№ 74
гр. Ихтиман, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200036 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. Д. Г., ЕГН: **********, адрес: град София, ул.
„*“ № 28, ет. 1 чрез адв. Д. Н. срещу Наказателно постановление № 21-0274-
001822/13.12.2021г. на Началника на РУ Ихтиман при ОДМВР София, с което
на жалбоподателя са наложени на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП в условията на кумулативност административни наказания
„глоба“ в размер на 500,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от
6 месеца за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление като издадено при съществени процесуални нарушения поради
липса на ясно посочване на фактите, които обуславят административното
обвинение. Релевират се възражения и за неправилно прилагане на
материалния закон.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично, представлява се от пълномощника, който поддържа жалбата, не
прави доказателствени искания. Иска от съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното наказателно постановление. Претендира присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Началник на РУ на МВР
град Ихтиман, редовно призована, не изпраща представител по закон или по
пълномощие. В кратко писмено становище, придружаващо административно
наказателната преписка, оспорва жалбата и иска от съда да потвърди
наказателното постановление. В условията на евентуалност релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
1
страна.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна,
насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в
законосутановения 14- дневен срок, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
От фактическа страна:
На 23.09.2021г. в 20:39 ч. жалбоподателят управлявал л.а. марка „Мини
Купър“, с рег. № * на първоклА. път- 1-8 в село Мирово с посока на движение
към град Костенец, когато бил спрян за полицейска проверка от свидетелите
А. М. и С. С. Н. - служители на РУ на МВР Ихтиман. Свидетелят М. на
длъжност „младши автоконтрольор“ извършил проверка на документите на
водача и на автомобила и след справка в базите данни на МВР чрез отдалечен
достъп, установил, че автомобилът е с прекратена регистрация. За
констатираното нарушение на водача бил съставен АУАН серия GA №
480840 от 23.09.2021г. от свидетеля А. М. на длъжност мл. автоконтрольор
към РУ на МВР Ихтиман и в присъствието на свидетеля С. Н..
Жалбоподателят е подписал посочения АУАН без възражения като препис от
АУАН му е връчен на същата дата – 23.09.2021г.
Преписката била изпратена на РП Ихтиман за преценка за образуване на
досъдебно производство във връзка с извършено престъпление по чл. 345, ал.
2 НК. С постановление от 20.11.2021г. РП Самоков, ТО - Ихтиман се
произнесла с отказ да образува досъдебно производство, като прокурорът е
приел, че в хода на проверката не са събрани достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер поради липса на съставомерност на деянието
от субективна страна.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя били наложени на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП в условията на кумулативност административни наказания „глоба“ в
размер на 500,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от шест
месеца за това, че на 23.09.2021г. в 20:39 ч. е управлявал л.а. марка „Мини
Купър“ с рег. № * на първоклА. път 1- 8 в село Мирово с посока на движение
към град Костенец, който лек автомобил не е бил регистриран по надлежния
ред.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Н.,
А. М., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че свидетелските показания на актосъствителя М. в пълна
степен изясняват фактическата обстановка по случая. Същият е запазил ясен
спомен за случилото се и пресъздаде случилото се, като в показанията му се
съдържат всички правнорелевантни факти. Съдът изцяло кредитира
показанията на полицейския служител. В показанията си дадени пред
съдебния състав св. М. беше категоричен, като точно и подробно описа
нарушението и поведението на жалбоподателя, както и механизма, по който
той е извършил проверката.
2
Показанията на св. М. намират пълна подкрепа в съставения АУАН. Съдът
кредитира АУАН като писмено доказателство, което удостоверява извършена
проверка на 23.09.2021 г. от компетентен орган за контрол на спазването
правилата за движение по пътищата. Установената в него фактическа
обстановка безспорно се потвърждава от показанията на свидетеля М..
Свидетелят Н. също възстанови спомен за конкретния случай, беше
категоричен, като точно и подробно описа нарушението и поведението на
жалбоподателя, както и механизма, по който той е извършил проверката.
Съгласно приетата по делото справка от ОДМВР София в базите данни на
МВР по отношение на автомобила бил регистриран договор № 543 от
19.03.2020г. от нотариус с рег. № 656, като на 25.06.2020г. след изтичане на
законоустановения двумесечен срок за пререгисрация на МПС от новия
собственик, автомобилът бил дерегистриран.
Съгласно справка от ОДМВР София към датата на инкриминираното деяние
собственик на лек автомобил марка „Мини Купър“ с рег. № * е *, ЕГН:
**********.
От справка за нарушител/водач се установяват предходните нарушения на
жалбоподателя по Закона за движението по пътищата.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за
издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления.
При извършена служебна проверка, съдът констатира, че актът и
наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на
тяхната компетентност. Видно от приложената заповед за компетентност на
министъра на вътрешните работи служител на длъжност „младши
автоконтрольор“ в отдел „ Пътна полиция“ при ОДМВР е компетентен да
съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП, а Началник на РУ към
ОДМВР е компетентен да издава наказателни постановления. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34
от ЗАНН. АУАН е издаден на 23.09.2021г. за нарушение, извършено на
23.09.2021г., а НП – на 13.12.2021г., след произнасяне на РП Ихтиман с отказ
да образува ДП – на 20.11.2021г.
Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при
издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП
конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и
обстоятелствата, при които е било извършено/ установено нарушението.
Съдът не споделя доводите, изложени в жалбата, за допуснати съществени
процесуални нарушения в административно наказателното производство,
състоящи се в неясно посочване на фактите на обвинението. Възражението е
бланкетно посочено в жалбата, не е доразвито в хода на съдебното следствие.
От друга страна, както вече се посочи, съдът констатира, че, както АУАН,
3
така и НП съдържат законоизискуемите реквизити, административното
нарушение е описано ясно и точно по време, място, в какво се състои
нарушението, като е налице пълен идентитет между посоченото в АУАН и
възпроизведеното впоследствие в НП.
Съдът намира, че не е доказано безспорно съставомерно нарушение на
правилата за движение по пътищата по ЗДвП от жалбоподателя А. Д. Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. В случая вмененото на
жалбоподателя административно нарушение е съставомерно от обективна
страна, тъй като по делото се доказва, че на 23.09.2021г. в 20:39 ч.
жалбоподателят управлявал л.а. марка „Мини Купър“, с рег. № * на
първоклА. път 1- 8 в с Мирово с посока на движение към град Костенец,
собственост на * с ЕГН **********, като регистрацията на превозното
средство е била служебно прекратена на 25.06.2020 г. с основание за
прекратяване по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /непререгистрираноПС/. Установи се,
обаче, е водачът не е собственик на процесното МПС. Видно от приетата като
писмено доказателство по делото справка – собственик е *. Действително
съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, субект на
административно наказателна отговорност е „водача“, т.е. законодателят не
въвежда изискване водачът да е собственика на МПС, а приложното поле е
разширено до всеки водач на МПС. Следователно жалбоподателят, имайки
безспорно установено качество на „водач“ е годен субект на административно
наказателна отговорност за описаното в НП административно нарушение.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, за да се квалифицира дадено деяние като
административно нарушение, от субективна страна следва да е извършено
виновно. В случая деянието не се доказва от субективна страна. Водачът А. Д.
Г. не е собственик на процесното МПС и не се доказа по делото да му е бил
известен факта на служебно прекратяване на регистрацията на управлявания
от него лек автомобил, тъй като автомобилът е бил снабден с регистрационни
табели. Водачът на лекия автомобил - А. Д. Г. не е бил в правото си да
предприеме действия за служебно възстановяване на регистрацията на
автомобила, тъй като не е бил собственик на същия. Лекият автомобил е бил
снабден с регистрационни табели, които са позволявали идентификацията му
от контролните органи и служебното прекратяване на регистрацията му
съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не налага извода за липса на регистрация
въобще на същия по надлежния ред.
С оглед гореизложените обстоятелства наложените наказания на А. Д. Г.
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца“ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се
явяват несъответни за приетото нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което не
се доказа да е извършено виновно, при което наказателното постановление се
явява незаконосъобразно в тази част и следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН с право на
разноски разполага жалбоподателят. Същият претендира и доказва разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.Съдът разгледа
4
претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в
светлината на решение по дело C-438/22 на СЕС от 25.01.2024г., съгласно
което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация
Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на
адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е
забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението нищожността на
Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и бъдещи
последици.
Предвид изложеното съдът определи размера на дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че същото е приключило в две открити съдебно
заседания, обемът на събраните в съдебното следствие доказателства. При
тези мотиви съдът намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение следва да бъде определен на сумата 320,00 лева, които
въззиваемата /в случая ОДМВР София/ страна следва да заплати.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58, т. 1 от ЗАНН,
Районен съд Ихтиман
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №21-0274-001822 от
13.12.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР София, РУ Ихтиман, с
което на А. Д. Г.. с ЕГН *, с адрес град София, ул. „*“ № 28, ет.1, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания – „глоба“ в
размер на 500 лева, и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – София да заплати на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на А. Д. Г., ЕГН: **********, адрес: град София, ул.
„*“ № 28, ет. 1 сумата от 320,00 /триста и двадесет/ лева, представляваща
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5