С присъда № 33/19.03.2007 г., постановена по НОХД № 209/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал непълнолетния Мохамед Сергеев Маринов от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 11.09.2006 г. в гр.Кърджали, като е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, повторно в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Нокия 3310”, СИМ карта за телефона, дамско портмоне и пари в размер на 140 лева, всичко на обща стойност 200.39 лева, от владението на Шейназ Раиф Шабан от гр. Кърджали, без съгласието й и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т. 7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 11 /единадесет/ месеца, като на основание чл.64, ал.1 от НК го е освободил от изтърпяването му и го е настанил във възпитателно училище – интернат. Подсъдимият е осъден и да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 93 лева. Срещу така постановената присъда е подаден протест от прокурор при Районна прокуратура -Кърджали, с която присъдата се протестира като неправилна. В хода на досъдебното производство се събрали достатъчно доказателства за виновността на подс. Маринов. Така наложеното на подсъдимия наказание било явно несправедливо, тъй като се установявало по делото, че подсъдимият е многократно осъждан с влезли в сила присъди. Същият бил със завишена обществена опасност- с негативни характеристични данни. Необосновано било приложението на разпоредбата на чл. 64, ал.1 от НК, като съдът не съобразил разпоредбата на ал.4 на същата. Предходните осъждания на подсъдимия били повторни по смисъла на чл. 28 от НК, като подсъдимият не показал, че е превъзпитан, и се подготвил за общественополезен труд. Настоящото деяние било извършено в изпитателния срок по присъда по НОХД № 144/2006 година по описа на КРС. Съдът пропуснал, постановявайки присъдата да приложи разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК. С протеста се предлага на съда да измени присъдата като увеличи наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца на една година и да отмени освобождаването му от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал.4 от НК. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в същия съображения. Подсъдимият Маринов лично и чрез защитника си, оспорват въззивния протест. Молят присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Събирането на нови доказателства от въззивния съд не се е наложило, като не е било необходимо и повтарянето на извършени от първоинстанционния съд процесуално- следствени действия. В обема на събраните и проверени от първоинстанционния съд доказателства, за установено от фактическа и правна страна се приема следното: на 11.09.2006 година, преди обяд, непълнолетният подсъдим Мохамед Сергеев Маринов се разхождал в района на сградата на обществената пералня, намираща се в парк „Горубсо” в гр. Кърджали. По същото време свидетелите Шейназ Шабан и Мусин Мюмюн пристигнали пред сградата, за да носят пране, с лекотоварен автомобил УАЗ с ДК№ К 5084 АН, който спрели пред входа. Двамата слезли от автомобила, взели прането и влезли в сградата, без да заключат автомобила и с отворени прозорци. Св. Шабан била оставила дамската си чанта на предната седалка на автомобила. През това време покрай него минал подс. Маринов, който видял оставената на седалката дамска чанта, огледал се наоколо и като видял, че няма никого, отворил вратата на автомобила, влязъл в него и от чантата взел портмоне със сумата от 140 лева и мобилен телефон „Нокия 3310” със СИМ карта в него, след което излязъл от автомобила, затворил вратата и избягал. Подс.Маринов отишъл на кооперативния пазар в гр.Кърджали, където продал на св. Асен КоÙев Асенов, когото познавал, мобилния телефон за 15 лева. Паричната сума от 140 лева, които взел от портмонето, задържал за себе си и похарчил. Свидетелите Шабан и Мюмюн открили извършването на кражбата на портмонето и телефона от дамската чанта на св. Шабан още при връщането им в автомобила, като сигнализирали за това в РПУ Кърджали. Св. Асенов, след установяване на дееца, върнал мобилния телефон на св. Шабан, като паричната сума не била възстановена на последната. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, приета като доказателство от районния съд, стойността на отнетите вещи възлиза на 200.39 лева. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, приобщена към доказателствата, събрани от първоинстанционния съд се установява, че към датата на извършване на деянието подс.Маринов, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Установено е също така, че не страда от психично заболяване и не се води на отчет в ДПБ- Кърджали. Горната фактическа обстановка, се установява от свидетелските показания на Шабан, Мюмюн и Асенов, които са последователни, подробни и непротиворечиви; от заключенията на съдебно-оценителната и съдебно-психиатричната експертизи, приети от районния съд като правилни, обосновани и компетентно изготвени; от писмените доказателства по делото- протокол за доброволно предаване на предмети, за разпознаване на предмети, характеристична справка и бюлетин за съдимост и др., всички, във връзка с пълните и подробни самопризнания на подс. Маринов, направени в първоинстанционното съдебно следствие. При така установената фактическа обстановка, непълнолетният подсъдим Маринов е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т. 7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно: на 11.09.2006 г. в гр.Кърджали, като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, повторно в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „Нокия 3310”, СИМ карта за телефона, дамско портмоне и пари в размер на 140 лева, всичко на обща стойност 200.39 лева, от владението на Шейназ Раиф Шабан от гр. Кърджали, без съгласието й и с намерение противозаконно да ги присвои, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Правилни и обосновани са изводите му относно обективния и субективния състав на престъплението, както и квалифициращото го обстоятелство. Безспорно, извършено е престъплението кражба, като подсъдимият е отнел инкриминираните вещи от владението на св. Шабан без съгласието й и е установил свое собствено владение върху същите. Кражбата е повторна по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, тъй като е извършена, след като подсъдимият е бил осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления- по чл. 194, респ. чл. 195 от НК: с присъда по НОХД №895/2005 г., влязла в сила на 23.12.2005 г.; с определение постановено по реда на чл.414з, ал.7 от НПК /отм./ по НОХД № 144/2006 г., влязло в сила на 02.03.2006 г. и с присъда по НОХД №435/2006 г., влязла с сила на 21.07.2006 г., всички по описа на Районен съд Кърджали. Деянието не представлява маловажен случай, предвид причинената на пострадалата свидетелка Шабан имуществена вреда в размер на 200.39 лв. и с оглед престъпната упоритост на подсъдимия в осъществяването на престъпления от този вид. Деецът при извършване на кражбата е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, при който е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. При определяне на вида и размера на наказанието, наложено на подсъдимия за извършеното престъпление, първоинстанционният съд подробно е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и всички други такива от значение за определяне на наказанието. За извършеното престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК и на основание чл. 54 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца. Обсъдил е, че изтърпяването му не може да бъде отложено по реда на чл. 69, ал.1, във вр. с чл. 66, ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено в изпитателния срок на наказанието, наложено му с протоколно определение от 02.03.2006 година по НОХД № 144/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, влязло в сила на посочената дата. Направил е извода, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и на основание чл. 64, ал.1 от НК го е освободил от изтърпяването му и е постановил настаняването му във възпитателно училище- интернат. Така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с освобождаване от изтърпяване и с настаняването на Маринов във възпитателно училище- интернат, не е явно несправедливо, тъй като съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства; както и целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати. Така, обществената опасност на деянието е характерната за престъпленията от този вид, като не се отличава със завишена обществена опасност или с по-тежък престъпен резултат. Както правилно е обсъдил районният съд, при определяне обществената опасност на дееца е налице превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, които обаче не са многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК: касае се за 16-годишен непълнолетен ученик; произхожда от бедно ромско семейство на разведени родители, като грижи за него полагала единствено от майката, която често боледувала, а бащата живеел в друго населено място, всичко това обуславящо занижен родителски контрол, нисък социален статус и правосъзнание; прави пълни самопризнания, като подробно обяснява извършването на кражбата; съдейства за разкриване на обективната истина по делото; изразява съжаление; от данните по делото може да се направи извод, че след настаняването му във възпитателно училище, не е извършил нови кражби. Единственото отегчаващо отговорността му обстоятелство са предишните му осъждания, които са включени в самата квалификация на деянието и обуславят по-тежката му наказуемост, като това е единственото сочено обстоятелство, за да му бъдат дадени лоши характеристични данни. С оглед на изложеното, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага той да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. В този смисъл, доводът, съдържащ се във въззивния протест за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 64, ал.4 от НК, е неоснователен. Наказанието на непълнолетните съобразно разпоредбата на чл. 60 от НК се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Във възпитателните училища, което е регламентирано със закон, наред с учебния процес, непълнолетните се подлагат на специални грижи за възпитание и обучение, включително и за придобиване на професионална квалификация. Т.е. възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 60 от НК в такова училище е по-реална, отколкото изпращането на подсъдимия в поправителен дом за изтърпяване на наказанието, което би се отразило крайно негативно върху незавършилото му психическо и физическо развитие. Наред с това, преценката за наличието на предпоставките за приложението на чл.64, ал.4 от НК е законосъобразна и напълно съответства на данните за личността на подсъдимия и деянието– налице е повторно осъждане; изтърпяването на наложеното наказание не може да бъде отложено при условията на чл. 69, ал.1, във вр. с чл. 66 от НК, тъй като е извършено в изпитателния срок на влязло в сила определение по НОХД № 144/2006 година по описа на КРС; срокът на наложеното наказание лишаване от свобода е по-голям от шест месеца, и за поправянето и превъзпитаването на дееца не се налага изтърпяването му. Правилно съдът е обсъдил, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК по отношение на наказанието на подсъдимия лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му с определение от 02.03.2006 година по НОХД № 144/2006 година по описа на КРС /изтърпяването на което е било отложено за срок от три години и определението е влязло в сила на 02.03.2006 година/, тъй като с присъда № 72/02.11.2006 година, постановена по НОХД № 727/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, вече е постановено изтърпяването му. Ето защо, въззивната инстанция счита, че освобождаването на подс. Маринов от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и настаняването му във възпитателно училище- интернат, е най-подходящата мярка с оглед личността и възрастта на дееца, и най-вече- целите на наказанието спрямо непълнолетния подсъдим могат да бъдат постигнати и по този начин. Поради изложеното, въззивният протест е неоснователен. Протестираната първоинстанционна присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33/19.03.2007 година, постановена от по НОХД № 209/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове: 1.
2.
|