Определение по дело №370/2019 на Районен съд - Свищов

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 8

гр.Свищов, 10.01.2020 г.

 

            Свищовският районен съд, в закрито  съдебно заседание на 10.01.2020 год. в състав:

                                                       Председател: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

 

 като разгледа материалите по ЧНД № 370 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взема предвид:

 

Процедура по прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243 от НПК.

 

Постъпила е жалба от  L. V. M.S.A. /Л.В.М.С. Париж, Франция , чрез А.К. ЕООД, юридически представител на територията на Република България, с управител В. . чрез адв. А. от САК против Постановление от 02.12.2019 г. на Районна прокуратура Свищов, с което е прекратено досъдебно производство № 26/2019 г. по описа на РУ Полиция Свищов. Считат, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е незаконосъобразно и необосновано. На първо място незаконосъобразно препраща по компетентност на Комисията за защита на конкуренцията за санкциониране на търговеца, тъй като в случая компетентен административно-наказващ орган в областта на търговски марки е Патентното ведомство на РБългария, а не КЗК. На следващо място счита, че прокурора не бил обсъдил обстоятелствата, че държавният регистър на търговските марки е публичен, както и че доколкото дейността на търговеца  включва сделки с интелектуална собственост, каквито били търговските марки, обясненията на търговеца, че не бил знаел че е необходимо съгласие на правоносителите, за да извършва търговска дейност с търговски марки следвало да се анализира критично  като защитна теза на заинтересовано от делото лице, която не се основава на обективни факти по делото.  Позовава се, че съдебната практика по чл. 172б от НК била константна, че преценката за наличие на умисъл у лицата, използвали чужда интелектуална собственост без необходимо по закон съгласие на правоносителите, следва да се извършва на база обективните обстоятелства имащи отношение към определяне на субективната нагласа на дееца към осъщественото деяние. В случая тези факти счита, че не били обсъдени, тъй като търговецът не  разполага с документи, доказващи оригиналния произход на стоките, а се е ръководел от „представата си“, че има право да продава стоки, след като ги е заплатил и закупил; марките на конкретните стоки били знаци на едни от най-популярните в световен мащаб търговски марки за луксозни стоки; цената на фалшивите стоки; начинът на снабдяване на търговеца с процесните стоки – ноторно бил известен фактът, че оригинални стоки с марките Л. В. се предлагат в изключително малък на брой луксозни бутици в целия свят.  Посочва, че тези обстоятелства не били анализирани от РП Свищов при преценката дали е налице умисъл в действията на търговеца. Необосновано била завишена доказателствената тежест на обясненията на заинтересовани лица, че не били наясно какви стоки купуват, какви права има праводателят им и т.н., като обективни факти в обратна насока по делото били напълно пренебрегнати. По тази причина направения от прокурора извод, че липсват доказателства за умисъл у търговеца, бил необоснован и противоречал на фактическата обстановка по делото. На следващо място  довода на прокурора за малозначително деяние  също бил направен  единствено на баз количеството на стоките, а такъв критерий липсвал в чл. 172 б от НК, а и в ЗМГО.  Позовава се, че липсвало каквото и да е разследване на размера на претърпените от правопритежателите вреди в т.ч. съобразно методиката описана в Тълкувателно решение № 1 по тълкувателно дело №1/2013г. от ОСНК на ВКС. Не били съобразени указанията за начина на изчисляване размера на вредите – следвало да се назначи експертиза за установяване на вредните последици от престъплението, с оглед наличието на квалифицирани и по-леко наказуеми  състави по чл. 172б от НК, а в случая такава експертиза не била назначена.  Направената преценка за степента на обществена опасност базирана само на количеството фалшиви стоки, открити в търговския обект , била необоснована, доколкото  не се обсъжда размера на претърпени вреди като ключов елемент при разграничаване на случаите по отношение на които следва да се реализира наказателната или административно-наказателната отговорност на дееца.  По тази причина делото следвало да бъде допълнено с доказателства  по отношение размера на претърпените от правопритежателите вреди по реда на чл. 76б ал. 1 т. 2 от ЗМГО чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза с оглед квалификация на деянието  - по ал. 1 или по ал. 2 на чл. 172б от НК или препращане  на преписката по компетентност на Патентното ведомство за реализиране на административно-наказателната отговорност на дееца. Моли постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 26/2019 г. по описа на РУ Свищов, да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора, за продължаване на разследването.

Съдът като взе предвид изнесеното в жалбата, постановлението на прокурора и материалите по приложеното дознание, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 13.05.2019 г. затова, че на 10.01.2019 г. в гр. Свищов без съгласието на притежателя на изключително право да се ползват търговски марки – L. V.M. SA “Л.В.М.“ СА, Франция за Р. България представляван от „А.К.“ ЕООД -София и Г. /G./ - притежание на „G. G.“S.р.А. /“Г. Г.“ С.п.А./ Италия използвал в търговската си дейност обект на това изключително право или негова имитация, както следва - 8 бр. чанти, 4 чифта спортни обувки, 2 бр. шалове, 1 бр. комплект шал плюс шапка, обозначени с марката“ Л.В.М.“ СА и 5 бр. чанти и 1 чифт обувки, обозначени с марката „Гучи“ - Престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.

 

               В хода на извършеното  разследването е установено, че  „А.К.“ ЕООД-София е юридически представител за Р България на L. V. M. S.A. – Франция. През м. януари 2019г. дружеството узнало, че в търговски обект, находящ се в гр.Свищов на ул.“*****“ 18, стопанисван от „****“ ЕООД ЕИК ********* с управител – св. С. Г. К.се предлагат за продажба без разрешение на притежателя на търговската марка - чанти, обувки със съмнителен произход, носещи знаци на защитените търговски марки на L.V. M.. Според узнатото неоторизирания търговец извършвал и онлайн- търговия със същите стоки. Изготвен е констативен протокол, в който е отразено, че в магазина действително са намерени стоки, които са с неустановен произход и производител, използващи търговските марки „L. V. M.“, “.**“. C протокол за доброволно предаване били предадени - 8 чанти, 4 чифта спортни обувки, 2 бр. шалове, 1 брой комплект шал плюс шапка, обозначени с марката „L.V. M.“ и 5 броя чанти и 1 чифт обувки, обозначени с марката “.“. Управителката К. обяснила, че е купила иззетите стоки без касови документи. Същата заявила, че не е знаела, че следва да има надлежно разрешение да продава стоки от търговските марки „L. V. M.“ и “.**“.

Във връзка с подадения сигнал на 10.01.2019г. е извършена съвместна проверка на РУ-Свищов и служители на „А.К.“ ЕООД-София в цитирания търговски обект.

         С обжалваното постановление наблюдаващият прокурор е приел, че досъдебното произвоство следва да бъде прекратено, поради липса на извършено престъпление от общ характер. Приел е, че е установено, че  К. в качеството си на търговец „***“ ЕООД ЕИК ***** извършвала продажби на дамски чанти, обувки и аксесоари. К.нямала предоставено право от притежателите на търговските марки за извършване на търговска дейност с продуктите на „L.V. M.“ и “**“, представлявани в Р България от В. П. П.относно първия търговец и „А.К.“ ЕООД-София и отново от П. и В.Н. Д. относно втория търговец. Видно от показанията на К. и съпруга й- св.Н. С.преди датата на деянието в техния магазин в гр.Свищов дошли мъж и жена, представители на търговско дружество в гр.Перник. Тогава продавач-консултант в магазина била-св.А.. Хората от гр.Перник предложили на св.С. няколко броя шалове, чанти и обувки, като заявили, че същите са с напълно редовни документи за произход. Те взели данните на търговското дружество на К. и заявили, че до няколко дни ще изпратят касов бон и фактури за продадените стоки. Те казали на С. че документите, трябвало да се подпишат от управителя на търговското дружество и ще му бъдат изпратени. С. се съгласил и закупил стоките. Обувките били няколко чифта, а чантите също. Чантите останали в кашон под бюро в магазина. С.пуснал обява в интернет пространството на една от чантите. Той знаел, че клиенти на тези продукти са хора, които са интересуват от съответната им цена и качество, а не от търговската марка. Той вписал в обявата за продажба, това което видял като етикет на чантата. Самите етикети той получил от непознатите хора от гр.Перник. Те му ги предали със стоките и той ги поставил върху картончета с лого на неговия магазин. Етикетът предаден от продавачите на стоките от гр.Перник обозначавал, че същите са внесени от „***“ ЕООД- гр.Благоевград. Всички тези обстоятелства не притеснили С., защото той въобще не съзнавал какви са търговските марки обозначени върху стоките. Причината била, че само временно замествал съпругата си, която имала заболяване, а впоследствие и тежка бременност, отклонили я трайно от магазина. По делото обаче не са събрани доказателства, че К. и С.са знаели, че праводателите им по сделките за закупуване на чантите, обувките и шаловете не са оторизирани и нямат предоставени права за търговска дейност от притежателя на търговската марка, включително и такива за преотстъпването им. К.осъществявала търговската си дейност със съзнанието, че закупува стоки, чиято продажба не е забранена след като са с етикет на вносител. Последващата препродажба на вещите била с представата, че правата за това произтичат от предходната сделка. В случая въобще не са събрани доказателства, че К. и С.са съзнавали, че извършват продажби на дребно на стоки без разрешение на притежателя на търговската марка. За тях свободния достъп навсякъде на пазара до тези продукти означавал и право на свободно решение за препродажба. В крайна сметка по делото са събрани безспорни данни за продажба на дребно на много малко продукти на „L. V.M.r“ и “..***“. Предвид това извършеното от К.представлява нарушение на правовия ред, но от категорията на административните. Когато законодателят е криминализирал използването на търговската марка без съгласието на притежателя й е имал предвид съществено засягане на обществените отношения с извършването на тази незаконосъобразна дейност. В случая К. е изложила за продажба 8 чанти, 4 чифта спортни обувки, 2 бр. шалове, 1 брой комплект шал плюс шапка, обозначени с марката „L.V.M.“ и 5 броя чанти и 1 чифт обувки, обозначени с марката “***“, които безспорно не са носители на индивидуализиращите белези на двете марки. Следва да отбележим, че притежателите на търговските марки на тези стоки принципно няма как да бъдат засегнати икономически в случая, защото чисто маркетингово пазарът на тези луксозни стоки ограничава кръга на потребителите, които могат да се сдобият с тях. Прието е, че  клиентите на автентичните стоки на „L. V. M.“ и “***“ не биха ги закупили на цените и от магазини, като този на К., защото белезите им не биха могли да бъдат заблуждаващи за ценителите на тези качествени продукти. Направен е извод, че като изключим липсата на всякаква субективна страна от гледна точка на автентичността на стоките, К. и С.въобще не е съзнавали, че с извършените продажби включително и тази по интернет засягат правната и търговска сфера на „L. V.M.“ и “**“. Макар, че в магазина са открити вещи, предназначени за продажба без разрешение за това от притежателя на търговската марка /това се признава и от самата К./ не е безспорно установено в какви мащаби „****“ ЕООД ЕИК ******извършва търговска дейност без разрешение на притежателите на търговските марки. В случая на К. не може да се вмени в наказателноправна вина това, което Законодателят влага в понятието „използва“ търговска марка, защото няма настъпили съществени противоправни последици за притежателите на търговските марки от нейното деяние. Случаят се явява маловажен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК даже и същата да е допускала неавтентичността на стоките, поради което извършеното от нея не е престъпно, заради незначителността на настъпилите вредни последици. Прието е от прокурора, че по делото са събрани доказателства, че в случая „****“ ЕООД ЕИК ********* представлявано от С. Г. К. е извършило нарушение на чл.35 ал.1 от Закона за защита на конкуренцията. За преценка на административнонаказателната отговорност на К. компетентен орган е Комисията за защита на конкуренцията. По тази причина досъдебното производство ведно с иззетите веществени доказателства следвало да се изпрати по компетентност на административнонаказващия орган. Предвид на това е постановено прекратяване на досъдебно производство № 26/2019г. по описа на РУ Свищов на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК.

При анализа на събраните доказателства съдът направи извод за основателност на жалбата, поради следното:

В постановлението на прокурора е възприето, че липсва извършено престъпление от общ характер. На първо място е прието, че липсва субективна страна от гледна точка на автентичността на стоките , тъй като К. и С.  въобще не съзнавали, че с извършените продажби засягат правната и търговска сфера  на „L. V. M.“ и “***“. Този направен извод е без да са обсъдени всички доказателства по делото, като основно е направен на база показанията на К. и С.. Този извод не е направен на база обективните обстоятелста, не са обсъдени от прокурора обстоятелствата дали са налице документи, доказващи оригинален произход на стоките, марките им,  цените на самите стоки, както и начина на снабдяване на търговеца с тях, и в този смисъл основателни се явяват оплакванията в жалбата.

Направения от прокурора извод, че освен това случаят се явява маловажен, е при непълнота на доказателствата. Следва да се посочи, че още с Постановление от 07.05.2019г. на прокурор от ОП В.Търново е указано, че не е установен размера на евунтуалната финансова щета на „********“ като представител на „Л. В. М.“С.А., което като необходимост произтичало от методиката, съдържаща се в Тълкувателно решение № 1 по ТД № 1/2013г. на ВКС и от механизма по чл. 76б ал. 1 т. 2 от ЗМГО, според които размерът на претърпяваните от правопритежателя вреди е съставомерно обстоятелство от съществено значение за преценката на казуса по същество. Посочено е, че тези обстоятелства имат пряко отношение към квалификацията на деянитео и разграничението му от административно нарушение по ЗМГО. Такава икономическа експертиза обаче не е допусната и не е изготвена на досъдебното производство. Действително липсват каквито и да било доказателства за размера на претърпените от правопритежавителите вреди, поради което и направения извод за маловажност на деянието е при непълнота на доказателствата.  Следва да се посочи, че е необходимо да бъдат установени размера на вредите,  не само за правилна квалификация на престъплението, но и за да бъде обсъдено дали същото не се явява административно нарушение по ЗМГО. Тук следва да се посочи, че извода, че деянието представлява по чл. 35 ал. 1 от ЗЗК и постановеното изпращане на материалите на КЗК също се явява незаконосъобразен и неправилен, не само, защото както вече се посочи, че е установен и респективно не е обсъден размер на вредите, но и дори да беше стореното това, в случай, на приемане че се касае за административно нарушениет, преписката би следвало да се изпрати по компетентност на Патентното ведомство  за нарушение по ЗМГО.

Или  фактическата обстановка не е напълно изяснена, налице е непълнота на доказателствата. Следователно основателно се явява възражението в жалбата, че делото е останало неизяснено от фактическа страна.   Основателно се явява възражението в жалбата, че не е установен размера на претърпените от правопритежателите вреди, което следва да бъде извършено посредством изготвяне на икономическа експертиза. Едва след това следва да се извърши всестранно и пълно обсъждане на фактическата обстановка.

Ето защо постановлението, с което досъдебно производство   № 26/2019 г. по описа на РУ МВР Свищов е прекратено, поради липса на извършено престъпление, следва да се отмени, като делото се върне на прокурора за продължаване на наказателното производство, при спазване на горните указания  относно прилагането на закона.

 

Водим от горното, и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           ОТМЕНЯ Постановлението за  прекратяване на досъдебно производство   от 02.12.2019г.  на   прокурор Любомира Минкова при Районна прокуратура гр.Свищов, с което досъдебно производство  № 26/2019г. по описа на РУ Свищов е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 от НПК.

          Връща делото на прокурора за продължаване на наказателното производство, при спазване на горните указания.

         Определението  подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в 7 дневен срок от съобщаването.

        Да се изпрати съобщение до РП Свищов, „А.К.“ЕООД, В. П..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: