Р Е Ш Е Н И Е  № 1012

 

гр. Сливен, 30.09.2019 год.

               В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

              СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

              при секретаря А. В. като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 3462 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:   

   

              Производството е образувано по молбата  за допускане на развод по взаимно съгласие с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК. Движи се по реда на чл. 330 и следващите от ГПК.

 

             Ищцата в исковата молба твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 22.12.2010 г., от който имат едно малолетно дете - Е. В. Б., родена на *** г.

    Излага твърдения, че през 2003 г. заминала да работи и живее в Гърция, където се запознала с ответника В., като няколко месеца след запознанството им започнали връзка, а след седем години са сключили брак и през май 2011 г. се родила дъщеря им. Живели са в Гърция до април 2016 г., след което взели решение и се прибрали в България, като са се настанили да живеят в жилище на ищцата в гр. П.

Сочи, че от момента на запознанството им, до прибирането им в България живота им протичал нормално, двамата работили и се грижили един за друг, ответника и помагал в грижите за децата й от първия брак, а раждането на детето им ги сплотило още повече. Ответникът е бил изключително грижовен баща, интересувал се от нуждите на детето, опитвал се да ги задоволява, грижел се за нея. След прибирането им в България ответника В. се променил. Започнал работа като шофьор, а ищцата поела домакинството и грижите за детето, като през февруари 2017 г. заминал за Германия, за да работи като шофьор и през април при него отишли ищцата и детето, с намерение да останат там, но тъй като не намерили квартира, решили двете да се приберат и след като той намери жилище да се върнат при него, като това не се случило.

Сочи, че няколко месеца по-късно проблемите помежду им станали още по-сериозни, като първоначално ответника настоявал да отидат при него, но ищцата не била съгласна, тъй като дъщеря им започнала училище и искала да приключи учебната година, а ответника се съгласил. По - късно си променил мнението и започнал да настоява да отидат в Германия, като през м. ноември 2017 г. отношенията им се обтегнали, а ответника започнал да говори за развод.

Твърди, че притеснена от това ищцата отишла сама при него, за да подобрят отношенията си. Обсъдили са положението си, а престоя й минал нормално, до вечерта преди тръгването й, когато под влияние на алкохол ответника станал агресивен и изгорил бордната й карта. Въпреки притеснението си в стремежа да запази брака през декември двете с дъщеря им отишли в Германия, за да бъдат заедно за празниците, но след прибирането им всеки техен телефонен разговор завършвал с кавга, тъй като настроенията и решенията на ответника са били променливи, като понякога обяснявал, че му липсват, обича ги и не може да живее без тях, а в други случай настоявал за развод. Обяснявал както на нея, така и на дъщеря им, че не ги иска, че ще си намери друго семейство и деца и че не желае да има нищо общо с тях.

Излага твърдения, че през февруари 2018 г. ответникът я принудил да подпише молба за развод по взаимно съгласие, като изнесъл всички мебели от семейното им жилище и се наложило определен период от време с дъщеря им да спят на земята.

Сочи, че преди връщането му в Германия „забрал“ нея и дъщеря им за да отидат в дома на майката на ответника в с. Ч., С. област да си вземе багаж, който му бил нужен за Германия. Вечерта на пристигането им отишли на гости в негов приятел, а около 24.00 ч. с дъщеря им се прибрали в къщата на съпруга ми. Към 02.30 - 03.00 ч. през нощта на 24.02.2018 г. В. се прибрал в изключително нетрезво състояние. Ищцата била в леглото, а ответникът е отишъл и започнал да я дърпа за дрехите и я повалил на земята, удряйки я навсякъде, като след това я хванал за косата и я издърпал навън влачейки я по бетонова стълба, удрял я и я ритал, ругаел и обиждал, продължил да я влачи по пръста в двора на къщата, докато стигнал до една отточна яма, в която я хвърлил, а след това влязъл в ямата и започнал да я удря. После излязъл от ямата и я оставил около половин час вътре, наранена на студа, а след това се върнал и пак влязъл в ямата, пак започнал да я удря, след което я избутал навън.

Излага твърдения, че излизайки от ямата усетила, че не може да се движи, но се хванала за оградата и се придвижила до вътрешността на къщата, където била свекърва й, а след това дошъл и съпруга й, който започнал да я плюе и да я души няколко пъти, заплашвайки я с убийство нея и майка му, която седяла безучастно до тях, взел й телефона, продължил да я заплашва и обижда, като около 04.00 ч. заспал.

Сочи, че болките й били непоносими, а на другия ден ответникът я завел в болница в гр.С., като се оказало, че има счупени прешлени и спешно я транспортирали в гр. П., а след това в МБАЛ"Иван Рилски" ЕАД - София, където я оперирали. Оказало се, че ответникът и е причинил тежка телесна повреда.

Твърди, че притеснена за здравето и живота си потърсила защита по Закона за домашното насилие от Пещерския районен съд, който издал заповед за защита по отношение на нея и детето. Подала и тъжба в РУ на МВР – Пещера, въз основа на която срещу В. започнало наказателно преследване за престъпление по чл.128 от НК, а през април 2018 г. преписката била изпратена по компетентност на Районна прокуратура - Сливен.

Сочи, че няколко дни след случая в Ч. ответникът отново заминал за Германия и от тогава не се прибирал в страната, а контактите им са само по телефона, като в повечето случай протичат под формата на скандал.

Твърди, че ответникът отказва да праща издръжка на детето, а ищцата все още не е в състояние да работи и за издръжката им разчита единствено и изцяло на сина си от първия брак.

Сочи, че през последната една година ответникът им е изпратил три пъти по 273 лв.

Счита, че брака им е  дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от съдържание, между тях нас няма привързаност, загриженост, приятелски отношения, същият е безполезен както за нас, така и за дъщеря им, а желанието й за развод е сериозно обмислено, не е временно и преодолимо.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да допусне развод и прекрати брака помежду им, като приеме, че е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Да й предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Е. В. Б., а бащата да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 500 лв., считано от момента на фактическата ни раздяла - м. февруари 2018 г. Моли съда да определи режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото когато не е в платен годишен отпуск и по два дни по време на коледните и великденски празници. След прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилна име П.. Моли, семейното жилище находящо се в гр. П., ул.'Т. м." № ., ет.., ап.., което е нейна собственост, да бъде предоставено за ползване на нея и детето.

Ищцата претендира заплащане на ежемесечна издръжка от ответника в размер на 500 лв., както и направените по делото разноски.

         При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, с който счита иска за допустим, но частично основателен, като оспорва част от изложеното в исковата молба, тъй като не отговаря на действителното фактическо положение. Счита иска за прекратяване на брака между страните е основателен, тъй като с оглед на формалните отношения между тях, продължаването на брака е лишено от съдържание, като същият е действително дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване. Не оспорват иска след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име „П.". Няма претенции относно семейното жилище, находящо се в гр. П., като считат, че същото следва да бъде предоставено за ползване от ищцата

Ответникът счита, че иска за прекратяване на брака по негова вина е неоснователен и недоказан, предвид на което го оспорва изцяло, тъй като са налице редица брачни провинения, допуснати от ищцата по време на брачното им съжителство, които изключват основателността на така предявеният иск.

Твърди, че от датата на сключване на брака между страните до датата на настъпване на фактическата раздяла между тях, именно ответникът е бил съпругът, който е осигурявал всички доходи за издръжката на семейството, в т.ч. и по отношение на детето Е.В.Б.

Сочи, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, според което същият е упражнил физическо насилие спрямо ищцата, както и че под натиск от страна на ответника, страните преди време са депозирали молба за развод по взаимно съгласие. Твърди, че тъй като през по- голямата част от времето, семейството било разделено и не могъл да се радва на детето си и да полага грижи за него, той предложил на ищцата да заминат двете с детето при него и да се устроят да живеят там, заедно, като истинско семейство. Ищцата заминала с детето при ответника, но след кратък престой, двете се върнали под предлог, че детето трябва да учи в България, а това дистанцирало ответника, още повече, че същият могъл да бъде със семейството си само кратко време през годината. Постепенно отношенията между страните „охладнели", поради което в началото на 2018 г. двамата заедно взели решение за прекратяването на брака им по взаимно съгласие и по тази причина била депозирана и молба за развод по взаимно съгласие до Районен съд- П., по която е образувано гражданско дело. Производството по делото е прекратено поради неявяване на М.Д.П. в съдебно заседание.

Твърди, че не е вярно и твърдението, че не е осигурявал средства за издръжката на детето Е., а от момента на фактическата раздяла между страните през м. март 2018 г., до настоящия момент, същият ежемесечно осигурява средства за издръжката на детето, за което представя писмени доказателства.

Твърди също, че не е вярно и твърдението, че е упражнил домашно насилие спрямо ищцата, а се касае за битов инцидент, използван от ищцата като повод за завеждане на дело по реда на Закона за защита от домашното насилие срещу доверителя ми. По молба на М.Д.П. ***, е било образувано гр.д. № 379/2018г. по описа на PC- П. По делото е постановено решение от 02.05.2018 г., по силата на което е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над М.П. и детето им Е. Б. На същия е забранено да приближава М.П. и детето им Е.Б., както и жилището им, находящо се в гр. П., местоработата и местата за социални контакти и отдих на двете, за срок от 18 месеца, считано от 24.04.2018 г. Издадена е и заповед за защита от домашно насилие. Сочи, че от постановяването на горе посочения съдебен акт, до настоящия момент е лишен от възможността да изпълнява ролята си на съпруг и родител; да полага грижи за своето дете и да живее заедно със семейството си, но въпреки това, същият не е спрял да се интересува за детето си и да осигурява средства за издръжката му, които изпраща ежемесечно на ищцата, поради което счита, че искът за развод по негова вина е неоснователен и недоказан.

Сочи, че към молбата на ищцата е представен препис от трудов договор, сключен на 12.03.2018 г. между В.Б. и фирма Christian Babetz Personaiieasing fur Transporte, със седалище в Германия, който е за срок от една година, с изрична клауза за автоматично приключване на трудовото правоотношение на 11.03.2019 г. и към настоящия момент е изтекъл, поради което макар все още ответника да е в Германия, същият няма постоянна работа, поради което възнамерява да се завърне трайно в страната.

Ответникът счита, че съобразявайки се с възрастта и пола на детето Е. Б., в негов интерес е да живее с майка си и грижи за него да полага майката, поради което не се противопоставя родителските права спрямо детето да бъдат предоставени на майката. Въпреки това, следва да се отбележи, че видно от изложеното в исковата молба, преди фактическата раздяла между страните, той също е полагал грижи за детето и притежава нужният родителски капацитет да полага грижи за него, бил е изключително грижовен и любящ баща, интересувал се е за детето, помагал е на ищцата дори в грижите за нейните деца, родени от предходен брак.

Сочи, че от раждането на детето Е. до настоящия момент не е преставал да осигурява средства за издръжката на детето по 140 лв. месечно, като счита, че този размер е напълно съобразен с изискванията на закона за размера на минималната издръжка и с възможностите му да я заплаща. Счита, че претендираният размер от 500 лв. ежемесечна издръжка за детето е прекомерно завишен, поради ще бъде в невъзможност да го изплаща, тъй като няма непостоянна работа и месечните му доходи са несигурни.

Моли  съда да отхвърли предявения иск за присъждане на месечна издръжка за детето Е. в размер на 500 лв. Счита, че посочения в исковата молба режим на лични контакти на детето с бащата е крайно недостатъчен да съхрани връзката на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Моли да бъде определен обичайният режим на лични контакти с детето, както задължителен такъв да се счита всяка първа и трета седмица от месеца от 19 ч. в петък, до 18 ч. в неделя през периода от 1 октомври до 31 март и до 20 ч. през периода от 1 април до 30 септември; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; пет дни през Коледната ваканция, които не съвпадат с платен годишен отпуск на майката; пет дни през Пролетната ваканция, които не съвпадат с платен отпуск на майката; да общува свободно, по негова преценка с бащата чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, като телефони (стационарни и мобилни, компютър,таблет и пр.)

         Не се противопоставя да бъде определено местоживеенето на детето Е.В. Б. при майката М.Д.П., на адрес: ***. Изцяло се противопоставя на предявения иск за присъждане на издръжка на ищцата в размер на 500 лв. месечно, като счита, че същият е неоснователен и недоказан тъй като, не са представени конкретни доказателства за невиновността на ищцата за прекратяването на брака им, както и такива, от които да е видно, че ищцата страда от такива заболявания, които да са довели да нейната фактическа неработоспособност. Не е представено Експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, в които да е посочен конкретен % на временна или постоянна нетрудоспособност. Сочи, че в приложените епикриза и СМУ е посочено, че ищцата е с диагноза „артериална хипертония"- често срещано заболяване в наши дни и че в миналото същата е претърпяла някакво травматично увреждане, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди, че не са представени надлежни доказателства за възможността на задължения съпруг да дава издръжка без особени затруднения.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод, сключеният между страните на 22.12.2010 г. граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, без да се произнася по въпроса за вината; да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Е. В. Б. на майката М.Д.П., като определи обичайния режим на лични контакти между детето и бащата В.Й.Б.; да определи местоживеене на детето Е. В. Б. при неговата майка на адрес: гр. П., ул. „Т. м." № ., ет.., ап..; да присъди месечна издръжка за детето Е. В. Б. в размер на 140 лв., ведно със следващата се лихва за забава при всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила на съдебното решение, като отхвърли иска за издръжка за минало време; да отхвърли иска за издръжка на ищцата, изцяло, като неоснователен и недоказан; да постанови след прекратяването на брака, ищцата да носи предбрачното си фамилно име „П."; да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „Т.м." №., ет.., ап.. на ищцата.   

По делото е приложен социален доклад от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пещера, относно детето Е. В.Б., в който подробно са обследвани жилищно-битовите и хигиенни условия в жилището на майката, грижите които полага за отглеждането и възпитанието на детето, както и какъв родителски капацитет притежава тя. Също така е обследвана и емоционалната взаимовръзка и стабилност на детето.

                    В съдебно заседание ищцата се явяват лично и с пълномощник, който излага споразумение в устен вид, което не противоречи на закона морала и молят съда да одобри. Моли производството да премине от исково в охранително. Отказва се от претендираната издръжка за минал период от време, както и по отношение на издръжката по чл. 145 от ГПК.

              В съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощник, изразява желание за прекратяване на брака без съда да се произнася по въпроса за вината, като одобрено постигнатото споразумение в устен вид.

    На база на изявление на пълномощниците на страните, съдът с протоколно определение е приложил хипотезата на чл. 321, ал. 5 от ГПК, като е преминал от исково към охранително производство за развод по взаимно съгласие при условията на сключеното споразумение. С протоколно определение е прекратил производството, в частта, относно издръжката за детето за минал период от време, както и претендираната издръжка по чл. 145 от ГПК от ищцата.  

               Изложеното споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона и морала. Съпрузите са постигнали съгласие по всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 51 от СК и са уредили личните и имуществените отношения след прекратяване на брака и следва да бъде одобрено с окончателния съдебен акт.

      Горната фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

               Молбата е допустима. Налице е положителната процесуална предпоставка, визирана в чл. 49, ал. 4 от СК, за водене на настоящото производство.  Молбата за развод по взаимно съгласие е основателна и като такава следва да бъде уважена. Съдът не следва да издирва мотивите за това решение на съпрузите. Изложеното споразумение отговаря на изискванията на чл.51 от СК. В него са уредени всички лични и имуществени отношения между съпрузите.

               Окончателната д.т., която съда определя е в размер на 60 лв. вносима от двете страни поравно. Ответникът следва да заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 100.80 лв.

 

               Ръководен от гореизложеното съдът

 

                         Р      Е     Ш      И   :

 

                ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключения с акт № 199 на 22.12.2010 г. пред длъжностното лице по гражданското състояние гр. С., обл. Б.граждански брак между М.Д.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В.Т. *** и В.Й.Б., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 10, чрез адв. Р. от АК - Сливен. 

 

                 УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение с правно основание чл. 51 от СК.

 

УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права спрямо малолетното дете Е. В. Б., с ЕГН **********, родена на *** г. се ПРЕДОСТАВЯТ на майката М.Д.П., с ЕГН **********, като местоживеенето на детето ще бъде при майката на адрес: гр. П., обл. П., ул. „Т. м." № ., ет. ., ап..                                                                                  

 

БАЩАТА  В.Й.Б., с ЕГН ********** *** се задължава ДА ЗАПЛАЩА на М.Д.П., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Е. В. Б., с ЕГН **********, родена на *** г. и двете от гр. П., ул. „Т. м." № ., ет. ., ап. ., ежемесечна издръжка в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева платима по банкова сметка: *** *** „Уникредит Булбанк” АД до 10-то число на текущия месец до края на календарната 2019 г., а от 01.01.2020 г. ежемесечна издръжка в размер на 170 /сто и седемдесет/ лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законови основания за изменение или прекратяване на издръжката.

 

               На бащата В.Й.Б., с ЕГН ********** *** се ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти с малолетното Е. В. Б., с ЕГН **********, родена на *** г., както следва: втора и четвърта седмица от месеца, начиная от петък от 15 ч. до неделя 15 ч., един месец през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. През Коледните празници и Великденските детето да бъде последователно при родителите си, както следва: на Коледа на всяка нечетна година да бъде при бащата, а на всяка четна при майката, а на Нова Година в навечерието на 2020 г. детето да бъде при майката, а следващата при бащата и така да се редуват. За Великден на всяка четна при майката и на всяка нечетна при бащата.  За рождените дни на детето за всяка четна при бащата за всяка нечетна при майката, като в зависимост от това дали рожденият ден се пада в делничен ден учебен, тогава родителят има право да бъде с детето само на този ден, ако обаче деня се пада почивен, то да се слее с почивните дни с приспиване.

         Родителите се задължават да формират състояние на доброволни отношения и нормални цивилизационни контакти помежду си и между детето и тях, като предоставят напълно възможност на детето и двамата родители да контактуват лично, чрез социални мрежи и телефон.

 

След прекратяване на брака М.Д.П., с ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име П..

Страните нямат претенции за издръжка един спрямо друг.

 

          Придобитото по време на брака имущество в режим на СИО остава в обикновена имуществена собственост.

 

ОСЪЖДА М.Д.П., с ЕГН ********** *** да заплати  държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на СлРС.

 

       ОСЪЖДА В.Й.Б., с ЕГН ********** *** да заплати  в полза на съдебната власт окончателна д.т. в размер на 30 лева, както и д.т. върху присъдената издръжка в размер на 100.80 лв.

 

      

                РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

                                       

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: