Решение по дело №508/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

        №.......

      гр.Велико Търново, 14.01.2020г.

 

       В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

           

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора Св. Радев, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 508 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване от родителски права.

Ищцата П.Д.Н. с постоянен адрес гр.В.Търново, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че от прекратения с развод по гр.д. № 4178/2011 г. по описа на ВТРС граждански брак с ответника имат родено ненавършило пълнолетие дете Д. Д. Д., като в бракоразводното решение упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката, респективно е определен режим на лични отношения на бащата с детето и последният е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв. считано от 09.12.2011 г. Твърди, че ответникът - баща на детето, не се е възползвал от предоставения му със съдебното решение режим на лични отношения с детето, като последно Д. е била взета от баща си в гр. П., когато е била 5-годишна за няколко дни. Твърди, че ответникът не е заплащал издръжка на детето от постановяване на решението за развод, както и че от развода през 2011 г. до предявяване на иска напълно се е дезинтересирал от дъщеря си. Сочи, че без основателна причина, трайно не е полагал грижи за детето и не му е давал издръжка, поради което моли съда, да постанови съдебно решение, с което ответникът да бъде лишен от родителски права спрямо дъщеря си Д. Д. Д.. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК и адв.В. от ВТАК, редовно преупълномощена, поддържа предявеният иск по съображения, изложени в писмена защита.

Ответникът Д.Д.Д. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован и двукратно задължен да се яви лично в СЗ, с оглед изслушването му по реда на чл.133 ал.2 от СК, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявеният иск. Не претендира разноски.

            ВТРП, представлявана от прокурор Св. Р., заема становище за основателност на иска.

            Изслушаният по реда на чл.133 ал.2 от СК представител на ДСП *- ЮК А. не взема становище по съществото на спора, като заявява, че ДСП В.Т. не разполага с информация за причините за незаинтересоваността на бащата относно грижите и възпитанието на детето.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

            Страните по делото са родители на малолетната Д. Д. Д., родена на ***г. по време на сключеният помежду им граждански брак, прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила на 19.12.2011г. съдебно решение по гр.д.№4178/2011г. по описа на ВТРС, с което е утвърдено споразумение между страните, по силата на което упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката, при която е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на бащата с детето: всяка втора и четвърта седмица от месеца - от 18,00ч. в петък до 14,00ч. в неделя, както и 1 месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 70лв., считано от 09.12.2011г. до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. соц. доклад за положението на детето, изготвен от ДСП В.Т., се установи, че след развода между страните детето се отглежда изцяло от майката в семейната й среда. Установи се, че бащата не е упражнявал правото си на лични отношения с дъщеря си, съобразно съдебно установения за това режим, както и не му е заплащал издръжка. В тази насока съдът прецени свидетелските показания Цв. Д., близка приятелка и колежка на ищцата от почти 5години, като децата им са заедно в училище, която установи, че от споделянето й с ищцата знае, че няма заинтересованост от бащата спрямо детето, не й е известно ответникът, когото не познава и не е виждала, да се интересува, нито да плаща издръжка на дъщеря си, ищцата се справя абсолютно сама, не е чувала бащата да е вземал детето. Свидетелят В. Н., майка на ищцата, установи, че последните 3-4 години не е чувала ответникът изобщо да се е появявал, нито ищцата да е имала някаква връзка с него, не е полагал никаква грижа за детето, нито е плащал издръжка, от раждането на Д. грижите за нея са само от страна на майката. Показанията на свидетелите съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но кредитира като обективно и добросъвестно дадени, непротиворечиви, кореспондиращи и на останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. социален доклад за положението на детето, изготвен от ДСП В.Т., както и соц. доклад, изготвен от ДСП П. въз основа извършена с ответника на 10.09.2019г. среща - разговор, по данни от когото не е виждал дъщеря си Д. от около 8г., съвпадащо с прекратяването на брака с развод, не е заплащал издръжка на детето, тъй като няма финансова възможност за това, майката е "възпрепятствала контактите с детето му, не отговаряла на обажданията му". Видно от соц. доклад от ДСП - П., ответникът не работи, получава пенсия за инвалидност /ЕР на ТЕЛК 80% за "параноидна шизофрения"/ в размер на около 200лв.

             От изисканите от ВТРП пр. преписки се установи, че същите са образувани по жалби на ответника, че не може да вижда дъщеря си редовно, като се визира случай през м.май 2015г., при който ищцата на 11.05.2015г. /понеделник/ му позволила да види дъщеря си за 20 мин. в детската градина, по негови твърдения случило се на 13.05.2015г., а той считал, че като баща има право да вижда детето си поне 2-3 часа извън градината, в които жалби Д. не посочва дати, на които му е отказано свиждане с детето, приключили с отказ от образуване на ДП, доколкото отказ на майката да му разреши да види детето извън дните, съобразно съдебно установения режим, не осъществява състав на престъпление по чл.182 ал.2 от НК.

            Изслушано по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето в присъствието на соц. работник К. малолетното дете Д. заяви, че не помни как изглежда баща й, не знае кога последно я е вземал.

             С ЕР №0225 от 044/07.04.2017г. Специализиран състав на НЕЛК по психични болести е признал на ответника 80% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизация 13.10.2016г. и водеща диагноза "параноидна шизофрения". От представените от РКМЕ към ЗРИ П. експертни решения на ТЕЛК и относими документи от досието на ответника се установи, че заболяването на Д.Д. датира от 2000г., след психотравма, лекуван 2001г. в КОП - Мъже гр.П. с диагноза:депресивна невроза, впоследствие променена в посока на личностово разстройство -декомпенсация, състоянието му влошено значително през май 2016г. след смъртта на майка му, като следват множество хоспитализации, по повод влошаване на психичното състояние, вкл. и в периода 21.08.2019г. до 09.09.2018г., когато Д. е бил на лечение в Психиатрична клиника гр.П.. Не работи от м.февруари 2016г.

            По делото е назначена СПсЕ по писмени данни, като, видно от писменото заключение на ВЛ д-р И., което съдът възприема като компетентно и обосновано, ответникът страда от параноидна шизофрения, заболяването се манифестира през 2000г. с промяна в поведението, с течение на времето се наблюдава и промяна на личността, особено в мисловната и емоционално - волевата сфери. Видно от СПсЕ, при осв.Д. се установява загуба на базисни социални умения и пълна загуба на ключови умения /за работа, полагане на грижи за други членове на семейството/, осв. лице "не страда", поради липсата на контакт с детето си. Видно от СПсЕ, шизофренията е психично заболяване в тесен смисъл на думата, а в смисъл на закона се касае за продължително разстройство на съзнанието и мисловният процес, което не гарантира адекватно реагиране при житейски ситуации и възпитание. В СЗ ВЛ по СПсЕ установи, че ответникът не изпитва емоционална потребност от контакти, както с близки хора, приятели, така с бившата си съпруга и с детето си, като всичко това е вследствие на вече хроничния ход на заболяване на лицето, който е необратим, Д. не осъзнава родителската си отговорност, защото липсва потребност, а тази потребност при него я няма, защото е с промяна на личността.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Искът с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване от родителски права е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му.

            Разгледан по същество искът по чл.132 ал.1 т.2 от СК се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

            За да уважи иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване на родител от родителски права спрямо ненавършилото му пълнолетие дете съдът следва да установи, че родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. При тази хипотеза се касае до виновно поведение на родителя, тежко укоримо, виновно бездействие, когато без основателна причина не изпълнява родителските си задължения, а именно не полага грижи и не дава издръжка на детето. Основанието за лишаване от родителски права по чл.132 ал.1 т.2 от СК изисква установяване в процеса на цялостно неизпълнение на родителските задължения по чл.125 ал.1 от СК, което да е резултат от виновно поведение на родителя, което именно да налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване на родителя от родителски права.

            В процесният случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи обективния факт на трайно неполагане от страна на бащата, ответник в процеса, на грижи за детето и недаване на издръжка от развода между страните до приключване на устните състезания по делото. Установи се, че ответникът за целия период от 8г. от развода насам само за няколко дни е вземал дъщеря си в гр.П., когато е била 5-годишна /2013г./, който факт е признат от ищцата в ИМ, и последно се е срещнал с нея в градината през м.май 2015г., след което и до момента контакти между бащата и детето не са осъществявани, същият не се е възползвал от съдебно установения му режим на лични отношения с детето, което няма спомен за баща си, както и не е заплащал присъдената издръжка на детето. Действително неполагането от бащата на дължимата родителска грижа е и трайно по смисъла на чл.132 ал.1 т.2 от СК.

            За да са осъществени обаче материално - правните предпоставки по чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване от родителски права следва неполагането на дължимите от родителя, съгласно чл.125 ал.1 от СК, грижи за детето и недаването на издръжка да е без основателна причина, т.е. да се дължи на виновно поведение на родителя, която предпоставка в случая не е налице. Безспорно по делото от събраните писмени доказателства, а именно експертни решения на ТЕЛК и относими документи от досието на ответника, изпратени от РКМЕ към РЗИ П., както и от писменото заключение на ВЛ по СПсЕ се установи, че ответникът страда от психично заболяване - параноидна шизофрения, като психичното му разстройство се манифестира още през 2000г. /много преди раждането на детето/, състоянието му е влошавано, следват множество хоспитализации, като, видно от СПсЕ, при всеки рецидив на психичното заболяване се наблюдава спад и настъпила промяна на личността в емоционално - волевата сфера. ВЛ по СПсЕ, изслушано в СЗ, е категорично, че ответникът не осъзнава родителските си задължения и отговорност, защото липсва потребност, а тази потребност от общуване с детето, при Д. я няма, защото е с промяна на личността, особено в мисловната и емоционално - волевата сфери. Установената по делото обективна причина, а именно, че ответникът страда от психично заболяване, изразяващо се в продължително разстройство на съзнанието и мисловният процес, което, според ВЛ по СПсЕ, не гарантира адекватно реагиране при житейски ситуации и възпитание, изключва извода, че неполагането от ответника на грижи за дъщеря му и недаването на издръжка е без основателна причина, т.е. изключва извод, че се дължи на виновно поведение на родителя, предвид което предявеният иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК се явява недоказан по основание. При ответника, предвид психичното заболяване от което страда, според СПсЕ, се наблюдава пълна загуба на ключови умения, в т.ч. за полагане на грижи за други членове на семейството, т.е., същият, поради заболяването си, не осъзнава родителската си отговорност и допуснатото от него, макар и трайно, неполагане на грижи за детето и не даване на издръжка не може да му се вмени във вина, т.е. не е без основателна причина, каквото е изискването, за да е осъществен състава по чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване от родителски права. Поради неосъзнаваната от ответника родителска отговорност, поради промяната на личността му, вследствие на психичното заболяване, от което страда, същият няма потребност да е родител и особено след влошаване на състоянието му през 2016г. не е инициирал контакти с дъщеря си, не е полагал за нея дължимите родителски грижи, което състояние, макар и трайно, не може да му се вмени във вина, предвид факта, че страда от параноидна шизофрения, т.е. дължи се на обективна причина. Доколкото ответникът е и с призната 80% трайно намалена работоспособност с дата на инв. 13.10.2016г., то и недаването на издръжка на детето не е без основателна причина, предвид нетрудоспособността му.

            Предвид горното, доколкото по делото не се установи, че трайното неполагане от ответника на грижи за детето и не даването на издръжка  е без основателна причина, а се установи, че е по причина от обективен характер /психично заболяване/, то предявеният иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК  за лишаване на ответника от родителски права спрямо дъщеря му Д., се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обстоятелството, че ответникът е потърсил лекарска помощ за собственото си психично здраве, противно на ищцовите твърдения, не доказва, че Д. осъзнава здравословен проблем, доколкото страда от психично заболяване, предвид и заявеното от ВЛ по СПсЕ в СЗ, че потърсеното от лицето доброволно лечение може да се дължи на добра лекарска мотивация, или на налудни мотиви. За пълнота съдът излага, че, когато родителят не е в състояние да упражнява родителските си права, поради продължителна в случая душевна болест, от която страда, то това е основание по чл.131 ал.2 от СК за ограничаване на родителските права, с какъвто иск съдът не е сезиран. Макар и съдът в настоящото производство служебно да следи за интереса на ненавършилото пълнолетие дете, то това е само в рамките на търсената с предявеният, явяващ се неоснователен, иск защита, като е недопустимо произнасяне по непредявен иск, доколкото, с оглед принципа на диспозитивното начало, предвиден в чл.6 ал.2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

            Не на последно място, по делото се установи /от посочената причина за завеждане на делото в ИМ, от обясненията на ищцата лично в СЗ, както и от нейна молба вх.№22437/13.11.2019г./, че предявяването на настоящият иск за лишаване на бащата от родителски права спрямо дъщеря му е продиктувано от чисто практически съображения - с цел преодоляване затрудненията във връзка с получаването на съгласие от родителя - ответник за пътуване на детето в чужбина, която би могла да бъде постигната с предявяване и успешно провеждане от ищцата против ответника на нарочния иск по чл.127а ал.2 от СК, поради което и доколкото не се установяват материално - правните предпоставки по чл.132 ал.1 т.2 от СК, настоящият иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК не може да се уважи на това основание. /В този смисъл Решение №37/19.03.2015г. по гр.д.№4218/2014г. на ВКС, ІІІ гр.о./.

            Изходът на делото обуславя неоснователност на ищцовата претенция за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.

            Ответникът в процеса не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

            Водим от изложените съображения, съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Н. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Д.Д.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаването му от родителски права спрямо малолетното му дете Д. Д. Д., родена на ***г., с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.Д.Н. за присъждане на съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

 

                                                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:....................