РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е  Ш Е Н И Е

 

 

№ 2384

 

гр. Пловдив, 22 декември 2020 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2660 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от М.П.М., ЕГН: **********, с адрес ***, против Решение № 1237 от 03.08.2020 год. на Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 3934 по описа на същия съд за 2020 год., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 3536942 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени.   

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от М.П.М., срещу Електронен фиш серия К № 3536942 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 16.04.2020 г. в 13.26 ч., в АМ Тракия км. 107+250 посока гр. Бургас, при въведено ограничение на скоростта 140 км/ч, е заснето с АRН САМ S1 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС лек автомобил ТОЙОТА ЛАНД КРУЗЕР 200, с рег. № СВ***АХ, със скорост от 154 км/ч при разрешена 140 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 14 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето М.П.М. – законен представител на Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“, на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Протокол № 1030р-13938/21.04.2020 г. за използване на АТСС и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства  безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Възраженията на касационния жалбоподател за липса на реквизити във фиша са неоснователни. В конкретния случай, електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, която се явява специална. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъй като в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Пловдив, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Пловдив, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

10. Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата).

Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани доказателства) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържаните на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа пълни данни за мястото на контрола („АМ Тракия км. 107 + 250“), посока на движение на контр. МПС (в двете посоки), начало и край на работа (от 09,00 часа до 17,00 часа – само за сравнение следва да се посочи, че процесното нарушение е установено в 13,26 часа), номерът на служебния автомобил, ограничението на скоростта, режим на измерване (стационарен).

Именно от съдържанието на обсъждания протокол и приложената към него снимка (на разположението на уреда), се установява, че процесното мобилно АТСС е било разположено временно на участък от пътя, т.е. осъществяването на контрола с него, не е било във време на движение. При това положение, настоящия случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., регламентираща единствено случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение (според цитираната подзаконова разпоредба, в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират намясто и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.).

11. С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

IV. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1237 от 03.08.2020 год. на Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, постановено по АНД № 3934 по описа на същия съд за 2020 год.

ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив, сумата от 80 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.