Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 24.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 59 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на К.Г.К. ***, депозирана чрез адвокат Б.Б.от
Адвокатска колегия - Шумен, срещу Решение № 260170/14.12.2020г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 1295/2020г. по описа на съда в частта му, с която съдът е
потвърдил Наказателно постановление № 19 – 0869 – 004143/02.01.2020г. на началник
сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен в частта
му, с която на основание чл.178е от ЗДвП
на К.Г.К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че при
съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
изначално санкционното производство. Релевира и доводи за незаконосъобразност
на НП в оспорената му част и по същество. Аргументира и тезата за „маловажност“
на простъпката. Поради отправя искане за отмяна на съдебния акт в атакуваната
му част, съответно за отмяна на наложеното му на основание чл. 178е от ЗДвП
административно наказание. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, К. се явява лично и поддържа депозираната касационна жалба.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт С.,
която възприема оспорването за неоснователно.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 13.12.2019г.
свидетелите Г.Ю.И.и С.Б.С.– мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен,
работили в екип.
Около 13.15 часа при
патрулиране в гр. Шумен, минавайки по
ул. „Станционна“ забелязали л.а. „Хонда
ЦР В“ с рег. № Н9090ВК, който бил паркиран на тротоара в близост до № 10, като
водачът бил в автомобила. Контролните органи спрели патрулният автомобил на
пътното платно в близост до паркирания автомобил. Свидетелят С. поискал
документите на водача и автомобила като му обяснил, че ще му бъде съставен фиш
за неправилно паркиране. Водачът, К.К., предоставил СУМПС, без контролния талон
към него и СРМПС.
Свидетелят И.издал фиш
серия GT №201933, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, който фиш
жалбоподателят отказал да подпише. Предвид отказа, свидетелят С. му казал, че ще му бъде съставен акт, на
което жалбоподателят отговорил „добре
няма проблем“. На последвалата покана от страна на св. С., водачът да отиде да
му съставят акт, последният отговорил, че няма да подписва нищо, след което свидетелят
С. отново му заявил, че ще му бъде съставен акт. Докато свидетелят И.съставял
акта, С. се опитал да обясни на жалбоподателя нарушението, което е извършил, но
последният не бил съгласен, настоявайки да отидат в сектор „Пътна полиция“, за
изясняване на случая.
Водачът К. се отправил с
автомобила си към сектор „Пътна полиция“. Полицейските служители го последвали
с патрулния автомобил. След разговор с висшестоящ служител, жалбоподателят
отказал да му бъде предявен съставеният акт, да подпише и получи каквото и да
е. Предвид отказа на жалбоподателя и
необходимостта, същият да бъде удостоверен, бил извикан свидетелят И.И.но
докато той пристигне, жалбоподателят напуснал сградата. След като установили
отсъствието му, контролните органи намерили негов актуален телефонен номер и се
свързали със жалбоподателя, но същият отказал да се върне. Представените от
него СУМПС и СРМПС останали в контролните органи.
Същият ден свидетелите И.и
С. изготвили два броя докладни записки по случая като описали установените
обстоятелства, поведението на жалбоподателя
и действията, които са предприели. Във връзка с докладните записки,
началникът на сектор „ПП“ разпоредил проверка за евентуално нарушение на чл. 103
от ЗДвП, която била извършена от инспектор И.Г.– ПИ в група ОДПКПД в сектор ПП.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в административнонаказателната
преписка, наказващият орган издал процесното НП.
При тази фактическа
обстановка и след като изгледал приобщеният по делото запис съдът приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като съдебният състав посочил, че при изготвянето на
АУАН са били спазени императивните правни норми от ЗАНН. Предходният съдебен
състав изложил и мотиви относно безспорната установеност на приписаното на
водача нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, което съдът не възприел за
„маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради което правораздавателния акт
бил потвърден в тази му част.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи относно съответствието на
протеклото санкционно производство с императивните правила на ЗАНН. В тази
връзка, изложените от районния съд мотиви са пълни и изчерпателни, и не следва
да бъдат преповтаряни. Следва да се отбележи, че касационният състав не
констатира наличие на съществено процесуално нарушение на процедурата по
изготвяне на АУАН. Противно на доводите на касатора, актът не е съставен в
хипотезата на отсъствие на соченото за нарушител лице, каквато възможност е
регламентирана в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Напротив, водачът е бил надлежно
уведомен, че ще му бъде съставен акт, но същият самоволно е напуснал сградата
на КАТ, отказвайки и да го подпише. По този въпрос не е налице спор. Отказът му
от своя страна е удостоверен по надлежния ред. От тази гледна точка, съдът
намира за неотносими твърденията за неспазване на изискването, визирано в чл.
43, ал. 4 от ЗАНН за изпращане на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване,
доколкото тя е приложима в хипотезата на съставяне на акт при условията на
отсъствие на водача, стриктно дефинирана в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. А както вече
бе прокоментирано, конкретният АУАН не е съставен по този ред. В обобщение на
изложеното, съдът намира, че касаторът се опитва да черпи благоприятни за себе
си последици, основани на собственото му решение да напусне сградата на КАТ и
да не подпише акта, а това не е основание да се приеме, че органите на МВР са
допуснали соченото от К. процесуално нарушение. За неоснователни съдебният
състав намира и твърденията на инициатора на настоящото производство, че НП е
изготвено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – нарушението и
обстоятелствата по неговото извършване са описани пределно ясно, без да е било
засегнато правото на защита на лицето.
Не се споделят и
твърденията за незаконосъобразност на НП в оспорената му част по същество.
Районният съд е аргументирал своя решаващ извод относно безспорната
установеност на вмененото на водача нарушение, съобразявайки цялостния
доказателствен материал, включително и при преглед на записа от служебния
автомобил. На водача е приписано нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо
се в паркиране върху тротоар извън разрешеното за това място, като в
обстоятелствената част на НП е индивидуализирано пределно ясно местоположението
на автомобила. Фактът, че той е бил паркиран там не се оспорва от
санкционираното лице. Касаторът и не твърди, че тази тротоарна площ е била
обозначена като възможна за паркиране. Правилата за паркиране върху тротоар
допускат разполагането на превозни средства с допустима максимална маса до 2,5
тона върху тях, но единствено на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, а конкретната тротоарна площ не е била такава. Поради
това се налага извод за безспорната установеност на вмененото на К. нарушение,
за което закономерно е била ангажирана отговорността му на основание чл. 178е
от ЗДвП. Деянието му не разкрива белезите на „маловажна простъпка“, доколкото
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, съпоставена с
останалите нарушение от този вид, поради което институтът на „маловажния
случай“ на административното нарушение не би могъл да намери приложение.
Районният съд е
достигнал до аналогични изводи, поради което постановеното от него решение в оспорената му част следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260170/14.12.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1295/2020г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление № 19 – 0869 –
004143/02.01.2020г. на началник сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен в частта му, с която на основание
чл.178е от ЗДвП на К.Г.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.03.2021 г.