Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2057 16.05.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в
открито съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3341 по описа на ПРС за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 222, ал. 1
от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Б.Г.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощниците
си адв. Д.Г. и адв. Д.К., със съдебен адрес: ***** е предявила срещу Кооперация
„Потребкооп”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Стряма,
общ. Раковски, обл. Пловдив, представлявана от Председателя Й.Х.Н. обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 245, ал. 1 и ал. 2
от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден
ответника да й заплати следните суми: сумата от 1230, 49 лева – неплатено брутно
тр. възнаграждение за периода декември 2010г. – февруари 2011г. вкл., мораторна
лихва върху него от датата на прекратяване на ТПО – 14.02.2011г. до
28.02.2014г. в р-р на 384, 26 лева, сумата от 502, 24 лева – обезщетение за
оставане без работа за 1 месец от уволнението, извършено на осн. чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работата, мораторна лихва върху него в
размер на 156, 84 лева за периода от датата на прекратяване на ТПО –
14.02.2011г. до 28.02.2014г., сумата от 1575, 27 лева – обезщетение за 65 дни
неползван ПГО за 2009г. – 2011г. вкл., мораторна лихва върху него в размер на
491, 93 лева за периода от датата на прекратяване на ТПО – 14.02.2011г. до
28.02.2014г ведно със законна лихва върху всяка главница от завеждане на иска –
28.02.2014г. до окончателното им плащане, както и за присъждане на разноските
по делото.
Ищцата
твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответната кооперация на основание
сключен трудов договор № 25 от 01.01.2004г., като заемала длъжността „главен
счетоводител”. Твърди, че в периода декември 2010г. – февруари 2011г. вкл. е
полагала труд, но не й било платено дължимото тр. възнаграждение в р-р на 1230,
49 лева – 502, 24 лева за декември 2010г., 502, 24 лева за януари 2011г. и 226,
01 лева за февруари 2011г. Поради забавеното му плащане работодателят й дължал
мораторна лихва върху него от датата на прекратяване на ТПО – 14.02.2011г. до
28.02.2014г. в р-р на 384, 26 лева.
Твърди, че ТПО е прекратено на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работата, като след уволнението
ищцата останала без работа 1 месец. Ето защо твърди, че й се дължи обезщетение
на това основание в р-р на 502, 24 лева, което било разпоредено да й се изплати
със заповедта. Тъй като не й било прекратено при прекратяване на ТПО й се
дължала мораторна лихва върху него за периода от датата на прекратяване на ТПО
– 14.02.2011г. до 28.02.2014г. в размер на 156, 84 лева. Към датата на прекратяване
на ТПО имала право на 65 дни ПГО, които не била ползвала, от които 30 дни за
2009г., 30 дни за 2010г. и 5 дни за 2011г., поради което й се дължало
обезщетение за неползвания ПГО в размер на 1575, 27 лева, което също било
разпоредено да й се заплати със заповедта за прекр. на ТПО, но не било платено.
Ето защо й се дължала мораторна лихва върху него за периода от датата на
прекратяване на ТПО – 14.02.2011г. до 28.02.2014г. в размер на 491, 93 лева.
Ето
защо моли исковете да се уважат, като се осъди ответника да й плати
горепосочените суми.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника на вписания в Търговския
регистър адрес, като в законоустановения срок писмен отговор не е постъпил. В
срока за становище по проекта за доклад от ответната кооперация чрез
председателя й Й.Н. е постъпило становище, с което изцяло се признават
предявените искове и се представя удостоверение за размера на последното
получено от ищеца БТВ.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е
необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си
задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не
се дължи на друго основание.
За да се уважи искът по чл. 222, ал. 1 от КТ следва
да се установи, че ТПО е прекратено на посоченото от ищеца основание, както
и датата, на която ТПО е прекратено, че ищецът е останал без работа за период
от 1 месец след уволнението, и размерът на последното брутно тр. възнаграждение
на ищеца за пълен работен месец преди уволнението – база за изчисляване на
обезщетенията.
За да се уважи искът по чл. 224, ал. 1 от КТ следва
ищецът да докаже, че ТПО е прекратено, че му е останал неползван ПГО, колко дни
и за коя година, и размера на
обезщетението.
за да се уважат исковете по чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на мораторна лихва върху обезщетенията следва ищецът да установи, че е поканил
ответника да му заплати същите и по този начин го е поставил в забава, началния
момент на забавата и размера на мораторната лихва.
От приложените към исковата
молба писмени доказателства – трудов договор от 01.01.2004г., доп. споразумение
от 03.01.2008г.,заповед № 1/14.02.2011г. за прекратяване на ТПО, удостоверение
за последното БТВ на ищеца и справки за изчисляване на лихва се установява, че
ищецът е работил по безсрочно ТПО с ответника на длъжност „счетоводител”, с ОМВ
500 лева, считано от 03.01.2008г., на пълен раб. ден, 8-часово раб. време, че
ТПО е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на
работата, считано от 14.02.2011г., че със заповедта за прекратяване на тПО е
разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ в р-р на 1575,
27 лева, обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ – 502, 24 лева, като от
справката за БТВ е видно, че същото за пълен раб. месец преди уволнението е
било 502, 24 лева. ОТ справките за изчисление на законна лихва е видно, че за
претендираните периоди същата е в посочените от ищеца размери.
Така посочените доказателства
не се оспорват от ответника, който изцяло признава исковете – и по основание, и
по размер.
В съдебно заседание ищецът е
поискал да се постанови решение при признание на иска, предвид направеното от
ответника признание на исковете.
Предвид
дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено
решение, с което предявените от ищеца искове да бъдат уважени изцяло в
признатия от ответната страна и претендиран от ищеца размер, доколкото и двете
страни признават, че задължения на посочените основания и в посочените размери
съществуват. Това се установява и от
представените от ищеца писмени доказателства, установяващи размера на вземането,
като поради признанието от страна на ответника определението за допускане на
ССЕ е било отменено. Предявените искове са допустими, валидно е направено
признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита
за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска,
отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право,
признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК,
нито в другите предвидени в закона изключения – т. е. признато е право, с което
страната може да се разпорежда, процесуалният представител на ответника,
извършил признанието е разполагал с правомощията да извърши същото, признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен,
не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това
основание предявените искове изцяло.
Вземанията
за възнаграждение и обезщетения са лихвоносни и законна лихва се претендира,
поради което същата следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски. Същият претендира разноски и доказва
извършени такива в размер на 400 лева – платено адв. възнаграждение. С оглед
изхода на спора същите следва да се възложат на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, възлиза на 213, 01 лева (двеста и тринадесет лева и една стотинка), от които 50 лева ДТ по иска
по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева ДТ по
иска по чл. 222, ал. 1 от КТ, 63, 01 лева ДТ по иска по чл. 224 от КТ и 50 лева
ДТ по иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Кооперация
„Потребкооп”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Стряма,
общ. Раковски, обл. Пловдив, представлявана от Председателя Й.Х.Н. да заплати на Б.Г.К., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: *****, чрез
пълномощниците адв. Д.Г. и адв. Д.К., следните суми: сумата от 1 230, 49 лева (хиляда двеста и
тридесет лева и четиридесет и девет стотинки) – неплатено брутно трудово възнаграждение за периода декември 2010г.
– февруари 2011г. включително, сумата от 384,
26 лева (триста осемдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва върху
него от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 14.02.2011г. до
28.02.2014г., сумата от 502, 24 лева
(петстотин и два лева и двадесет и четири стотинки) - обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане
без работа за един месец след уволнението, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т.
3 от КТ поради намаляване обема на работата, сумата от 156, 84 лева (сто петдесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща мораторна
лихва върху него от датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
14.02.2011г. до 28.02.2014г., сумата от 1
575, 27 лева (хиляда петстотин седемдесет и пет лева и двадесет и седем
стотинки) – обезщетение за 65 дни
неползван платен годишен отпуск, натрупан за периода за 2009г. – 2011г.
включително, сумата от 491, 93 лева
(четиристотин деветдесет и един лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща мораторна лихва върху
него от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 14.02.2011г. до
28.02.2014г., ведно със законната лихва
върху всяка главница от завеждането на иска – 28.02.2014г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Кооперация „Потребкооп”,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Стряма, общ. Раковски,
обл. Пловдив, представлявана от Председателя Й.Х.Н. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 213, 01
лева (двеста и тринадесет лева и една стотинка) - дължима държавна такса върху уважените искове.
Решението
е постановено по реда на чл. 237 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Асп. Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА