Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр. Сливен, 03. 12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно
дело № 170 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М.А.К.
***, подадена против Решение № 320 от 05.07.2019
г., постановено по АНД № 681 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0804-000413
от 12.03.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР –
Сливен, с което на М.А.К., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са
наложени глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца; и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП,
е наложена глоба в размер на 20 лева. В жалбата жалбоподателят твърди, че
решението на Районния съд е неправилно. Счита, че е постановено при съществено
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага съображения, че:
Районният съд не се е произнесъл по основния ѝ довод за
незаконосъобразност на НП – поради нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при
съставяне на АУАН; Районният съд неправилно е приел, че нарушението е пълно и
точно описано; нарушено е правото ѝ на защита, тъй като не е приложен
протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата; Районният съд не се е съобразил със
становище на ВАС, че при процесните обстоятелства е следвало да бъде спряна и
на място да ѝ бъде съставен АУАН. Заявено е искане за отмяна на решението
на Районния съд с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено
процесното НП. Заявена е и претенция за присъждане на направените в
производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят К.,
редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба: ОД на
МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършила
описаните в АУАН и НП нарушения; изложил е обосновани съображения за
неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че
АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по ЗАНН; счел е, че наложените
наказания са определени законосъобразно.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти кореспондират със
събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с
установените факти и с приложимото право. В производството пред Районния съд не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 11.10.2018 г. в 10:37 ч., в гр. Сливен, на бул. „Цар Симеон“ –
до Тойота, жалбоподателят К., при разрешена максимална скорост в населено място
50 км/ч, е управлявала лек автомобил Рег. № ………… с измерена скорост 105 км/ч и
наказуема такава – 102 км/ч, установена с АТСС и приложена разпечатка – клип №
5612 от 11.10.2018 г., и декларация от жалбоподателя от 17.12.2018 г., че на
11.10.2018 г. в 10:37 ч. автомобилът е бил в нейно владение. При извършена
проверка в системите на МВР е установено, че СУМПС на водача е изтекло на
06.02.2014 г. За констатираните нарушения - превишаване на разрешената
максимална скорост от 50 км/ч в населено място и управление на МПС със СУМПС с
изтекъл срок на валидност, на жалбоподателя К. е съставен АУАН № 000413 от 13.02.2019.,
който ѝ е връчен на 21.02.2019 г. Въз основа на съставения АУАН, на 12.03.2019
г. е издадено процесното НП.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
разрешената максимална скорост на движение в населено място за управлявания от жалбоподателя
автомобил е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената максимална
скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл.
182, ал. 1, т. 6, която в разглеждания
случай е приложена правилно от наказващия орган.
Съгласно нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, което да е в срок на валидност. За нарушение на това изискване, в
ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 185, която в
разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно
съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН, включително и съдържа посочване на мястото на извършване на
нарушението. Констатациите в съставения на 13.02.2019г. АУАН не са оборени от
установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства, както и писмените
такива, кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно,
процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.
С оглед на гореизложеното, Районният съд
при правилно приложение на материалния закон е приел, че жалбоподателят е
извършила административните нарушения, за които е ангажирана
административнонаказателната ѝ отговорност. В този смисъл, неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че обжалваното съдебно решение е постановено при
нарушение на материалния закон.
Противно
на твърденията на жалбоподателя, в административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както съставеният АУАН, така
и издаденото НП, съдържат съществените реквизити, предвидени съответно в
нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, който е свидетел при съставянето на акта, но настоящият съдебен състав счита, че това не
е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. АУАН е връчен
на жалбоподателя К., която се е запознала със съдържанието му, имала е
възможност да изложи своите възражения по акта, запозната е била и с правото на
писмени възражения по АУАН в определения от закона 3-дневен срок от
подписването на акта.
Неоснователно е и твърдението на
жалбоподателя, че нарушението е описано неясно и неопределено. Видно от
събраните по делото доказателства, посоченото място на нарушението е
конкретизирано в достатъчна степен, както правилно е приел и Районният съд.
Не се споделят и възраженията на
жалбоподателя за съществени процесуални нарушения, поради неприлагане на
протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. По делото има събрани достатъчно
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са спазени
изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. при използването
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта - TFR1 - М № 570.
Неоснователно е и твърдението на
жалбоподателя, че при процесните обстоятелства е следвало да бъде спряна и на
място да ѝ бъде съставен АУАН. Относно тези твърдения на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав счита, че не следва да излага мотиви, тъй като
отговор на тези твърдения се намира в мотивите на първоинстанционното решение,
които касационната инстанция изцяло споделя като обективни и обосновани, и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
С оглед на гореизложеното, Районният съд
при правилно приложение на материалния и процесуалния закон е приел, че
жалбоподателят К. е извършила административните нарушения, за които
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност с
налагане на наказания в предвидените от закона вид и размер.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените от жалбоподателя нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320 от 05.07.2019 г., постановено по АНД №
681 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: