Р E Ш Е Н И Е
№ 4
гр.Плевен, 03.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Дилова
касационно административно-наказателно
дело № 1204 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 662
от 07.10.2019
г., постановено по НАХД № 1495/2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил НП № 19-0938-002059/07.05.2019 год. на Началника на Пътна полиция при Од на МВР
Плевен, с което на Р.А.Р. *** на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДП
е наложена глоба в размер на 100 лв за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДП.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.А.Р. ***, който счита същото за неправилно и необосновано и моли да бъде
отменено решението и наказателното постановление. Намира, че нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност, е маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че в този смисъл би могло да се приеме
наличието на предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК и извършеното да бъде
охарактеризирано като нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Твърди, че такава
преценка за маловажност не е била направена от наказващия орган, за да бъде
предприето налагане на наказание още при констатираното нарушение. Според касатора,
районният съд не е възприел и кредитирал правилно показанията на разпитаните по
делото свидетели, като не е кредитирал показанията на водения от жалбоподателя
свидетел. Твърди, че макар формално да е
осъществил състава на административно нарушение по смисъла на чл. 119 ал.1 от
ЗДП не са отчетени обстоятелствата при
извършването му и административно наказващият орган е следвало да обсъди всички
обстоятелства преди да се произнесе и да наложи наказанието като приеме, че е налице маловажен
случай. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.
П., който изразява становище, че решението на РС е неправилно и необосновано,
поради което следва да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба ОД на МВР Плевен не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен изразява становище, че решението на ПлРС е правилно,
обосновано и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Конкретните оплаквания на касатора са относно
приложимостта на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение, допуснато нарушение на
чл. 53, ал.1 от ЗАНН от административнонаказващия орган относно приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното решение е правилно.
Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. От събраните в
административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство
доказателства безспорно се установява съставомерност на осъщественото от
касатора деяние, а именно при управление на МПС същият не е намалил скоростта и
не е спрял, като е отнел предимство на пешеходци- в случая деца, движещи се по
пешеходна пътека. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
актосъставителя Г. и св.Б.К. и вкл. и от
показанията на св.Г.А., дадени в с.з. пред РС, които споделят преки и
непосредствени възприятия относно факта на нарушението, от които по
недвусмислен начин се установява наличието на пешеходеци, движещи се по
пешеходната пътека, които не само не са били пропуснати от касатора, напротив видно от показанията на св. Андреев децата са спрели на пешеходната пътека за да
премине автомобила на касатора, поради което съдът намира, че правилно е била
ангажирана отговорността му на основание чл.183, ал.5, т.2, предл.1 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Плевенският районен съд е
постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по
същество. В хода на съдебното производство е установил с допустимите от закона
доказателства и средства дали е извършено твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, като е формирал изводи, които
настоящият състав споделя. Относимите за отговорността на касатора факти са
установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Р.А.Р. деяние.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 53,
ал.1 от ЗАНН при издаване на оспореното НП. Горната разпоредба задължава
административнонаказващия орган да направи преценка за наличие на основанията
на чл.28 и чл.29 от ЗАНН преди да издаде НП, но не и да излага мотиви в
издаденото НП за липсата на предпоставки за приложение на горните текстове. В
чл. 93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен случай".
Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния
вид. След като е налице издадено НП, то преценката на ответника е, че липсват
предпоставки за приложение на посочените по- горе две разпоредби, а с оглед
изложените в настоящето решение мотиви, касаещи приложимостта на чл.28 от ЗАНН,
съдът намира, че тази преценка е правилна. Не са налице основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН/процесното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от всички
останали нарушения от този вид/.
Оспореното НП е издадено от компетентен орган, в
рамките на правомощията му и при спазване на регламентирания в ЗАНН процесуален
ред и е съответно на материалния закон. При разглеждане на производството от
РС- Плевен не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат връщане на
делото за ново разглеждане. Ето защо оспореното решение като правилно, валидно
и допустимо следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 662 от 07.10.2019
г., постановено по НАХД № 1495/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/