№ 25
гр. Кюстендил, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500320 по описа за 2021 година
Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***" № 5, чрез адв. Е.Й., със
съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „***" № 35, обжалва Решение № 260381/16.06.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 581 / 2021 г. на Районен съд - Кюстендил .
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е отхвърлил
предявените от Н. В. Н. против ТП ДЛС „Осогово" гр. Кюстендил обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване уволнението на Н. за незаконно и отмяна
на заповед № РД-08-2/19.02.2021г. и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил ищеца да заплати деловодни разноски в
размер на 50 лева.
Въззивникът счита атакуваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че липсват кумулативните предпоставки на чл. 325, ал. 1 т. 9 от КТ. Подчертава, че в случая
работодателят не можел да се позовава на липса на подходяща работа, тъй като сам е създал
това положение, изваждайки съответната длъжност от списъка по чл. 315 ал. 1 от КТ. Сочи
доводи , че предписанието на компетентния орган ТЕЛК не е влязло в сила към датата на
издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че
работодателят не се е съобразил с изискванията в разпоредбата на чл. 314 от КТ.Акцентира,
че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят неправилно едностранно е
приел, че работникът не може да изпълнява каквато и да било работа и е напълно
неработоспособен. Твърди, че решението на ТЕЛК е непълно поради липса в него на
предписания относно подходяща работа за трудоустрояване, като сочи, че тази непълнота не
може да се преодолее и чрез заключение на вещо лице, а ответникът е следвало да обжалва
ЕР на ТЕЛК пред съответния здравен орган, издал предписанието за трудоустрояване, за
изясняването и допълването му. Твърди, че съдът не се бил съобразил с ЕР на ТЕЛК, тъй
като ищецът се ползва със закрилата по чл. 333 от КТ, независимо дали здравословното му
състояние е наложило устройване на нова подходяща работа или изпълняваната била с
1
противопоказания за здравето му
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.
Претендират се разноските за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ТП ДЛС
„Осогово"гр. Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност
на депозираната жалба, а първоинстанционното решение се приема за обосновано, правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.
Въззиваемата страна оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Сочи доводи в
подкрепа наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 от
КТ.Твърди се, че доколкото работодателят няма брой на работещите, предвиден в
разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КТ, същият не е длъжен да определя работни места за
трудоустрояване по реда на чл. 315 от КТ, нито има задължението да промени
съществуващата организация на труда като осигури специално работно място за
трудоустрояване на жалбоподателя, единствено може да му предложи друга подходяща
работа, ако има такава, в противен случай задължението му е да прекрати трудовия договор
.Поддържа се и довод, че работодателят не е длъжен да иска становище от ТЕЛК дали, при
наличие на свободна длъжност, за която работникът не притежавал образование и
квалификация, същата е подходяща за здравословното му състояние. Счита, че в случая
при посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т.
9 от КТ, ищецът не се ползва със закрилата по чл. 333 от КТ и сочи аргументи в подкрепа на
тезата си, с оглед лимитативно изброените хипотези за приложимост в същата разпоредба.
Твърди, че оспорваната заповед е законосъобразна поради наличие на всички предпоставки
за прекратяване на трудово правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1 от т.9 от КТ.
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в срок и от надлежна страна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск да признае за незаконно и отмени
уволнението на основание на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ на Н. В. Н. , извършено със Заповед
№ РД– 08-2/ 19.02.2021 г. на Директора на ТП ДЛС „Осогово“-гр.Кюстендил, както и да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност "помощник лесничей“. Посочените
основания за незаконосъобразност са липса на мотиви на процесната заповед съгласно
посоченото в нея правно основание за прекратяване на ТПО и липса на изискуемите се
реквизити ; неспазване на чл.314 КТ относно предлагане на друга подходяща работа или
същата при облекчени и подходящи условия по предписание на здравните органи; липса на
разрешение по чл.333 КТ от Дирекция „Инспекция по труда“.Сочи се непълнота на
решението на ТЕЛК, защото във връзка с трудоустрояването е следвало да бъдат посочени
подходящи за здравословното състояние на ищеца длъжности, за да не бъде лишен от
правото да упражнява труд дори и при най-облекчени условия.Вместо това работодателят
не е поискал изясняване и допълване на експертното решение.
2
Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че
уволнението е законосъобразно, тъй като е налице соченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовия договор предвид трайно намалената работоспособност на ищеца
съгласно ЕР на ТЕЛК ; не е имало подходяща за ищеца длъжност при ответника, последният
не разполага с работни места , подходящи за трудоустроени, тъй като не са налице
предпоставките по чл. 315 от КТ, съответно чл.38 от Закона за хората с увреждания п;
респ.към момента на прекратяване на ТПО е имало две свободни места „старши лесничей“ и
„лесничей“, които не са определени като работни места за трудоустрояване по см.на чл.315
КТ. Сочи, че числеността на щатния състав към момента на прекратяване на ТПО е 48 щ.бр.,
поради което работодателят не е длъжен да осигурява места за трудоустроени по чл.315,ал.1
КТ .
На следващо място ответникът счита, че е неприложима и нормата на чл.333 КТ
предвид лимитативно изброените хипотези, при които тя се прилага.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Не се спори, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, като въззивникът Н. е заемал длъжност „помощник лесничей" в ТП ДЛС
„Осогово".
С Експертно решение №0345 / 023 от 03.02.2021г. на ТЕЛК -общи заболявания към
МБАЛ „Д-р Никола Василев" АД гр.Кюстендил/л.20-21 от делото на КнРС/, е установена
трайно намалена работоспособност на въззивника и е определен процент на същата - 96 %
.В експертното решение е отразена констатация че: „Н. В. Н., на длъжност: „помощник
лесничей", не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по настоящата професия,
при условията на труд отразени в приложената производствена характеристика".В т. 15 от
експертното решение са посочени противопоказни условия на труд: „Психофизични
натоварвания, неблагоприятен микроклимат - ниски и високи температури, повишена
влажност, нощен труд, работа на височини, токсична среда.
Със Заповед №РД-06-2/19.02.2021г. на ТП ДЛС „Осогово" на основание чл.325,
ал.1, т.9 от КТ е прекратено, считано от 19.02.2021г., трудовото правоотношение между
въззивника Н.Н. и въззиваемата страна.
Видно от утвърденото с Решение №3303/05.02.2021г. на УС на „ЮЗДП" ДП
гр.Благоевград длъжностно разписание, към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца ТП ДЛС „Осогово" е с обща численост на щатния състав 48 щатни
бройки.Съгласно утвърденото с цитираното решение №3303/05.02.2021г. на УС на „ЮЗДП"
ДП гр.Благоевград длъжностно разписание и утвърденото поименно щатно разписание в
сила от 01.02.2021г., към момента на прекратяване на ТПО, в ТП ДЛС „Осогово" има две
3
свободни работни места за длъжностите „старши лесничей" и „лесничей", като критерий за
заемането на тези длъжности е наличието на образователна степен „бакалавър", т.е.
завършено висше образование по специалността.
Ищецът е уведомен с отправеното до него т.нар.Предложение с изх.№10-00-
1/15.02.2021г./л.29 от делото на КнРС/ за липсата на работни места, подходящи за
трудоустрояване, както и за наличните две свободни работни места за длъжностите „старши
лесничей" и „лесничей" (неопределени като работни места за трудоустрояване по смисъла
на чл.315 от КТ), за които се изисква наличието на завършено висше образование по
специалността, като Н. е депозирал отговор с отказ на посоченото предложение относно
прекратяване на ТПО.
При горната фактическа обстановка установена на база визираните в хода на
изложението доказателства, въззивният съд намира от правна страна следното:
Процесната заповед е подписана от директора на ответното предприятие , като
съдът приема, че същата заповед е издадена от лице със съответна работодателска
компетентност и е подробно мотивирана, предвид което и отговаря на изискванията на КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ трудовият договор се
прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, при невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на
заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се
допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на
работника или служителя и той е съгласен да я заеме.
В случая, по делото е установено от цитираното решение на ТЕЛК , че заеманата
от ищеца длъжност „помощник лесничей“ не е била подходяща за здравословното му
състояние, като с решението на здравния орган по Наредбата за трудоустрояване на ищеца
е определена 96 % ТНР поради конкретни заболявания. Решенията на ТЕЛК са
задължителни за страните и правилността им не може да се преценява по реда на
инцидентния съдебен контрол от гражданския съд.В хода на първоинстанционното
производство не се е поддържал довод, че ЕР на ТЕЛК , съдържащо съответното
предписание, не е влязло в сила, а се сочи негова непълнота, доколкото не е съдържало
указания кои са подходящите условия за труд , отделен е въпросът, че видно от приетото във
въззивното производство писмо изх.№05-191# / 23.02.2021г.на РЗИ –Кюстендил, ищецът не
е обжалвал същото, като срокът за обжалване от същия е изтекъл на 17.02.2021г.- т.е.преди
прекратяване на трудовото правоотношение/.
Предписанието за трудоустрояване се издава от здравния орган по Наредбата за
4
трудоустрояване, като този орган се произнася и по въпросите за определяне на подходяща
работа или условия на труд, както и за срока на трудоустрояването. Това предписание е
задължително за работника и за работодателя, независимо от това дали работодателят е
участвал в производството по издаването му. При невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
нетрудоспособност съобразно предписание на здравния орган, работодателят е длъжен да му
предложи длъжностите, определени за заемане за лица с намалена трудоспособност и след
като работникът избере някоя от тях, то тогава работодателят е длъжен за изиска от
компетентния здравен орган удостоверяване, че така избраната от работника длъжност е
подходяща за здравословното му състояние.
Дали конкретна работа е подходяща за трудоустроения е медицински въпрос от
компетентността на компетентния здравен орган по Наредбата на трудоустрояване (НТ).
Този въпрос не може да се изследва от съда с помощта на вещи лица. Тази преценка е
изцяло в правомощията на ТЕЛК, НЕЛК и, както се посочи, не подлежи на инцидентна
проверка за правилност от гражданския съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 315 от КТ работодателят е длъжен да определи
ежегодно места, подходящи за трудоустрояване от 4% до 10% от общи брой на работниците
и служителите в зависимост от икономическата дейност, ако има повече от 50 работници и
служители. В останалите случаи работодателят не е длъжен да определя такива работни
места, но има право да определи такива, като ирелевантни са причините, поради които се
взема това решение.
В случая, не е налице задължение за въззиваемата страна като работодател по
смисъла на чл.315, ал.1 от КТ , тъй като тази разпоредба визира работодател с повече от 50
работници и служители, в който случай има задължението да определя ежегодно работни
места, подходящи за трудоустрояване /от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и
служителите в зависимост от икономическата си дейност/, тъй като, съгласно длъжностно
разписание, актуално и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ТП
ДЛС „Осогово" е с обща численост на щатния състав 48 щатни бройки.
Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ е безвиновно. То е осъществено тогава,
когато работодателят по обективни причини не може да изпълни изискванията на чл. 314 от
КТ. Ако естеството на дейността и организация позволяват, то работодателят може да
промени трудови функции на отделен работник/служител така, че от нея да отпаднат
занапред противопоказанията за него. Работодателят обаче не е длъжен да организира
дейността си така, че работа да съответства на нуждите на трудоустроения извън
задълженията му по чл. 315 от КТ (В този смисъл Решение № 144/22.07.2014 г. по гр. д. №
4053/2013 г. на ВКС, І. -то Г. О.; Решение № 137/13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г. на
ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 192: 22.05.2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г. на ВКС, ІV-то Г. О.).
Като не е определил места за трудоустроени в този случай работодателят не е
5
нарушил закона, респ.не е било възможно работодателят да предложи на работника друга
длъжност, определена за заемането й от трудоустроени лица – при липса на определена
такава.
Не е налице нито една от лимитативно изброените хипотези за закрила по чл.333
КТ, предвид което заповедта не се явява незаконосъобразна и на така посоченото основание
липса на предварително разрешение на инспекцията по труда .
При неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ , то неоснователен се явява и
обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ , поради което решението на районния съд, предмет
на настоящата въззивна проверка, следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260381/16.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 581 / 2021 г.
на Районен съд – Кюстендил.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6