Р Е Ш
Е Н И Е № 211/14.11.2018г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
13
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 202 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството образувано по жалба на „А.Д.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: обл.Ямбол,
община Болярово, с.*, представлявано от управителя Н.Д.Д.,
чрез адв. И.Т.Й. от АК-Плевен, против мълчалив отказ
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за издаване на
уведомително писмо за извършена оторизация и
финансово подпомагане по мярка 10“Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020, за
кампания 2016 по заявление за подпомагане с УИН 28/010716/81496, като за това е
подадено изрично искане с вх.№022600/3107
от 13.06.2018г. в ДФ“Земеделие“.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител. Постъпила е по email молба от
пълномощника на жалбоподателя адв.И.Й. от АК-Плевен,
регистрирана с вх.№1985/09.10.2018г., със становище, че след подаване на
жалбата на 27.07.2018г. в полза на „А.Д.“ ЕООД е извършено плащане по мярка 10
„Контрол на почвената ерозия“ за кампания 2016 и е изплатена сумата от 108706
лв., но административният орган не е изпълнил задължението си за издаване на
уведомително писмо, поради което жалбата се поддържа. Претендират се разноски
по представен списък и договор за правна защита и съдействие, общо в размер на
2050лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 2000 лв. заплатен
адвокатски хонорар.
Ответната страна, Изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“, се представлява от старши юрисконсулт Бр., която моли да се
остави жалбата без уважение. Видно от доказателствената
съвкупност, административният орган е предприел съответните действия, които са
регламентирани в определен порядък, като по заявлението на кандидата за
финансово подпомагане за кампания 2016г. по конкретно- по мярка 10 са нередени
плащания за цитираните в представените от нас финансови документи сума. В
случая става въпрос за проявена активност от страна на администрацията, но
поради обемната и сложна материя, издаването на уведомителни писма е финален
етап от процедурата, тъй като в същата се обективират
резултатите от направените административни проверки, свързани с администриране
на всички заявления за подпомагане. След като се извършат проверки за
допустимост на площите, за съответствие на заявленията на кандидатите с
регламентираните изисквания, съответно се оторизират и конкретни размери на
самите суми. Никъде в нормативна уредба, административният орган не е обвързан
от срокове, относно актовете за площта или отрицателните актове, с които следва
да се произнесе по отношение на годишното финансово подпомагане, за което
съответният кандидат подава заявление във връзка с поетия ангажимент. В случая,
поради липса на срок за произнасяне от страна административния орган, както и
поради изрично произнасяне, при издаването на съответните уведомителни писма няма
основание да се говори за мълчалив отказ. В конкретния случай е видно, че от
страна ДФ“Земеделие“ са предприети съответните действия по администриране на
заявлението и оторизирани изплащания за съответното финансово подпомагане, като
е въпрос на време резултатите от проведената процедура по отношение на жалбоподателя да бъдат обективирани
в уведомително писмо, което при готовност да бъде изготвено, съответно ще бъде
изпратено на адресата и ще му бъде предоставена възможност, след като се
запознае със съдържанието му да осъществи в тази връзка своето право на защита,
за това, дали сумата, с която кандидатства, го удовлетворява. С оглед на
изложеното, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
„А.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: обл.Ямбол, община Болярово, с.*, е
одобрен за участие по мярка 10“Агроекология и климат“
от ПРСР за периода 2014-2020 в резултат на извършени административни проверки
на подадено от него заявление за подпомагане с УИН 28/090615/75068 за кампания
2015, за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“. За това е
издадено уведомително писмо за одобрените площи с изх.№02-280-2600/915 от 13.05.2016г.
на зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ с приложение Таблица 1 на
одобрените/неодобрените площи, видно от която общата декларирана площ по
направлението в размер на 201.8 ха е одобрена. С писмо изх.№02-280-2600/138 от
1.2.2018г. на зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ кандидатът е уведомен
за оторизираните и изплатени суми по всички заявени схеми/мерки по заявлението
за подпомагане за кампания 2015(таблица 15 и Таблица 16 от писмото), сред тях
няма оторизирани и изплатени суми за мярка 10“Агроекология
и климат“ направление „Контрол на почвената ерозия“. От справка за извършените
плащания от сайта на ДФ“Земеделие“, представена от жалбоподателя, се
установява, че за 2015г. по тази мярка и направление на 08.07.2016г. е оторизирана
и наредена сума в размер на 123 724.95лв.(л.33 от делото).
За кампания 2016 кандидатът е подал заявление УИН
28/0100716/81496 на 22.04.2016г. като е заявил площ в размер на 210.58 ха за
подпомагане по мярка 10“Агроекология и климат“,
направление „Контрол на почвената ерозия“(АК6). По това заявление от страните
не са представени издадени уведомителни писма. „А.Д.“ ЕООД е депозирал с вх.№ 022600/3107
от 13.06.2018г. в ДФ“Земеделие“ искане на осн. чл.57,
ал.1 от АПК във връзка с чл.75 от Регламент №1306/2013 и чл.51, ал.4 от наредба
07 от 24.02.2015г. в 14-дневен срок да бъде издадено уведомително писмо за
извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка
10“Агроекология и климат“ за кампания 2016,
алтернативно да бъде извършено плащане за одобрените площи по заявеното
направление„Контрол на почвената ерозия“.
Жалба до съда е подадена на 26.07.2018 с искане да се
отмени мълчаливия отказ за издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.
На 27.07.2018г.
в полза на кандидата по заявление УИН 28/0100716/81496, за мярка 10“Агроекология и климат“, направление„Контрол на почвената
ерозия“ е оторизирана и наредена за плащане сума в размер на
108 706.79лв., която е по-малка от поисканата сума в размер на 129 733.49лв.
В тази връзка страните са представили Хронологичен опис за 27.07.2018г. от
сметката „Задължение към други кредитори“ по заявлението на кандидата А.-Д.ЕООД,
извлечение от „Себра“ и справка от сайта на
ДФ“Земеделие“ като доказателство, че на 27.07. 2018г. сума в размер на
108 706,79 лева е преведена към А.Д.
ЕООД.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът
намира жалбата като допустима за разглеждане и по същество за основателна, по
следните съображения:
Съдът е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ, която
подлежи на преценка за съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК. От доказателствата по делото се установява, че с
искане с вх.№022600/3107 от 13.06.2018г. в ДФ“Земеделие“ „А.Д.“ ЕООД е поискал издаване на изричен акт за
оторизиране по заявление УИН 28/0100716/81496, за мярка 10“Агроекология
и климат“, направление„Контрол на почвената ерозия“ или плащане на исканите
суми. Според правилата на Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология
и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. ( чл.52,
ал.1 и ал.4) – Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, одобрява,
намалява или отказва изплащането на
годишната финансова помощ след извършване на
административни проверки и проверки на място за изпълнението на
изискванията за подпомагане на агроекологичните
дейности и писмено информира земеделските стопани за изплатената им финансова
помощ.Липсва норма, в която да е указано, в какъв срок след депозиране на изрично
искане за това следва да се произнесе административния орган, поради което
следва да се приложи общата хипотеза на 57, ал. 1 от АПК – 14-дневен
срок. В случая, в посочения 14-дневен срок от постъпване на искането,
административния орган не се е произнесъл с нарочен акт, поради което и в
съответствие с чл. 58, ал. 1 от АПК е налице мълчалив отказ. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие може да се
оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния
орган е бил длъжен да се произнесе. В настоящия случай, административния орган
е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от депозиране на искането, т.е. до
27.06.2018 г. Непроизнасянето в така посочения срок съставлява мълчалив отказ,
който в съответствие с цитираната разпоредба на чл. 149, ал. 2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок, т.е до 27.07.2018
г. Видно от приложената по делото жалба, същата е депозирана чрез административния
орган до съда на 26.07.2018 г. – в преклузивния
едномесечен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес
от оспорването, поради което е
процесуално допустима.
По съществото на спора съдът счита, че в случая
мълчалив отказ е недопустим. Разпоредбата на чл.50, ал.1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология
и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. задължава
Разплащателната агенция да изпрати на земеделските стопани уведомително писмо
за одобрените и неодобрените за участие площи и животни по мярка 10 "Агроекология и климат" в срок до 30 ноември на
годината на подаване на заявление за подпомагане.Такова уведомително писмо по заявление
УИН 28/0100716/81496 за кампания 2016 не е издадено, а заявените с него площи
за подпомагане по мярката за повече от тези по заявление с УИН 28/090615/75068
за кампания 2015. До подаване на жалбата не е извършено и плащане, такова е
оторизирано на 27.07.2018г. за сума, по-малка от поисканата. Очевидно, заради
факта на плащане, проверките за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности са приключили и е било налице
основанието ДФ“Земеделие“ писмено да информира земеделския стопанин за
изплатената им финансова помощ, като при разминаване между заявени и
оторизирани площи и суми е необходимо излагане на мотиви за намаленията или
отказа за изплащането на годишната
финансова помощ.
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е издадена на основание чл. 9а, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители за прилагане на мярка от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014-2020г.. Компетентността на Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ произтича от ЗПЗП, а с наредбата се уреждат условията
и редът за прилагане на насочената към опазването на околната среда и климата
мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014
– 2020 г.), финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР). Държавният фонд "Земеделие" в качеството си на Разплащателна
агенция за Република България(РА) прилага общата селскостопанска политика на ЕС,
съгласно разпоредбата на чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), приема,
проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за
кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на
Общата селскостопанска политика.Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен
директор на РА, организира и ръководи дейността и представлява РА, съгласно
нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП. В този
смисъл, Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ – РА се явява материално,
териториално и функционално компетентен да издава актове от категорията на
поисканите със заявлението за подпомагане с УИН 28/0100716/81496 за кампания
2016 г. и по изричното искане с вх.№022600/3107 от 13.06.2018г. на
жалбоподателя.
Вярно е и соченото от жалбоподателя обстоятелство, че
плащане не е извършено в срока, визиран в разпоредбата на чл. 75, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, където е указано, че плащанията се осъществяват в
периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. В конкретния
случай, по заявление за подпомагане за кампания 2016 плащане е следвало да бъде
извършено до 30.06.2017 г. От събраните приложените по делото доказателства се
установява, че не само липсва извършено плащане в указания период по Мярка 10 –
"Агроекология и климат", но от страна на
ДФЗ-РА липсва и издадено уведомително писмо за одобрените и неодобрените за
подпомагане площи по реда на чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Последвалото
плащане след подаване на жалбата е частично, а от представените от
административния орган Хронологичен опис за 27.07.2018г. от сметката
„Задължение към други кредитори“ по заявлението на кандидата А.-Д.ЕООД, и извлечение
от „Себра“ става ясен единствено факта на плащане на
част от поисканата по мярката сума като Директни плащания със средства от
ЕЗФРСР, но не и въз основа на какъв оторизиращ акт е сторено това, съотв. каква е причината за извършени намаления(частичен
отказ).
С
оглед горното, съда приема, че в случая административният орган е бил длъжен да
се произнесе с изричен акт - за одобрение, респ. за частичен отказ за подпомагане и да изложи писмени мотиви за това, в каквато
форма е издадено уведомително писмо за одобрените площи с изх.№02-280-2600/915
от 13.05.2016г. и писмо изх.№02-280-2600/138 от 1.2.2018г. по заявлението за
подпомагане за кампания 2015. Това е следвало да се извърши преди плащането, особено
при наличието на изрично подадено искане за това, за да се гарантира правото на
защита на жалбоподателя, тъй като административните актове за
одобряване(неодобряване) на площи и за одобрение(неодобрение) на суми за
подпомагане са тези актове, които го засягат. В тази връзка без значение е
изтъкнатият аргумент от страна на административния орган, че причина за
забавата е големият брой подлежащи на обработка заявления и въпрос на време е резултатите
от проведената процедура по отношение на
жалбоподателя да бъдат обективирана в
уведомително писмо.
Спорът
не може да бъде решен по същество от съда вместо административният орган
Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, който е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове(по смисъла на §1,
т.13 от ДР на ЗПЗП) , естеството му налага постановяване на съдебен акт със
съдържание по чл.173, ал.2 от АПК – за отмяна на мълчаливия отказ и изпращане
на преписката за произнасяне на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. При
този изход на спора в полза на жалбоподателя се следва и присъждане на
разноските по делото.В тази връзка съдът намира за основателно възражението от
името на административния орган за прекомерност на заплатения от
жалбоподателя адвокатски хонорар от 2000
лв. По делото не е налице оценяем интерес предвид
това, че се обжалва мълчалив отказ за произнасяне, страните не спорят по
фактите, а единствено по приложението на закона - дължи ли се изрично
произнасяне и в какъв срок, представляващия жалбоподателя не е взел участие и в
проведените съдебни заседания. По тези съображения съдът счита, че адвокатският
хонорар следва да се определи по правилото на чл.8, ал.2, т.7 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за дела по
Закона
за подпомагане на земеделските производители – 500 лв., а претендираният за присъждане размер за адвокатски хонорар
за горницата над 500 лв. до сумата от 2000лв. е прекомерен.
Водим
от горното, и на осн. чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
за издаване на уведомително писмо за
извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10“Агроекология
и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020, направление“ Контрол на почвената
ерозия“ за кампания 2016 по заявление за подпомагане с УИН 28/010716/81496, по
подадено изрично искане с вх.№022600/3107 от 13.06.2018г. в ДФ“Земеделие“ от „А.Д.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл.Ямбол,
община Болярово, с.*, представлявано от управителя Н.Д.Д.
.
ВРЪЩА
преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за
произнасяне с изричен акт по заявление за подпомагане с УИН 28/010716/81496 за
кампания 2016 в частта по Мярка 10 – "Агроекология
и климат", направление "Контрол на почвената ерозия", по
подадено изрично искане с вх.№022600/3107 от 13.06.2018г. в ДФ“Земеделие“ от „А.Д.“
ЕООД, ЕИК *********, като ОПРЕДЕЛЯ за това 14-дневен срок от влизане в сила на
настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие" гр. София, бул.***, да заплати на „А.Д.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл.Ямбол,
община Болярово, с.*, представлявано от управителя Н.Д.Д.,
разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляващи
заплатена държавна такса в размер на 50лв. и заплатен адвокатски хонорар в
размер на 500лв..
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете