№ 3480
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110119597 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ФИРМА“ OOД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, ж.к. Южна индустриална зона, сграда „ФИРМА“ ООД, чрез
адвокат М. Т., с който е поискано да бъде признато за установено по отношение на
ответника „ФИРМА“ ЕOOД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр.
АДРЕС0, че същият дължи на ищеца сумата от 3000,00 лв., представляваща задатък за
неосъществено през м. април 2020 г. фирмено мероприятие на „ФИРМА“ ЕООД, за което са
издадени проформа фактура № *********/06.02.2020 г. и фактура № *********/12.02.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 06.01.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че през м.02.2020 г. страните са сключили неформален
устен договор, съгласно който ищецът възложил на ответника да организира фирмено
мероприятие в хотел за служителите на „ФИРМА“ ЕООД, което следвало да се проведе през
месец април 2020 г. Поддържа се, че във връзка с този договор ищцовата страна е заплатила
на ответника задатък в размер на 3000,00 лв., за което са издадени проформа фактура №
*********/06.02.2020 г. и фактура № *********/12.02.2020 г. Ищецът твърди, че на
13.03.2020 г. на територията на страната са въведени противоепидемични мерки, като със
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването било забранено
провеждането на масови мероприятия, като това било обективна пречка за организиране и
на процесното фирмено мероприятие, поради което същото не се състояло на уговорената
между страните дата. С оглед на това ищецът счита, че е заплатил процесния задатък от
3000,00 лв. на неосъществено основание, поради което ответникът следва да му го
възстанови.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
основателността на иска. Поддържа, че никоя от страните не се е отказвала от изпълнението
1
на договора и провеждането на мероприятието. Твърди, че след въвеждане на
противоепидемичните мерки на територията на страната на 13.03.2020 г., ищецът е отменил
уговореното мероприятие за м.04.2020 г., след което многократно променял и отлагал
датите за провеждане на същото, като в крайна сметка то не било проведено. Ответникът
посочва, че през м.11.2021 г. е получил от ищеца писмено изявление за прекратяване на
договора, но счита, че няма вина за това, тъй като именно ищцовата страна е отлагала датите
за провеждане на събитието, без да са налице обективни пречки същото да се състои.
Моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирал е писмена защита, с
която поддържа исковата молба, излага съображения по същество и моли съда да уважи
иска.
Ответникът се представлява от адв. П., който поддържа отговора.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
Не е спорно между страните и от представената кореспонденция по имейл се
установява, че на 04.02.2020 г. ищецът е поискал от ответника оферта за настаняване в хотел
за провеждане на фирмено мероприятие на служителите на „ФИРМА“ в периода 24.04.2020
г. – 27.04.2020 г. На същата дата ответникът е изпратил на ищеца ценова оферта. С имейл от
05.02.2020 г. ищецът уведомява ответника, че е съгласен с офертата, като моли за
информация и за условия за депозит. В отговор ответната страна заявява, че за капариране
на резервацията е необходим депозит в размер на стойността на първата нощувка, като след
проведен разговор с ищцовата страна на 06.02.2020 г. изпраща проформа фактура за сумата
от 3000 лв., която сума е заплатена изцяло от ищеца на ответника. На 17.03.2020 г. ищецът е
изпратил имейл до ответника, в който заявява, че отменя резервацията за периода 24.04.2020
г. – 27.04.2020 г. и ще обмисли вариант за нови дати през месец юни. На 30.12.2020 г.
ответникът е изпратил имейл до ищеца, в който заявява, че след проведен разговор между
двете дружества удостоверява, че ще приема индивидуални ваучери, издадени от ищеца на
бивши и настоящи служители на „ФИРМА“. Представено е писмо до ищцовата страна, в
което ответникът заявява, че предвид несъстоялото се фирмено мероприятие, ще приема
индивидуални ваучери, издадени от ищеца, за самостоятелно настаняване на бивши и
настоящи служители на „ФИРМА“ в хотела. С предизвестие за прекратяване на договор от
05.11.2021 г. ищецът е заявил на ответника, че на основание чл. 306, ал. 5 от ТЗ прекратява
сключеното между страните неформално съглашение, тъй като била настъпила
невъзможност да се осъществи планираното фирмено мероприятие, поради обявеното със
закон извънредно положение на територията на Република България в периода 13.03.2020 г.
– 14.05.2020 г., което представлявало непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. Крумова Ф.
– Д.. Същата заявява, че е работила при ищеца година и половина като агент за резервации.
Във връзка с организацията на процесното фирмено мероприятие на „Хербалайф“ посочва,
че ищецът заплатил на ответника депозит в размер на 3000 лв. Поради настъпилата „Ковид“
пандемия страните преговаряли няко0лко пъти за отлагане на фирменото мероприятие, като
ответникът изразил готовност да приема и индивидуални ваучери за настаняване в хотела, в
случай, че планираното масово събитие не може да бъде осъществено. Според свидетеля
първоначалната уговорка между страните била мероприятието да се отложи за месец юни
2020 г., а впоследствие се договорили да бъде преместено през месец април 2021 г.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 2
ЗЗД.
За основателността на този иск ищецът трябва да установи, че е предоставил, а
2
ответникът е получил процесната сума, с оглед осъществяването на едно бъдещо основание
- фирмено мероприятие в хотел за служителите на „ФИРМА“ ЕООД. При доказване на
горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и
задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респ., че е
върнал сумата на ищеца.
По делото се установи, че ответникът е получил от ищеца сумата от 3000 лв.,
представляваща капаро за организиране на фирмено мероприятие в хотел за служителите на
„ФИРМА“ ЕООД. Капарото /аванса/, задатъкът и отметнината имат акцесорен характер
спрямо главното задължение и представляват предаване на вещ или на парична сума между
страните по договора. Ако страните изрично са уговорили, че определена парична сума или
вещ се предава от едната страна на другата като задатък, то волята на страните, че задатъкът
изпълнява обезпечителна и обезщетителна функции, не се нуждае от тълкуване. В този
случай, независимо че би могла да липсва уговорка задатъкът да се задържи или да се върне
в двоен размер, при неизпълнение на задълженията, правата на изправната страна по чл. 93,
ал.2 ЗЗД възникват по силата на закона. Ако страните не са употребили термина "задатък",
то волята им подлежи на тълкуване. За да се приеме, че предаването на вещ или на парична
сума изпълнява ролята на задатък, то от уговорките на страните следва да може да се
направи обоснован извод, че договорът между тях, бил той устен или писмен, съдържа
договорки, аналогични по съдържание на нормата на чл. 93 ЗЗД. Законът не забранява по
един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат придадени на авансово платените
суми. В този случай, капарото би представлявало част от цената и ще подлежи на
приспадане при изпълнението, а при неизпълнение – ще се задържи или върне в двоен
размер. Капарото е част от главното задължение, платимо предварително и подлежащо на
приспадане след изпълнението. То не изпълнява обезщетителна функция и следва да се
върне при неизпълнение. Задатъкът има обезщетителна функция. При неизпълнение на
задължението даденият задатък може да се задържи или да се претендира в двоен размер,
след като изправната страна се откаже от договора /В този см. Решение № 305/7.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 960/2017 г., IV г. о.; Решение № 198/17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. №
661/2019 г., III г. о. и др./.
При преценка на доказателствата по делото съдът стига до извод, че не се установява
предадената от ищеца на ответника сума от 3000 лв. да има характер на задатък. Същата
представлява капаро /депозит/, както е посочено в имейла от 05.02.2020 г. и в издадената
проформа фактура, като не се установяват уговорки, от които да се приеме, че й е придадена
и функция на задатък. С предизвестието за прекратяване на договора от 05.11.2021 г., което
ответникът не оспорва че е получил, ищецът по същество се е отказал от договора за
организиране на фирмено мероприятие в хотел за служителите на „ФИРМА“ ЕООД, поради
което е отпаднало основанието на ответната страна да задържа процесната сума. В случая е
без значение, че след сключването на договора ищецът е водил кореспонденция с ответната
страна за отлагане на планираното събитие за месец юни 2020 г. а впоследствие – за месец
април 2021 г. Без значение е и фактът, дали ищецът е бил изправна страна по договора и
дали е имал вина за несъстоялото се фирмено мероприятие, тъй като предадената сума не е
имала характер на задатък и не е могла да служи като обезщетение за евентуално
неправомерно прекратяване на съглашението между страните. В случай, че ищецът
неоснователно е прекратил договора и от това ответникът е претърпял вреди, същите могат
да се претендират на общо основание в друго производство. Следва да се посочи, че
ищцовата страна не може да бъде принудена да остане в договорни отношения с ответника и
да приеме вместо организирането на масово фирмено мероприятие възможност за
посещение на хотела чрез индивидуални ваучери срещу заплатената сума, след като е
налице едностранно прекратяване на договорното правоотношение. Наред с това по делото
не се доказа ответникът да е започнал да изпълнява, т.е. – да е приемал индивидуални
ваучери и да настанява в хотела клиенти на ищцовата страна.
3
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв,
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното и исковото производство разноски в размер от 1120 лв., от които
120 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА“ ЕOOД, ЕИК
НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС0, че дължи на „ФИРМА“ OOД,
ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж.к. Южна индустриална
зона, сграда „ФИРМА“ ООД, сумата от 3000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща
задатък за неосъществено през м. април 2020 г. фирмено мероприятие на „ФИРМА“ ЕООД,
за което са издадени проформа фактура № *********/06.02.2020 г. и фактура №
*********/12.02.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.01.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото, за които суми е издадена Заповед
№1162/12.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
357/2022 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕOOД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр.
АДРЕС0, да заплати на „ФИРМА“ OOД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, ж.к. Южна индустриална зона, сграда „ФИРМА“ ООД, сумата от
1120,00 лв. /хиляда сто и двадесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 357/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „ФИРМА ” ЕOOД да бъде
осъден ищеца „ФИРМА” OOД, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 357/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4