятелни.
На отделно основание следва да се посочи и че в случая такива доводи са несъответни
на данните по приложеното изп.дело, от които безсъмнено се установява, че макар да не е
налице изричен акт от ЧСИ за спиране на изп.производство /според теорията и практиката
такъв в хипотезата като настоящата не е необходим/, след депозиране на молбата за
налагане на допуснатата от АС София по ч.гр.д. № 1356/2020 г. обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението по изп.д.№ 53/2020 г. по описа на ЧСИ В. Л.“, както и на самата
обезпечителна заповед, действия по принудително изпълнение спрямо длъжника не са
предприемани, нито извършвани.
Единственото последващо действие е прекратяване на производството по изп.дело,
във връзка с депозираната изрична молба от взискателя П. – вх.№ 879/29.07.2020 г.
Противно на поддържаното в частната жалба, както теорията, така и константната
съдебна практика приемат еднозначно, че спирането на изп.производство представлява
временна забрана да се упражняват процесуалните права и да се изпълняват процесуалните
задължения, образуващи съдържанието на изпълнителния процес като правоотношение.
Ефектът на спирането обаче засяга само същинските действия по прилагането на
отделните принудителни способи за реализиране на правата на взискателя, но не и
съпътстващите такива по проучване имуществото на длъжнита – събирането на справки,
3
документи и т.н., нито действия, свързани с произнасяне по молби от страните в
производството, които не са свързани с преки действия по принудително изпълнение.
От друга страна, прекратяването на изпълнителното производство в случай на писмено
искане на взискателя, предвидено в нормата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК е израз на
диспозитивното начало на гражданския процес, отнасящо се на общо основание и до част
пета – Изпълнително производство.
Възприема се във връзка с изложеното, че взискателят е „господар“ на изпълнителния
процес /Решение № 179 от 27.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1653/2016 г., IV г. о., ГК/ и
съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изп.производство винаги, когато е сезиран с
такова писмено искане от взискателя. Свободната преценка на последния относно
започването, развитието и прекратяването на изп.производство се зачита винаги, стига да не
представлява злоупотреба с право, каквито данни, въпреки твърденията на частния
жалбоподател, решаващият състав счита, че не са налице в настоящия казус.
Не са налице и основания да се приеме, че общият принцип на диспозитивното начало
на изп.процес в случая следва да търпи ограничение, защото не се установява по делото да е
налице неправомерното разпореждане с правото на принудително изпълнение от страна на
взискателя, от което да се е стигнало до неоправдано материалноправно положение за
длъжника.
В тази връзка не се твърди от страна на частния жалбоподател и не се ангажират
доказателства изпълнителното основание /изп.лист/, въз основа на който лицето, в чиято
полза е издаден и неговия частен правоприемник се легитимират като взискатели, да е
обезсилен или актът, въз основа на които е издаден, да е отменен. Не се твърди и не са
ангажират основания признатото с влязло в сила съдебно решение материално право по
изп.лист да е било удовлетворено чрез плащане или по друг допустим от закона начин.
Следователно и т.к. активната и пасивна процесуална легитимация в изп.процес се
определя от изп.лист, и в случая последният сочи като взискател по него Б. М. М., а като
дължник – „Юробанк България“АД, не е налице и неоправдано материално правно
положение на длъжника.
По така изложените мотиви обжалването от страна на длъжника по изп.производство
на акта на ЧСИ, с който той е прекратил последното по писмено молба на взискателя е
недопустимо, а определението, с което жалбата му е оставена без разглеждане и
производството е прекратено, се явява правилно. Ето защо и жалбата срещу него следва да
се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 76/26.01.2021 г. на „Юробанк
България“АД, ЕИК *********, чрез адв.Д. Д. насочена против Определение №
14532/22.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 9812/2021 г. по описа на СГС, I ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5