РЕШЕНИЕ
№ 10687
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110173767 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „ТС“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против В. И. П.
И Д. А. М., в качеството му на наследник на А.Л.Н., починал в хода на производството на
08.07.2021 г., за сумата 2455.03 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС, абонатен №
146544, сумата 317.09 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г.,
сумата 60.50 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
07.2018 г. до м.04.2020 г. и сумата 10.66 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
31.08.2018 г. до 17.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г. до окончателното плащане, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №31583/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно действащите през периода общи условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Посочва, че фирма, извършва дялово разпределение на ТЕ в
сградата на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните теле в имота. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба , с
1
който признават исковете и посочват, че задълженията са заплатени на ищеца след
образуване на делото. Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени като погасена чрез
плащане, както и да им се възложат разноски в минимален размер.
Третото лице помагач „Бруната България“ ООД не изразява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства ответниците следва да установят , че са погасили
претендираните вземания.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането, са безспорни между страните предвид направеното от
страна на ответниците плащане на сумата от 3158,26 лева, за което са приети доказателства
по делото. Направеното плащане след образуване на делото съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание. Направеното в хода на процеса
плащане е факт, който на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при
постановяване на крайния съдебен акт, поради което и предявените против В. И. П. и Д. А.
М. искове подлежат на отхвърляне, поради плащане на претендираните суми в хода на
процеса.
При този изход на спора разноски се следват само на ищеца, който претендира такива
за юрисконсултско възнаграждение за двете производства, тъй като независимо от
отхвърлянето на исковите поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса,
ответниците са дали повод за завеждане на делото. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. Предвид това ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за
настоящото производство в размер на 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП и сумата 50,00.00
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление; АДРЕС против В. И. П. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС и Д. А. М. ЕГН
********** с адрес: АДРЕС, в качеството му на наследник на А.Л.Н., починал в хода на
производството на 08.07.2021 г., установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 за признаване на
установено, че ответниците дължат сумата 2455.03 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС,
абонатен № 146544, сумата 317.09 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021
г., сумата 60.50 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
2
м. 07.2018 г. до м.04.2020 г. и сумата 10.66 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 17.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №31583/2021 г., по описа на
СРС, 168 състав, поради плащане на сумите в хода на процеса на 18.03.2022 г.
ОСЪЖДА В. И. П. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС и Д. А. М. ЕГН ********** с
адрес: АДРЕС да заплатят на „ТС“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100.00 лева – разноски в настоящото
производство и сумата 50,00 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ТС” ЕАД – „Бруната България“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3