№ 100
гр. В., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АМП
при участието на секретаря ВБЙ
като разгледа докладваното от АМП Гражданско дело № 20241300100413 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от К. Г. Г. с ЕГН: **********, като майка и
законен представител на детето Ц. Н. С., ЕГН: **********, и двамата от с.Ч., обл.В. и със
заявен съдебен адрес: гр.В., ***, чрез адв.-пълномощник В. М. против „ЗДЕ” АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., *** по предявени искове с правно основание по
чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Претендират се обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на сумата
от 25 500 лв., частичен иск от 50 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди в размер на
180.00 лв., търпени вследствие на ПТП от 20.07.2024г., настъпило в с.Ч., обл. В., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 12.09.2024г.-датата на която застрахователя е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.32 от
ЗАдв.
Поддържа се в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни
увреждания на Ц. Н. С., на 2 години.
Твърди се, че на 20.07.2024 г. около 19:20 часа в с.Ч., обл. В., на ул.“АБ“, срещу дом
** е настъпило ПТП, при което л.а. „СС“ с рег.№СА ***, управляван от водача С. Г. Г. е
нарушила правилата за движение по пътищата и блъснала малолетното дете Ц. Н. С. и
напуснала местопроизшествието. Вследствие на инцидента пострадалото дете е получило
телесни увреждания и било транспортирано за лечение в болницата в гр.М.. Твърди се че
причина за ПТП е неправомерно поведение на водача Г. и наличие на пряка причинна връзка
между деянието на сочения водач и получените от ищеца увреждания.
По случая било образувано ДП №ЗМ-235/2024г. по описа на РУ-Белоградчик, пр.пр.
№2442/2024г. по описа на РП-В., което не било приключило с окончателен акт.
Излага се, че за увреждащия л.а. „СС“ с рег.№СА ***, управляван от водача С. Г. Г.
има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.№ BG/07/124000426413, сключена
със ЗД “Е.”АД, гр. С., валиден към датата на настъпване на ПТП. По силата на този договор,
застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
1
използването на МПС.
Посочва се, че ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 от КЗ и е предявил претенция
за изплащане на обезщетение пред ЗД “Е.”АД, като представил всички документи, с които
разполагала. По случая е заведена преписка, по която застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди на
пострадалия. Поддържа се, че в случая са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗД „Е.“ АД за причинените неимуществени вреди на ищеца.
Твърди се, че при процесното ПТП пострадалият Ц. Н. С. получил следните телесни
увреждания: Счупване на дисталната част на тибията; Остра стресова реакция; Множество
охлузвания и насинявания по тялото и крайниците.
Излага се още, че след инцидента на 20.07.2014г. малолетното дете е постъпило за
лечение в отделението по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Стамен И.“АД-гр.М.
с оплаквания от болки в областта на глезена, оток и палпаторна болка в дисталния край на
големия пищял, болезнени движения в дясна глезенна става. След множество изследвания и
консултации му е извършено закрито наместване на отделена епифиза тибия; наложена му е
гипсова имобилизация, съгласно оперативен протокол №250/367 от 20.07.2024г. След 3-
дневен престой в лечебното заведение детето е изписано с диагноза: Счупване на
дисталната част на тибията, закрито.Дадени препоръки да не натоварва десния долен
крайник и да носи гипсовата имобилизация 45 дни.
Твърди се, че по повод на възникнало безспокойство, плачливост, нарушения на
нощният сън при пострадалото дете било консултирано със специалист-психиатър на
28.08.2024г. След прегледа му е поставена диагноза: Остра стресова реакция и е насочен към
работа с психолог.
При консултация с клиничен психолог било установено: изразен психичен симптом за
тревожност и стрес, стереотипни движения с пръстите на ръцете, говорни нарушения с
подчертана логоневроза, неразбиране и неориентиране, които изострят психосоматичния
статус; вяло и атипично състояние, неспокоен сън. След проведени клинични и
психологични изследвания е дадено заключение, че детето е с нарушено общо
интелектуално функциониране на фона на нарушена зрително-пространствена преработка,
диспраксия, дефицит на вниманието и фиксационния компонент на паметта; нарушения в
двигателната сфера, покриващи приомите на ранна дислексия. Дадени са препоръки за
психотрапевтична програма- когнитивно-поведенческа терапия РТБО, препоръчано е
провеждането на психотерапия, ресурсно подпомагане от специален логопед и при нужда
фармакомедикаменти от лекар-специалист. С детето са проведени пет терапевтични сесии
при клиничен психолог за подобряване на психичното му и емоционалното състояние,
описани в Протокол от психотерапевтична сесия от 31.10.2024г. с диагноза:
Посттравматична стресова реакция.
По повод на персистиращи оплаквания от болки в десния глезен и накуцване с
десния крак на 20.09.2024г. отново е извършена консултация ортопед. Дадени били насоки за
рехабилитация. През периода от 20.09. до 28.09.2024г. ищеца провел едноседмичен курс на
физиотерапевтични процедури.
Твърди се, че в резултат на увреждането, получено от процесното ПТП пострадалото
дете Ц. Н. С. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването му продължава и
понастоящем, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента
пострадалият е получил Счупване на дисталната част на тибията. Получената фрактура на
крайника е довела до трайно затруднение на движението на долния крайник за дълъг период
от време. Вследствие на травмата е трябвало дълго време да спазва постелен режим, да не
натоварва крачето си, имал е ограничени и болезнени движения, оплаквания за болки, като
за известен период от време е разчитало на близките си за задоволяване на ежедневните
потребности, имал затруднения от битов и емоционален характер, от което изпитвал
дискомфорт. Преди процесното ПТП Ц. е бил жизнено и здраво дете, само на 2 години, но
след инцидента за дълго време не е можело да се върне към обичайния си динамичен начин
на живот, изолирало се е, не е могло да извършва обичайните си занимания с връсниците си.
Детето преживявало тежко неспособността да се движи, да играе и да се включва в детските
игри и занимания, тъгувало, че не можело да бъде заедно с връстниците си в ежедневните
2
игри.
Твърди се, че понастоящем Ц. не е възстановен и не може да използва пълноценно
крачето си, има ограничен обем на движение на крайника си, бързо се уморява при
продължително движение и не може да използва активно крака си в детските игри и
занимания. Продължава да изпитва болки в увредената област има нарушения на съня,
напрегнат е, страда емоционално и физичски.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищцата претърпяла и имуществени
вреди в общ размер на сумата от 180.00 лева за изготвяне на психологичен статус и работа с
психолог, които също следвало да му бъдат възстановени.
Излага се, че претърпените от него неимуществени и имуществени вреди следва да
бъдат компенсирани по справедливост. Вредите на ищеца били в резултат на виновното
поведение на водача на увреждащия лек автомобил л.а. марка „С.“, модел „С.", с per. №***,
С. Г. Г., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Е. ”АД. Съгласно
чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за
пострадалия е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените му неимуществени и имуществени вреди.
Претендира се присъждането на законната лихва върху всяка една от сумите, считано
от 12.09.2024г.- датата на която уведомила застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие съгласно чл.429, ал.З от КЗ до окончателното изплащане на
сумите.
Иска се от Съда да осъди ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
Е.” АД да заплати на ищеца Ц. Н. С., чрез неговата майка и законен представител К. Г. Г.
сумата от 25 500 лв., частичен иск от сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 180.00 лв., представляваща имуществени вреди,
причинени при ПТП настъпило на 20.07.2024г. в с.Ч., обл.В., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 12.09.2024г. до окончателното плащане. Претендира се присъждане
на разноски и адвокатско възнаграждение за производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.” АД с ЕИК *** е подал отговор на ИМ, чрез юрисконсулт ЙИ, с който по
същество оспорва предявените искове за неимуществени и имуществени вреди по основание
и размер.
На първо място, не оспорва: наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „С.“, модел „С.", с peг. №*** към
датата на ПТП; че ищецът е отправил извънсъдебна претенция до дружеството за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, по която е образувана щета №
********** от 12.09.2024г.
Твърди, че ищецът по извънсъдебната претенция не е представил всички документи.
С Уведомително писмо с peг. №РК-014-9472/2/24.09.2024г. дружеството поискало от ищеца
да представи допълнителни документи, в т.ч. акт за раждане на Ц. Н. С. и банкова сметка, по
която да бъде изплатено претендираното обезщетение. В законоустановения срок
документите не били представени от ищеца, вследствие на което с Уведомително писмо с
peг. №8114/3/12.12.2024г. дружеството отказало изплащането на претендираното
обезщетение, на основание чл. 496, ал. 1 от КЗ.
На второ място оспорва наведените в исковата молба факти и обстоятелства, а
именно: посочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП; посочените телесни
увреждания на ищеца; наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
уврежданията на Ц. Н. С.; наличието на противоправно и виновно поведение на водачката
С. Г. Г., управлявала л.а. марка „С.“, модел „С.“, с peг. № *** за настъпване на ПТП;
претърпените имуществени вреди да са в причинно- следствена връзка с горепосоченото
ПТП.
Навежда възражения за виновно и противоправно проведение на ищеца с твърдение,
че вината за настъпване на ПТП е на пострадалия като пешеходец, който е пресичал пътното
платно, на място, на което не е имало пешеходна пътека и не е било продължение на
тротоар, в нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, като не е пресичал платното
3
за движение по пешеходна пътека, въпреки наличието на такава в близост до мястото на
ПТП. Също така твърди, че ищецът-пешеходецът е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т.
1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП, като преди да навлезе на платното за движение, не се съобразил с
приближаващия л.а. „СС“, с per. №*** и е навлязъл внезапно на платното за движение.
При условията на евентуалност, че исковете бъдат доказани по основание, оспорва
същите по размер като прекомерно завишен - несъответстващи на социално-икономическите
условия в страната към датата на ПТП, на обществените разбирания за справедливост, на
действително претърпените вреди, на присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни
случаи.
При условията на евентуалност, че исковете бъдат доказани по основание, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразено
чрез действията на неговите родители, и като последица иска намаляване на обезщетението.
Изла, че към момента на ПТП, ищецът е започнал да пресича внезапно платно за движение и
без да се съобрази с движещите се автомобили, с което е предизвикал инцидента. Към
момента на произшествието, ищецът е бил на 2 години и 7 месеца, което е предполагало
върху него да бъде упражняван родителски контрол особено при пресичане на улици и в
близост до пътни платна. В този насока сочи съдебна практика - Решение №88 от
12.12.1962г. по гр.д. 83/62г. на ОСГК на ВС., според което разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
намира приложение и в случаите, когато пострадало дете е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат поради неупражнен надзор върху него от родителите му.
С оглед неоснователността на главните искове, оспорва и акцесорните исковете за
лихви като неоснователни. Оспорва началната дата по акцесорния иск за присъждане на
законната лихва върху главниците. Твърди, че дружество не дължи законна лихва за забава,
поради забава на кредитора по смисъла на чл. 380, ал. 3 от КЗ, съгласно който -
„Непредставянето па данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не
дължи лихва по чл. 409. “ Сочи, че с Уведомително писмо с peг. №РК-014-
9472/2/24.09.2024г., дружеството е поискало ищецът да представи банкова сметка, по която
да бъде изплатено претендираното обезщетение, но ищецът не представил такава.
Вследствие на бездействието на ищеца е издадено Уведомително писмо с per.
№8114/3/12.12.2024г., с което на основание чл. 496, ал. 1 от КЗ е отказано изплащането на
претендираното обезщетение.
При условията на евентуалност, че исковете дъбат доказани по основание, счита че
законната лихва би била дължима от 12.12.2024г и при приложение на разпоредбата на чл.
497, ал. 1, т. 2 от КЗ. Позовава се на Решение №18/11.04.2022г. по т.д. №164/2021г. по опис
на ВКС, 11-ро Т.О.; Решение№93/27.11.2020 г., по т.д. №2013/2019г. по описа на ВКС, I-во
Т.О.).
Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Представя
доказателства и прави доказателствени искания. Иска присъждане на разноски по
производството и юрисконсултско възнаграждение.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
От представените доказателства по делото - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №8/ 12.08.2024г. се установява, че: на 20.07.2024г. около 19:20 часа в с.Ч.,
обл. В., на ул.“АБ“ **, е настъпило ПТП с участието на ППС л.а. „СС“ с рег.№СА ***,
управляван от водача С. Г. Г. и пешеходеца - ищеца Ц. Н. С.. При пътния инцидент е
пострадал ищецът, като пешеходец. За случая е образувано ДП №ЗМ-235/2024г. по описа на
РУ-Белоградчик, пр.пр.№2442/2024г. по описа на РП-В..
От представеното удостоверение за раждане на ищеца Ц. Н. С., роден на 23.01.2022г.
и с ЕГН: ********** , издадено от община М., се установява надлежната представителната
власт на К. Г. Г. с ЕГН: **********, като майка на малолетния ищец Ц. Н. С., на осн. чл.3 от
ЗЛС.
По делото не е спорно, а и с отговора на исковата молба ответникът „ЗД Е.“ АД
4
признава обстоятелството, че към датата на ПТП-20.07.2024г. за процесното ППС л.а. „СС“ с
рег.№СА ***, собственост и управляван от водача С. Г. Г. има валидна застраховка
“Гражданска отговорност” по з.п.№ BG/07/l24000426413, което се установява и от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №8/ 12.08.2024г.
Ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 от КЗ. Видно от приложеното уведомително
писмо изх.№РК-014-9472/2/24.09.2024г. на „ЗД Е.“ АД ищецът е предявил писмена
застрахователна претенция пред ответника на 12.09.2024г. за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП, по която ответникът е образувал щета №
**********/12.09.2024г. Със същото писмо ответникът е изискал от ищеца да представи
влязъл в сила акта за приключване на наказателното производство за процесното ПТП;
автотехнически и съдебно-медицински експертизи от досъдебното производство, акт за
раждане на ищеца, банкова сметка за изплащане на обезщетенията. С уведомително писмо
изх.№8114/3/ от 12.12.2024г ответникът е отказал да определи и изплати обезщетение по
щетата.
Механизмът на ПТП и техническите причини за неговото настъпване се установяват
от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, която
съдът кредитира, като компетентно изготвена и обоснована. Съгласно заключението,
пътният инцидент е настъпил на 20.07.2024 г. около 19:20 ч при дневна светлина в с. Ч., обл.
В., на ул. АБ“ срещу дом № 44 с участието на лек автомобил „СС“ с peг. № СА ***,
собственост и управляван от С. Г. Г. и малолетното дете-пешеходец Ц. Н. С. (роден на
23.01.2022 г., към датата на ПТП детето е било на 2 години и 6 месеца). Произшествието е
настъпило в населено място, където допустимата скорост на движение е до 50 км/ч. В
участъка на произшествието пътят е с двупосочен режим на движение, с две пътни ленти -
по една за всяка посока. Вдясно от участъка на произшествието има изградена детска
площадка. Около участъка на произшествието не е намерена пешеходна пътека.
В условията на произшествието водачът С.Г. е управлявала лекия автомобил „С.“,
модел „С.“ с peг. № СА ***, по инерция с изключена трансмисия със скорост от около 24
км/час и се е движила в дясната част по низходящ наклон на ул. „АБ“ в с.Ч.. На платното за
движение и на десния тротоар се е намирала компактна и подвижна хорска маса. В близост
до тях - на селския площад, ищецът Ц. Н. С. играел с братчето си - дете на 4 години.
В момента, в който намиращите се на платното за движение хора, освободили място
за минаване на автомобила управляван от водача Г., ищецът Ц. Н. С. тичал, навлъзъл на
платното за движение и се блъснал в дясната странична задна част на автомобила, в
областта пред задно дясно колело. Ударът е настъпил в дясната пътна лента за движение, в
която се е движела Г., около десния й край на разстояние от около 0,41 м вляво от десния ръб
(бордюр) на платното за движение при задно дясно колело.
В момента на удара детето е тичало, било е в положение на разкрач, при което десния
му крак е бил опорен. Част от стъпалото се е притиснало от гумата на движещия се
автомобил към асфалта, а от контакта на тялото със задния десен калник вследствие на
породили се сили на триене, тялото е било повлечено от автомобила, като го е завъртяло по
посока на часовата стрелка и го е наклонило напред, гледано от горе. От завъртането по
часовата стрелка, накланянето напред по посоката на движението на автомобила и
последващо падане на асфалта, са се получили телесни повреди „усукване и огъване на
голяма пищялна кост довели до фрактура на десния долен крайник. В приложения протокол
за оглед на местопроизшествие липсват данни за наличие на следи от протриване,
надраскване, биологичен материал или деформации на мястото на евентуален контакт
между детето и автомобила.
Вещото лице определя пътят, извървян от детето от момента на навлизането му на
платното за движение до мястото на удара в автомобила на 0,93 метра, което разстояние е
изминало за време от 0,57 секунди.
5
Според експертното заключение причините за настъпване на процесното ПТП са в
резултат на субективните действия на двамата участници в него.
По отношение на водача на лекия автомобил е посочено, че е управлявал с
технически несъобразена скорост при наличие на дете в близост до пътя, както и
намиращата се компактна маса от хора (пешеходци), и оставеното дете със занижен
родителски контрол върху в близост до пътя. Посочено е, че за водача на лекия автомобил
произшествието е било предотвратимо при управление с технически съобразена скорост. В
условията на произшествието водачът на лекия автомобил е възприел в полезрението си
детето, като опасност от разстояние и е имал обективна възможност да възприеме
пешеходеца, поради липса на ограничения за видимостта. При избраната скорост на
движение от 24км/ч ударът е бил неизбежен, но водачът би избегнал произшествието и би
имал техническа възможност да предотврати настъпването му, при управление със скорост
по-малка или равна па 17 км/ч.
ПТП е било предотвратимо и за пешеходеца, който също така е имал видимост към
автомобила. Предприетото пресичане от страна на детето е допринесло за настъпване на
процесното ПТП, като не се е съобразило с преминаващия автомобил с неговата посока и
скорост на движение. В условията на произшествието детето е на възраст навършени 2
години и 6 месеца. Това предполага, че върху него е следвало да бъде упражняван строг
родителски контрол, предвид че се е намирало в близост до пътя и родителите носят
отговорност за поведението му.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, изготвена от д-р И. К. – ортопед-травматолог, която съдът кредитира като
компетентно изготвени и обосновани, се установява, че съгласно изследваната и
анализирана медицинска документация по делото от вещото лице, в резултат на пътния
инцидент ищецът е получил счупване на дисталната част на дясната тибия (счупване в
дисталния край на подбедрицата – епифизиолиза). Счупването е причинено от травматично
въздействие върху подбедрицата в областта на глезена, причинило разместването/трайно
разместване на фрактурните повърхности/. Това увреждане е причинило на ищеца трайно
ограничение на движенията на десния долен крайник, болки и страдания.
При ищецът е проведено оперативно лечение- закрито наместване и поставяне на
гипсова имобилизация за 45 дни. Обичайният срок за възстановяване при подобни травми е
до 90 дни включително и провеждане на рехабилитационни процедури и физиолечение,
каквито в случая са проведени.
Вещото лице е посочило още, че в резултат на полученото увреждане при ПТП-то,
детето е изживяло освен болките и страданията, по-силни в началото, търпяло е и
ограничения и затруднения от битов характер - трябвало да спазва постелечен режим, да не
натоварва крачето си, не можел да се движи самостоятелно – наложило се да бъде носено
или придвижвано с помощно средство.
Съгласно заключението, при ищеца няма данни за остатъчни явления и усложнения
към момента. Същият се е възстановил, а прогнозата за пълно възстановяване е добра, тъй
като ищецът е дете и е в период на активен растеж. Препоръчва се избягване на тежки
физически натоварвания на долните крайници - примерно скок от височина.
От приложения амбулаторен лист №242412043А34 от 28.08.2024г., издаден от д-р
Калина С. –психиатър, се установява, че преживяното ПТП и оперативното лечение на
получените увреждания в пътния инцидент на долния десен крайник ищецът-детето Ц. С. се
отразили негативно на психиката на ищеца като на същият след преглед е поставена
диагноза: Остра стресова реакция.
От заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза,
изготвена от вещото лице В. Р. Н. – психолог, след преглед на ищеца, осъществен на
6
16.05.2025 г., се установява, че при ищеца Ц. С. от получената при ПТП телесна увреда -
счупване на дисталната част на тибията, съпътствана от болка, ограничена двигателна
активност и необходимост от болнично лечение, е въздействала като психотравмен фактор,
допринасящ за възникване на остра стресова реакция с признаци на повишена тревожност,
емоционална нестабилност и промени в поведението. Диагностицираната стресова реакция е
свързана с ПТП. Проведено е лечение - хирургично, рехабилитационно и психологическо.
Няма медицински усложнения, но е налице лека регресия в психоемоционалното и
когнитивно развитие. Вещото лице е отчело при ищеца наличие на индикатори за остатъчна
тревожност и повишена чувствителност към превозни средства, раздяла и болнична среда,
което е в съответствие с характеристиките на детското развитие след травма. Настъпили са
значими последствия, които са в процес на регресия. Детето има нужда от продължаваща
психологична подкрепа и проследяване.
Съдът кредитира заключението на вещото лице-психолог, като обективно и
компетентно, същото е дадено след преглед и отчитане на обективното състояние на ищцата.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, пред настоящата
инстанция са събрани и гласни доказателства - показанията на свидетеля С. Ц. С..
Свидетелката заявява, че е присъствала при настъпване на ПТП. Сочи, че детето било на
тротоара. Според свидетелката, водачът на процесния автомобил, която била жена, карала
силно, ударила детето в крачето, то паднало на земята, хванало си крачето и започнало да
плаче. Свидетелката не видяла самия удар, но видяла детето, когато вече било на земята. На
мястото на инцидента дошла линейка. Свидетелката придружавала ищеца с майка му при
посещенията при лекар и помагала в оздравителния процес. Посочва, че травмата се
отразила негативно на детето, като не можело да ходи и постоянно го болял кракът. Не
можело да спи нормално. На крачето имало поставен гипс. Сочи, че тя и майката на ищеца
постоянно го наблюдавали и пазели. Детето не можело да ходи и постоянно имал болки.
Сега не можело да тича, а и те не му разрешавали. Все още детето има болки, уплашено е и
все още изпитвало страх от автомобили, криело се в тях при минаващи по пътя автомобили.
Свидетелката С. Г. Г. – водач на МПС с което е реализирано ПТП, заявява, че в деня
на ПТП-20.07.2025г. тръгнала с колата в посока към долният магазин на с.Ч.. Движела се с
колата по инерция. От пенсионерския клуб излязла компактна маса хора на групи. Посочва,
че жената /майката на ищеца/ излязла с три деца - едното в количка, другото до нея, а
третото се затичало. Видяла, че детето се затичало, натиснала спирачката на колата и спряла,
но детето се ударило странично при абсолютно спряла кола се. Според свидетелката тя не е
прегазила детето, не му е причинила нищо. Детето странично се ударило и си навехнало
крачето. Посочва, че когато детето се затичало, майката гледала в телефона си постоянно и
изобщо не го видя. Сочи, че на мястото на удара и в близост няма пешеходна пътека. Детето
излязло/изскочило/ от тротоара направо на платното.
Свидетелката посочва, че от 60 години живее в с.Ч., където и работи като секретар-
библиотекар. Познава добре района. На мястото на инцидента има детска площадка. Сочи,
че група от хора- около 20 човека от ромски произход излезли от площадката пред
пенсионерския клуб.Свидетелката видяла майката с децата и че последната си гледала
постоянно в телефона, а детето тичало напред, при което свидетелката започнала да спира и
в спряно положение детето се ударило в колата. Хората били на около метър от свидетелката
и тя имала пълна видимост към хората и детската площадка и затова напълно спряла.
Виждала всичко наоколо. Околните дървета не засенчвали пътя. Посочва, че след инцидента
напуснала мястото, защото се уплашила от групата хора, сред които била и майката с детето-
ищеца, които излезли от пенсионерския клуб, наобиколили колата, започнали да викат по
свидетелката и да скачат. Посочва, че след инцидента майката на ищеца го прибрала и си
тръгнала. Свидетелката също тръгнала и отишла в дома на пострадалото дете. Всичките
викали, пищяли срещу нея и я заплашвали. Дошла полиция в дома на пострадалото дете.
Посочва, че хората, които излезли от пенсионерския клуб били на тротоара, а тя
идвала от горе - посочва нейно дясно. Възприела групата хора, като пешеходци, видяла и
децата и затова намалила скоростта. Възприела и ищеца-детето което тичало по тротоара и
след това излязло направо на пътното платно. Групата хора вървели срещу свидетелката.
Върнала се на мястото на произшествието с полицаите, а показания дала в полицията.
Не помни на какво разстояние се е намирал автомобил от тротоара, предполага че
бил на около метър от тротоара. Сочи, че възстановката на случая била на същото място.
7
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са дадени
добросъвестно, логични са и последователни и кореспондират на събраните по делото
доказателства.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с
уврежданията от процесното ПТП ищецът е направил разходи в общ размер на 180 лева за
изготвяне на психологичен статус и работа с психолог, заплатени с приложените две касови
бележки: №198/10.10.2024г -80лв./л.29/ и №1 към 198/10.10.2024г./л.30/. г. - 100.00 лв.
На основание чл.214 ГПК с протоколно определение в открито съдебно заседание от
24.06.2025г. по делото е допуснато изменение - увеличение на размера на предявеният иск за
неимуществени вреди от ищеца Ц. Н. С. като искът за неимуществени вреди се счита
предявен за сумата от 40 000 лева, като частичен от 50 000лв.
При така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд, прие за
установено следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45
и чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от
три месеца, считано от предявяването й.
По делото се доказа, че на 12.09.2024г. ищецът е предявил застрахователна претенция
пред ответното застрахователно дружество за претърпените неимуществени вреди от
процесното ПТП, по която е образувана щета №**********. С уведомително писмо изх.
№8114/3/ от 12.12.2024г /л.45/ ответникът е отказал да определи и изплати обезщетение по
щетата. Предвид изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинИ. произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства, включително и от
заключенията на приетите експертизи (САТЕ,СМЕ и СПЕ) намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие на 20.07.2024 г. Съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, сочи
че е налице противоправно деяние от страна на делинквента – С. Г. Г., като водач на л.а.
„СС“ с рег.№СА ***, която с поведението си е причинила настъпване на ПТП, изразяващо се
в нарушаване на правилата на ЗДвП; процесните неимуществени и имуществени вреди и
причинно – следствена връзка между деянието и вредите, като вината се предполага,
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция.
Установи се, че процесното ПТП е настъпило на 20.07.2024 г. около 19:20 ч при
8
дневна светлина, в населено място в с. Ч., обл. В., на ул. АБ“ срещу дом № 44, по вина на
водача на л.а. „СС“ с рег.№СА *** С. Г. Г.. Пътният участъка на произшествието е с
двупосочен режим на движение, с две пътни ленти-по една за всяка посока и с ограничение
на скоростта 50 км/ч. На платното за движение и на десния тротоар, по посока на движение
на лекия автомобил се е намирала компактна и подвижна хорска маса, сред които и деца,
която водача Г. ясно възприела от разстяние. В близост до тях - на селския площад ищецът
Ц. Н. С. – дете на 2г. и 6м. играел с братчето си – 4 годишно дете, които водачът Г. също
видяла и възприела ясно и от разстояние, съгласно показанията на същата.
В момента, в който намиращите се на платното за движение хора, освободили място
за минаване на автомобила, управляван от Г., ищецът Ц. Н. С. тичал, навлязъл на платното
за движение и се блъснал в дясната странична задна част на автомобила, в областта пред
задно дясно колело. В момента на удара ищецът е тичал, бил е в положение на разкрач, при
което десния му крак е бил опорен. Част от стъпалото се е притиснало от гумата на
движещия се автомобил към асфалта, а от контакта на тялото със задния десен калник
вследствие на породили се сили на триене, тялото е било повлечено от автомобила, като го е
завъртяло по посока на часовата стрелка и го е наклонило напред, гледано от горе. От
завъртането по часовата стрелка, накланянето напред по посоката на движението на
автомобила и последващото падане на ищеца на асфалта, същият получили телесни повреди
- фрактура на десния долен крайник.
Съдът споделя изводите на вещото лице по САТЕ, че ударът е настъпил в резултат на
неправомерното поведение на водача Г., която в условията на произшествието се е движела с
технически несъобразена скорост от 24 км/ч с конкретната пътна обстановка - наличие на
пешеходци и деца на пътя и около него. Видно от САТЕ водачът при избраната скорост на
движение не е имал възможност да избегне удара. Ударът е могъл да бъде избегнат при
движение със скорост от 17 км/ч. В случая водачът на лекият автомобил Г. е допуснала
нарушение на следните императивни норми от ЗДвП: на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП- водачът на
ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходните; на чл.20, ал.2 от ЗДвП -водачите на ППС са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; на
чл.116 от ЗДвП-водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата и по чл.117 от ЗДВП- при приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на ППС е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост-и да спре.
Изводът е, че ударът на ищеца, при конкретната пътна обстановка, е настъпил в
следствие на неправомерното поведение на водача Г. при избор на скоростта си на
движение, която е следвала да намали скоростта и да спре с цел избягване на удар с ищеца. В
конкретната пътна ситуация, видно и от свидетелските показания на самия водач С.Г.,
същата живее в населеното място –с.Ч. от 60г. , много добре познава района около участъка
на пътния инцидент, че в непосредствена близост е площада на селото, пенсионерски клуб,
детска площадка, т.е характерно за мястото е концентрация на хора – пешеходци и деца. В
условията на произшествието водачката на автомобила е възприела детето-ищеца и
действията му, като опасност от значително разстояние и е следвало да шофира с повишено
внимание. Обстоятелството, че в района не е установено наличието на пешеходна пътека не
оправдават действията й при избор на скоростта на движение, която очевидно не е
съобразена с установената фактическа обстановка на пътя след като не е съумяла да спре
преди настъпване на удара.
В резултат на така настъпилото ПТП по вина на водача С. Г. Г. същата е причинила
на пешеходеца-ищцата следните травматични увреждания: 1. Счупване на дисталната част
на дясната тибия и 2. Остра стресова реакция.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
9
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Съдът приема, че в случая е извършено
противоправно деяние от водача на л.а. „СС“ с рег.№СА *** С. Г. Г..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: не е спорно между страните, че „ЗД Е.” АД е застраховател по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период на водача на лекия автомобил, с
който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са
доказани по основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая са
налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл.432, ал. 1 от КЗ.
По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищеца, че предприел
пресичане на пътното платно на място, на което не е имало пешеходна пътека и не е било
продължение на тротоар, в нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, въпреки
наличието на такава в близост до мястото на ПТП. На следващо място твърди, че ищецът не
се съобразил с приближаващия л.а. „СС“, с peг. №*** и навлязъл внезапно на платното за
движение в нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП.
По приложението на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД съществува константна практика на
ВС и ВКС, според която от значение за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ. вредоносен
резултат, а не и на вина. Когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата,
съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2
ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно – т.7 на ППВС №
17/18.11.1963г. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното
дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор, като
поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може
да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с
виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения – ППВС № 88/
12.09.1962г.
Според експертното заключение на САТЕ причините за настъпване на процесното
ПТП са в резултат на субективните действия на двамата участници в него.
Видно от заключението на САТЕ процесното ПТП е било предотвратимо и за
пешеходеца-ищеца, който също така е имал видимост към автомобила, управляван от Г..
Предприетото пресичане от страна на детето е допринесло за настъпване на процесното
ПТП, като не се съобразило с преминаващия автомобил с неговата посока и скорост на
движение. Видно от САТЕ в близост около мястото на инцидента липсва пешеходна пътека.
Пътният участък на ПТП е двулентов път с двупосочно движение. В случая предприетото от
страна на пешеходеца-ищеца пресичане на платното за движение е в нарушение на
правилата установени в чл.113, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 от ЗДвП според която по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. От друга страна, съгласно експертизата, ударът е настъпил в дясната
10
пътна лента в която се е движил автомобила управляван от Г. на разстояние 0,41м вляво от
десния ръб (бордюра) на платното за движение при задно дясно колело на автомобила.
Предвид установеното с експертизата, че преди удара детето е тичало извън пътното платно
и се е блъснало в задно дясно колело на автомобила, което експертът е изчислил, че е на
отстояние 0,41м вляво от десния ръб (бордюра), настоящият състав достигна до извода, че
детето е навлязло внезапно на пътното платно, каквото поведение на пешеходците е
забранено с нормата на чл.114,т.1 от ЗДвП.
В условията на произшествието детето е било на възраст 2 години и 6 месеца и е било
придружавано от майка си К. Г.. От показанията на свид Г. се установява, че майка К. Г.
непрекъснато боравела и гледала в телефона си и не е наблюдавала детето-ищеца, въпреки
че детето е тичало в близост до пътното платно. Настоящият състав приема, че в случая
майката К. Г., като родител, не е осъществила постоянен надзор над малолетния ищец
съгласно вмененото на родителя задължение с нормата на чл.125, ал.3 от СК. Приносът
следва да се отчете и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор от
родителите му.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът със собствените си действия е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В тази връзка, съдът възприема извода
в експертното заключение на САТЕ, че и двамата участници са имали техническа
възможност взаимно да се възприемат като опасност от ПТП, и всеки един от тях е могъл да
преустанови движението си и да предотврати възникване на произшествието. При
съпоставяне на поведението на пострадалия ищец и това на водача на лекия автомобил,
настоящият състав приема, че двамата участници в ПТП имат равен принос за неговото
настъпване. Следователно приносът на ищеца (пострадалия) за настъпилите в следствие на
процесното ПТП вреди съдът определя на 50 % (петдесет процента).
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят възръстта, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от малолетният ищец неимуществени вреди съдът определя в размер
на сумата от 36 000 лв./тридесет и шест хиляди лева/.
При определяне на този размер съдът съобрази вида на установените със СМЕ, СПЕ
и приложената медицинска документация телесни увреждания – 1. Счупване на дисталната
част на дясната тибия и 2. Остра стресова реакция.
11
Безспорно е, че счупването на дисталната част на дясната тибия е причинило на
малолетното дете, което към настъпване на инцидента е било само на 2г. и 6м., болки и
много страдания. Това увреждане е довело до трайно ограничение на движенията на десния
долен крайник на ищеца. Непосредствено след инцидента на детето е приложено оперативно
лечение- закрито наместване и поставяне на гипсова имобилизация за срок от 45 дни, през
който период е изпитвало интензивни болки и страдания. Детето е търпяло и ограничения и
затруднения от битов характер-спазвало е постелен режим, не можел да се движи
самостоятелно и се е нуждаело от чужда помощ в ежедневието, следвало е да предпазва
крачето си да не го натоварва, в каквато насока са свидетелските показания на С. С.,
участвала непосредствено в обгрижването на детето и СМЕ. Вещото лице д-р Ил.К.
посочва, че обичайният срок за възстановяване при подобни травми е до 90 дни включително
с рехабилитационни процедури и физиолечение, каквито в случая при ищеца са проведени.
Видно от заключението на СМЕ, при ищеца няма данни за остатъчни явления и
усложнения от полученото счупване към момента. Същият се е възстановил, а прогнозата за
пълно възстановяване е добра, с оглед на обстоятелството, че е дете и в период на активен
растеж.
Инцидентът и уврежданията се отразили негативно и на психиката на детето-ищеца,
като от приложения амбулаторен лист на д-р К.С.-психиатър се установява, че при детето е
констатирала наличието на симптоми на Остра стресова реакция, каквато е и поставената
диагноза. Установи се от свидетелските показания на С.С., че след инцидента детето
изпитвало силно безпокойство, често плачело, имало нарушения на нощният сън и изпитва
страх от МПС.
От заключението на СПЕ се установява безспорно, че телесното увреждане - счупване
на дисталната част на тибията, съпътствана от болка, ограничена двигателна активност и
необходимост от болнично лечение, е въздействала като психотравмен фактор при ищеца,
допринасящ за възникване на остра стресова реакция с признаци на повишена тревожност,
емоционална нестабилност и промени в поведението. Психологът е отчел при ищеца
наличие на индикатори за остатъчна тревожност и повишена чувствителност към превозни
средства, раздяла и болнична среда, което е в съответствие с характеристиките на детското
развитие след травма. Вещото лице е изразило мнение, че детето все още има нужда от
психологична подкрепа и проследяване.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените
болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Така определения по-горе размер от 36 000лв./тридесет и шест хиляди лева/ следва да
бъде намален, на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД, с размера на приетото съпричиняване от ищеца
определено на 50 % или със сумата от 18 000 лв./осемнадесет хиляди лева/. С оглед на което
предявеният иск за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 18 000 лв. и
отхвърлен за разликата над 18 000 лв. до сумата от 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/,
частичен иск от сумата 50 000лв., като неоснователен.
По предявения иск за имуществени вреди:
Съобразно представените и обсъдени по-горе писмени доказателства общият размер
на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди е в размер на 180
лв./сто и осемдесет лева/, като с оглед приетия процент на съпричиняване при настъпването
на пътния инцидент от 50%, искът е основателен за сумата от 90 лв. /деветдесет лева/, като
за разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
12
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от 12.09.2024г. - датата на
която ответното застрахователно дружество е уведомено за настъпване на
застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумите, съдът излага следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното
обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска отговорност" се включват в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за
които той отговаря пред увреденото лице, считано от най- ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било
от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите включва
(застрахователят покрива) и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл. 429, ал. 2 КЗ при
спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от застрахователното покрие по
ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по тази задължителна застраховка обезщетение на
увредените лица.
В случая ищeцът е предявил писмена застрахователна претенция за определяне и
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП пред ответника на
12.09.2024г., на която дата ответникът се счита уведомен за настъпване на застрахователното
събитие. Следователно законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди
следва да се присъди считано от 12.09.2024г и до изплащане на сумите по обезщетенията.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди законната лихва обаче следва
да се присъди от датата на предявяване на този иск с исковата молба – 13.12.2024г., поради
следните съображения: По делото липсват доказателства от страна на ищеца да е провел
извънсъдебно рекламационно производство по реда на чл.380 КЗ пред ответника по
отношение на обезщетението за имуществени вреди. На следващо място следва да се
отбележи, че имуществените вреди са настъпили едва с тяхното извършване – заплащането
на разходите за изготвяне на психологичен статус и работа с психолог на 10.10.2014г. и
31.10.2024г., видно от двете касови бележки /л.29 и 30/.
По разноските в процеса:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски съобразно уважената
и отхвърлената част от исковете.
С разпореждане рег.№6/04.01.2025г., постановено по настоящото дело, на основание
чл. 83, ал.2 от ГПК, ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по делото.
Ищецът не е представил списък за извършени разноски по делото, а и такива не е
сторил, поради което разноски не му се дължат.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие към исковата молба
адвокат В. В. М. от АК-П. и с адрес: гр.С. 1000, ул.“Г.С.Р.“№82, ет.1, ап.2 е осъществявал
безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. М. адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Изчислено по горния начин и при материален интерес,
съобразно сбора на уважените искове от 18 090 лева, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 2028,10 лева.
13
Ответникът е направил разноски в размер на 500 лв. за депозит за вещи лица, както и
юрисконскултско възнаграждение в размер на 360 лв., определено по реда на чл. 78, ал.8
ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
При това положение ответникът е направил общо разноски в размер на 860 лв., от
която сума ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК разноски в размер на 472,81 лв., съобразно отхвърлената част от исковете /18
090 лв./.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд - В. държавна такса в размер на 723,60 лв. и 800лв. - депозити за
вещи лица за СМЕ и СПЕ, заплатени от бюджета.
Водим от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.”АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.
45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Ц. Н. С., ЕГН: **********, представляван от
неговата майка и законен представител К. Г. Г. с ЕГН: ********** и двамата със заявен
съдебен адрес: гр.В., ***, сумата в размер на 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, получени в причинно следствена
връзка с ПТП, настъпило на 20.07.2024 г., причинено от водача на л.а. „СС“ с рег.№СА ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2024 г. до окончателното
издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 18 000 лв. до предявената сума от 40000 лева (четиридесет
хиляди лева), частичен иск от 50 000 лева (петдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.”АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.
45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Ц. Н. С., ЕГН: **********, представляван от
неговата майка и законен представител К. Г. Г. с ЕГН: ********** и двамата със заявен
съдебен адрес: гр.В., ***, сумата в размер на 90 лв. (деветдесет лева), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, които са в причинно следствена връзка
с ПТП, настъпило на 20.07.2024 г., причинено от водача на л.а. „СС“ с рег.№СА ***, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2024г. до окончателното издължаване,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени вреди за разликата над сумата от 90 лв. до
предявената сума от 180лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.”АД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на адв.В. В. М. от АК-П. и адрес на кантората:
гр.С., ул.“Г.С.Р.“№82, ет.1, ап.2, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба
14
№ 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа сумата в размер на 2 028,10лева
(две хиляди двадесет и осем лева и десет стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца, по смисъла на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА Ц. Н. С., ЕГН: **********, представляван от неговата майка и законен
представител К. Г. Г. с ЕГН: ********** и двамата със заявен съдебен адрес: гр.В., ***, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., *** сумата в размер на 472,81лв. (четиристотин седемдесет и два лева
и осемдесет и една стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.”АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** да заплати по сметка на Окръжен съд-В., на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата 723,60 лв.(седемстотин двадесет и три лева и шестдесет стотинки) –
държавна такса, върху уважения размер на исковете и сумата от 800лв.(осемстотин лева) -
възнаграждение на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
15