№ 416
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100514807 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 25.11.2021 год. на длъжника АЛ. Б. Г., чрез адв. Н.М.
/надлежно упълномощен/, срещу отказ от 05.10.2021 год. на частен съдебен изпълнител
С.Х., с рег.№ 863 на КЧСИ, по изпълнително дело №20188630402536, да бъде спряно
изпълнителното производство на основание чл. 454, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че процесното изпълнително дело било образувано по молба
на А.Г., представлявана от законния й представител В.Х., въз основа на изпълнителен лист
от 18.07.2016 год., издаден по гр.дело №1717/2014 год. по описа на СРС, ГО, 84 с-в, за
заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв. Редовно и доброволно изпълнявал
задължението си за изплащане на присъдената издръжка за времето, пред която същата била
дължима, а именно когато дъщеря му живеела при майка си. На 13.12.2017 год. била
издадена заповед за незабавна защита по гр.дело №86173/2017 год. по описа на СРС, ГО, 84
с-в, а на 12.12.2017 год. – заповед за незабавна защита по гр.дело №82029/2017 год. по описа
на СРС, по силата на които В.Х. и нейните родители били задължени да не доближават
малолетната А.А. Г.а. На 16.12.2017 год. детето било доброволно предадено на
жалбоподателя, от който момент той се грижел самостоятелно за него и то живеело при него.
Детето било върнато за отглеждане при майка си на 20.12.2019 год. – видно от изготвения
протокол от родителите от същата дата. В.Х. претендирала заплащането на издръжка за
периода от м.декември 2017 год. до м.декември 2019 год., което съответно станало повод за
образуване на процесното изпълнително дело. По същото били наложени запори върху
банковите сметки на длъжника, въпреки че той стриктно изпълнявал задълженията си.
Видно било от издаденото от частния съдебен изпълнител удостоверение, че за периода от
1
21.07.2020 год. до 05.05.2021 год. по изпълнителното дело били постъпили 10 827.06 лв., от
които били разпределени 9 823.76 лв. Т.е. по делото имало надплатени суми, които не били
дължими от жалбоподателя. Поискал изпълнителното дело да бъде спряно на основание чл.
454, ал. 1 ГПК и всички наложени запори да бъдат вдигнати, като към датата на отправяне
на искането бил заплатил 100 % от предявените срещу него вземания и заявил писмено, че
се задължава да изпълнява занапред задълженията си по издадения изпълнителен лист. В
случая били налице всички предпоставки по чл. 454, ал. 1 ГПК.
Взискателят А.А. Г.а – малолетна, представлявана от своята майка и законен
представител В.М.Х., не изразява становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е
процесуално допустима, но е неоснователна. Не били налице основания за спиране на
изпълнителното производство по чл. 432, ал. 1 ГПК. Не била налице и хипотезата на чл. 454,
ал. 1 ГПК, тъй като изпълнението не било насочено срещу движими вещи или недвижим
имот, а било образувано за събиране на присъдена месечна издръжка, като голяма част от
вземанията по изпълнителния лист не били изискуеми към датата на неговото издаване, а
ставали изискуеми след изтичането на съответните месечни периоди от време.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите
на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Изпълнително дело №20188630402536 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с
рег.№863 на КЧС, е било образувано по молба от 22.10.2018 год. на А.А. Г.а – малолетна,
представлявана от своята майка и законен представител В.М.Х., въз основа на изпълнителе
лист от 18.07.2016 год. по гр.дело №1717/2014 год. по описа на СРС, ГО, 84 с-в, срещу АЛ.
Б. Г. за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 05.02.2015 год. до
настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване.
На 30.10.2018 год. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение за
сумата от 2 915.62 лв., от която 2 200 лв. – издръжка за периода от м.декември 2017 год. до
м.октомври 2018 год., 350 лв. – разноски по изпълнителното дело и 365.62 лв. – такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 08.11.2018 год.
На 30.10.2018 год. и 01.11.2018 год. били наложени запори върху банковите сметки на
длъжника в три търговски банки, който били вдигнати с постановление от 01.11.2018 год. на
частния съдебен изпълнител.
Впоследствие на 15.07.2020 год. и 17.07.2020 год. били наложени запори върху
банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“
АД и „Юробанк България“ АД до размер на сумата от 6 727.06 лв., от която 5 600 лв. –
незаплатена издръжка за периода от м.декември 2017 год. до м.март 2020 год., 350 лв. –
разноски на взискателя по изпълнението и 777.06 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ /за
което длъжникът бил уведомен/.
Видно е от удостоверение на частния съдебен изпълнител от 1.05.2021 год., издадено по
2
искане на длъжника, че постъпилите по делото суми за периода от 21.07.2020 год. до
05.05.2021 год. са в общ размер на 10 827.06 лв., от които 9 823.76 лв. – разпределени и
преведени на взискателя, 8 750 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ и 1 003.30 лв. –
неразпределена сума.
С постановление от 28.06.2021 год. частният съдебен изпълнител е отказал
възстановяване на суми за издръжки за периода, през който детето е било при баща си, а с
постановление от 07.09.2021 год. – е отказал вдигане на наложените запори върху
вземанията на длъжника по банковите му сметки.
На 17.09.2021 год. длъжникът подал заявление до частния съдебен изпълнител, с което
поискал спиране на изпълнителното дело на основание чл. 454, ал. 1 ГПК, както и да бъдат
вдигнати наложените запори върху банковите му сметки, като заявил, че се задължава да
изпълнява точно задълженията си по изпълнителния лист, както и че понастоящем 100 % от
предявените срещу него вземания са заплатени.
С постановление от 05.10.2021 год., съобщено на длъжника на 11.11.2021 год., частният
съдебен изпълнител отказал спиране на изпълнителното дело на основание чл. 454, ал. 1
ГПК.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащи на обжалване актове по
чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на
следващите се изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в
сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране
отпадне.
Основанията за спиране са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл.
454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт
или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение и
откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец.
Спирането настъпва съответно: 1/ по силата на закона; 2/ по разпореждане на съда; 3/ по
искане на взискателя и 4/ с постановление на съдебния изпълнител – в случая на чл. 454
ГПК.
Няма съмнение, че длъжникът може да се позове на чл. 454 ГПК, когато вземането е за
издръжка за минало време /което е привилегировано като и вземането за текущата издръжка
– виж чл. 445 ГПК/. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 454 ГПК, съдебният
изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса,
съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на
недвижим имот – до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът – физическо лице,
внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се
3
задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. От
анализа на цитираната разпоредба следва, че защитата на длъжника – правото на спиране и
разсрочка, се дава само тогава, когато изпълнението е насочено към публична продан на
негови вещи, но не го брани при останалите изпълнителни способи, както е в частност –
изпълнението е насочено върху вземания на длъжника. Така формираният извод се подкрепя
и от самата специфика на изпълнителното производство, даващо право на взискателя да се
възползва от всички начини на принудително изпълнение, посочени в ГПК. Той може да
избира един от тях или да иска принудително изпълнение по няколко начина. В този случай
специалните разпоредби на ГПК относно различните способи не намират приложение за
цялото изпълнително производство, а само за съответния способ. Облекчението, което се
дава на длъжника във връзка с продажбата на негови вещи не се отнася до другите способи
за принудително изпълнение, поради което събирането на суми чрез запор следва да
продължи – – виж приетото в Тълкувателно решение № 45 от 25.06.1969 год. на ВС по
гр.дело № 41/1969 год., ОСГК, както и Решение № 1779 от 25.IХ.1968 г. по гр. д. № 1064/68
г., I г. о.
Следователно хипотезата на спиране на изпълнението по чл. 454, ал. 1 ГПК е
неприложима в разглеждания случай.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваният отказ на съдебния
изпълнител се явява законосъобразен, поради което и жалбата на длъжника следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника АЛ. Б. Г. срещу отказ от 05.10.2021
год. на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег.№ 863 на КЧСИ, по изпълнително дело
№20188630402536, да бъде спряно изпълнителното производство на основание чл. 454, ал. 1
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4