№ 250
гр. Враца, 02.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20251400200300 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода К. М. П. изтърпяващ наказание
"Лишаване от свобода" в Затвора-Враца , с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание .
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК
от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание
и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед , изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Лишеният от свобода поддържа молбата за УПО.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
чл.437 ал.2 НПК –осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
1
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети . Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на
ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от
свобода,признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.
К. М. П. търпи в Затвора-Враца наказание от 5 месеца ЛС по НОХД № 152/24 г. на
РС-Белоградчик при първоначален общ режим за извършено престъпление по чл.354а ал.3
т.1 НК .
Начало на наказанието 27.02.2025 г.
Към момента е изтърпял ефективно 3 месеца и 5 дни и от работа 15 дни , или общо 3
месеца и 20 дни.
Остатъка от изтърпяване на наказанието е 1 месец и 10 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от половината от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като
деянието не е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС, всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява, че л. св. П. постъпва в Затвора - гр.
Враца на 04.03.2025 г. за това, че на 20.01.2024 г. в гр. Белоградчик, е държал високорискови
наркотични вещества на обща стойност 14,40лв. На основание чл. 354а, ал. 3 от НК е осъден
на 5 месеца лишаване от свобода, при първоначално постановен Общ режим, считано от
04.03.2025 г.
В ЗООТ „Враца“ е разпределен на 10.03.2025 год. след задължителния престой в
приемно отделение.
Криминална му история е свързана с престъпления по чл. 3436, ал. 3 и чл.343в от
НК. В близкото семейно обкръжение не съобщава за криминално проявени лица.
Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив. Съгласно чл. 122а, ал. 2 от
ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска, на осъдени с наказание до 6 месеца лишаване от
свобода се изготвя единствено оценка на риска от вреди.
В доклада за анализа на риска от вреди е отразено, че л. св. П. признава вината си и
не отрича употребата на ПАВ.
Постъпва за втори път в затвора и познава условията на контролирана среда. Не
изпитва притеснения от обстановката и смята, че няма да има затруднения свързани с
престоя му. Запознат със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и списъка за разрешени вещи. При престоя в
ПО не са маркирани проблемни взаимоотношения. Няма нарушения и дисциплинарни
наказания. Към останалите лишени от свобода се отнася толерантно, към служителите на
затвора с дължимото уважение. Изпълнява разпорежданията на НОС.
Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски
стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и
останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен престой. Не проявява
дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не споделя за
2
суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип поведение в
затвора.
Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности. Това обстоятелство
се извежда от липсата на данни в криминалната история на л. св. П. за бягство или опити за
бягство.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е със
средни стойности. Обуславя се от настоящото правонарушение и криминално минало.
Рискът от вреди е насочен към участниците в пътното движение. Притежанието на ПАВ е
допълнителен рисков фактор, който може да отключи последващи престъпни действия или
поведение, носещо риск от травменост за обществото.
В изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ като цели и задачи са заложени:
1. Формиране на известна самокритичност. Осъзнаване на личната отговорност
за извършеното правонарушение.
2. Пълноценно оползотворяване на престоя в затворническото общежитие, чрез
участие в ресоциализационни мероприятия.
3. Ограничаване на участието в субкултурални дейности. Спазване на ЗИНЗС и
недопускане на дисциплинарни нарушения.
4. Търсене на възможности за трудова ангажираност след изтичане на
адаптационния период.
Отразено и в доклада , че не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за
оценка на риска не изисква такава. Оценката на риска от вреди на правонарушителя е
актуална, същата е изготвена на 05.03.2025 год. след постъпването му в затвора.
Периодът на наблюдение от разпределението му в ЗООТ до момента е недостатъчен
за реална преценка на това доколко е настъпила убедителна и трайна положителна промяна
при осъденото лице.
Отчетеният риск от вреди по време на престоя на осъдения в ЗООТ се запазва нисък
за служителите и останалите лишените от свобода. До този момент показва толерантно
отношение към посочените категории. Няма прояви на вербална и физическа агресия. Не
декларира враждебни и дискриминационни нагласи. Рискът от суицид и самонараняване е с
ниски стойности. Не са констатирани суицидни мисли и чувства, както и няма данни за
автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип поведение в бъдеще. Рискът от
вреди за обществото е със средни стойности след освобождаването му и се обуславя от
характера на реализираните правонарушения в криминалната му история по чл.343б, ал.З,
чл. 343в и настоящото деяние по чл. 354а от НК, носещи елементи на травменост за
членовете на обществото.
До момента от изтърпяване на присъдата се проследява, както цялостното
поведение на лишения от свобода, така и желанието му за преосмисляне и промяна на
досегашния начин на живот и ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното
време.
Лишеният от свобода К. П. е разпределен в ЗООТ „Враца“ на 10.03.2025 год. След
изтичане на определения със заповед на Началника на ЗООТ адаптационен период в
общежитието и след преценка на актуалното психическо състояние и индивидуалните
особености, на 10.04.2025 год. същият бе представен на комисия по чл. 35, ал. 3 от
ППЗИНЗС за разпределение на лишените от свобода по работни обекти. Решението на
комисията, отразено в протокол № 52/10.04.2025 г. с per. № 3630/11.04.2025 г., е че л. св. П. е
подходящ за извеждане на работни обекти без охрана.
Със заповед № Л-1155/10.04.2025г. е назначен като общ работник на работни обекти
на фирма „Инертстрой Калето“ АД, където работи до настоящия момент.
От постъпването му в затвора до момента л.св. П. няма регистрирани
3
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липса на
системни положителни прояви за продължителен период от време.
Формално е съгласен с договорените дейности в плана за осмисляне на престоя, но
на практика не проявява желание и настойчивост за тяхната реализация. По отношение
пълноценното оползотворяване на престоя в затвора, освен трудовата ангажираност, същият
участва в реализираните в ЗООТ спортни и културно- информационни дейности.
Не е включван в корекционни програми, които биха имали положително
въздействие върху личността на осъдения поради липсата на инициативност и заявено
желание за това от негова страна, въпреки, че графика за провеждане е поставен на
общодостъпно място за лишените от свобода. Това е индикация за липса на мотивация,
свързана с промяна в нагласите. Не проявява инициатива за срещи и беседи с ИСДВР.
Според затворническата администрация периодът на престой в ЗООТ „Враца“ е
недостатъчен за осъществяване на системна и последователна работа, за реална преценка на
нагласите за пълноценно оползотворяване на престоя в МЛС и цялостното поведение на
лишения от свобода. Налице е сливане на адаптационен, основен и ресоциализационен
период, което от своя страна не позволява оказването на поправително въздействие в
достатъчна степен. Фактът, че л.св. П. и друг път е санкциониран по наказателно правен път
и това по никакъв начин не е имало възпиращ ефект върху него е индикатор за наличието на
неустойчивост на нагласите.
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване на
наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо
корекционната работа да продължи в условията на затвора, за трайна положителна промяна
и постигане на целите по чл. 36 от НК. В този смисъл са и данните в доклада по чл.155
ЗИНЗС и становището на Началник Затвора-Враца. Налице е среден риск вреди на
обществото. Риска от рецидив не е изследван поради сравнително малкият размер на
наказание. Лишения от свобода не е участвал в корекционни програми, с обременено
съдебно минало, не е награждаван.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая от доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява
пасивност на лишеният от свобода , като не е изявил желание за участие в никакви
корекционни програми. Не е награждаван. Тези обстоятелства наред с наличие на среден
риск от рецидив, и криминална обремененост, показват, че при лишеният от свобода
молител все още не е постигната трайна и необратима позитивна промяна във формирането
на стереотип на нагласи, мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот
извън пределите на местата за лишаване от свобода.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора осъденото лице-молител демонстрира
толерантно поведение към администрацията на затвора , липса на агресия и други форми на
неподчинение, извършване на трудова дейност и примерно поведение при липса на
дисциплинарни нарушения. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях
липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му
поправяне. Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен
поправителен и превъзпитателен ефект . Налице е необходимост от продължаване на
корекционното въздействие спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата, за да има шанс при освобождаване
4
от затвора той да започне законосъобразен начин на живот. В тази насока е и становище на
Началник Затвора-Враца. Поради малкият срок на наказанието / 5 месеца ЛС / и налице
сливане на адаптационен, основен и ресоциализационен период, което от своя страна не
позволява оказването на поправително въздействие в достатъчна степен.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното
наказание изцяло , като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от
свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат
завършен поправителен процес , а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е
положението с настоящият лишен от свобода молител.В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925 /12.09.2024 г. по
ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на
АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
Срокът на остатък от наказанието сам по себе си не е основание за УПО. Разбира се
не може да се даде гаранция за превъзпитание и поправяне на осъден в рамките на
изтърпяване на наказанието , но фактите за доказано наличие на основания за продължаване
на действията в тази насока са значими и валидни до неговото финализиране и винаги при
тези обстоятелства когато не са изолирани представляват съществена пречка за
постановяване на УПО, както е в процесният случай .
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител
все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При изложените съображения и на основание чл.440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от К. М. П.,
ЕГН: **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието "лишаване от свобода" по НОХД №152/24 г. на РС-Белоградчик в размер на 1
/един/ месец и 10 /десет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране
чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5