№ 73
гр. Тетевен, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20244330200226 по описа за 2024 година
Обжалван е електронен фиш Серия К №ххххххх на ОД на МВР Л..
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалвания електронен фиш
/ЕФ/, тъй като същият бил незаконосъобразен. Твърди, че в издадения ЕФ липсва пълно
описание на извършеното нарушение и липсвала дата на съставяне на същия. Твърди, че ЕФ
е издаден при нарушение на материалния закон, както и че била изтекла давността по чл.80
ал.1 т.5 от НК и по чл.82 ал.1 б „а“ във връзка с ал.3 от ЗАНН. Твърди, че случаят е
маловажен и е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че липсва
снимка на мястото и автомобила.
Моли да бъде отменен изцяло обжалвания електронен фиш.
За ОД на МВР Л., редовно призован, представител не се явява и не взима становище
по жалбата.
От приложения по делото електронен фиш и приложените по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено следното:
На дата 06.11.2021 година в 11,12 часа на изход от АМ „Хемус“, 87.220 километър,
землището на О.Я.Л.о. в посока на движение към В., извън населено място, при ограничение
на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, лек автомобил „Фолксваген Фокс” с
ДК№ ххххх, собственост на П.М..а от гр.с. се е движел със скорост от 65 км/ч при
максимално разрешена скорост извън населено място от 50 км/ч, като е налице превишаване
на разрешената скорост от 15 км/ч. Нарушението на скоростта било установено и заснето със
система за автоматично фиксиране нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M,
№607, която е монтирана в патрулен автомобил с ДК№ хххххххххх и техническото средство
1
отчело и заснело посочения автомобил, който се движел със скорост от 65 км/ч при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, след като е отчетен толеранс от 3 км/ч. След справка за
собствеността на автомобила е установено, че въпросният лек автомобил е собственост на
П.М..а от гр.с.. Въз основа на тези данни е издаден електронен фиш серия К №хххххххх от
ОД на МВР-хххх, с който на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП на
собственика на автомобила е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДП. След връчване на ЕФ на
собственика на автомобила- П.М..а от гр.с., същата подала декларация по чл.189 ал.5 от
ЗДП, в която е посочила, че на 06.11.2021 година МПС е било управлявано от П. С. П., ЕГН
********** и е приложено към нея свидетелство за управление на МПС на същото лице.
Посоченият ЕФ серия К №хххххххх е обезсилен и е издаден нов на жалбодателя по делото-
Серия К №ххххххх, който му е връчен на дата 20.06.2024 година, като в срок е подадена и
жалбата по настоящото дело. ОД на МВР е издал този ЕФ, с който на основание чл.189 ал.4
във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП на жалбодателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДП. По делото е
представена на стр. 30 разпечатка, от която се установява датата на издаване на ЕФ, а
именно 12.02.2024 година.
Предвид изложеното, съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити. В издадения електронен фиш е описано
точно извършеното административно нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДП, като
е посочено, че МПС се е движило със скорост от 65 км/ч при ограничение на скоростта от 50
км/ч, извън населено място, което е превишаване на разрешената скорост от 15 км/ч.
Посочено е и мястото на извършване на нарушението-на изход от АМ „Хемус“, 87.220
километър, землището на О.Я.Л.о. в посока на движение към В.. Нарушението е безспорно
установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков
материал, като същите са годно доказателствено средство.
Безспорно установено е по делото, че заснетия с превишена скорост лек автомобил е
бил засечен с автоматизирано техническо средство-мобилна система за видеоконтрол-
TFR1-M, №607, на която е била извършена последваща проверка с протокол №1-23-
21/26.10.2021 година, което техническо средство фиксира скоростта на превозното средство,
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Цитираното в ЕФ
техническо средство представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип „TFR1-M“ №607, която е преминала последваща проверка на
дата 26.10.2021 година и към дата 06.11.2021 година се явява технически годно средство. В
тази връзка са приети и вложени като доказателство по делото-удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.02.4835 издаден от БИМ, Протокол за проверка №1-23-
21/26.10.2021 година, от който се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство. Освен това към делото е приложен протокол за
2
използване на автоматизирано техническо средство от 06.11.2021 година.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Правната норма сочи
точно реквизитите, които трябва да съдържа електронният фиш, а именно-териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронен фиш е утвърден от министъра на
вътрешните работи. Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл.189 от ЗДП,
единственото препращане към ЗАНН е в чл.189 ал.8 от ЗДП, касаеща обжалването на ЕФ.
Съгласно чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП, водач на МПС, който превиши разрешената скорост
за движение извън населено място от 11 до 20 км/ч се наказва с глоба 50 лева.
Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, както е
в настоящия случай отговаря за извършеното с него нарушение.
Съдът не приема за обективни направените от жалбодателя възражения в жалбата, че
не била приложена снимка от техническото средство, тъй като по делото на страница 9 са
приложени четири броя снимки, от които ясно се установява контролния номер на
превозното средство. Не приема и възражението, че при издаване на фиша са допуснати
съществени процесуални нарушения, че не било ясно мястото на нарушението и липсвало
пълно и точно описание на нарушението, тъй като сред реквизитите на ЕФ не са налице
фигурата на съставителя и длъжността му и/или на административно-наказващия орган-в
закона изрично се сочи само посочването на „териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението” и не е предвиден
подпис на длъжностно лице и печат, за разлика от изискванията спрямо акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление по чл. 42 ал.1 и 43 ал.1 от
ЗАНН и по чл. 57 ал.2 от ЗАНН. Освен това сред реквизитите на ЕФ не са налице
изисквания съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДП да съдържа датата на издаване, а
следва да е посочена датата, мястото и точния час на извършване на нарушението, които
изрично са посочени в обжалвания ЕФ.
Съдът не приема за обективно и направеното възражение, че е била изтекла
давността по чл.80 ал.1 т.5 от НК и по чл.82 ал.1 б „а“ във връзка с ал.3 от ЗАНН. В
действителност в случая е приложима абсолютната давност, регламентирана в чл.81 ал.3 във
връзка с чл.80 ал.1 т.-5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй
като от установяване на нарушението, извършено на 06.11.2021 година до настоящия
момент не са изминали четири години и шест месеца.
3
В случая не са налице и визираните в чл.82 ал.1 б "а" от ЗАНН предпоставки за
отмяна на атакувания ЕФ, тъй като същите се отнасят до изпълнение на наказанието, затова
тези срокове текат от влизане в сила на съответния административен акт. В случая обаче
обжалваният електронен фиш не е влязъл в законна сила, тъй като жалбата срещу него е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и поради това разпоредбата на чл.82 ал.1 б "а" от
ЗАНН не намира приложение. Производството по налагане на административно наказание и
това по изпълнение на административно наказание са две отделни такива, като второто
започва от датата на влизане в сила на наказателното постановление, а не от момента на
извършване на нарушението. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е имал предвид
давностните срокове погасяващи правото на АНО да издаде ЕФ, то и те не са налице, тъй
като от датата на извършване на деянието, до момента на връчване на ЕФ, не е изминал
срока на т. нар. абсолютната давност, който в случая е 4 години и половина, както приема
съда по-горе.
Предвид изложеното спорен остава единствено въпроса относно приложението на
давностния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В т. 12 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС на Република България се посочва, че едно от основните условия за
провеждане на административно- наказателното преследване е да не са изтекли сроковете по
чл.34 от ЗАНН, поради което административно-наказващите органи и съдилищата са
длъжни да следят служебно за това. По отношение на ЕФ същите са приравнени към
наказателните постановления по последиците след влизането им в сила съгласно чл.189
ал.11 от ЗДП. Доколкото ЕФ съчетава в себе си акт, с който се установява нарушението и
наказателно постановление-акт, с който се налага наказанието, то сроковете по чл.34 ал.1 от
ЗАНН са приложими. Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на
съда да приеме, че давностният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, в който законосъобразно може
да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно
нарушение не е изтекъл. По силата на чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН- не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. От приложените по делото извлечения от
информационната система на МВР се установява, че обжалваният в това съдебно
производство електронен фиш за налагане на глоба е издаден на 12.02.2024 година, а
нарушителят е установен на 01.02.2024 година-датата на получаване на заявлението-
декларация от собственика на автомобила, в която е посочено, че именно жалбодателят е
управлявал МПС на дата 06.11.2021 година, следователно не е изтекъл тримесечния срок за
издаване на ЕФ от датата на установяване на нарушителя, като по-късното връчване на ЕФ
не води до обратния извод за неспазване на чл.34 л.1 изр.2 от ЗАНН. Съдът приема, че не е
изтекъл и втория срок, а именно една година от извършване на нарушението-06.11.2021
година, тъй като се касае за давностни срокове, както се посочи по-горе в ТП на ВКС и ВАС,
а не за преклузивни, същите могат да бъдат спирани или прекъсвани. Настоящият съдебен
състав намира, че съгласно чл.81 ал.1 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН давността спира,
когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от
4
разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. В настоящият
случай е бил издаден ЕФ на собственика на автомобила след като спрямо него се е развила
продължителна процедура, поради ненамиране на последния на адреса, поради което съдът
приема, че давността е спряла за периода от извършване на нарушението до обезсилване на
ЕФ на собственика на автомобила, което е станало на 12.02.2024 година. Или посочената
давност в чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН е започнала да тече от 01.02.2024 година и към
настоящия момент не е изтекла. Няма спор по делото, че именно обезсилването на първия
ЕФ се явява основание за издаване на този на жалбодателя. Това преюдициално за
настоящия казус производство е следвало да приключи в влязъл в сила акт, както се явява
обезсиления ЕФ. Следователно електронният фиш е издаден в рамките на сроковете в чл.34
ал.1 от ЗАНН.
Административното нарушение е доказано, видно от всички писмени и гласни
доказателства, като видно от същите доказателства няма основание дори за приложението на
чл.28 от ЗАНН като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се
отличава от типичните такива случаи. Отделно, видно от справка за нарушител до момента
жалбодателят е наказван и за предходни нарушения по ЗДП.
Предвид изложеното, съдът не приема за обективно нито едно от направените в
жалбата възражения от жалбодателя, тъй като по делото безспорно се установява, че на дата
06.11.2021 година в 11,12 часа на изход от АМ „Хемус“, 87.220 километър, землището на
О.Я.Л.о. в посока на движение към В., извън населено място, при ограничение на скоростта
от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, лек автомобил „Фолксваген Фокс” с ДК№ ххххх,
собственост на П.М..а от гр.с., но управляван от жалбодателя по делото се е движел със
скорост от 65 км/ч при максимално разрешена скорост извън населено място от 50 км/ч, като
е налице превишаване на разрешената скорост от 15 км/ч. За нарушението, след като е
отчетен толеранс от 3 км.ч за допустимата грешка и е посочена скорост от 65 км./ч. и
превишаване от 15 км.ч. на разрешената скорост е издаден електронен фиш на жалбодателя,
с който е наложена глоба в размер на 50 лева. В издадения ЕФ наказващия орган е съобразил
в полза на нарушителя възможната допустима грешка на системата за видеоконтрол и е
вписал като установена скорост не отчетената 68 км.ч., а 65 км.ч.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство-мобилна
система за видеоконтрол. За установеното и заснето със системата нарушение е издаден
обжалваният пред съда електронен фиш, в който в полза на нарушителя е отчетена
възможната допустима грешка при измерване на скоростта. Нарушението е установено след
като е направено изменение на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДП и е създадена нова т.65 от
параграф 6 от ДР на ЗДП, като е дадена легална дефиниция на „автоматизирани технически
средства и системи“. Буква „б” от разпоредбата изрично дефинира понятието „мобилни
автоматизирани технически средства и системи”.
Въз основа на направеното изменение и допълнение на ЗДП Министърът на
вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година, в която изрично е
уредена процедурата за използване на автоматизирани технически средства и системи за
5
контрол на правилата за движение по пътищата. В ЕФ се съдържат всички реквизити
посочени в чл.189 ал. 4 от ЗДП.
По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано
техническо средство-мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е
приложен по делото.
Реквизитите на ЕФ са уредени изчерпателно в чл.189 ал.4 от ЗДП, а процедурата по
връчването му в ал.5 на същия член. Няма законово изискване към ЕФ да се прилага
снимков материал. Изготвянето на разпечатки, снимки и видеозаписи е свързано с
доказването при обжалване на издадения ЕФ и са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес, а не част от задължителното съдържание на ЕФ,
поради което неприлагането им при връчването му не нарушава по никакъв начин правото
на защита на санкционираното лице.
Пред съда са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ-
разпечатка на снимков материал /чл.189 ал.15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото
средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS-координати, които дори и
да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно
определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за
измерената скорост на движение и за въведените ограничения. По делото е представен
надлежно попълнен протокол за използване на системата на 06.11.2021 година и
доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Спазени са
изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година на Министъра на вътрешните
работи, регламентираща контрола с мобилни и стационарни автоматизирани технически
средства и системи.
Предвид изложеното, съдът приема, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ
са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното
нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и
субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални
нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са
нарушени. Правната квалификация по чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДП е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
Предвид изложеното, съдът не приема за обективни направените от жалбодателя
възражения в жалбата, тъй като същите не са подкрепени с каквито и да е доказателства и не
могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи издадения електронен фиш и
приложените по делото писмени доказателства. Съдът приема, че при издаването на ЕФ не
са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто
и да е начин правото на защита на жалбодателя.
6
Предвид изложената и възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение-
съставомерно по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП или безспорно се установява, че на посочената в ЕФ
дата и час, жалбодателят е управлявал МПС, като е превишил разрешената скорост извън
населено място от 50 км/ч, при въведено ограничение на скоростта в пътен знак В26 с 15
км/ч или е управлявал МПС със скорост от 65 км/ч, обстоятелство, което е безспорно
установено с автоматизирано техническо средство- TFR1-M, №607, което фиксира скоростта
на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение.
Или съдът приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му нарушение-съставомерно по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП, поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административно
наказание глоба в размер на 50 лева, поради което ЕФ следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото и потвърждаване на обжалваното НП съдът намира, че
направеното искане от страна на жалбодателя, чрез неговия пълномощник за заплащане на
сторените от него разноски в производството не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба-Серия К №ххххххх на ОД на
МВР хххх, с който на П. С. П., ЕГН ********** от гр.с. на основание чл.189 ал.4 във връзка
с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева, като
законосъобразен.
Оставя без уважение искането на П. С. П., ЕГН ********** от гр.с. да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Л. в 14-
дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7