РЕШЕНИЕ
гр.София,22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 5108 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 25.02.2021 г. по гр.д. №43857/20 г., СРС, ГО, 156 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Е.М., ЕГН: **********, е адрес: ***, ж. к. „*******, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 22,31 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 176927 за периода м.07.2018 г. до 30.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 22,31 лева до пълния предявен размер от 42,31 лева и за периода м.05.2017 г. до м.06.2018 г„ за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2020 г. по ч. гр. д. № 24144/2020 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.Е.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „*******, за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Е.М., ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 602,41 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко- продажба на топлинна енергия за общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 176927 за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г„ както и сумата от 183,32 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 30.06.2020 г., както и сумата от 8,27 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. до 03.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2020 г.по ч. гр. д. № 24144/2020 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом.,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП И.Е.М., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 32 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* да заплати на И.Е.М., ЕЕН: **********, сумата от 92 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ЕАД срещу решението в частта,с която е отхвърлен иска за признаване за установено,че ищецът дължи сумата 602.41 лв. главница за доставена ТЕ и за сумата 183.32 лв.мораторна лихва върху главницата като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон.Не били погасени по давност суми,тъй като по обща фактура от месец 07.2017 г. задълженията са изискуеми на 15.09.2017 г.Неправилно отхвърлени били и исковете по чл.86 ЗЗД.Моли да се отмени решението и да се признае за установено дължимост на цялата искова претенция.Претендират се разноски.
Постъпил е отговор по жалбата ,с
който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
Ответникът
е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42
от ДР на Закона за енергетиката .
Съдът е приел,че погасените по давност
задължения за заплащане на ТЕ са за целия претендиран период- 01.05.2016
г.-30.04.17 г.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.06.20
г.Давността при срочните задължения тече от деня на падежа,в случая 45 дни след
изтичане на периода за който се отнасят.
В периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. в отношенията между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от същите условия
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако те не са заплатени в посочения
45-дневен срок. Краят на периода е м.04.2017 г.,което падежира на 15.06.2017 г.,то
вземането за м.04.2017 г.не е погасено
по давност ,тъй като заявлението за издаване на ЗИ е подадено на 15.06.2020 г.Задължението
за м.04.2017 г. е 45.71 лв.
В случая общата фактура за отчетния период се издава на
31.07.за целия предходен период,т.е.е издадена след предвидения 45-дневен срок
за плащане на задълженията след изтичането на периода, за който се отнасят . Задължението
е регламентирано като срочно,но срокът който кани изтича преди изравнителното
вземане по общата фактура да е възникнало,както по основание,така и по
размер.Така акцесорната претенция се явява неоснователна.
Решението следва да се отмени в
частта,с която е отхвърлен иска за признаване за установено,че ответникът дължи
сумата 45.71 лв.цена на доставена ТЕ за м.04.17 г.,а в останалата обжалвана
част да бъде потвърдено.
По разноските:За ищеца ,съобразно уважената
част, се дължи сумата 32 лв. деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение
в заповедното и исково производство;за ответника се дължи сумата 92 лв.за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Въззивникът
е сторил 25 лв.разноски за д.т.като юрисконсултското възнаграждение е в размер
на 50 лв.Съобразно уважената част на жалбата се дължи сумата 5 лв. Въззиваемата
страна е сторила 200 лв.разноски за адвокат,размерът не е прекомерен и
съобразен с Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .Съобразно отхвърлената част на жалбата се дължи сумата 188 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 25.02.2021 г. по гр.д. №43857/20 г., СРС,
ГО, 156 с-в в частта,с която се ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.Е.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
ж. к. „*******, за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110,
ал. 2 ЗС , че И.Е.М.,
ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 45.71 лева, представляващи цената на доставена
топлинна енергия по договор за покупко- продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 176927
за м.04.2017 г„; ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом.,във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП И.Е.М., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от
22.68 лева, представляващи
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и
заповедното производство и ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******* да заплати на И.Е.М., ЕЕН: **********, сумата от
97.33 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и
вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС , че И.Е.М., ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от
45.71 лева, представляващи
цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко- продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.
к. „*******, аб. № 176927 за м.04.2017 г„
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом.,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП И.Е.М., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 32 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство;сумата 5 лв.разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* да заплати на И.Е.М., ЕЕН: **********, сумата от 92 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство ;сумата 188 лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.