О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806 08.05.2019 година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в
закрито заседание в състав:
Председател: Мариана
Карастанчева Членове:
1.Таня Русева-Маркова
2.Пламена Върбанова
като разгледа
докладваното от съдия Пламена Върбанова частно гражданско дело №599 по описа за
2019 година по описа на Окръжен
съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.129,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.Н.Х.
с постоянен адрес: ***,
чрез адвокат Златко Иванов Димитров от АК-Хасково със съдебен адрес:
гр.София,район „Триадица“, бул.“Витоша“№146,вх.Б,ет.2,офис 25, против
Определение № 32/10.01.2019г., постановено по гр.д.№ 940/2018г. по описа на
РС-Несебър.
С обжалваното определение
първоинстанционния съд е прекратил производството по делото,като е счел същото
за процесуално недопустимо,обезсилил е издадената по реда на чл.410 ГПК Заповед
№ 206/09.05.2018г. по ч.гр.д.№
427/2018г. по описа на РС-Несебър и заявителя/ настоящ частен жалбоподател/ Д.Х. е осъдена да заплати на въззиваемия-ответник
разноски в размер на 300 лева по делото.
В частната жалба на Д.Н.Х. се твърди, че обжалваното
определение е процесуално незаконосъобразно.На първо място се изтъква, че то представлявало отказ от правосъдие;изложено
е, че след като ищцата предявила два иска- първият главен, а вторият-
евентуален такъв, то след като районният
съд приел, че главният иск е недопустим,то следвало да прекрати само
производството по този иск, а делото да продължало с разглеждане на втория иск/
евентуалния такъв/.На второ място се
изтъкват доводи относно характера на заповедното производство по чл.410 ГПК,
целта на което не било установяване на самото вземане , а проверка- дали същото
е спорно; изложени са доводи и съображения относно терминът „основание“, като
се изтъкват разлики между „фактическо
основание“ и „ правно основание“;развити са съображения относно това- кой
следва да наведе основанието на вземането в заповедното производство, като се
сочи , че „очевидно…,това не е заявителят“, а тъй като заповедното производство
е едностранно, самият съд следвало да „наведе„ основанието на вземането/ вж.
л.5,предпоследен абзац от жалбата/.В резултат на изтъкнатите съображения
жалбоподателят извежда довода- че указанията на районния съд, неизпълнението на
които послужило за прекратяване на производството по делото, били
незаконосъобразни. Жалбоподателят освен това за пълнота на изложението намира
за нужно да отбележи, че индивидуализацията на вземането по размер и по
основание,извършена със заявлението по чл.410 ГПК и с исковата молба ,напълно
съвпадали. В тази връзка сочи, че размерът е
25 000 лева, а основанието/ фактическото/ за връщане на предадената
сума била посоченото платежно нареждане.Съдът следвало да посочи правното
основание на претенциите, упражнени с иска, тъй като такова, по естеството на
процедурата, не се посочвало в издадената заповед, срещу която е постъпило
възражението/ заповедта по чл.410 ГПК не била издадена нито „за дължимостта на
сумата на основание паричен заем“, нито за „връщане на парите акто получени при
изначална липса на основание“, нито пък на „деликтно основание“/.В края на
жалбата се изтъкват доводи и за това, че първоинстанционният съд навел правни съображения относно това- какво
следвало да е основание на иска по чл.422 ГПК,
което „представлявало изразяване
на правно станвище по делото и показвало
ангажираност на съда с определена защитна теза.Моли се отмяна на обжалваното
определение.
Препис от частната жалба е
изпратена за писмен отговор на насрещната страна Я.И.Б., който чрез адвокат Иван
Евгениев Илиев заявява частната жалба за
неоснователна, за което излага подробни обстоятелства и правни доводи ; моли за
потвърждаване на обжалваното определение .
Жалбата
е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна, като на основание чл. 278, ал.4 ГПК вр. чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд, изложени в обжалваното определение , като по този
начин ги прави свои мотиви без да е необходимо да преповтаря фактическите
обстоятелства по делото и изтъкнатите
правни доводи,които изцяло споделя.
С
оглед заявените в частната жалба съображения
обаче следва да се посочи следното:
Способите
за защита на длъжника в заповедното производство, когато срещу него е издадена
заповед за изпълнение, са регламентирани от закона. Те са изчерпателно уредени
в чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 от ГПК.
От
приложено ч.гр.д.№ 427/2018г. по описа на РС-Несебър е видно, че
заявителят Д.Н.Х. претендира процесната
сума от длъжника Я.И.Б. като
„……предадена на получателя без
основание“.Начинът, по който
парите са били предадени на Я.И.Б., е чрез кредитен превод, извършен с платежно
нареждане № 150331197058822 от 31.03.2015г.Това са фактическите обстоятелства,
описани от заявителя в т.12
„Обстоятелства, от които произтича вземането“
от заявлението по чл.410, по което е издадена Заповед
№206/09.05.2018г. по ч.гр.д.№ 427/2018г.
по описа на РС-Несебър.
След
предявяване на възражение от Б. срещу така издадената Заповед за изпълнение в
законоустановения срок Д.Х. е предявила искова молба за установяване със сила
на присъдено нещо на оспореното парично вземане, за което е образувано гр.д.№
940/2018г. по описа на РС-Несебър.
Видно
от обстоятелствената част на исковата молба, ищцата Х. претендира процесната
сума като предадена/получена от
ответника Б. „ ..като паричен заем“, а в случай, че ответникът отрече да
е получил от Х. сумата по договор за заем, то тогава същата сума се претендира
като получена без основание.
С Разпореждане от 21.09.2018г. районният съд
е оставил без движение исковата молба,като
е дал изчерпателни и ясни указания за конкретизиране на основанието/т.е.
на обстоятелствата/, от които произтича претенцията за процесната сума;нещо
повече- първоинстанционният съд е указал, че основанието по издадената заповед за изпълнение следва да
съвпада с това, възоснова на което се паричната сума се претендира с исковата
молба.
Независимо
от горното ищцата с уточняваща молба от
05.11.2018г. е посочила , че по първото
основание/договор за паричен заем/ сумата се претендира на договорно основание
и това е нейния главен иск; на второто основание - първоначална липса на
основание за плащането й, се основавал втория, предявен при условията на
евентуалност иск.
В
случая с исковата молба и уточнението към нея
ищцата е прибягнала до т.н. обективно евентуално съединяване на
исковете. С този правен способ се търси защита на едно и също право- в случая
връщане от ответника Б. на ищцата Х. на сумата от 25 000 лева.Главният иск за
връщане на паричната сума обаче се
основава на твърденията за даването й в заем на ответника Б. - т.е. претендира
се на договорно основание.Такова основание - даване на парична сума в заем и
възникване по този начин на договорно правоотношение между страните, не е въведено със заявлението по чл410 ГПК,
чието продължение е исковото производство по
чл.422 ГПК.
Следователно,
фактическите основания, от които се извежда правната квалификация на главния
иск в производството по чл.422 ГПК, са различни и противоположни на
фактическите основания, възоснова на които е издадена Заповедта за изпълнение
по чл.410 ГПК и които въведени
обстоятелства обуславят правния извод за претенция на кондикционно основание в
производството по чл.410 ГПК.
И
тъй като установителното производство по
чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство ,безспорно е , че наведеното в заповедния процес фактическо основание за дължимост на
процесната сума следва да е въведен като
главен спор и в установителното
производство. В случая обаче това не е сторено и по тази причина правилно
районния съд е прекратил делото като процесуално недопустимо.
С оглед
оплакванията на частния жалбоподател в насока- че съдът е следвало да прекрати
производството по главния иск и да продължи с разглеждането на евентуалния
такъв следва да се отбележи, че съдът не разполага с такава процесуална
възможност, тъй като при евентуално обективно съединяване на искове съдът
преминава към разглеждане на евентуалния
иск едва след като разгледа и отхвърли главния иск. А както
се спомена по-горе, главният иск е с
нововъведено основание-т.е. с такова,
каквото не е било заявено в заповедното
производство и по тази причина е
изначално недопустимо разглеждането му
по реда на чл.422 ГПК.
С оглед твърденията, заявени от частния
жалбоподател в жалбата до БОС следва да
се изтъкне, че действително в исковата молба отново е отразено предаване на
паричната сума на Б. чрез платежно нареждане № 150331197058822 от 31.03.2015г.,
но както се посочи и по-горе, това е начина/способа за предаване на паричната
сума,но не и обстоятелство , от което се извеждат изводи
за правното основание, на което сумата е предадена на ответника.
По
изложените съображения и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл.272 ГПК настоящият съдебен състав намира частната жалба за
неоснователна, което налага потвърждаване на обжалваното определение.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 32/10.01.2019г.,
постановено по гр.д.№ 940/2018г. по описа на РС-Несебър.
Определението
може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.