№ 251
гр. Враца, 02.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Евгения Г. Симеонова
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600344 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М. К. от ВрАК, в качеството му
на служебен защитник против определение №119/22.05.2025год., постановено
по ЧНД №208/2025год. по описа на Районен Съд Бяла Слатина, с което е била
взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на
обвиняемия по ДП №270/2025год. по описа на РУ Бяла Слатина, респ. пр. пр.
№3425/2025год. по описа на РП Враца Ц. К. Б., с ЕГН **********.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че не са налице
основанията, визирани в чл.63 ал.1 НПК за вземане на МН „задържане под
стража“ по отношение на обвиняемия Б. в ДП. Твърди се липса на достатъчно
доказателства, от които да се направи обосновано подозрение, че обвиняемият
е извършил деянието, за което е привлечен, че единствените данни за
авторство са от пострадалата, като се оспорва и мотива за извършване на
деянието от обвиняемия. Сочи се наличие на ортопедична травма у
обвиняемия- счупване на ръка в резултат от ПТП, както и че взетата по
отношение на него мярката за неотклонение „задържане под стража“ ще
попречи за неговото възстановяване. Иска се въззивната инстанция да отмени
определението на районния съд и да вземе предвид „недоказаното по
категоричен начин“ обвинение и предстоящите процедури по причинената
1
травма и рехабилитация.
Представителят на Окръжна Прокуратура Враца изразява становище за
обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като иска
въззивния съд да потвърди определението на Районен Съд Бяла Слатина.
Навежда доводи за достатъчно данни по делото за реална опасност обв. Б. да
извърши престъпление, като по този начин осуети разследването. Представя
Заповед за незабавна защита рег. №8/30.05.2025год., постановена по Гр.Д.
№784/2025год. по описа на РС Бяла Слатина, като поддържа, че по- лека мярка
от наложената не би постигнала целите на чл.57 от НПК, още по- малко
„домашен арест“, тъй като обвиняемия живее в дома на родителите си, по
искане на които е издадена Заповед за незабавна защита.
В с.з. пред настоящата инстанция обв. Б. се явява лично и със
служебния си защитник адв. М. К. от ВрАК, като поддържат жалбата, с искане
да бъде отменена мярката за неотклонение. Твърди се, че липсват
доказателства обв. Б. да е автор на деянието за което му е повдигнато
обвинение, както и доказателства от които да се направи извод за наличие на
реална, а не хипотетична опасност обв. Б. да се укрие или да извърши друго
престъпление и да попречи на разкриването на обективната истина по случая.
Посочват, че сестрата на обв. Б. е изявила желание на същия в случай на
изменение на МНО в „домашен арест“, той да тя търпи в нейния дом, а в
случай на определяне на „парична гаранция“, тя да я обезпечи. Представя и
два броя амбулаторни листове, касаещи здравословното състояние на обв. К.
Б. към м. май 2024год., като поддържа, че същия има травма освен в горен и в
долен крайник.
В предоставеното му право на лична защита и в предоставеното му
право на последна дума обв. Ц. Б. поддържа казаното от защитника си и
добавя, че постоянния му адрес е друг различен от този в който живее, че
живее с родителите си , тъй като след като излязъл от Затвора се налагало да
прави ремонт в друг негов имот, в който да се настани да живее. Моли мярката
му за неотклонение да бъде изменена, като му се определи по- лека такава, тъй
като по повод травмата на ръката му се налага да ходи на прегледи.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с постъпилата частна жалба, с доводите на страните изразени в
с.з., както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към
2
ДП №270/2025год. по описа на РУ Бяла Слатина, респ. пр. пр. №3425/2025год.
по описа на РП Враца, приема за установено следното:
Частната жалба е подаден в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима. Разгледан по същество е неоснователна.
Съобразявайки изискванията на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд Бяла
Слатина, в мотивите към съдебния акт е обсъдил кумулативно дадените
законови основания, които следва да са налице, за да се определи най-тежката
репресивна мярка "Задържане под стража", каквато е поискана от РП Враца по
отношение на обвиняемия и приемайки, че тази МН е единствената, която би
могла да постигне целите визирани в чл. 57 от НПК.
Видно от представените доказателства, по ДП №270/2025год. по описа
на РУ Бяла Слатина, респ. пр. пр. №3425/2025год. по описа на РП Враца, с
Постановление от 21.05.2025г., Ц. К. Б. с ЕГН**********, от ***, е привлечен
в качеството му на обвиняем, за това, че на 20.05.2025г. в ***, обл. Враца, в
частен дом на ***, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото
и главата на Г. Г. С. й причинил лека телесна повреда с разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяваща се в отоци в
окосмената част на главата, оток и кръвонасядане на носа със счупване на
носна преграда, оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око, оток и
кръвонасядане и разкъсно- контузна рана на горна устна с разклащане – 1
степен на 1-ви зъб горе в дясно, поднокътно кръвонасядане на първи пръст на
лява ръка, като телесната повреда е нанесена в условията на домашно
насилие- престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по
чл.64 НПК, а именно предпоставката за наличие на обосновано
предположение за съпричастност към авторството на деянието е била
обсъдена в мотивите на първоинстанционния съд, макар и твърде лаконично.
Обоснованото подозрение за съпричастността на обвиняемия към авторството
на деянието, дори в този първоначален етап на разследване, се подозира на
първо място от показанията на пострадалата Г. С. която посочва времето,
мястото и начина на извършване на деянието и авторството му, от показанията
на св. К. С., нейн съпруг, които установява в какво състояние я е заварил и
какви са обясненията на пострадалата, от показанията на св.И. К., Ив. И. и Д.
3
Д.- полицейски служители, установяващи състоянието в което се е намирал
обвиняемия при задържането му и на следващо място от събраните писмени
доказателства на ДП, в това число фиш за спешна медицинска помощ на
пострадалата, заключението на СМЕ на живо лице и др. Всички тези
доказателства в своята съвкупност установяват фактите относно времето,
мястото, предмета и начина на извършване на деянието.
Събраният до момента доказателствен материал подкрепя
обвинителната теза дотолкова, доколкото законодателя на този етап от
обвинението не поставя изисквания за пълнота, прецизност и категоричност,
каквито предявява към обвинителният акт. Първостепенният съд е съпоставил
събрания до момента доказателствен материал и на фона на ранния етап от
разследването е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че
всички тези доказателства обосновават в достатъчна степен подозрението, че
обвиняемия Б. е съпричастен към осъществяване на деянието. Ето защо,
вземайки предвид ранния етап, в който се намира разследването, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни доводите на защитата за липса на
достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че опасностите по чл.63
ал.1 и ал.2, т.2 НПК на настоящият етап на разследването са налице, което
обуславя извода, че вземането на най-тежката МН спрямо обвиняемия не е
израз на необосновано тежка репресия. На първо място, действително обв. Б. е
с постоянен и настоящ адрес, което прави опасността от укриване
хипотетична, тъй като въпреки наличието на друг имот, обвиняемия живее в
дома на родителите си спрямо които вече е упражнявал насилие, установено с
влязъл в сила съдебен акт. От друга страна обаче, по отношение на обв. Б.
опасността от извършване на престъпление е реална.
Настоящият съдебен състав намира този извод за правилен и
непротиворечащ на събрания по делото доказателствен материал. Видно от
събраните доказателства, обв. Б. е осъждан 25 пъти, като настоящето деяние е
извършено на 20.05.2025год., а обв. Б. на 17.04.2025год. е освободен от
Затвора Враца по изтърпяване на наказание за извършено престъпление по
чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.5а НК, причинявайки телесни повреда на същата
пострадала- майка му и на св. К. С., негов баща, нарушавайки Заповед за
защита от домашно насилие на същия адрес. Правилно районния съд е извел
4
наличие на втората кумулативна предпоставка, а именно опасност Б. да
извърши престъпление. Правилно същият съд, отчитайки изискването всяка
мярка за неотклонение да е строго индивидуална и да бъде съобразена с
обществената опасност на деянието и на дееца, е приел, че определяне на по-
лека мярка за неотклонение, не би постигнала целите на чл.57 НПК.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав също като
първоинстанционния съд приема, че предвид високата обществена опасност
на дееца, времето, начина, мястото на извършване на деянието по отношение
на Ц. Б. е налице реална опасност от извършване на престъпление, като
реализирането на тази опасност не е хипотетична, а реална и може да доведе
до осуетяване на разследването. Поведението на обв. Б. сочи на една
престъпна упоритост от негова страна и незачитане личността и здравето на
собствените му родители. Следва да се отчете и обстоятелството, че обв. Б. е с
постоянен адрес в с***, самия той твърди, че има и друг имот на *** в същото
населено място и въпреки това, след като бил освободен от Затвора продължил
да живее на един адрес с родителите си - ***, въпреки издаваните заповеди за
защита от домашно насилие спрямо него.
Всички тези обстоятелства, преценени в светлината на чл. 63, ал. 1
НПК и съобразявайки обществената опасност на деянието, на дееца и
съответните цели на мярката за процесуална принуда, базират извода за
наличието на обоснована необходимост от налагането на мярка за процесуална
принуда “задържане под стража” по отношение на обвиняемия Ц. Б..
Неоснователни са доводите на защитата, че тъй като обвиняемия Ц. Б. е
получил телесна повреда в резултат на ПТП и е с травмирана ръка следва по
отношение на него да се отмени наложената МНО. Настоящият съдебен
състав намира, че тези доводи на защитника и на обвиняемия не са от характер
да преодолеят наличната опасност към момента обв. Б. да извърши други
престъпления. Спрямо обв. Б. следва да бъде осъществена мярка на
процесуална принуда, възпираща го да извърши други престъпления, с оглед
данните за личността му и обществената опасност на извършеното от него
деяние. Неподкрепени с доказателства са и доводите на защитата, че сестрата
на обв. Б. изявява желание същия да бъде с МНО „домашен арест“ на нейния
адрес или да му бъде определена МНО „парична гаранция“, която тя да
обезпечи.
5
С оглед на това и след като при служебната проверка не бяха
констатирани процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното
определение, настоящия състав на ВрОС намира, че същото следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.64 ал.8 НПК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата с определение № 119/22.05.2025год.,
постановено по ЧНД №208/2025год. по описа на Районен Съд Бяла Слатина
по отношение на Ц. К. Б. с ЕГН**********, от ***, обвиняем по ДП
№270/2025год. по описа на РУ Бяла Слатина, респ. пр. пр. №3425/2025год. по
описа на РП Враца мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6