№ 181
Гр.
Пловдив, 04.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, I състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева адм. дело № 1828 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Сити билд строй“ ООД, с ЕИК 20188782,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Лерин“ № 16А,
представлявано от управителя К.А.П., против Ревизионен акт № Р-16001620004873-091-001
от 25.03.2021 г., издаден от З.Д.В., началник сектор, възложил ревизията, и Ф.Г.К.,
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 334
от 15.06.2021 г. на директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална
агенция по приходите, в частта за допълнително начислен за данъчен период м.11.2019
г. ДДС, както следва: - главница - от 83 139.90 лв. на 37 716.49 лв.
и лихви – от 10 225.64 лв. на 4 872.10 лв.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Твърди се, че РА е издаден при съществени нарушения на процесуалните
норми и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че изводът в решението
на горестоящия в йерархията орган относно приложението на чл.26 ал.7 от ЗДДС е произволен и необоснован, като в
тази насока се излагат подробни факти и се твърди, че в резултат на издадените
фактури и подписаното споразумение в т.3 от НА № 66/04.11.2019 г. старите
заявяват, че с изповядването на сделката изцяло се уреждат взаимоотношенията
помежду им и не се дължат суми за уравнение. В тази връзка се твърди, че никъде
в нормата на чл.26 ал.7 от ЗДДС не е регламентирано изискване, придаденото
парично изражение на сделката да бъде отразено в нотариалния акт. Не на
последно място се твърди, че страните по сделката са отразили в търговските си
книги сключените сделки на посоченото парично изражение, което са придали с
подписаното споразумение, което обстоятелство се потвърждава от извършеното
осчетоводяване по издадените насрещни фактури в счетоводствата на двете
търговски дружества. Твърди се, че издадените по сделката фактури са отразени в
СД по ЗДДС и дневниците за продажби и на двете дружества в данъчен период
м.11.2019 г., който безспорно е доказан и потвърден от органите по приходите в
РД и РА. Твърди се също така, че в
резултат на тези сделки за бюджета не са настъпили щети, тъй като доставките са
облагаеми и получателят по доставката „Родео билд“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС
лице, което има право на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на РА в
частта за определените задължения по ЗДДС и се претендират разноски по
делото.
Директорът на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я.,
е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в
представената по делото писмена защита. Иска се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението
си го е потвърдил в частта за начислени лихви ДДС общо в размер на 347.93 лв.,
изменил го е в частта за допълнително определени задължения за ДДС за м.11.2019
г. и го е отменил в частта за допълнително установени задължения за
корпоративен данък за 2019 г. в размер на 22 270.08 лв. и лихви
1 596.15 лв. Така постановеният от *** на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионното производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620004873-020-001 от 11.08.2020
г. (л.1212, т.4), издадена от З.Д.В., на длъжност началник сектор при ТД на
НАП-Пловдив, с обхват: - задължения данък върху добавената стойност за периода
05.02.2019 г. – 31.12.2019 г. и за корпоративен данък за периода 24.06.2018 г.
– 31.12.2019 г., като е определен срок за извършване на ревизията - до три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 12.08.2020
г. по електронен път (л.1214, т.4). Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-1600162004873-020-002/05.11.2020 г. (л.1208, т.4) на същия орган по
приходите, на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК,
срокът на ревизията е продължен до 12.01.2021 г. Тази заповед също е връчена на
ревизираното лице по електронен път на 05.11.2020 г. (л.1210, т.4).
В хода на тази
административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001620004873-092-001/25.01.2021
г. (л.211, т.1), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано
възражение вх. 2861/05.03.2021 г. (л.41, т.1), и въз основа на които,
възложилият ревизията и ръководителят на същата са издали Ревизионен акт № Р-160016120004873-091-001
от 25.03.2021 г. (л.34, т.1), с който са определени задължения за: - ДДС за
м.11.2019 г. в размер на 83 139.90 лв. и лихви 10 225.64 лв.; - за
лихви ДДС в размер на 347.93 лв. и за корпоративен данък за 2019 г. в размер на
22 270.08 лв. и лихви 1 596.18 лв.
По жалба на „Сити билд строй“ ООД е издадено Решение №
334 от 15.06.2021 г. (л.19, т.1) от ***
на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - Пловдив,
при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в частта за определените задължения за
лихви ДДС, изменен в частта за допълнително начислен ДДС за м.11.2019 г. и
отменен в частта за допълнително определени задължения за корпоративен данък за
2019 г.
С оглед, делегирането на
правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени -
Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.5, т.1) и Заповед № РД-09-1801/28.09.2018
г., двете издадени от *** на ТД на НАП - Пловдив.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално
компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това
процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма
и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка
чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Представен
е и електронен носител (CD – л.2 и л.3, т.1).
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя, че в случая са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, съдът намира същите за неоснователни, още повече, че конкретни доводи
в тази насока не се навеждат. Каза се, ревизионният доклад и ревизионният акт
са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите,
както и са съставени в предвидената за това
форма.
Следва в случая да се констатира
и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и
заповедта за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са
надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването
на електронните документи.
Отделно от това, всички протоколи
от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и
писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и
представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага
извод за спазени принципи за обективно, служебно и добросъвестно установяване
на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от
значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.
В тази насока, като неоснователни
следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила в хода на развилото се
ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния
акт.
Впрочем, дори и в случая да се
приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на
ревизията, то това обстоятелство само по себе си не обуславя
незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в
настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да
разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на
административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо
органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни
предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС.
Предвид на това, дори и при
констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство,
съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по
отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на
данъчните задължения.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
Ревизията е с обхват
определяне на данъчните задължения по ДДС за периода от 05.02.2019 г. до
31.12.2019 г.
„Сити билд строй“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС от 05.02.2019 г. – регистрация по избор, независимо от
облагаемия оборот. Няма промяна в регистрацията по този закон.
През ревизирания период
дружеството е декларирало дейности по реализиране на инвестиционни проекти за
сгради. Установено е, че съгласно нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
66/04.11.2019 г. „Сити билд строй“ ООД е извършило прехвърляне на следните свои
недвижими имоти на „Родео билд“ ООД /свързано лице по смисъла на §1 т.3 б.„д“
от ДР на ДОПК/:
1./
2048/2160 ид. ч. от ПИ с ИД 56784.520.1047 по КККР на гр. Пловдив, общ.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК с адрес на
имота: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Патриарх Евтимий“ № 22, с площ от
380 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: - ниско застрояване (до 10 м), ведно със сграда с ИД
56784.520.1047.1, застроена площ: 138 кв. м., брой етажи – 2, предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
2./ 948/1080 ид. ч. от
следния недвижим имот: ПИ с ИД 56784.520.1046 по КККР на гр. Пловдив, общ.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота: гр. Пловдив, район „Централен“, бул. „Цар Борис III Обединител“
№ 91, с площ 290 кв. м., с трайно предназначение на територията: -
урбанизирана, начин на трайно ползване: - ниско застрояване (до 10 м.)
В замяна на описаните по-горе
недвижими имоти „Родео билд“ ООД прехвърля на „Сити билд строй“ ООД следния
свой недвижим имот: 1/3 ид. ч. от ПИ с ИД 56784.522.434 по КККР на гр. Пловдив,
общ. Пловдив, одобрени със Заповед № РД 18-48/023.06.2009 г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 8, с площ 236 кв. м., с
трайно предназначение на територията: - урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), ведно с 2/3 ид. ч. от самостоятелен обект в
сграда с ИД 56784.522.434.1.2., който самостоятелен обект е с предназначение за
жилище – апартамент на едно ниво с площ от 64.80 кв.м., ведно с 1/3 от всички
подобрения и приращения в имота.
В НА № 66/04.11.2019 г. няма
посочена цена на имотите. Записано е следното: „Страните в настоящата замяна заявяват, че по този начин изцяло уреждат
отношенията помежду си във връзка със собствеността на описаните имоти и права,
че не си дължат суми за уравнение на тяхната стойност и нямат претенции една
към друга“.
Органите по приходите са
констатирали, че преди изповядване на сделката е изготвена експертна оценка на
гореописаните имоти от консултантска къща „Армита“ (л.857 и следв., т.3),
съгласно която, оценените имоти в гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ № 22 и
бул. „Цар Борис III Обединител“ № 91, предмет на замяна от страна на
„Сити билд строй“ ООД, са на стойност общо 225 000.00 лв. без ДДС, а
придобитият в замяна имот в гр. Пловдив на бул. „Васил Априлов“ № 8, ет.2, ап.2
е оценен на 129 100.00 лв.
Във връзка със замяната, от
страна на двете дружества са издадени следните документи:
От „Сити билд строй“ ООД на
„РЛодео билд“ ООД:
-
Фактура № 23/01.11.2019 г. (л.47-гръб, т.1) на
стойност 67 600.00 лв. и
ДДС – 13 520.00 лв. и № 24/01.11.2019 г. (л.48, т.1) на стойност
187 400.51 лв. и ДДС 37 480.10 лв., т.е общо по двете фактури
данъчните основи са в размер на 255 000.51 лв., а начисленият ДДС –
51 000.10 лв.;
От „Родео билд“ ООД на „Сити
билд строй“ ООД:
-
Фактура № 297/01.11.2019 г. (л.47, т.1) на обща
стойност 306 000.00 лв., в
т.ч. ДО – 255 000.00 лв. и 51 000.00 лв. ДДС.
При така описаната фактическа
обстановка, органите по приходите са констатирали, че „Сити билд строй“ ООД е
страна по бартерна сделка. В РД е посочено, че в тази връзка, приложима е
разпоредбата на чл.130 от ЗДДС, съгласно която, когато е налице доставка, по
която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги,
приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се
смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
Посочено е също така, че данъчното събитие за доставките възниква по общите
правила на закона, като доставката с по-ранна дата на възникване на данъчното
събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората
доставка. За тази цел размерът на данъчната основа за полученото авансово
плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.
В конкретния случай, органите по приходите са
установили, че е налице свързаност между „Сити билд строй“ ООД и „Родео билд“
ООД (двете дружества имат един и същи представляващ – К.А.П.), което позволява
осъществяване на сделки между тях при условия, отличаващи се от условията при
несвързани лица.
Наред с горното е установено,
че при въпросната замяна „Сити билд строй“ ООД отчита загуба в размер на 188 582.47
лв. В тази връзка е формиран извод, че представената от ревизираното лице
пазарна оценка на имотите, извършена от консултантска къща „Армита“, не е
коректна, тъй като при изготвянето й не са приложени методите за определяне на
пазарните цени между свързани лица, посочени в Наредба № Н-9/14.08.2006 г.
Предвид горното, на основание
чл.60 от ДОПК, с Акт за възлагане на експертиза №
Р-16001620004872-01-001/27.10.2020 г. (л.712, т.3) е възложена нова експертиза
на независим експерт към НАП – К.И.Г.. Според неговото писмено заключение – вх.
№ 11 457/16.11.2020 г. (л. 694 и следв., т.3) при определяне размера на
пазарната цена са използвани методите, визирани в §1 т.10 от ДР на ДОПК, реда и
начина за прилагане на които е определен с Наредба № Н-9/14.08.2006 г.,
издадена от МФ. Експертизата е установила, че имотите, находящи с в гр.
Пловдив, ул. „П. Евтимий“ № 22 и бул. „Цар Борис III Обединител“
№ 91, предмет на замяна от страна на „Сити билд строй“ ООД, са на стойност
670 000.00 лв. без ДДС.
В РД е посочено, че в
случаите, когато лицата по двете насрещни доставки са свързани лица по смисъла
на §1 т.34 от ДР на ДОПК и за някоя от доставките е налице хипотезата, посочена
в чл.27 ал.3 т.1 от същия закон, данъчната основа на всяка от доставките към
датата на възникване на данъчното събитие, е пазарната цена на доставяната
стока или услуга (чл.26 ал.8 от ЗДДС). Посочено е също така, че в конкретния
случай, за пазарна цена на заменените от ревизираното дружество имоти е приета
оценката, изготвена от К.Г.– лицензиран оценител, а именно: 670 000.00 лв.
В РД е посочено: „Върху
разликата на така определената пазарна цена 670 000.00 лв. без ДДС /която
се приема за данъчна основа на доставката/ и данъчната основа на издадените към
„Родео билд“ ООД фактури № 23 и № 24 от 01.11.2019 г. на обща стойност
255 001.51 лв., следва да се начисли ДДС в размер на 415 699.49 лв.
/670 000.00 – 255 000.51 лв. х 20% = 83 139.90 лв.“.
Предвид горното, на основание чл.86
във връзка с чл.26 ал.8 и чл.27 ал.3 т.1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС за
м.11.2019 г. в размер на 83 139.90 лв. На основание чл.175 от ДОПК са
определени лихви в размер на 10 225.64 лв.
За да измени РА в тази част,
решаващият орган, след преценка на събраните към преписката материали и
доказателства е установил следното:
От анализа на събраните документи във връзка
със замяната на описаните недвижими имоти , органите по приходите, позовавайки
се на нормата на чл.130 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, правилно констатират, че в случая
са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за
продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Решаващият
орган е приел за неоснователи възраженията в жалбата, че чрез подписване на
споразумение от 31.10.2019 г. (л.44, т.1) страните да придали парично изражение
на двете насрещни доставки. Аргументите му в тази насока са, на първо място,
въпросното споразумение не е било представено на органите по приходите в хода
на ревизията. Същото е приложено към
възражението на РД, т.е. след като е станало ясно какви са констатациите и
съответно, основанията за допълнително начисляване на косвен данък. Сочи се в
решението, че издателите на РА са изложили аргументи, че представеното
споразумение е съставено за целите на възражението и не са го кредитирали.
Директорът на дирекция „ОДОП“
- Пловдив също не кредитира приложеното по преписката споразумение с аргументите, че: 1./ ако такова
споразумение е било налице към датата на изповядване на сделката ,документирана
с НА № 66/04.11.2019 г., то логично в НА е следвало да бъде описано, че
страните са се договорили за цената на имотите, а именно същата да е в размера
на 255.00.00 лв. Точно обратното, в НА ясно е записано, че се извършва замяна
на описаните имоти /не е посочена цена/, като страните по този начин изцяло
уреждат отношенията помежду си, не си дължат суми и нямат претенции една към
друга; 2./ не е без значение и фактът, че положените подписи под споразумението
са еднакви, въпреки че за представляващи двете дружества са посочени различни
лица: - Димитър Савов за „Сити билд строй“ ООД и К.П. за „Родео билд“ ООД.
На следващо място, решаващият
орган е посочил, че основният спорен правно релевантен факт е: по какъв начин следва да се определи размерът
на данъчната основа на заменените от ревизираното дружество имоти.
Във връзка с това, директорът
излага следното: - съгласно материалния закон, дължимият данък за всяка от
двете доставки по бартера следва да се определи по реда на чл.26 ал.7 от ЗДДС,
а именно: - когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки
или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа
на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е
данъчната основа при придобиването или
себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната
основа при вноса или на направените разходи за извършване на предоставената
услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната
основа е пазарната цена.
Предвид констатациите в
РД/РА, решаващият орган е констатирал следното:
органите по приходите са описали подробно как, кога и на какви стойности
са били придобити имотите преди да бъдат заменени от „Сити билд строй“ ООД. На
стр.36 от РД е посочено:
1.
Заменените 2048/2160 ид. ч. от ПИ с ИД 56784.520.1047
по КККР на гр. Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ № 22, с
площ от 380 кв. м. са придобити от физически лица за сумата от 232 390.66
лв., както следва:
-
през 2018 г. – земя за 57 229.09 лв. и сграда за 57 229.09
лв. по следните
НА: - № 96/23.11.2018 г. – 0.16 ид. ч. за 97 791.50 лв.; №
135/07.12.2018 г. – 0.13 ид. ч. за 5 733.34 лв.; № 141/10.12.2018 г. –
0.033 ид.ч. за 2 866.67 лв.; № 157/17.12.2018 г. – 0.022 ид ч. за
2 600.00 лв.; № 166/20.12.2018 г. – 0.022 ид. ч. за 2 600.00 лв.; № 173/21.12.2018 г. – 0.033 ид.
ч. за 2 866.67 лв.
-
през 2019 г. земя за 42 214.19 лв. и сграда за
75 718.29 лв. по следните
НА: - № 14/24.01.2019 г. – 0.513 ид. ч. за 97 999.97 лв.;
№ 74/01.03.2019 г. – 0.022 ид.ч. за
2 500.00 лв.; № 164/19.04.2019 г. – 0.024 ид. ч. за 17 432.51 лв.
2.
Заменените 948/1080 ид.ч. от ПИ с ИД 56784.520.1046 по
ККР на
гр.Пловдив на адрес: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“
№ 91 с площ от 290 кв. м. са придобити от физически лица за сумата от
211 192.32 лв., както следва:
-
през 2018 г. за земя за 106 124.83 лв. по
следните НА: - № 96/23.11.2018
г. – 0.34 ид. ч. за 97 791.50 лв.; № 135/07.12.2018 г. – 0.13 ид. ч.
за 2 866.67 лв.; № 141/ 10.12.2018 г. – 0.03 ид. ч. за 1 433.33 лв.;
№ 157/17.12.2018 г. – 0.022 ид. ч. за 1 300.00 лв.; № 166/20.12.2018 г. –
0.022 ид. ч. за 1 300.00 лв.; №$ 173/23.12.2018 г. – 0.033 ид. ч. за
1 433.33 лв.
- през 2019 г. за земя за
105 067.49 лв. по следните НА: - №14/24.01.2019 г. – 0.25 ид.ч. за
98 000.00 лв.; № 74/01.03.2019 г. – 0.022 ид. ч. за 2 500.00 лв. и №
164/19.04.2019 г. – 0.024 ид. ч. за 4 567.49 лв.
Решаващият орган е
констатирал, че от приложените към преписката счетоводни регистри и оборотни
ведомости е видно, че въпросните имоти са заведени в патримониума на
предприятието на обща стойност 443 582.98 лв., като не им е начислявана
амортизация, при което е формирал извод, че органите по приходите са
разполагали с надеждна информация относно цената на придобиване на процесните
имоти. Посочил е, също така, че предвид разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДС,
видно е, че при определяне на данъчната основа за облагане на заменените имоти
не е следвало да се търси пазарна цена, въпреки че страните по замяната са
свързани лица по смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК. В тази връзка е посочил, че
нормата на чл.80 от Директива 2006/112/ЕС е пренесена в чл.27 ал.3 от ЗДДС,
уреждаща хипотезите, в които следва данъчната основа да бъде равна на пазарната
цена, като същевременно е цитирал и сочената в ЗДДС разпоредба.
Предвид констатираното е
формирал извод, че в конкретния случай не е изпълнено нито едно от условията на
чл.27 ал.3 от ЗДДС, освен свързаността на лицата участници в замяната на
недвижимите имоти, поради което и е приел, че на основание чл.86 във връзка с
чл.130 от ЗДДС и чл.26 ал.7 от с. з. „Сити билд строй“ ООД дължи ДДС при
замяната на описаните в НА № 66/04.11.2019 г. недвижими имоти върху данъчната
основа, равна на цената на придобиване на въпросните такива, а именно:
443 582..98 лв., поради което и е изменил РА в тази част, като е определил
дължимия ДДС за м.11.2019 г. в размер на 37 716.49 лв. и на основание
чл.175 от ДОПК и нов размер на лихвите, а именно: - 4 872.10 лв.
В хода на съдебното
производство не се представят нови доказателства.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните
по делото доказателства се установи, а и не се спори между страните, че с НА за
замяна на НИ № 66/04.11.2019 г. „Сити билд строй“ ООД и „Родео билд“ ООД, взаимно
си прехвърлят право на собственост върху подробно описани в НА недвижими имоти,
без в последния да е посочена сумата, и са си издали взаимно подробно описаните
по-горе фактури с ДО общо 255 000. лв. и начислен ДДС в размер на
51 000.00 лв.
Не се спори и по отношение на факта, че към датите на
сключване на сделките и „Сити строй билд" ООД и „Роде билд“ ООД са
регистрирани по ЗДДС лица.
Не се спори и, че получените в замяна имоти за заведени
в патримониума на „Сити билд строй“ ООД като
активи на обща стойност 443 582.98 лв., с дати на придобиване, посочени
подробно по-горе в настоящото изложение НА от 2018 и 2019 г.
Предвид изложеното, органите по приходите са приели,
че през м.11.2019 г. жалбоподателят е осъществил бартерна доставка по НА № 66/04.11.2019
г., въпрос, по който също няма спор, и за която е следвало да начисли ДДС в
периода, в който е възникнало данъчното събитие.
На основание чл.86 във връзка с чл.26 ал.8 и чл.27
ал.3 т.1 от ЗДДС от ЗДДС, е прието, че сделката е осъществена между свързани
лица и и за пазарна цена на заменените имоти е приета оценката на независимия
оценител – 670 000.00 лв., при което е определен размер на ДДС за
м.11.2019 г. - 83 139.90 лв.
Решаващият орган, след обстоен анализ на събраните в
ревизионното производство материали обаче е приел, че при наличната информация
за цената на придобиването на двата имота, находящи се на ул. „Патриарх
Евтимий“ № 22 и бул. „Цар Борис IIIОбединител“ № 91 и на основание
чл.26 ал.7 от ЗЗДС, не следва да се определя пазарна цена, независимо, че се
касае до сделка между свързани лица, поради което и на основание чл.86 във
връзка с чл.130 и чл.26 ал.7 от ЗДДС е изменил акта, като е приел, че данъчната
основа на заменените имоти следва да бъде цената на придобиването на въпросните
имоти, а именно: - 443 582.98 лв., поради което и е намалил така
определеното задължение за ДДС на 37 716.49 лв.
Този извод на *** на дирекция „ОДОП“ – Пловдив е правилен
и обоснован, тъй като, изразената в нотариалния акт воля на страните безспорно
обосновава извършена бартерна доставка – замяна на идеални части от два
недвижими имота срещу идеални части от един недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл.130 ал.1 от ЗДДС, когато е
налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в
стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от
доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това,
което получава. Съгласно ал.2 от с. р., данъчното събитие и за двете доставки
по ал.1 възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от
тях.
Тоест, за да се приеме, че е налице бартер по смисъла
на чл.130 ал.1 от ЗДДС, е необходимо да има две насрещни доставки, всяка от
която да представлява плащане по другата доставка. При настъпване на данъчно
събитие по първата доставка се счита, че е извършено авансово плащане по
втората доставка, което прави ДДС изискуем и за доставката, по която все още не
е настъпило данъчно събитие. Принципът е, че на облагане подлежат възмездните
доставки, като цената, без значение дали е уговорена в парична сума или в
натура, е съществен елемент от сделката и се определя (по вид и размер), от
волята на двете страни. Ето защо, за да се приеме, че е налице бартер по
смисъла на чл.130 от ЗДДС, натуралната насрещна престация следва изрично да е
уговорена от страните, а не извлечена посредством тълкуване на осъществени
преди или след сключване на сделката правни и/или фактически действия, или
предполагана от резултата от сделката.
Както посочва СЕС в Решението си от 26 септември 2013 г.
по дело Серебрянний век, С-283/12, точка 37, възможността една сделка да бъде
квалифицирана като възмездна, предполага единствено съществуване на пряка
връзка между доставката на стоки или на услуги и реално получена от
данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице,
когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на
което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение
представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на
получателя. В точка 38 от същото
решение, СЕС посочва, че насрещната престация при доставка на стоки може да се
състои в доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна
престация по смисъла на член 73 от Директивата за ДДС, при условие обаче, че е
налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката на услуги и че
стойността на последната може да получи парично изражение (Решение от 3 юли
2001 г. по дело Bertelsmann, C-380/99, точка 17 и цитираната съдебна практика).
Според т.39, договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в
натура, сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения
от икономическа и търговска гледна точка (вж. в този смисъл Решение от 3 юли
1997 г. по дело Goldsmiths, C-330/95, точки 23-25 и Решение от 19 декември 2012
г. по дело Орфей България, C-549/11, точка 35).
Следователно, за да се приеме в
казус като настоящия, че е налице бартер, трябва да се установи наличието на
пряка връзка между прехвърлянето на право на собственост на НИ, с
административен адрес: - гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ № 22 и на бул.
„Цар Борис III Обединител“ № 91 срещу правото на собственост върху НИ, с административен
адрес – гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 8, всички имоти ведно с направените
подобрения и приращенията в тях. Такава пряка връзка може да съществува само,
ако страните са поели задължение да извършат взаимни насрещни престации, в
рамките на едно конкретно правоотношение, какъвто е настоящият случай.
В случая, посочените условия сделката да се
квалифицира като бартер са изпълнени, тъй като в нотариалния акт страните са
изразили изрична воля за замяна на посочените имоти, т.е. жалбоподателят е поел
и изпълнил задължение за непарична престация – замяна на два недвижими имота
срещу един недвижим имот. Отношенията
между страните по повод замяната са изрично уредени в нотариалния акт, като е
посочено и, че не си дължат никакви суми за изравняване на дялове
Договорите трябва да се тълкуват според обективираната
в тях воля на страните, като отделните договорки следва да се схващат в смисъл,
който произтича от целия договор. Тези правила за тълкуване се отнасят, както до
страните при евентуални спорове между тях, така и за органите по приходите,
съответно за съда. До опровергаване съдържанието на сключения договор,
обективираната в договора воля се смята за действителната такава, а в случая
волята на страните е за замяна на два НИ, находящи се в гр. Пловдив, гр.
Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ № 22 и на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 91,
ведно с всички подобрения и приращения, срещу правото на собственост върху НИ,
с административен адрес – гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 8, ведно с всички
подобрения и приращения.
Всъщност, спор по този въпрос, също не се формира.
Както посочва СЕО в Решение от 21.02.2006г. по делото
HALIFAX, С-255/02, т.71, предотвратяването на възможното данъчно избягване,
заобикаляне и злоупотреба, е цел призната и окуражавана от Шеста директива.
Според т.73 от същото решение, от съдебната практика е видно, че изборът на
един търговец между освободени сделки и облагаеми сделки може да се основава на
редица фактори, включително данъчни мотиви, отнасящи се до системата на ДДС
(виж, в частност BLP Group, параграф 26, и Дело C-108/99 Cantor Fitzgerald
International, параграф 33). Когато данъчнозадълженото лице избира една от
двете сделки, Шеста директива не изисква от него да избере тази, която налага плащането
на
най-висок размер на ДДС. Обратното, както Генералният адвокат е отбелязал в
точка 85 от неговото становище, данъкоплатците могат да изберат така да
структурират своя бизнес, че да намалят своите данъчни задължения. В т.74 и т.75 от решението СЕО е
посочил, че в сферата на ДДС една злоумишлена практика може да се установи за
съществуваща само, ако: първо, въпросните сделки, въпреки формалното прилагане
на условията, предвидени от съответните разпоредби на Шеста директива и
националното законодателство, което ги транспонира, води до придобиването на
данъчно предимство, предоставянето, на което би противоречало на целта на тези
разпоредби и, второ, трябва да става видно също от определен брой обективни
фактори, че основната цел на въпросните сделки е придобиването на данъчно
предимство.
С решението на СЕО от 29 април 2004г. по дело Gemeente
Leusden и Holin Groep BV по обединени дела С-487/01 и С-7/02, точки 78 и 79,
Съдът е приел, че установяването на наличието на злоупотреба изисква, първо,
съвкупност от обективни обстоятелства, при които, въпреки формалното спазване
на условията, предвидени в правилата на Общността, целта на тези правила не е
била постигната, и второ, субективен елемент, изразяващ се във волята да се
получи облага. Изрично СЕО е постановил, че ДЗЛ не може да бъде санкционирано
за това, че се е възползвало от възможност, предоставена му от закона.
С Решение от 21 февруари 2008г. по дело Part Service
С-425/06, СЕО в т.45, приема, че Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл,
че може да се приеме наличие на злоупотреба, когато стремежът към данъчно
предимство представлява основна цел на разглежданата сделка или сделки.
С Решение на СЕС по дело Weald Leasing, С-103/09,
точка 27, СЕС посочва, че изборът на даден търговец между освободени и
облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и
по-специално, на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим
по ДДС. Когато данъчнозадълженото лице има избор между две сделки, Шеста
директива не го задължава да избере сделката, свързана със заплащането на
по-голям размер на ДДС. Напротив, данъчнозадълженото лице има право да избира
организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали
данъчното задължение
(вж. посочените по-горе Решение по дело Halifax и др., точка 73 и Решение по
дело Part Service, точка 47).
На следващо място, с
ъгласно чл.25 ал.6 от ЗДДС, на датата
на възникване на данъчното събитие по ал.2, 3 и 4 данъкът става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли
или възниква основание за освобождаване от начисляване на данъка за
освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на
страната.
При
наличието на две доставки с уговорки за насрещни престации в стоки и услуги
приложими са специалните разпоредби за облагане при бартер, като в случая
транслативният вещноправен ефект на договора по НА № 66/2019 г. е настъпил на 04.11.2019
г. и в резултат на това, е възникнало данъчното събитие за сделката по замяната
на НИ. С получаването на престацията от всяко едно от дружествата, е получило
цялостно плащане по насрещната доставка с произтичащите от това плащане правни
последици - изискуемост на данъка за размера на плащането и задължение за
начисляването му - чл.26 ал.7 от ЗДДС.
Съдът
приема, че от съдържанието на нот. акт № 66/04.11.2019 г. се установяват всички
релевантни елементи на доставката и същата е точно определена като вид, обем и цена.
Тук е мястото да се отбележи, че е неоснователен изводът на ревизиращия екип,
че следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.26 ал.8 и чл.27 ал.3 т.1 от ЗДДС.
Считано от
01.01.2014 г. разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДС е изменена
(ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) и текстът е съобразен с Директива 2006/112/ЕО от 28
ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност:
"Когато възнаграждението е определено частично в стоки или услуги, без
страните да са му придали парично изражение данъчната основа на всяка от
доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при
придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос
- на данъчната основа при вноса или направените преки разходи за извършване на
предоставената услуга; когато данъчната основа не може да се определи по този
ред, данъчната основа е пазарната цена".
Съдът
приема, че страните по договора са сключили бартерна сделка по смисъла на чл.130 ЗДДС, при която
правото на собственост върху два НИ, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Патриарх
Евтимий“ № 22 и бул. „Цар Борис III Обединител“ № 91 от „Сити билд
строй“ ООД се заменя срещу правото на собственост върху един НИ, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 8, собственост на „Родео билд“ ООД.
Съгласно чл.130 ал.2 ЗДДС данъчното
събитие възниква по общите правила. В този смисъл т. 35 и т. 36, т. 39 от решение на СЕС по дело
С-549/11, според които принципът на равно третиране изисква чл. 65 от Директивата
за ДДС относно изискуемостта на ДДС при получаване на авансово плащане да се
прилага и при бартерните сделки, при които насрещната престация е в натура,
така, както и при сделките с парична насрещна престация, както и, че е без
значение обстоятелството, че насрещната престация за бъдещите строителни услуги
е освободена доставка.
Съгласно
т.47 от същото решение данъчната основа не може да бъде пазарната стойност на
операцията извън изброените в чл.80 пар. 1 от директивата случаи. Според чл.80 пар. 1 Директива 2006/112 ЕС, за да се
предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да
вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или
услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични
връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или
юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е
пазарната стойност на операцията в изброените случаи. Данъчната основа може да
бъде пазарната стойност на строителните услуги, само, ако е налице свързаност
между страните по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК. В случая свързаност между тях
не е налице, замяната е извършена, финансови претенции липсват, и, за да бъде
ДДС изискуем към момента на замяната, е необходимо всички релевантни елементи
на доставката към този момент да са известни /в този смисъл е и решението на
СЕС по дело С-549/11/.
Съгласно приетото в цитираното решение на СЕС, когато
доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на чл.80 от Директива 2006/112, членове 73 и 80 от същата директива трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако
насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги,
данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на предоставените стоки
или услуги; принципът на равно третиране изисква чл.65 от Директивата за ДДС да
се тълкува в смисъл, че е приложим и, когато авансовото плащане е извършено в
натура, щом са изпълнени следните условия - всички релевантни елементи на
данъчното събитие, т.е. бъдещата доставка на стоки или услуги, са вече
известни, стоките или услугите са точно определени в момента на авансовото
плащане, както и, когато стойността на това авансово плащане може да има
парично изражение - т.36; възможността за погасяване на правото на строеж при
изричното позоваване на погасителната давност е условие за разваляне по смисъла
на чл.90 параграф 1 от Директивата за ДДС, което може евентуално да се упражни
в бъдеще, но, което не може да постави под съмнение фактът, че доставката е
осъществена в момента на учредяване на правото на строеж, щом в този момент
всички релевантни елементи от бъдещата доставка на услуги са вече известни,
поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени.
Критериите,
посочени в т. 44 и т. 45 от решението по дело С-549/11 обосновават
извода, че действително получената насрещна престация за доставката на
строителната услуга, респективно - субективната стойност на правото на строеж,
е измерима с фактическата стойност на разходите, които доставчикът на
строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се
предоставят на учредителите на правото на строеж, във вида, в който те са
договорени в нотариалния акт. Макар, че тази фактическа себестойност на
строителната услуга не е окончателно определена при подписването на
нотариалната сделка, то тя е определяема към момента на сключване на бартерната
сделка. С НА № 66/2019 г. всеки е транслирал своята квота в пълен обем.
Неоснователно в този смисъл е възражението на
жалбоподателя, че решаващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.26
ал.7 от ЗДДС, като е приел, че на органите по приходите е била известна цената
на придобиване на процесните имоти през 2018 и 2019 г. от страна на „Сити билд
строй“ ООД. Това е така, тъй като безспорно е установено, а и не е оспорено от
жалбоподателя обстоятелството, че въпросните имоти са заведени в патримониума
на предприятието на обща стойност 443 582.98 лв., както и, че не им е
начислявана амортизация. Т.е. ясна е цената на придобиване на имотите, а
разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДС е категорична - „…данъчната основа на всяка от доставките към
датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването
или себестойността на предоставената стока…“
В този случай е следвало, жалбоподателят да осъществи
сделката при така установената придобивна цена на имотите.
Съдът намира, че действително данъкът следва да е
изчислен при съобразяване на разпоредбите на чл.26 ал.7 от ЗДДС, тъй като не са
налице условията на чл.26 ал.3 т.1 от ЗДДС.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че на датата на НА № 66/2019 г. дружеството е
получило натурално и цялостно плащане от получателя на заменения имот, налице е
изискуемост на данъка за размера на плащането и задължение за начисляването му.
Данъчната основа на доставката е придобивната стойност на дълготрайния актив към
04.11.2019 г.
Предвид изложеното следва се приеме, че е налице
замяна на недвижимо имущество по правилата на чл.223 от ЗЗД, а именно, правилата
за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите
се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава,
както се посочи по-горе в настоящото изложение.
По смисъла на СС 16
"Дълготрайни материални активи", т. 5.1., когато дълготраен
материален актив е получен в резултат на замяна или частична замяна срещу друг
несходен дълготраен материален актив или други активи, цената на придобиване се
определя по справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на
справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички прехвърлени
парични средства. Възникналата разлика между цената на придобиване на получения
актив и сумата от балансовата стойност на отдадения актив и всички прехвърлени
парични средства се отчита като печалба или загуба, както и по смисъла на т.
5.2.- когато материален дълготраен актив се придобива в замяна на подобен
актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна
справедлива стойност, не се признава никаква печалба или загуба за съответната
сделка. Цената на придобиване на новия актив е балансовата стойност на
отдадения актив. Когато справедливата стойност на получения актив представлява
доказателство за намалената стойност на отдадения актив, първо се намалява
стойността на отдадения актив и тази намалена стойност се приписва на новия
актив. В случая, посочи се също така, не са начислявани амортизации на
процесните активи.
От своя страна, § 1 т.З от Закона за счетоводството
гласи, че "справедлива цена" е сумата, за която един актив може да
бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между
информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е
продажна цена, борсова цена или пазарна цена.
Всички замени на ДМА с други
активи се отчитат като придобиване на активи, като балансовата стойност на
приетия актив се оценява по справедлива стойност и така се включва в състава на
ДМА срещу отписване на корективите и балансовата стойност на продадения актив.
Замяната се оценява по справедлива стойност на заменяния или придобития актив -
която от двете е ясно определима. При размяна на несходни активи,
новополученият (придобитият) актив се записва по цена на придобиване, равна на
справедливата му стойност, която е равностойна на справедливата стойност на
отдадения актив, но коригирана с договорените плащания, ако разменените активи
нямат сходни стойности. В конкретния случай безспорен е фактът, че в сделката,
документирана с НА № 66/2019 г. не е уговорено плащане, т.е. страните са
приели, че справедливите стойности на имотите са равни.
В заключение е необходимо да се отбележи, че в
случая, предмет на административноправния спор е наличието на констатиран
паричен приход от „Сити билд строй“ ООД и установяване на неговия произход с
оглед последиците, които има това обстоятелство за облагането на дружеството с
данъци. Това е предметът на доказване в данъчното производство, и той, очевидно
е различен от предмета на гражданското производство, независимо, че и двата
случая имат в основата си договор /НА/. Именно, защото става въпрос за различни
по правното си естество и по съдържание правоотношения – частно-правни,
граждански, равнопоставени отношения, и, от друга страна, публично-правни,
данъчни, отношения на субординация, различни са и процесуалните правила и
способи за установяването на релевантните за разрешаването им факти и
обстоятелства.
Установяването на
съществуването и изпълнението на облигационни правоотношения при наличието на
съответния материално правен спор, става по реда установен в Гражданският
процесуален процес. Съответно, установяването на наличието и изпълнението на
данъчни задължения към бюджета става по реда установен в Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Каквото и да е безпринципно смесване на институтите,
установени в двата процесуални закона, е недопустимо. Разпоредбата на § 2 от ДР
на ДОПК, също не дава основание за такова еклектично смесване на правните норми
от двата процесуални закона. Правилото на цитираната разпоредба е ясно – “За
неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на
Административно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.”. Ето
защо, в случая следва най-напред да се отговори на въпроса, дали с оглед
конкретиката на казуса и установяване на релевантни за решаването на
административния въпрос факти, е налице въпрос, който не е уреден нито в ДОПК,
нито пък в АПК, и е наложително прилагане на разпоредби от ГПК.
Според чл.110 ал.2 от ДОПК –
“Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към
установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски”. Каза
се, предмет на процесното ревизионно производство е било установяването на
задълженията на „Сити билд строй“ ООД за данъци по реда на ЗДДС. Според чл.2 от
с.з., с данък върху добавената стойност се облагат: 1.
всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга; 2. всяко възмездно
вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната,
извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало
задължение за регистрация; 3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на
нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната; 4.
всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията
на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или
данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон; 5.
вносът на стоки, и релевантни за установяване на данъчните задължения факти и
обстоятелства са – дали страните по една сделка са регистрирани по този закон
лица, стоката подлежи ли на облагане с този данък, и предвидените в този закон
облекчения. Съотнасянето на тези величини има за резултат формиране на основата
за облагане, и от там, определяне на конкретния размер на дължимия данък за
всяка отчетна година. Казано с други думи, предмет на установяване /доказване/
в случая са придобитите доходи и платеният ДДС. В тази насока следва да се
съобразят, установените в ЗДДС и ДОПК, съответно материални и процесуални
правила за доказване на обстоятелства и факти от категорията на прежде
посочените такива.
Или иначе казано, да, налице
е свобода при договарянето между страните, но тази свобода обуславя
последствията от неизпълнения на данъчни задължения, както се явява настоящия
случай.
По отношение некредитирането
на представеното с възражението срещу РД споразумение от 31.10.2019 г., и
предвид изложени доводи в жалбата по отношение на същото, съдът намира, че
правилно от страна на ревизиращия екип и решаващия орган последното не е взето
предвид от органите на приходната администрация. Това е така, тъй като съгласно
чл.37 ал.1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират
служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани
доказателства подлежат на обективна преценка и анализ, а според ал.2, лицето е длъжно да представи всички данни,
сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства,
отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата,
подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица,
държавни или общински органи, при които се намират такива. От своя страна,
ал.4 на същия текст указва, че в случай, че субектът не представи изискани по
реда на ал.3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не
съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Ако
поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа,
а в ревизионното производство - до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5,
органът по приходите е длъжен да ги обсъди. Ал.5 пък, задължава всички лица,
държавни или общински органи в 14-дневен срок от получаването на искане от
органа по приходите на основание чл.12 ал.1 т.11 да предоставят данните,
сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите
доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства.
В този ред на мисли следва да се посочи, че както
ревизиращия екип, така и решаващия орган са изложили аргументи защо не
кредитират това споразумение, които аргументи съдът изцяло възприема.
Действително, разпоредбата на чл.171 ал.1 ,изр. първо от АПК гласи, че
доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган,
имат сила и пред съда, но същите подлежат на обсъждане в цялата доказателствена
съвкупност.
Предвид посочените разпоредби на ДОПК обаче възниква
въпросът, защо ако това споразумение е било налично към момента на изискване на
писмените обяснения и доказателства, то не е представено на ревизиращия екип
своевременно, а едва с депозираното срещу РД възражение.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена, а РА в обжалваната част – потвърден, като правилен и
законосъобразен.
При този изход на спора и
предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в
размер на 1 807.66 (хиляда осемстотин и седем и 0.66) лева, съобразно
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното,
Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Сити билд строй“ ООД, с ЕИК 20188782, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Лерин“ № 16А, представлявано от управителя К.А.П., против
Ревизионен акт № Р-16001620004873-091-001 от 25.03.2021 г., издаден от З.Д.В.,
началник сектор, възложил ревизията, и Ф.Г.К., главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, изменен с Решение № 334 от 15.06.2021 г. на директор
дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив,
при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за
допълнително начислен за данъчен период м.11.2019 г. ДДС, както следва: -
главница - от 83 139.90 лв. на 37 716.49 лв. и лихви – от
10 225.64 лв. на 4 872.10 лв.
ОСЪЖДА „Сити билд
строй“ ООД, с ЕИК 20188782, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. “Лерин“ № 16А, представлявано от управителя К.А.П., да заплати на Национална
агенция по приходите – гр. София, сумата от 1 807.66 (хиляда осемстотин и седем
и 0.66) лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: