Р Е Ш Е Н И Е № 167
гр. Сливен, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на
секретаря Галя Георгиева и на прокурора Христо Куков,
като разгледа докладваното от
председателя касационно административно-наказателно дело № 150 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Н.“ ООД, ЕИК ………………..,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. "Тракия" № 75 Д,
представлявано от Щ.Н. Х. и И. В. Х. против решение № 271/10.06.2019 г. на
Районен съд гр. Сливен, постановено по АНД № 146/2019 г., с което е потвърдено
като законосъобразно НП № 2232/2017 от 22.02.2018 г., издадено от Началника на
Митница - Бургас, с което на "Н." ООД, ЕИК ……………, за нарушение на чл.
43, ал.1, т. 1, вр. с чл. 84, ал.3 и
ал.7 и чл. 20, ал.2, т.8 от ЗАДС, на основание чл. 112,ал.1 от ЗАДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 7172.00 лева,
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Заявява по категоричен начин, че липси е
имало, произтекли от това, че не са отчитани фирите за период от три години,
което е довело до спада на наличното количество акцизна стока в съдовете.
Посочва, че това, което се установило по делото по безспорен начин е
механизмът, който инспекторите от Агенция „Митници“ са използвали, за да
установят наличното количество алкохол в съдовете, а именно с летва и зидарски
метър. Счита, че това е изключително непрофесионално изпълнение на служебните
им задължения, при положение, че има измервателни прибори на съдовете, които с
помощта на калибровъчната таблица отразяват действително наличното количество
алкохол в съда. Посочва, че предвид неверните показания, които свидетелите са дали
пред първоинстанционния съд, моли същите да не се кредитират от касационния съд.
Моли съда да постанови решение, с което отмени съдебното решение и по същество
отмени НП.
В съдебно заседание се явява лично Щ.Н. Х. и с адв. Щ.Н., който поддържа жалбата на посочените
в нея основания.
Ответникът по касационната жалба – Агенция
"Митници", не изпраща представител. В писмено становище заявява, че
жалбата е неоснователна, не са допуснати съществени нарушения при издаване на
НП и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен намира жалбата за основателна. Дава заключение, че решението на районния
съд е незаконосъобразно и предлага да бъде отменено, както и НП.
Административен съд гр. Сливен, след като се запозна с
материалите по делото и доводите на страните, установи, че жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че на 07.07.2017 год. служители на дирекция "МРР-ЦМУ" извършили
проверка на данъчен склад на "Н." ООД в гр. Сливен, бул.
"Тракия" № 75Д, за което е съставен протокол за извършена проверка. Служителите
установили в три резервоара общо 11786 литра етилов алкохол с различно
алкохолно съдържание по обем, а по представения им регистър "Дневник
складова наличност" това количество било 14813 литра с алкохолно съдържание
по обем 40%. Измерването на наличното количество етилов алкохол се извършило
посредством летва - пръчка, предоставена от у. на дружеството, която
митническите служители потапяли във всеки един от трите резервоара с винена
ракия, след което измервали с метрично оразмерена ролетка, частта, която била
потопена в течността и въз основа на калибровъчни таблици, предоставени отново
от у. на дружеството – Х. установили съответното количество етилов алкохол във
всеки един от проверените резервоари. Със специален уред полеви тест -
денситометър измерили алкохолното съдържание по обем във всеки един резервоар.
Установените констатации отразили в изготвения протокол и опис към него. С цел
установяване на точните липси били взети проби от трите резервоара, в които
били установени отклонения от отразеното в Дневник складова наличност -
резервоар обозначен с номер 14, резервоар обозначен с номер 10 и резервоар
обозначен с номер 1. При извършване на проверката присъствал п. на дружеството
- един от неговите у. Щ. Х. Измерванията и констатациите били отразени в негово
присъствие. В графата "искания, бележки и възражения на проверяваното
лице" в съставения протокол той отбелязал, че при необходимост ще
представи доказателства. След получаване на резултатите от лабораторния анализ
на взетите проби и установеното чрез него действително алкохолно съдържание по
обем при 20 градуса по целзий се извършило приравняване към измерените при
проверката количества етилов алкохол при алкохолно съдържание 40 % vol, за да
бъдат съпоставени с количествата етилов алкохол по регистър дневник складова
наличност. Общото количество на установените акцизни стоки при проверката с
оглед резултатите от лабораторните анализи, приравнени към 40% vol били общо
13997.93 литра от трите резервоара. По регистър Дневник складова наличност
количеството етилов алкохол при алкохолно съдържание по обем 40 % vol за тези
три резервоара било 14813 литра. Констатирана била разлика в размер на 815.07
литра при действително алкохолно съдържание по обем 40% vol. Съответно било
установена липса в размер на три хектолитра и двадесет и шест литра чист
алкохол, за които не бил начислен акциз. В акцизни декларации за алкохол и
алкохолни напитки, подадени от дружеството жалбоподател за месеците юли и
август 2017 год. било отразено липса на дължим акциз. Дължимият и не начислен
акциз за установените липси определен от митническите служители в размер на
3586.00 лева. За установеното при извършената проверка и с оглед резултатите от
анализа на предоставените проби бил съставен в присъствието на п. на
дружеството Щ. Х. АУАН № 1938 от 18.09.2017 год. Въз основа на АУАН било
издадено и процесното наказателно постановление, в което било констатирано, че
дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 43, ал.1, т.1, вр. чл. 84, ал.3 и
ал.7 и чл. 20, ал.1 и ал.2, т.8 от ЗАДС, тъй като след като е било длъжно не е
начислило акциз по отношение на установената липса в размер на три хектолитра и
двадесет и шест литра чист алкохол, което е осъществило състава на чл. 112,
ал.1 от ЗАДС, съгласно който лице, което е задължено, но не начисли акциз се
наказва с имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не
по-малко от 500.00 лева. Така, на основание чл. 112, ал.1 от ЗАДС, на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 7172.00 лева,
представляваща двойния размер на неначисления акциз.
За да потвърди НП първоинстанционният съд е приел, че
вмененото на „Н.“ ООД административно нарушение е извършено и правилно
административно наказващият орган е наложил наказание, съответстващо, както по
вид, така и по размер на предвиденото в правната норма. Съдът е констатирал, че
в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до отмяна на НП. Изложил е аргументи,
относно наведените възражения от жалбоподателя, които счел за неоснователни.
Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, като е мотивирал прецизно съдебния си акт и е изложил
подробни съображения, защо не приема възраженията на жалбоподателя, относно
начина, по който е направено замерването при извършената проверка, нито
възраженията, че проверяващите не са взели предвид фирите и не са поискали
документи за това.
Нормата на чл. 112, ал. 1 от ЗАДС предвижда осъществяване
на състава на нарушението от лице, което, като е задължено, не начисли акциз. В
случая "Н." ООД е лицензиран складодържател и съгласно чл. 88, ал. 1
и ал. 2 от ЗАДС води задължително регистър "Дневник на складовата
наличност", в който се отразяват произведените и/или складираните акцизни
стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено плащане на акциз, и
стоките, освободени за потребление. Акцизните стоки - собственост на вложители, се посочват
отделно от другите стоки и се разграничават по видове и по вложители. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз
възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а т. 8
от ал. 2 на същия член сочи, че освобождаване за потребление е установяването
на липси на стоки, за които се дължи акциз. Щом е установена липса на стоки, за
които се дължи акциз, съгласно чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС, за лицензирания
складодържател като данъчнозадължено лице е възникнало задължение за заплащане
на акциз на датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, като в
случая моментът на освобождаване не може да бъде установен, съгласно чл. 20,
ал. 3 от същия закон, и за такава дата се приема датата на установяване от
контролните органи на липсите, а именно датата на извършване на проверката от
митническите органи - 07.07.2017 г. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗАДС
лицензираният складодържател е длъжен да начисли акциз на датата, на която е
станал дължим, с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 от ЗАДС. Чл. 84,
ал. 3 от ЗАДС регламентира, че лицензираните складодържатели издават
регистриран електронен акцизен данъчен документ, а съгласно ал. 7 на същия
член, акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизните стоки са
освободени за потребление.
По делото е безспорно установено, че измерването на
наличното количество етилов алкохол се извършило посредством летва - пръчка,
предоставена от у. на дружеството жалбоподател, която митническите служители
потапяли във всеки един от трите резервоара с винена ракия, след което
измервали с метрично оразмерена ролетка, частта, която била потопена в
течността и въз основа на калибровъчни таблици, предоставени отново от у. на
дружеството – Х. установили съответното количество етилов алкохол във всеки един
от проверените резервоари. Към касационната жалба е приложен снимков материал,
от който обаче не може да бъде изведен категоричен извод, че към датата на
проверката е имало поставени нивомери на съдовете. Не са ангажирани и други
доказателства в тази връзка. Установено е от показанията на служителите
извършили проверката, че съдовете, в които се е съхранявал алкохола не са имали
нивомерна система, която да показва точните количества, поради което е
извършено ръчно измерване. Напълно се споделят изложените в тази връзка съображения
на първоинстанционния съд, както и извода, че съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗАДС лицензираният складодържател следва да е вписал отчетените от него загуби
от естествени фири в регистър "Дневник на складовата наличност". Вмененото
в случая нарушение е формално и самото констатиране на неначислен акциз е
достатъчно основание за обосноваване на административно наказателната
отговорност. В процедурата по издаване на наказателното постановление не е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на дата
на нарушението, нито друго съществено нарушение, което да опорочава проведеното
административнонаказателно производство.
При извършената проверка по чл. 218 от АПК касационната
инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без
да са допуснати нарушения на закона.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 271 от 10.06.2019 г., постановено по АНД № 146/2019 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: