№ 36234
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:К.В.С.
като разгледа докладваното от К.В.С. Частно гражданско дело №
20211110162923 по описа за 2021 година
В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на /фирма/, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от Н.П.- Управител, срещу Н. М. АТ., за парични суми, произтичащи от
договор за паричен заем, сключен от разстояние, в които се включва задължение за
главница, възнаградителна лихва, такса, неустойки за неизпълнение в срок на задължение за
предоставяне на обезпечение и за забава и мораторна лихва. Претендират се сторени
съдебни разноски.
Заявлението се явява процесуално допустимо и частично неоснователно, на основнаие
разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, поради следните съображения:
На основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК противоречието на искането с добрите нрави
представлява основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно
Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, неустойката се явява нищожна при
накърняване на добрите нрави, както и когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на
неустойката е конкретна, като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с
добрите нрави, въз основа на критерии, изведени от съдебната практика на ВКС.
Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, в случаите
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това заповедният съд не издава заповед за изпълнение.
Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от
неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.5 на същата норма, неравноправна
клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както
и всички останали клаузи на договора.
1
В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на
суми за такси за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, за неустойка зазабава
при продтсавяне на обезпечение и мораторна неустойка противоречи както на изискванията
на добрите нрави, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени
с потребители. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя.
Така уговорените условия по кредитното правоотношение водят до извод за
неравностойност на насрещните задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне
на лично обезпечение или на безусловна банкова гаранция и възникването на задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на
обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Същият извод следва да бъде
направен и по отношение на претенцията за такси за извънсъдебно събиране на
задължението, доколкото може да се приема, че същата представлява прикрита неустоечна
клауза. При претенция за мораторна лихва мораторната неустойка е допустима за вредите,
които не са покрити от обезщетението за забава. Търсенето заплащането и на двете от
заемателя не може да се приеме за съответно на обществените разбирания за равноправен
характер на договорните клаузи с потребители и излизащо извън присъщите функции на
неустойката, уговорена в полза на заемодателя- професионален търговец.
С оглед на горното искането за издаване на заповед за изпълнение се явява частично
основателно и заповед за изпълнение следва да се издаде единствено за останалите суми,
представляващи главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на /фирма/, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от Н.П.- Управител, срещу Н. М. АТ., ЕГН:**********, в частта за следните
суми: сума от 783,94 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, сума от 195,30 лв., представляваща неустойка за забава и сума
от 135 лв., представляваща такса за събиране на вземането поради забава в плащанията, като
неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2