№ 55
гр. Велико Търново, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500483 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260055 от 13.10.2020 г. по гр.д. № 34/2020 г. Окръжен
съд-Русе е осъдил Община – Русе да заплати на А. Я. П. от гр. Русе, сума в
размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва, считано от
09.12.2019 г. до окончателното плащане. Отхвърлен е предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв.
до размер на 60 000 лв., като неоснователен. Община Русе е осъдена да
заплати на основание чл. 38 от ЗА на адв. М. Н. - Т. възнаграждение в размер
на 1430 лв. и държавна такса по сметка на Русенския окръжен съд 1200 лв.
Осъдена е А.П. да заплати на Община Русе разноски в размер на 300 лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Община Русе,
чрез юрисконсулт В. Н.. Жалбоподателят обжалва решението частично, в
частта, с която Община Русе е осъдена да заплати на А. Я. П. обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до 30 000 лв., като счита, че в
1
тази част решението е неправилно и постановено при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства. Жалбоподателят сочи, че от изготвената
по делото медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила
подостър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната
голямомозъчна химисфера, което е наложило болнично лечение и
извършването на оперативна интервенция, като вещото лице квалифицира
увреждането като разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Независимо от това жалбоподателят счита, че следва да се съобрази и
обстоятелството, че травмата не е довела до перманентно засягане функцията
на мозъка, не е довела до пареза на мозъка и намаляване на
трудоспособността. Изходът от лечението на травмата е положителен и не са
налице усложнения. По делото са събрани доказателства, че пострадалата
извършва трудова дейност и е възстановила своите социални контакти.
Липсват данни травмата да е оказала негативно въздействие върху психиката
на ищцата. Жалбоподателят счита, че обезщетение за неимуществени вреди
от процесните травми в размер над 20 000 лв. се явява прекомерно и
обстоятелствата обуславят присъждане на обезщетение в по-малък размер.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на
Русенския окръжен съд в частта, с която Община Русе е осъдена да заплати на
А.П. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до 30 000
лв. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция. Моли, в
условията на евентуалност, при уважаване на въззивната жалба, съдът да
намали разноските, направени в първоинстанционното производство,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
От ответника по въззивната жалба А. Я. П., чрез адв. М. Н. - Т., е
постъпил писмен отговор, в който се заема становище, че въззивната жалба е
неоснователна и несъстоятелна, и моли да бъде отхвърлена, като бъде
потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част, като
правилно и обосновано, постановено в съответствие с изяснените в хода на
делото обстоятелства.
Постъпила е насрещна въззивна жалба срещу решението, подадена от А.
Я. П., чрез адв. М. Н. - Т.. Същата счита, че съдебният акт е неправилен в
отхвърлителната си част, с която съдът е оставил без уважение исковата
претенция за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди за
горницата над присъдената сума от 30 000 лв. до сумата от 45 000 лв. и
2
присъдените на страните разноски, като моли решението в посочените части
да бъде отменено. Жалбоподателката-ищца А.П. счита, че правилни и в
съответствие с установеното по делото са изводите на съда, че ищцата е
претърпяла болки и страдания от получените травматични увреди, но
неправилни се явяват изводите на съда, както по отношение на вида, обема,
характера и степента на търпимите от ищцата вреди, така и по отношение на
болките и страданията, които е преживяла и съответно справедливото
оценяване на тези болки и страдания поотделно и в тяхната съвкупност.
Жалбоподателката счита, че обезщетението, което Окръжен съд Русе е приел
за справедливо, е занижено и не кореспондира на установените болки и
страдания. Жалбоподателката счита, че решението на Окръжен съд Русе в
отхвърлителната част за разликата на присъдения размер на обезщетение за
присъдените неимуществени вреди от 30 000 лв. до 45 000 лв., ведно с
търсената законна лихва, се явява неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Моли въззивният съд да постанови
решение, с което да отмени решението на Русенския окръжен съд в
отхвърлената част и постанови ново, с което да присъди допълнително сумата
от още 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от
09.12.2019 г. до датата на окончателното плащане.
От третите лица помагачи „Автомагистрали-Черно море“ АД гр. Шумен
и „Пътпроект“ ЕООД гр. София не са постъпили писмени отговори по
постъпилите въззивна жалба и насрещна въззивна жалба.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Русенския окръжен съд е предявен иск по чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45
от ЗЗД от А. Я. П. против Община Русе за заплащане на обезщетение в
размер на 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди.
Ответникът Община Русе оспорва иска по основание и размер.
Третите лица помагачи на страната на ответника – „Автомагистрали-
Черно море“ АД – Шумен и „Пътпроект“ ЕООД – София – съдружници в
ДЗЗД „Сексагинта Приста“ оспорват основателността на иска. Твърди се, че
са изпълнили задълженията си, произтичащи от договора.
3
Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.49
от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД е уважен за сумата от 20 000 лв. е влязло в сила като
необжалвано. Следователно по основанието на иска, а именно, че в случая е
налице непозволено увреждане, за което ответната община носи отговорност
по чл.49 от ЗЗД като възложител на работата, е налице влязло в сила решение.
Пред настоящата инстанция страните спорят относно размера на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Установява се по делото, че на 9.12.2019г., след обяд в гр.Русе ищцата
А.П. се движела заедно със свидетелката А. Б. по ул.“Муткурова“ в посока
ул.“ПД.Петков“. При движението си приближили участък от тротоара с
изронени плочки, но поради невъзможност да се движат по платното,
предприели преминаване през този участък от тротоара. Изведнъж ищцата се
спънала или изкривила крак и паднала пред св.Б. по лице. Свидетелката Б.
изправила ищцата и тогава видяла, че на края на веждата има кръв. Завела я в
дома й, където обработила раната в участъка под косата. На следващия ден
свидетелката Б. след като не могла да се свърже по телефона с ищцата, я
посетила в дома й, където я заварила объркана, дезориентирана, със силно
главоболие. Поради това състояние ищцата била откарана в болницата,
където била приета на лечение.
Видно от представената по делото епикриза от УМБАЛ „Канев“ АД-
гр.Русе А.П. е била на лечение в болницата от 10.12.2019г. до 27.12.2019г.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че
при падането ищцата е получила следното увреждане: подостър кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната голямомозъчна
хемисфера. Установеното травматично увреждане е наложило болнично
лечение, при което е извършена оперативна интервенция за отстраняване
колекцията от кръв. Съгласно заключението на медицинската експертиза
увреждането, което е получила ищцата се квалифицира като разстройство на
здравето временно опасно за живота. Съгласно същата експертиза
непосредствено след травмата ищцата е имала болки в главата, а след това е
била дезориентирана. Пострадалата е имала главоболие, дезориентираност,
нарушено равновесие, повръщане. След оперативната намеса е имала
главоболие и е била на постелен режим. В продължение на около шест месеца
пострадалата е имала пристъпно главоболие и нестабилност на периоди.
4
Според вещото лице нормалния възстановителен период при подострия
хематом е около шест месеца. В конкретния случай няма данни за възникнали
усложнения. Периодични оплаквания от главоболие, нестабилност може да
има в един по-продължителен период при физическо и психическо
пренапрежение, преохлаждане, преумора. По отношение на проведеното
лечение вещото лице изяснява, че то е адекватно. Първоначално е започнало с
лекарствени препарати, но поради липса на подобрение е проведено
оперативно лечение. Повишеното вътречерепно налягане от излятата кръв
под твърдата мозъчна обвивка е било свързано с физически и психически
дискомфорт. След изписването от болницата ищцата е имала адаптивен
период за възстановяване на нормалното движение. Според вещото лице
липсата на костна пластика на мястото на оперативната интервенция оставя
мозъка незащитен, дори и при леки травми. Това определя режим, при който
следва да се пази тази част на главата от удари и неволни травми.
Заключението на експерта е, че увреждането на костта при ищцата може да
бъде възстановено само оперативно. Оплакванията са отшумели в рамките на
възстановителния период за шест месеца. Заключението на медицинската
експертиза е, че ищцата има белег от оперативната интервенция в окосмената
част на главата вдясно и пигментации вдясно на челото, които не могат да се
квалифицират като загрозяване. От оперативната интервенция е премахната
костна тъкан от черепа, поради което според медицинските изисквания
трябва да бъде направена пластика с имплант. В съдебно заседание пред
първостепенния съд вещото лице е разяснило, че при наличието на костен
дефицит има риск от засягане на мозъка от неволни травми, докато се постави
имплант.
От показанията на свидетелката А. Б. се установява, че на 9.12.2019г.
ищцата докато вървяла по тротоара се спънала или изкривила крак и паднала.
След като я изправили свидетелката видяла, че ищцата има кръв над края на
веждата. Свидетелката завела ищцата в дома й и там обработила раната. На
следващия ден ищцата постъпила в болницата, където по-късно била
оперирана. Ищцата непрекъснато плачела, била отчаяна. След изписването от
болницата не можела самостоятелно да се придвижва, поради което
свидетелката и дъщерята на ищцата й помагали. Свидетелката Б. в
показанията си посочва, че и към момента ищцата изпитва болки в главата,
оплаквала се, че не може да спи, не искала да излиза. Преди падането ищцата
5
била весела, лъчезарна , а след това тя не искала с никого да се вижда.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните
правни изводи:
Решението в обжалваните части-в частта, с която предявеният иск е
уважен за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. и в частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 45 000 лв., е
валидно и допустимо.
Въззивният съд намира, че при определяне размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и
страдания, следва да се вземат предвид следните обстоятелства: броя и вида
на уврежданията- в случая ищцата е получила едно увреждане, а именно:
подостър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната
голямомозъчна хемисфера; увреждането представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота; проведеното лечение-болнично
лечение в продължение на 17 дни и последващо медикаментозно лечение;
извършената оперативна интервенция за отстраняване колекцията от кръв;
обстоятелството, че при оперативната интервенция е премахната костна тъкан
от черепа, поради което мозъкът остава незащитен, дори и при леки травми, и
се налага режим, при който следва да се пази тази част на главата от удари и
неволни травми; увреждането на костта може да бъде възстановено
оперативно чрез поставяне на пластика с имплант; възстановителен период-
възстановяването е продължило шест месеца, като съгласно заключението на
медицинската експертиза възстановяването при ищцата е приключило и не са
настъпили усложнения; възрастта на ищцата към момента на деликта-56
години; характера и интензитета на болките и страданията и
продължителността на периода, през който ищцата ги е търпяла-
непосредствено след травмата ищцата изпитвала болки в главата, била е
дезориетирана, повръщала, била с нарушено равновесие, а в продължение на
около шест месеца тя е имала пристъпно главоболие и нестабилност на
периоди; изпитвания физически и психически дискомфорт от повишеното
вътречерепно налягане от излятата под мозъчната обвивка кръв; изпитваните
неудобства при спазване на постелен режим и необходимостта да ползва
чужда помощ; остатъчни страдания-периодични оплаквания от главоболие,
нестабилност при физическо и психическо пренапрежение, преохлаждане,
6
преумора; ищцата има белег от оперативната интервенция в окосмената част
на главата вдясно и пигментации вдясно на челото, които не могат да се
квалифицират като загрозяване; обстоятелството, че през възстановителния
период от шест месеца ищцата не е могла да работи, но след
възстановяването е започнала работа; настъпилата промяна в живота на
пострадалата, вследствие на увреждането и негативното отражение на
травмата върху емоционалното й състояние - преди инцидента ищцата била
весела, лъчезарна, дейна, а след инцидента станала тревожна, пасивна, не
искала да общува и да излиза, изпитвала притеснения.
Съобразявайки горните обстоятелства въззивният съд намира, че на
А.П. следва да се определи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв. В този размер е определил обезщетението и
първостепенния съд като е съобразил всички относими обстоятелства. Съдът
намира, че не са налице основания нито за намаляване, нито за увеличаване
на този размер на обезщетението.
Обезщетението от 30 000 лв. се дължи ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта-9.12.2019г. до окончателното изплащане.
Не е налице основание за намаляване на присъденото от
първостепенния съд обезщетение. Полученото от ищцата увреждане-
подостър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната
голямомозъчна хемисфера, макар и да не е довело до увреждане функциите на
мозъка, е увреждане, което представлява разстройство на здравето временно
опасно за живота. За отстраняване колекцията на кръв в мозъка, се е
наложила оперативна интервенция, вследствие на която е премахната костна
тъкан от черепа/анатомично нарушение на костната част на черепа, което е
невъзстановимо/, поради което мозъкът остава незащитен в тази част, докато
не бъде направена пластика с имплант. Макар и възстановена от травмата,
според вещото лице, изготвило медицинската експертиза, ищцата ще
продължи занапред да има остатъчните оплаквания - периодични оплаквания
от главоболие, нестабилност. Съобразявайки посочените по-горе
обстоятелства, относими към определяне на обезщетението, отчитайки вида
на увреждането, претърпяната оперативна интервенция, преживените болки и
страдания, неудобства, съдът намира, че присъденото от първостепенния съд
обезщетение не е завишено по размер. Ето защо въззивната жалба на
7
Община-Русе е неоснователна.
Не е налице основание за завишаване на присъденото обезщетение,
както претендира ищцата в насрещната си въззивна жалба. Както бе посочено
по-горе, съдът е отчел липсата на костна пластика на мястото на
оперативната интервенция, което определя спазването на режим за опазване
на тази част на главата от неволни травми. Съдът се съобразява със
заключението на медицинската експертиза, според което при ищцата не са
настъпили усложнения и поради това не е налице основание липсата на
анатомична защита на мозъка да се квалифицира от съда като усложнение,
след като вещото лице категорично отрича наличието на усложнения при
ищцата. Неоснователно е твърдението на ищцата, че има неблагоприятни
прогнози за бъдещото й състояние, тъй като данни за това няма от
заключението на медицинската експертиза, което не е оспорено от страните и
съдът го приема като компетентно и обосновано. Вещото лице също така е
категорично, че белегът от оперативната интервенция и пигментациите по
челото, не могат да се квалифицират като загрозяване, а и разпитаната по
делото свидетелка Б. посочва, че белега вече не се вижда. Наличието на белег,
отраженията върху емоционалното състояние на ищцата, както и
шестмесечния период на възстановяване на ищцата, са правилно оценени от
първостепенния съд и не обосновават необходимост от завишаване на
обезщетението от 30 000 лв. С оглед на изложеното и насрещната въззивна
жалба на ищцата е неоснователна.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенният съд, решението в обжалваните части следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото на адвокат М. Н. - Т. от САК следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за осъщественото
процесуално представителство на ищцата пред настоящата инстанция в
размер на 830 лв., определено по Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждение, съобразно отхвърлянето на въззивната жалба на
Община-Русе/обжалваем интерес 10 000 лв./.
При горния изход на делото, при което насрещната въззивна жалба на
ищцата не се уважава, на насрещната страна Община-Русе следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. за настоящата
8
инстанция, което да се заплати от ищцата А.П..
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260055 от 13.10.2020г. на Окръжен съд-
Русе, постановено по гр.д. № 34/2020г. по описа на същия съд, в обжалваните
части.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на адвокат М.Б. Н. - Т. от САК
сумата от 830 лв. като адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА А. Я. П. ЕГН ********** от гр.Русе, ********, ет.4 да
заплати на Община Русе сумата от 100 лв. юрисконсутско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи
„Автомагистрали-Черно море“ АД гр. Шумен и „Пътпроект“ ЕООД гр.
София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9