Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 25.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Алексиева в.ч.гр.д. № 180 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК от ГПК.
Образувано е по постъпила,
чрез ЧСИ П.Г., жалба от Инвестбанк АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, против разпределение от 08.02.2019 г. извършено по изп. д. № 374/2016
по описа на кантората му .
Жалбоподателят заявява, че
неправилно ЧСИ е включил в разпределението сумата от 890,90 лв. представляваща
- таксата за битови отпадъци за недвижимия имот - 732,57 лв., и 158,33 лв.
данък за имота, като превилeгирована сума от продаден на
публичната продан недвижим имот. Развива съображения относно изчерпателно
изброените в т.2 на чл. 136 ЗЗД вземания и изтъква, че такова за такса битови
отпадъци там не фигурира. Счита, че разширителното тълкуване на нормата или
свързването и с чл. 162, ал. 2 от ДОПК е незаконосъобразно и цитира практика.
На следващо място
разпределението се атакува и във връзка с неправилното и незаконосъобразно
изчисляване на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателя счита, че не е била приспадната таксата опис по реда на
чл. 73, ал. 4 от ГПК и същата не била
правилно изчислена с оглед частичното събиране на вземането. Изтъква се
аргумент, че върху адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело не следва
да се събира такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като същата представлявала
разноски по изпълнението. Иска се отмяна на разпределението и правилното
изчисляване на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Възражения от страните по
делото не са постъпили.
ЧСИ е представил писмено
становище, с което заявява, че жалбата е допустима, но същата е неоснователна тъй
като същият се съобразява с константната практика на СлОС по въпроса за
привилегията на вземането на общината по данъци за недвижимия имот обект на
публичната продан и таксата Битови отпадъци.
По отношение на определянето
на размера на т.26 от ТТР от ЗЧСИ, същият развива подробни съображения относно
алгоритъма на изчисление. На следващо място посочва, че е приспаднал таксата
опис и че правилно е включил адвокатското възнаграждение в сумите по
изпълнението.
След като се запозна с
изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, и мотивите на ЧСИ, СлОС счита,
че жалбата е допустима - подадена в
законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез издалия постановлението съдебен изпълнител. Разпределението е
от кръга на действията, за които правната норма изрично предвижда възможност да
бъдат обжалвани.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна:
По отношение на вземанията
на Общината. По същество данъкът върху недвижимия имот, обект на публичната
продан, дължим на Общината е изрично посочен в чл. 136, ал.1 т.2 от ЗЗД и представлява вземания на държавата за данъци
върху определен имот, който се осребрява и са привилегировано вземане от
стойността на този имот. Това е безспорно, изрично и непротиворечиво решаван
въпрос в практиката. На следващо място в
жалбата не се съдържа нито един аргумент защо данъкът за недвижимия имот следва
да бъде изключен от разпределението, като взискателят се е ограничил да
мотивира единствено липсата на предпоставките в реда на привилегированите
вземания по т. 2 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД
да бъде включено вземането на Общината за такса битов отпадък. Поради
волята на законодателя, да включи вземанията на публичните структури в
привилегированите вземания от стойността на продадения имот в такъв висок ред на удовлетворяване, то
настоящия състав на съда счита, че ЧСИ Георгиев правилно е изготвил
разпределението като е счел, че данъкът върху недвижимия имот следва да
предхожда вземането на ипотекарния взискател.
По отношение на оплакването
относно включването на дължимата такса битови отпадъци към привилегированите
вземания по т. 2 на чл. 136, ал.1 от ЗЗД, действително се наблюдава разнобой в
съдебната практиката. Настоящият състав на съда, както и БАС, заемат становището,
че същата следва да се включва в разпределението именно наред с данъка върху
недвижимия имот със следните аргументи:
По този въпрос не съществува
изрична и ясна нормативна уредба и правните изводи се формират при съобразяване
с приложимите материално и процесуалноправни разпоредби и спазване духа на
закона.
Разпоредбата на чл. 162 ал.
2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и общински вземания,
като в т. 1 за такива са посочени /най-общо/ данъците, а в т. 3 – държавните и
общински такси, установени по основание
със закон. Няма съмнение, че таксата за битови отпадъци към общината
попада в хипотезата на т. 3 на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.
Тъй като ДОПК е специална
норма, уреждаща установяването на задълженията за данъци и събирането на
публичните вземания, то дадената чрез нея дефиниция на публично вземане
/общинско/ на ТБО не подлежи на тълкуване. Нито адресатите на нормата, нито
съдът могат да променят характера на това задължение посредством анализ на
произхода му и на същността му на цена на предоставяна услуга, и по този
критерий да го отграничават от данъка върху недвижимите имоти, в резултат на
което да отричат привилегирования характер на вземането. Привилегията по чл.
136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД е отредена за „вземанията на държавата за данъци върху
определен имот“. Буквалното приложение
на тази разпоредба само върху вземанията за ДНИ противоречи на общата идея на
законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните държавни/общински
задължения на длъжника. Тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане
се отличава най-вече по публичния си характер, а именно такъв характер има и
таксата за битови отпадъци за този имот, и понеже приходите и от двете вземания
постъпват в общинските бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже
включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД.
Формалният подход в случая не обслужва целта на закона, а създава неоправдани
затруднения за едновременното събиране на две публични общински вземания, имащи
един и същ източник – недвижим имот. В този смисъл това е общият фактор, който
дава основание за включване на ТБО в привилегията по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното жалбата,
което противоречи на така направените изводи същата се явява неоснователна в
тази и част.
По отношение на т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ:
Пропорционалната такса,
представляваща възнаграждение на ЧСИ за извършване на принудително събиране на
вземания изпълнителни дела е уредена в т. 26 от ТТР към ЗЧСИ (Тарифата), като
тя намалява с увеличаване на вземането. Същата е най-ниска,когато вземането е
най-голямо. Тя е за сметка на длъжника и нейното заплащане се възстановява на
взискателя при събиране на вземането.
Алгоритмът при частично
постъпване на плащания за изчисление е посочен в Забележка 1 към т. 26 от
Тарифата и следва да се тълкува така: Размерът на т. 26 от Тарифата се определя
веднъж за целият дълг. От нея се приспада платената от взискателя такса опис и
когато постъпи частично плащане от общия размер на таксата се изважда
пропорционалната част на постъпилото плащане.
Описаният механизъм съвпада
с този, който е следвал ЧСИ при изготвяне на разпределението и е в противоречие
с този, който приема за правилен взискателя. Не е оправдано върху всяко
частично плащане да се събира такса по т. 26, която да се изчислява конкретно
по постъпилата сума, тъй като процентно сумите са различни.
Този състав на въззивния съд счита, че
адвокатското възнаграждение споделя характера на разноските посочени в
изпълнителния лист и следва и върху него да се събира такса по т. 26 от
тарифата, тъй като това са разноски извън направените от ЧСИ за реализирането
на правото на взискателя и те се събират принудително от длъжника. Същите са
последица от договарянето между взискателя и неговия процесуален представител
не се контролират от ЧСИ или не са законовоопределени, и се удовлетворяват по
принудителен път. Не следва да се приеме за аргумент твърдението на
жалбоподателя, че за събирането на сумата за адвокатско възнаграждение в
изпълнителния процес не следва да се начислява такса по т. 26 от Тарифата.
На следващо място съдът
счита, че действително такса опис следва да бъде изцяло приспадната от пълната
такса по т. 26, тъй като има опасност същата да е по-голяма от постъпилото
частично плащане и да не може да бъде приспадната изцяло което е в ущърб на
взискателя, а т. 26 може и да се събира
от средствата постъпили в резултат на други изпълнителни способи и така ще бъде
възможно приспадането на цялата такса опис, без същата да бъде ограничавана да
не надхвърля половината на размера на таксата по т. 26 от ТТР.
Съдът направи собствени
изчисления по така определения механизъм и установи, че за 35193,37 лв. дълг
към тримата взискатели – ТД на НАП Бургас, Община Твърдица и Инвестбанк АД,
дължимата такса по т. 26 буква от ТТР е 2797,92 лв. с ДДС, след което следва да
се приспадне такса опис възлизаща на 494,76 лв., от което се получава 2303,16 лв.
такса по т. 26 от Тарифата за цялото вземане по изпълнителното дело. Постъпилата сума е в размер на 16 000 лв. и се съотнася към
цялото вземане с коефициент 0,454 и съответната такса възлиза на 1045,63 лв.
ЧСИ е изчислил, че таксата възлиза на 1040,62 и съдът кредитира това
изчисление, като отдава разликата от 5 лв. на
грешка в закръглянето.
Поради гореизложеното,
настоящият състав на съда счита, че разпределението е правилно извършено.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Инвестбанк АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, жалба против разпределение от 08.02.2019 г. на парична сума от
публична продан на недвижим имот, извършено по изп. д. № 20168360400374 по
описа на кантората на ЧСИ П.Г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА
Решението подлежи на
обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.